Особен управител при спиране на вписването

По д. 1/2022 г. ОСТК на ВКС отклони искането за постановяване на тълкувателно решение дали при искане за спиране на регистрацията на нов орган на управление на търговско дружество (директор, нататък: управител) съдът трябва да преценява допустимостта и вероятната основателност на иска за оспорване на решението на принципала. Противоречива практика всъщност несъмнено имаше, но предвид генералния капацитет на колегията може би е добре, че тя не иззе регламентативната задача на законодателя.

Проблем всъщност има и при двата възможни отговора на въпроса:

— Акционерът установява, че управителят му го мами. Бърза да го смени, преди щетите да са се увеличили и доказателствата – заличили. Управителят обаче завежда някакво абсолютно неоснователно дело, въз основа на което съдът почти автоматично спира вписването, и така вълкът остава в кошарата и си запазва правото да безчинства с години (като бави исковото дело).

— Измамник иска да се впише като управител. За да се защитят, акционерите искат да спрат вписването. Но няма как да докажат, че искът им е вероятно основателен – това може да се нуждае от бавни експертизи на подписи.

Тогава възможните решения са извън бинарността на въпроса:

— В подобни хипотези обезпечителната мярка се допуска срещу гаранция – сума, която искащият спирането залага пред съда и която да послужи за обезщетяване на вредите, ако не е прав. Така е по чл. 391 ал. 1 т. 2 ГПК – ищецът не остава с пръст в уста, но и не оставя ответника. В някои държави (трябва и при нас) гаранция се внася и за разноските на ответника uU и без да има обезпечение. Но това не е много приложимо в настоящия казус, защото вредите не са от делото, а от неопериращото дружество, може да са огромни, трудно оценими и гаранцията да е непосилна за акционера. Отделно, малко странно е акционерът да внася гаранция за вреди, които може да причини преди всичко косвено на себе си.

— Може да се намали легитимацията – спирането на управители да се извършва по искане само на акционер. Но има ‘акционери и акционери’. Миноритарен акционер може да играе с управителя измамник.

— Проверката да е двустепенна – аварийната спирачка да се дърпа без много-много проверки, но за определен срок. За продължаване на спирането, спироискателят да трябва да установи пред съда допустимостта и вероятната основателност на иска. (Щом има автоматизъм, спирачката може да дърпа екс леге и АВп. Може и, подобно на чл. 420 ГПК, последващата проверка да е възложена на исковия съд.) Минусите тук са, че ответникът по оспорването може да започне да шиканира процеса, за да изтече срокът на спирането. И обратно, ако старият управител се разлюти, той може да нанесе зулуми или заличи доказателства дори в относително краткия срок на спирането.

— И стигаме до варианта да се назначи временен управител (както пазача в изпълнителното, управителя на вакантното наследство или съсобствената вещ, управителя по ЗОЗ, по ЗКИ). Това удовлетворява интереса на добрите акционери: ако старият управител е лош, той няма да може вреди; ако лош е новият – също. Причинява известни разходи – за заплата, които ми се струва разумно да се поемат от дружеството. (То ще получи управление и е логично да го плати, същевременно ще спести от заплата за обикновения управител. Последният няма да работи и няма да му се плати. На общо основание накрая добрият ще може да претендира от лошия пропуснатите ползи.) Съдът може да избира особения управител напр. от списъка със синдиците.

— Последното решение може да стои на дневен ред и като подходяща мярка при последващо обезпечение на иска за оспорването.

— Всъщност тези варианти могат да се комбинират: напр. бърза автоматична спирачка за ден + квестура; временно оставяне без управител; гаранция само когато спирането се иска от неакционер; при очевидно неоснователен иск да не се спира, иначе да се назначава квестор; след известен период да се извършва проверка за вероятна основателност, при чието неиздържане да се дължи гаранция за продължаване на квестурата (туй най ме кефи).

.

Механизмът може да изглежда сложен, но той е от естество да реши проблеми дори без да се прилага. Налага се впечатлението, че напоследък някои искания за спиране се правят като злоупотреба с право, като отмъщение към принципала, с цел защита на досегашни практики. Ако последното е принципно невъзможно (защото би имало проверка, квестор и пр.), то старите управители въобще биха се обезкуражили да подават такива искания.

.

Дали откривам топлата вода?

С изненада установявам, че и преди съм писал за чл. 19 ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 536 ГПК, но в друг аспект.