Дело C-176/17 – четене с неразбиране

С Решението си по делото Profi Credit Polska S.A. срещу Mariusz Wawrzosek Съдът на Европейския съюз приема заповедно производство за несъвместимо с европейското право.
Не съм сигурен, че мога да приложа спрямо него изпитния жанр Leseverstehen.

І. Директивата за неравноправните клаузи (Дир. 93/13) предвижда, че те са нищожни, но и че следва да се приемат мерки да не бъдат прилагани, което се тълкува като задължение за служебно начало. 

ІІ. В главното (изходното) производство се издава заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, който служи за обезпечаване на договор за кредит, който не е представен.
Производството е по полското право, което по същество е като българското.
Заслужава да се маркират следните разлики:

  • възражението следва да е мотивирано и доказано и е с преклудиращ ефект.
  • при подаването му длъжникът трябва да довнесе 3/4 от държавната такса за исковото производство;
  • възражението не спира „автоматично“ изпълнението, но съдът може да го спре.

ІІІ. Решението е предшествано от Заключение на генерален адвокат, който счита следното.

  • А. Полското право Е Съвместимо с досегашната практика на Съда.
  • Б. Новият въпрос е доколко контролът за неравноправност може да се извършва само по възражение.
  • В. В случая защитата е минирана, тъй като е налице немалък риск от неподаване.

(Посочените в скоби цифри са номерът на абзаца от мотивите на заключението, респ. решението. В различните езикови версии има разлика в номерацията на заключението.)

По А. Това тълкуване на заключението следва от съпоставката на абз. 56 с абз. 57, както и от изричния раздел/подзаглавие над абз. 60 – „разграничаване от досегашната практика“.
Досега е приемано противоречие на заповедното производство с директивата и в частност на принципа на процесуална ефективност, когато съдът разполага с необходимите правни или фактически обстоятелства да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, но не го прави. Така е по делата Banco Español de Crédito и Finanmadrid EFC. В настоящия казус обаче не е така – договорът за кредит не е наличен. Не са засегнати и принципите по делото Aziz, защото няма данни да се касае за отстраняване от основното жилище и освен това полското право дава възможност това да бъде парирано с привременни мерки (разпоредба, подобна на чл. 420 ГПК; 63). Отделно, заповедното ще има СПН само относно менителничния ефект, няма пречка кредитополучателят да води нов иск за вреди или неоснователно обогатяване по повод каузални възражения (68).

По Б. Тъй като нац. съд не разполага с необходимите обстоятелства, от централно значение е дали ще бъде подадено възражение (72).
Служебното начало не е абсолютно. Въпреки изискването за външна компенсираща намеса, е допустимо проверката да се извършва само след възражение. Така е и при европейската заповед (73-74).

По В. В случая е налице немалък риск от неподаване на възражение поради три предпоставки по полското право, разгледани в абз. 78 – 80:

  1. Мотивиране и доказване на възражението. Ген.адв. приема, че ако се стигне до исков процес, това изискване няма да се приложи поради примата на европейското право. Според мен излиза, че рискът следва от психологическия ефект на правилото и като чисто правна оценка.
  2. Двуседмичният срок е кратък, щом не може бланкетно възражение.
  3. Доплащането на 3/4 от таксата. Това най-вероятно касае само авансиране, иначе е още по-зле.

ІV. В самото Решение не се обсъжда дали заповедното производство съответства на досегашната практика. Решаващите мотиви тръгват оттам, че заповедният съд проверява само формалната редовност на менителничния ефект, а доводи от каузалното правоотношение може да се разглеждат едва след подаване на възражение (53). Възражението ще дава ефективна защита, ако има „разумни процесуални условия, така че упражняването на техните права да не бъде обусловено по-специално от срокове или разноски“ (61, 63).

В крайна сметка СЕС приема, че Директивата не допуска процесуална уредба, при която:

  • А. сезираният със заявление за издаване на заповед за изпълнение съд не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите обезпечавания договор,
    когато
  • Б. има „немалък риск“ потребителят да не подаде възражение заради:
  • 1) 2-седмичен срок за мотивирано и доказано възражение (65);
  • 2) поемане от потребителя на разноски, при това значителни (67);
  • 3А) „било поради твърде краткия срок, предвиден за тази цел, било защото може да се откажат да бранят правата си предвид разходите, които евентуалното съдебно производство би създало с оглед на размера на оспорваното задължение“ (69);
  • 3Б) „било защото не знаят правата си или не осъзнават обема им, или пък поради ограниченото съдържание на подаденото от продавача или доставчика заявление за издаване на заповед за изпълнение и съответно поради непълнотата на сведенията, с които разполагат“ (69 пак).

V. Най-лесно е да се забележи, че СЕС слива (разглежда общо) първите два порока по генералния адвокат, както и добавя един обтекаем нов.
Всъщност абз. 69 възпроизвежда дословно абз. 52 от Реш. по д. Finanmadrid EFC SA, а то – абз. 54 от Реш. по д. Banco Español de Crédito. Първите две подхипотези в този абзац (т. 3А) се покриват с предходните (т. 1 и 2), за третата (т. 3Б) няма конкретика по делото.

Ясно е, че кумулативното наличие на трите ограничителни условия (т. 1, 2, 3Б) изпълва критерия за „немалък риск“.
Внимателният прочит според мен сочи, че всяко от условията поотделно също е достатъчно за този извод. Така е в заключението на ген. адвокат. Неговото заключително изречение гласи: „тези три условия … сами по себе си могат да направят прекомерно трудно“ (these three … are therefore, on their own, capable of). Освен това, при отделното обсъждане на поне едно от тях изрично приема, че представлява „немалък риск“ (79). Така го е разбрал и СЕС в решението си. Съответно и СЕС приема, че всяко от процесуалните изисквания обуславя такъв риск – изрично в абз. 66, с други думи в абз. 68, и посредством формулата „било… било … било“ в абз. 69. СЕС не се разграничава от схващането на ген. адвокат.

Съпоставката с българското право сочи, че първите два елемента не са налице. Възражението не е нужно дори да се мотивира, нито предопределя предмета на проверка в исковото производство. Ген. адвокат като че ли приема, че 2-седмичен срок не е кратък в такъв случай, на фона на 30-дневен срок при европейската заповед. В решението по Banco Español de Crédito СЕС критикува 20-дневен срок, но при изискване за приподписване от адвокат. Длъжникът въобще не внася такса.

Остава третият елемент (незнание на правата; ограничено съдържание на заявлението), който от една страна е твърде неопределен, а от друга все пак не е съвсем сигурно дали сам по себе си е достатъчен.
Би могло обаче да се мисли, че той е налице. В частност на длъжника наистина се указва възможността да подаде възражение, ако не дължи, но без какъвто и да е акцент върху възможната нищожност на основанието и неравноправност на клаузите.

Тази опасност (ако я има) касае заповедното производство по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед. Според мен обстоятелството, че по българското право подаването на бланкетно възражение автоматично спира изпълнението, не е решаващо. СЕС не обръща внимание на този аспект. Всъщност въпросът тук е дали длъжникът ще се сети и престраши да подаде възражение при наличните процесуални условия и информация. Ако не подаде, заповедта влиза в сила и въпрос за спиране на изпълнението не се поставя, при което е безразлично дали това поначало става автоматично или не. (Настина и у нас може би е приложима възможността за навеждане на пороците на каузата в последващ процес, но това също е свързано с процесуални трудности, а и СЕС не го възприема като оправдание за уредбата.)
Тази опасност касае и производството по чл. 417 т. 2 ГПК въз основа на извлечение от сметки. На по-голямо основание, защото тук изпълнението се спира само след представяне на доказателства или обезпечение. В действителност обикновено заявителите представят и договорите, но все пак възможността за снабдяване със заповед само въз основа на извлечение съществува.
Тази опасност касае обаче според мен и производството по чл. 410 ГПК. При него въобще не се представят доказателства, а твърденията на заявителя може да са неверни/ спестени. Съответно и тук ответната страна може да не знае правата си или необходимата информация. Липсата на незабавно изпълнение, както посочих, не е решаващо – ако страната не подаде възражение, започва стандартно изпълнение, без каквато и да е възможност за спиране или разглеждане на неравноправността. Нещо повече, липсата на незабавно изпълнение дори психологически (не знам дали и правно релевантно) увеличава риска от неподаване на възражение – в производство по чл. 417 ГПК при узнаване на заповедта страната вече усеща негативите от изпълнението и е мотивирана да действа бързо; при чл. 410 ГПК опасността е далечна.

VІ. Какво да се прави? По арг. за обратното от т. ІV, уредбата ще е допустима, ако:

  • А. съдът не издава заповед по евентуално неравноправни правоотношения или
  • Б. рискът от неподаване на възражение е малък.

Това на практика означава:
А1. Съответните точки от чл. 417 ГПК да отпаднат.
А2. Дори да не отпаднат, съдът не може да ги прилага като противоречащи на правото на ЕС. Той обаче не може и директно да отхвърли заявлението, а следва да даде указания за прилагане на доказателства (договорите) за определяне на всички елементи от правоотношението, вкл. каузалното и за размера. Когато страната е представила и едностранен документ (заповед, извлечение), и договорите, съдът следва да извършва съдържателен контрол.
А3. При заповедни производства по чл. 410 ГПК не е достатъчно в заявлението да се изложат общо обстоятелства за наличие на договор и размер на дълга, а трябва да се посочат конкретните клаузи и механизми. Ако дори от твърденията на страната става ясно, че са налице неравноправни клаузи, той следва да отхвърли заявлението. Иначе се достига до абсурдната ситуация, че страната се снабдява с изпълнителен титул хем без документи, хем без проверка на твърденията.
А4. Съдът може да разгледа тези въпроси в допълнително заседание (52 реш.).
Б1. Срокът да няма преклудиращ ефект за тези възражения или просто да е по-дълъг (без това да спира изпълнението преди подаване на възражение); защитата може да е дори в изпълнителното производство (44 реш.).
Б2. Да не се изискват такси от длъжника или да не са съществени.
Б3. Със заповедта да се дават указания на длъжника за възможна неравноправност. Връчват се или се информира за приложените документи и изложените твърдения.

Достатъчно е да се осъществи или само б. А или само б. Б. В рамките на б. А всеки вариант е достатъчен. В рамките на б. Б може да се наложат повече мерки.
Както се посочи, т. Б1 и Б2 касаят полското право, съответно единственият възможен риск у нас е този от незнание. Преодоляването му по вариант Б3 донякъде касае законодателна намеса. Варианти А1 и А4 – също. Остава съдът да дава указания и евентуално да отхвърля заявленията.

VІІ. Друг интересен момент в решението на СЕС е по отношение на каузалното отношение.
Според съдебната практика у нас при иск по запис на заповед те се изследват само при възражение на ответника. Нещо повече, ако ищецът сам е въвел каузата, недоказването й не води до отхвърляне на менителничния иск.
Решението на СЕС обаче чупи (преодолява, прониква) тази абстрактност, що се касае до контрола за неравноправност. Това донякъде лишава менителниците от обезпечителната функция, която старата потребителско-кредитна директива им придава.
Това може би имало значение и за чистите искови производства в България.

Advertisements
Published in: on 18. септември '18 at 2:40  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2018/09/18/%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%be-c-176-17-%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b5-%d1%81-%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b1%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. В Решението си по д. C-448/17 EOS KSI Slovensko s.r.o. срещу Ján Danko, Margita Danková, т. 45, 46, 51 СЕС приема, че е задължително да има съдържателен контрол (за неравноправност) на поне един от следните етапи:
    * изпълнението на заповедта;
    * издаването на заповедта;
    * при възражение, ако потребителите не са разубедени да го подадат поради
    – срока или
    – разходи по исковото производство, или
    – несъобщаване на цялата необходима информация.
    Не е задължително (от гледна точка ефективност на защитата) възражението да може да се подава от сдружение за защита на потребителите без овластяване от потребителя (абз. 41).
    В случая, по словашкото право, заповедният съд следи за неравноправност, но не и при бързо производство, в което заповедта се издава от служител (немагистрат), а е налице немалък риск да не бъде подадено възражение, тъй като то трябва да бъде мотивирано и подадено в 15-дневен срок.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: