Зъболекарска грешка и медицински стандарти при иновативни терапии – наказателноправна оценка

Струва ми се, че си струва да се публикуват.  Правната страна почва от т. V. Има интересни въпроси по давността и ЧХ. Накрая е поместено и решението на ВКС.

 

МОТИВИ

към ПРИСЪДА, постановена на 17.03.2015 г.

от СГС, НО, ХVІ въззивен състав по ВНЧХД 3030/2014 г.

І. НАСТОЯЩОТО ПРОИЗВОДСТВО е въззивно, по реда на глава ХХІ НПК.

Образувано е по жалба на адв. И.С. – защитник на подсъдимата (име) с ЕГН … против първоинстанционна Присъда, постановена от СРС, НО, 103. състав на 13.12.2013 г. по НОХД 15830/11 г.

С присъдата подсъдимата е призната за ВИНОВНА, загдето на 29.03.2010 г. в кабинет, находящ се в сградата на Стоматологичен факултет на МУ, гр. София, посредством преизпиляване на зъбите причинила на частната тъжителка (ЧТ) (име) разстройство на здравето, изразяващо се в умъртвяване на 17 зъба, нарушения във функциите на същите, сериозни затруднения с дъвченето и силен оток за немалък период от време, поради което и на осн. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 78а ал. 1 НК е ОСВОБОДЕНА от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба” в размер на 2500 лв. На осн. чл. 45 ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на (име на ЧТ) ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за причинени от това деяние неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва от 29.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата до 20 000 лв. Подсъдимата е призната за ВИНОВНА и загдето за периода 29.03.2010 г. – 01.04.2010 г. на същото място чрез интервенция с лазер, поставяне на временни конструкции, навлизащи в интерденталното пространство, и дълбоки препарационни граници, дразнещи гингивата, причинила на (име на ЧТ) болка и страдание без разстройство на здравето, изразяващи се в болезненост в устната кухина, оток и затруднено преглъщане и отваряне на устата, като за наказателното преследване е изтекла АБСОЛЮТНА ДАВНОСТ, поради което и на осн. чл. 130 ал. 2 вр. чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 вр. чл. 2 ал. 2 НК не й е наложено наказание. На осн. чл. 45 ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на (име на ЧТ) ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за причинени от това деяние неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от 01.04.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за горницата до 20 000 лв. На осн. чл. 189 ал. 3 НПК подсъдимата е осъдена да заплати на (име на ЧТ) сумата 2572 лв., представляващи разноски и адвокатско възнаграждение, а по сметка на СРС – сумата 175 лв., представляващи разноски за вещи лица, както и държавна такса върху уважената част от всеки двата иска в размер на общо 800 лв.

В  жалбата, която е бланкетна, се правят оплаквания за неправилност, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. Моли се за постановяване на оправдателна присъда.

Преди даване ход на съдебното следствие е постъпило подробно допълнение към жалбата, изготвено от адв. АТ и адв. ИС. Изложените в него доводи за процесуални нарушения касаят мотивите на съда, които: не съдържали обсъждане на всички доводи и доказателства; били вътрешно противоречиви и необосновани; не изяснявали подробно съображенията, по които съдът е приел наличието на пряк умисъл; в основната си част преразказвали, а не анализирали пледоариите, показанията и заключенията на експертите; игнорирали регламентацията на медицинската дейност. Оспорва се приетата от съда фактическа обстановка, предимно по отношение наличието от субективна страна на престъплението, като се твърди непредвиденост на настъпилите усложнения (изводима от показанията на св. (име 5)), по отношение на наличието на съгласие от страна на ЧТ, както и на допустимостта на проведеното лечение и правото на преценка на лекуващия лекар. Навежда се, че деянието не било общественоопасно. Обосновава се извод за невиновност на подсъдимата и се моли за отмяна на присъдата, вкл. в частта, с която в полза на ЧТ са уважени гражданските искове и са присъдени разноски. Претендират се разноски.

Постъпила е и молба от подсъдимата, с която се декларира желание за прекратяване на делото поради изтекла давност по отношение на обвинението по чл. 130 ал. 2 НК. С определение на настоящия съд това е сторено. С Решение № 500 от 06.01.2015 г. по НД 1729/2014 г. на ВКС, ІІІ НО това определение е отменено и вместо това наказателното производство в тази част е прекратено, но едновременно с ОТМЯНА на присъдата в частта за признаване на подсъдимата за виновна по това обвинение.

Пред въззивния съд не са направени искания за събиране на доказателства, но по негов почин е проведен разпит на свидетеля (име 1).

В съдебно заседание адв. НА – повереник на частния тъжител, застъпва становище за цялостно потвърждаване на първоинстанционната присъда. Доказано било прекомерно изпилване на зъбите на ЧТ, умъртвяване на 17 зъба и други 6 в състояние на пулпит, двустранен оток, затруднено дъвчене, преглъщане и отваряне на устата, болка и страдание, надминаващи обичайните. Освен че била длъжна да съзнава извършваното от нея, подсъдимата го и съзнавала, но го е укрила от ЧТ; отсъствали информирано съгласие, индивидуален план и клинични измервания. В тази посока били удостоверението на д-р (име 1), показанията на (име 2), (име 4), експертизите на в.л. Мл. и Б.. Пострадалата (име на ЧТ) прекъснала лечението си при д-р (име 1) поради липса на средства, а се обърнала към него по спешност, след като подсъдимата отказала да й окаже помощ.

В речите си защитниците поддържат доводите и исканията, изложени в жалбата и допълнението. Акцентират, че подсъдимата била една от малкото специалисти по лазерна ортодонтия в България, за разлика от вещите лица. Травмите в устната кухина на пострадалата били в рамките на нормалното от такава интервенция. От друга страна, показанията на св. (име 1) сочели, че причината за състоянието на (име на ЧТ) е, че тя прекъснала лечението си.

В последната си дума подс. (име на подсъдимата) отрича вината си и твърди, че всъщност била приложила най-модерното и компетентно лечение, в каквото била световен лидер. Моли за отмяна на присъдата на СРС.

 

ІІ. НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО от частен характер е образувано по подадена на 24.08.2011 г. в СРС тъжба, в рамките на срока по чл. 81 ал. 3 НПК, след като на 29.04.2011 г. ЧТ получила писмо от СРП за прекратяване на прокурорската преписка поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер. В тъжбата се твърди, че след предхождаща уговорка на 29.03.2010 г. подс. (име на подсъдимата) поставила 10 упойки, изпилила всички зъби на ЧТ (име на ЧТ), умъртвила 17 здрави зъба. На 30. и 31.03.2013 г. била извършена лазерна обработка на венците й. На 01.04.2010 г. подсъдимата поставила временни зъби на ЧТ, които били крайно неудобни, грозни и не ги поправила; вечерта отказала да приеме по спешност ЧТ. През цялото време ЧТ изпитвала силни болки (като на 31.03.2013 г. подс. (име на подсъдимата) заявила, че не предупредила ЧТ, за да започне лечението) и не можела да се храни (поради преизпилените зъби, липса, а впоследстиве некачествени временни зъби). ЧТ посетила по спешност д-р (име 1), който се наложило да умъртви още 6 зъба, а впоследствие продължила лечението си при д-р (име 3). Излагат се твърденията за заблуждение и договорно неизпълнение. Инкриминира се нанасянето на телесни повреди – умъртвяване на 17 здрави зъби без съгласие, както и причиняване на страдания и неудобства, които според тъжбата представляват престъпление по чл. 130 ал. 1 и ал. 2 НК. Предявени са граждански искове за обезщетение на имуществени вреди в размер на заплатеното лечение и 20 000 лв. за причинените неимуществени вреди, ведно със законните лихви.

В първото по делото заседание, след изслушване становищата на страните, СРС изрично е приел, че е сезиран с и е дал ход на две обвинения – за престъпление по чл. 130 ал. 1 НК (досежно преизпиляването на зъбите на 29.03.2010 г., депулпиране и нарушения във функциите им) и за престъпление по чл. 130 ал. 2 НК (досежно лазерната интервенция и навлизащите в интерденталното пространство временни конструкции в периода 29.03. – 01.04.2010 г., причинили само болка и страдание), респ. е приел за съвместно разглеждане два граждански иска за неимуществени вреди в размер на по 20 000 лв. за всяко от тези деяния. Отказано е разглеждането на иск за имуществени вреди. В тези рамки на обвинението и гражданската претенция е реализирано и правото на защита – в пледоариите, а също и в допълнението на въззивната жалба е взето отношение са изложени различни аргументи по отношение на двете обвинения; иска се отхвърляне на всеки от предявените искове.

В рамките на първоинстанционното производство са проведени множество заседания, разпитани са свидетели, приобщени са писмени и веществени доказателства, изслушани са експертизи. В първите заседания подсъдимата е присъствала и е вземала активно участие при събиране на доказателствата, а в следващите, вкл. и последното, за които е била уведомена, се е ползвала от правото си да не присъства в съдебна зала.

Софийският градски съд, като съобрази доводите и възраженията на страните, след цялостна служебна проверка на наказателното производство и присъдата в съответствие с чл. 314 НПК намери, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Контролираният съд е гарантирал правата на страните, съдебните заседания са надлежно протоколирани, първоинстанционната присъда е постановена в рамките на обвинението от законен съдебен състав, при липса на данни вътрешното убеждение на едноличния съдебен състав да е било повлияно от външни фактори.

Не са изцяло лишени от основание упреците, съдържащи се в допълнението към въззивната жалба, по отношение на мотивите на първата инстанция. В принципен план функцията на мотивите е не да възпроизвеждат пледоариите на страните (които са установими в пълнота от съответните протоколи), а да изведат ядрото на съответните правни и доказателствени доводи и преди всичко да покажат съображенията на съда, когато той не се съгласява с тях. Също така не е необходимо да се преразказват доказателствените източници, а съдът следва да посочи дали е налице противоречие в тях и при наличие на такова кои и защо кредитира, а когато е необходимо – кои конкретни факти въз основа на кои конкретни доказателства приема за установени. От правна страна съдът следва да посочи дали и как установените факти изпълват отделните елементи от указания в закона състав на престъплението. В настоящия случай с присъдата и мотивите си СРС е дал, макар и крайно лаконичен, отговор на въпросите по чл. 301 – 305 НПК. Непредубеденият прочит на същите не показва наличие на противоречия. Обсъдени са всички необходими доказателства. Дори да е записано, че като цяло съдът намира съответните доказателствени средства за достоверни и безпротиворечиви, впоследствие, разглеждайки ги детайлно, е посочил възприемането или не на отделните изявления (вж. напр. л. 156-гръб – 157) и то тъкмо при съпоставянето им с останалите доказателства по делото. Не се споделя оплакването за едностранчивост при обсъждане на експертизите, доколкото СРС изрично е посочил в мотивите си и, напр., предимствата на приложеното лечение (л. 158 – лице), възможната поява на пулпити от прекъсване на лечението (л. 157-гръб). От рамките на изложението на СРС може да бъде извлечен даденият отговор на намерените от него за релевантни обстоятелства и доводи. Действително не е обективиран медицинскоправен анализ на деянието (извън обсъждането на отделни фактически въпроси като лечебен план, изследвания, информиране), но такъв подход е оправдан, щом СРС го е приел за неотносим към съставомерните обстоятелства. Несъгласието на настоящата инстанция с някои от изводите на предходната не е основание за връщане на делото за ново разглеждане, доколкото всеки съд има право на собствено вътрешно убеждение, а резултира в промяна на изхода на делото, в случая с постановената частична обратна присъда и изложените по-нататък мотиви за нея.

 

ІІІ. След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства настоящата инстанция като такава по същество намира за установено като релевантно от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подсъдимата (ИМЕ НА ПОДСЪДИМАТА) е родена на …1960 г. в гр. …, българка, български гражданин, с висше образование, неосъждана, живуща в гр. …, ул. …, ЕГН ….. Същата е разведена, с предходна фамилия ….. Работи като зъболекар (специалности обща и протетична стоматология), преподавател (доцент) във Факултета по дентална медицина (ФДМ, Стоматологичен факултет) при МУ-София, извършва протетична и лазерна терапия на свободна практика (АПМП).

ЧТ (име на ЧТ), род. ….1973 г. страдала от напреднало възпаление на венците (а именно: хроничен пародонтит – умерена степен, със загуба на крестална кост до 4 мм), а също и от значително „изкривени зъби“ (а по-конкретно: завъртени и наклонени зъби, струпване на фронталните зъби, компресия в горна и долна челюст, кръстосана захапка при фронтални и странични зъби, а именно при зъби 12. и 43., 15. и 45., 24. и 34.; отклонение от нормална захапка при седмите зъби, както и в предно-задна посока – дистална захапка вдясно в размер на половин премоларна ширина; извън зъбната редица са горните 12., 21., 22., 23., 24., долночелюстните 42., 41., 32. и 34. зъби; в рамките на зъбната редица са наклонени 15., 45., 47. зъби). Не пожелала да извърши ортодонско лечение – „изправяне“ на зъбите чрез брекети, тъй като било времеемко, поради което се насочила към ортопедично „маскиране“ на проблема чрез изпиляване на зъбите и поставяне на постоянни протези (изкуствени керамични коронки). През месец февруари 2010 г. се срещнала с подсъдимата, с която обсъдила извършване на протезирането, както и на лазерна терапия на пародонтозата. Подсъдимата уверила пострадалата, че лечението ще е бързо и безболезнено.

На 29.03.2010 г. пострадалата отишла в кабинета на подсъдимата, намиращ се в гр. София, ул. „Георги Софийски“, ФДМ-МУ, ет. …. Подсъдимата й предложила започване на терапията същия ден. Не било подписано информирано съгласие. Пострадалата напуснала кабинета, излязла от сградата и уведомила св. (име 2) за това, след което се върнала в кабинета, където от около 13:30 до 21:30 ч. при поставяне на 10 упойки и с помощта на мед. сестра св. (име 4) подсъдимата изпилила тангенциално 26 зъба, прекалено, безпрагово и с дълбоки препарационни граници (т.е. навлизайки под венечния ръб) и целенасочено умъртвила (девитализирала) 17 от тях. Подсъдимата издала рецепта за антибиотично и обезболяващо лечение, като лекарството „Аулин“ било предписано на 4 часа наред с „Аналгин“ при болка. ЧТ (име на ЧТ) й дала аванс от 10 000 лв.

На 30. и 31.03.2010 г. била проведена лазерна операция, при която били изрязани част от венците на пострадалата; извършена била френулотомия на горна и долна устна. На 30.03.2010 г. ЧТ дала на подсъдимата още 7400 лв. от капарото. 30.03.2010 г. били снети отпечатъци за временни протези, които били изготвени и поставени на 01.04.2010 г. и покривали само предните 6 зъба. Подсъдимата поставила протезите преди зарастване на венците, те навлизали в интерденталните пространства, а някои от ръбовете им дразнели венечни участъци и същите кървели.

От началото на терапията пострадалата изпитвала продължителни и силни болки. Част от тях били нормална последица от лечението, но интензитетът им бил завишен поради едновременното и масивно изпиляване на зъбите, в резултат на които била развита остра пулпитна симптоматика на част от неумъртвените зъби, както и поради неправилно поставените временни конструкции. Наличен бил двустранен оток в долната трета на лицето. Видимо било тежко гингивално възпаление, некроза на меки тъгани, включително загуба на аташирани гингивални тъкани; при сондиране интраорално в дисталните зони се констатирало обилно кървене. Болезнени били венците във всички квадранти, както и определени зъби; ЧТ преглъщала и отваряла устата си със затруднение, изпитвала затруднение при дишането (което обостряло болката в зъбите) и храненето, чувствала се съкрушена. Болкоуспокояващите не оказвали трайно влияние. Отделно от това изпилените зъби изглеждали като иглички и ЧТ се чувствала загрознена. На 01.04.2010 г. постр. (име на ЧТ) се свързала с подс. (име на подсъдимата) и поискала извънреден преглед по повод на болките, но подсъдимата й отказала за същия ден и предложила 02.04.2010 г. Поради това привечер на 01.04.2010 г. пострадалата се насочила към клиниката на св. (име 1), където й бил извършен преглед по спешност. На 06.04.2010 г. св. (име 2) придружил чувстващата се зле ЧТ и провел разговор с подсъдимата в кабинета й; подсъдимата заявила, че ако била казала на ЧТ как ще протече лечението и какви ще са болките, ЧТ нямало да се съгласи да започне лечението. Тъй като не постигнали съгласие относно документ за плащането, предаване на медицинската документация, срока и ефекта на лечението и поради заради забавянето спрямо очакваното и липсата на сертификат за коронките ЧТ прекъснала лечението си при подсъдимата. Продължила го при св. (име 1) и д-р (име 6), които за около месец се наложило да депулпират още 6 зъба, да довършат кореновото лечение на умъртвени от подсъдимата зъби, да коригират временните фронтални конструкции и да поставят временни корони дистално (странично). След време прекъснала лечението си и при него поради финансови затруднения. През месец юни 2010 г. ЧТ (име на ЧТ) посетила сестрата на приятеля й – св. (име 3), която два месеца по-късно фиксирала временно постоянните керамични конструкции на ЧТ (име на ЧТ), чиито болки продължили приблизително дотогава.

На 07.06.2010 г. пострадалата подала жалба до СРП, която след извършена проверка приела, че липсват данни за престъпление от общ характер.

 

ІV. Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните пред СРС свидетели: (ИМЕ 2) (частично; л. 62 сл., 69 сл.), (ИМЕ 3) (частично допустими; л. 70 сл.) и (ИМЕ 4) (частично; л. 78 сл.); разпитания пред въззивния съд св. (ИМЕ 1) (л. 47 сл.); приетите от СРС съдебномедицинска и стоматологична експертиза (частично; л. 50 сл.; в.л. Г. и МИШ. изслушани л. 79 сл.), пародонтоложка (л. 97 сл.; в.л. Мл. изслушана л. 105), ортодонтска (л. 117 сл.; в.л. Б. изслушан л. 121а) и протетична експертиза (частично; л. 130; в.л. К. изслушан л. 121а); от удостоверение, издадено от д-р (име 1) на 19.04.2010 г. (л. 8), амбулаторен картон на (име на ЧТ) в клиниката на д-р (име 1) (л. 44 сл.), амбулаторен дневник на подс. (име на подсъдимата) за 02.03.-20.05.2010 г. (л. 75 сл.), резолюция за прекратяване на пр.пр. от 28.04.2011 г. (л. 9), писмо от ФДМ – МУ (л. 67), справка НБДН и справка за съдимост (л. 134 сл.); от приобщения препис на материалите по пр.пр.26504/10 г. на СРП (бележки за часове на прегледите; рецепта, издадена от (име на подсъдимата) на името на (име на ЧТ); жалба с вх. № от 07.06.2010 г.; касова бележка от 29.03.2010 г.).

Съдът прие, че посочените доказателства са ДОПУСТИМИ – събрани по реда и със средствата на НПК. От нарочно обсъждане в тази посока се нуждаят само три от тях.

(име 3) е в качеството на свидетел по делото, поради което от значение е видяното, чутото, усетеното и т.н. от нея. Неправилно същата е била изслушана и не могат да бъдат ползвани, познанията и анализите й от специалната област на денталните медицински науки, тъй като тя не е и не може да бъде вещо лице. Те биха могли да послужат единствено за ориентир за преценка на възпроизвеждането на възприетите от нея факти, а също и като насока за проверка и събиране на доказателства. В частта, в която пределите на свидетелското й качество са надхвърлени, СГС прие за недопустимо и не се позовава на заявеното от нея.

По делото са били приложени веществени доказателства – рентгено- и фотографии; същите са постъпили с писмо от д-р (име 1) (л. 43) и са използвани при изготвяне на експертизите (л. 160, 161), но към настоящия момент не се намират по делото; наличието и изчезването им е констатирано и от районният съдия в мотивите му (л. 157-гръб); въпреки предоставянето на съдебно удостоверение от СГС, тези веществени доказателства не са били възстановени; копие, вероятно умалено, на същите се намира в приобщената прокурорска преписка. От една страна, тези веществени доказателствени (а не ВДС, тъй като не са направени за нуждите на процеса), не са използвани директно, нито е могло да бъдат използвани директно от СРС, за изграждане на фактическата обстановка, тъй като на същите не е извършван оглед, а и поради нуждата от специални знания за разчитането им, с каквито съдът не разполага. Това се отнася и за настоящия въззивен състав. От друга страна, снимките са били възприети и разчетени от вещите лица (л. 97, 160, 161) в момент, в който са били налични по делото, поради което няма пречка те да залегнат в основата на фактическите изводи на съда посредством експертните заключения.

Представеното удостоверение, издадено от д-р (име 1), представлява писмено доказателство и като такова може да бъде използвано за целите на процеса. Това е в унисон с практиката за базиране върху съдебно-медицински удостоверения, даващи възможност за точно фиксиране на установените находки от съответните (зъбо)лекари, които в противен случай не биха могли да бъдат възпроизведени точно при липса на своевременен разпит или експертиза. В случая при разпита си св. (име 1) потвърди констатациите в удостоверението.

Жалбата до прокуратурата и прокурорската резолюция съставляват доказателство единствено за направените в тях изявления, а не и за предхождащите ги обстоятелства. Тъжбата до съда и съдържащите се в нея твърдения (по дела от частен характер, респ. в ОА – по НОХД) не представляват доказателствено средство и съдът не извлича от тях фактите по делото.

Гипсовата отливка на предварителния статус на зъбите на подсъдимата не е приложена по делото. Следва да се отбележи, че и по дела от частен характер за всички лица, вкл. за подсъдимия, съществува задължението по чл. 159 НПК за представяне на предмети и книжа, респ. не съществува пречка за провеждане на претърсване и изземване в съдебна фаза, като единствената отлика е, че не се изисква присъствието на поемни лица. Въззивният съд обаче прецени, че делото се явява изяснено и без приобщаване на посочените отливки, тъй като същото касае преди всичко извършените от подсъдимата манипулации и последиците от тях, а за предхождащото състояние на пострадалата са налице достатъчно данни, а и в.л. Б. и Мл. (л. 105, 117) са разполагали с гипсовите модели.

Подсъдимата се е възползвала от правото си да не дава обяснения; в последното заседание не се е явила, въпреки че е била уведомена.

Доказателствената съвкупност по делото е безпротиворечива в своя преимуществен дял и доколкото за съда като цяло не възникна съмнение в ДОСТОВЕРНОСТТА на доказателствата и доказателствени средства, същите послужиха за формиране на фактическите му изводи. Няма спор досежно личността на подсъдимата и пострадалата, денталните проблеми на последната, осъществяването между двете на срещи, извършената терапия. Доказателствените материали се допълват, но са еднопосочни и относно последиците от манипулациите, относно изпитаните страдания, както и проведеното лечение при св. (име 1) и (име 3). Известно противоречие в тях съществува единствено относно фактите на броя и момента на посещенията на ЧТ при подсъдимата, както и точния размер на капарото. Елементите от субективна страна на деянието, макар и факти, традиционно се разглеждат в правната страна на мотивите.

И настоящият състав като цяло се довери на заявеното от св. (име 2). Той се намира в близки отношения (15-годишно съжителство) с упражняващата обвинителната функция и затова е достоверно да я е съпътствал и да е възприел заявеното и преживяното от нея във връзка с инкриминираното деяние. Заявеното от него е детайлно и откровено (вкл. относно несъобразяването на пострадалата с препоръките на лекарите преди подсъдимата), а също и правдоподобно. То не се намира в противоречие, а напротив – в съзвучие с останалите данни по делото: при първото идване на пострадалата се е намирал на паркинга при ФДМ, поради което не е видян от св. (име 4); посещението в кабинета, на което описва да е присъствал, е било възприето и от св. (име 4). Броят на описаните посещения на пострадалата като цяло съответства с отбелязванията в амбулаторния журнал, воден от подсъдимата. Продължаването на терапията от св. (име 1) и, след това, от св. (име 3) намира потвърждение и в писмените и гласните доказателства по делото. Засвидетелстваното за състоянието на пострадалата хармонира с отразеното от св. (име 1), вкл. относно субективните усещания и схващания на пострадалата. Ето защо СГС не прие, че потенциалната заинтересованост на св. (име 2) е довела до съществено изкривяване на неговите показания. От същите се установява обещанието на подсъдимата за бързо и безболезнено лечение на двата медицински проблема на пострадалата. Съдът намира, че е обяснимо тъкмо такова обещание да е мотивирало пострадалата да се третира при подсъдимата, доколкото тя очевидно не е желаела да изчака бавния резултат на ортодонтското лечение с брекети и така се е съгласила с изключително скъпо струващите (капаро от 17 400 лв. – 72 пъти МРЗ за инкр. момент) протетична и лазерна терапия. Впоследствие тъкмо подсъдимата и то пред св. (име 2) признала, че укрила болезнеността на лечението, за да не се въздържи пострадалата към него. Не е налице противоречие относно приема на лекарството „Аулин“, доколкото твърдението на свидетеля е, че само в първата аптека са отказали да го продадат предвид на указаната в рецептата висока доза.

Свидетелят (име 2) заявява известна несигурност относно точната последователност на посещенията и случилото се при тях („на следващия път, може би четвъртия“, „на същия ден вечерта, края на март или началото на април“), което е обяснимо с изтеклия период от време до разпита (2010 – 2012 г.). В тази връзка и съдът не възприе в детайл твърдението, че временните конструкции са били поставени при третото посещение, което, като се изходи от отбелязаната в амбулаторния дневник на д-р (име на подсъдимата) първоначална дата 29.03.2010 г. би следвало да е на 31.03.2013 г., доколкото същото противоречи с отбелязването в дневника за поставяне на 01.04.2010 г., което пък е логично с оглед нужното време от вземането на отпечатък до изготвянето на конструкциите. Съдът не възприе и твърдението, че разговорът между св. (име 2) и подсъдимата се е осъществил преди първото посещение в клиниката на д-р (име 1). Очевидно болката и неудобството и невъзможността й да изчака до следващото посещение, насрочено за 6.04.2010 г., е накарала (име на ЧТ) да посети св. (име 1) още на 01.04.2010 г. Тази хронология е изводима от амбулаторния дневник (с посещения записани на 01. и 06.04. при д-р (име на подсъдимата)), листчетата с насрочени часове (такова за 06.04.), амбулаторния картон (в който прегледът на (име на ЧТ) при д-р (име 1) е отразен на 01.04., а следващото посещение – на 07.04), както и от показанията на св. (име 4) (че посещението на св. (име 2) било малко по-късно). Св. (име 2) е категоричен, че еднократно е разговарял присъствено с подсъдимата. Така съдът прие, че на 01.04.2010 г., в деня на поставянето на временните конструкции, но в по-късен момент от този ден, ЧТ е поискала по-скорошен от 06.04.2010 г. час за преглед, но такъв й е бил отказан преди 02.04.2010 г., поради което привечер ЧТ се е обърнала към св. (име 1). На 06.04.2010 г. ЧТ (име на ЧТ) и св. (име 2) провели описания от последния разговор с подсъдимата, което отговаря и със записаното от нея в амб. дневник за този ден, че подсъдимата отказала да продължи терапията. В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че отбелязването в дневника за проведена същия ден интервенция не следва да бъде кредитирано (ако въобще смисълът на записаното е, че такава интервенция е била проведена, а не напр. че е била предвидена), тъй като според св. (име 2) той и ЧТ отишли заедно, а след разговора подсъдимата и те си тръгнали, в какъвто смисъл е и засвидетелстваното от (име 4) единствено за проведен разговор. За относителни съдът намери възприятията на св. (име 2) относно продължителността и честотата на лечението при д-р (име 1), за което точни данни се съдържат в амбулаторния картон на ЧТ.

По отношение на достоверността на показанията на св. (име 3) важат същите съображения като спрямо св. (име 2). Предвид на близката родствена връзка между последния – съжител на ЧТ, и св. (име 3) – негова сестра, при това специалист в областта, е логично той да се е обърнал към нея по повод болките на ЧТ, още повече че св. (име 3) както преди, така и след това е била ангажирана със зъболечението на ЧТ (име на ЧТ). Свидетелката не е очевидец на инкриминираното деяние, а възпроизвежда наблюденията на св. (име 2), като възпроизведеното от нея като цяло съответства на заявеното от него пред съда, респ. на медицинската документация. Същевременно св. Терзийска е очевидец на последиците от терапията на подсъдимата, видими след период от около два месеца, както и на поставените от самата нея конструкции. При липса на конфликт с други доказателствени материали СГС кредитира показанията на свидетеля, доколкото са допустими (вж. по-горе).

Св. (име 4) се намира в служебна зависимост от подсъдимата (поне косвено във ФДМ, а и пряко – в частния кабинет), а предвид на обстоятелствата по обвинението хипотетично би могла да има и помагаческо качество, поради което съдът подходи критично към показанията й. Същата многократно заявява, че не може да отговори на дадени въпроси, че няма спомени или възприятия по тях. Независимо дали същото е вярно, или свидетелката затаява истина, в тези аспекти показанията й се явяват неинформативни. Следва да се има предвид и че невъзприемането от дадено лице на даден факт не означава по необходимост, че този факт не се е случил. Самата свидетелка заявява, че присъства само на част от процедурите. По отношение на положително заявеното от нея обаче, като цяло, не се наблюдават противоречия с останалия доказателствен материал, поради което и съдът го постави в основата на фактическите си констатации. (име 4) свидетелства за изпиляване на зъбите под упойка, лазерна операция, оплаквания на пациентката, вкл. от временните корони. Потвърждава автентичността на амбулаторния дневник.

Съдът кредитира показанията на св. (име 1), който не може да се приеме за предубеден в полза на пострадалата, доколкото показва недоволство от прекратяването на лечението при него без предупреждение. Заявеното от него е доста общо, но все пак потвърждава данните за състоянието на ЧТ (име на ЧТ) (след мащабна интервенция, наченато кореново лечение и коригирани с лазер венечни повърхности) и предприетото от него лечение за спешно неутрализиране на пулпитната симптоматика на други 6 зъба. Същевременно св. (име 1) потвърди даденото от него на 19.04.2010 г. подробно и логично удостоверение и амбулаторен картон. Към момента на разпита определя състоянието на ЧТ като приемливо и нормално с оглед предприетата интервенция, което не пречи по време на прегледа да е заявявал по-критично отношение, възприето от св. (име 2).

Въззивната инстанция не даде вяра на св. (ИМЕ 5) (л. 72). Същата твърди, че страдала от пародонтоза и през м. март 2010 г. подс. (име на подсъдимата) срещу 8000 лв. й е извършила операция с лазер, при която били изпилени всички зъби, били й поставени коронки за 10-ина дни и всичко това било съпътствано само от слаби болки. Представеният амбулаторен дневник на подсъдимата, който съдът, както стана ясно по-горе, намира за достоверен, обхваща периода от 02.03. до 26.05.2010 г. и не съдържа лице с такова име, което силно дискредитира твърденията й за темпорално близко до ЧТ лечение. Освен това заявеното касае друго лице, с друго индивидуално дентално здравословно състояние и други реакции. Затова от него нито принципно, нито пък в детайл може да се съди за случая на ЧТ (име на ЧТ). Още повече че нито цената, нито сроковете за изработка на коронките, нито дори методите (поставяне на коронки при оплакване само от пародонтоза), не съответстват на доказаните по настоящото дело.

Съдът възприе с повишено внимание комплексната съдебномедицинска и стоматологична експертиза. Поначало за съда не съществуват съмнения в безпристрастността и компетентността на вещите лица, нито в правилността на изводите на експертизата. Фактът, че в.л. МИШ. е участвал в изготвянето на експертна справка в предварителната прокурорска проверка, почната по сигнал на ЧТ, не сочи на негова предубеденост или заинтересованост от конкретния казус, а същата не може да бъде изведена и от текста на експертизата. Твърдението на повереника, че в.л. МИШ. поискал да лекува пострадалата (л. 81 СРС) не е доказано по реда на НПК, а и не сочи на неточност на неговото становище в рамките на комплексната експертиза. Действително експертизата не се основава на свидетелските показания, но от една страна, това е така, тъй като формулираната задача не ги включва, а от друга страна, не съществува пречка съдът да съпостави изказаните от вещото лице експертни знания с показанията на свидетелите, за да направи изводите си въз основа на всестранно обсъждане на доказателствата. Не се споделят и аргументите на защитата: несъмнено няма данни в.л. МИШ. да е специалист по лазерна ортодонтия, но същото не го лишава от познания по денталните въпроси, а становището му не е негативно за приложените методи. В заключението на тази експертиза се констатира известна неточност (цитира се удостоверението на д-р (име 1) в смисъл, че са били налице 26 зъба в устната кухина на (име на ЧТ), докато според самото удостоверение само изпилените зъби са 26, а съгласно св. (име 3) имало и 2 неизпилени зъба), която обаче не влияе на крайните й изводи. Осторожност обаче налага начинът на обосноваване и на формулиране изводите на експертизата. По част от въпросите експертите не са дали отговор поради липса на медицинска документация. Прието е наличието на 17 умъртвени зъба без завършено кореново лечение, както и причинено от неточно ажустиране на блок-конструкциите страдание. Експертизата посочва, че обезболяващият медикамент „Аулин“ може да бъде приеман до 400 мг дневно, за не повече от 3 дни. В същото време в мотивната част на експертизата е констатирано, че същият е изписан при прием на 4 часа; пълноценното изпълнение на поставената задача е изисквала експертизата да запише изрично, че този период между приемите означава 6 приема дневно, което при разфасовка от 100 мг надхвърля максималната дневна доза. В съобразителната част е посочено, че не е налична медицинска документация за настъпили усложнения след извършеното от подсъдимата ендодонтско лечение, довело до неминуемо изваждане на зъби; при проведен на 11.06.2012 г. преглед ЧТ (име на ЧТ) има керамични корони на всички зъби, с изключение на два без следи от ортопедични манипулации. Така формулирано, това може и да е правилно; съдът обаче отчете, че всъщност няма ендодонтско лечение, извършено докрай от подсъдимата, а не е взето отношение по наченатото от нея ендодонтско лечение; че липсата на усложнения, свързани с изваждане на зъби, не означава липса на каквито и да е усложнения; и че подсъдимата е умъртвила 17 зъба, но впоследствие се е наложило ендодонтско лечение на други 6 зъба. Ето защо при изграждане на фактическите си и правни изводи съдът само частично се базира на заключението на вещите лица. В съдебно заседание вл.л. МИШ. дава пояснения относно школите и методите за ортопедична терапия, които съдът обсъжда по-нататък в мотивите.

Пародонтоложката и ортодонтската експертиз съдът кредитира с пълно доверие. Не възникна съмнение в тяхната правилност и обоснованост. Вещите лица са преподаватели във ФДМ, поради което следва да притежават нужните специални знания. Незнанието на в.л. Мл. на конкретната дата на приемане на медицинския стандарт по ортодонтия касае незначително обстоятелство и то извън нейната област; няма пречка медицинските стандарти да се приемат (обсъждат, изработват) от съответните катедри преди обнародването им от съответния държавен орган. Наистина, вещите лица работят във същия факултет като подсъдимата, но в самостоятелни катедри, респ. полета на дейност, поради което не може да се приеме априори, че не са били обективни. Заключенията си те са дали под страх от наказателна отговорност, като не са си направили отводи. Страните също не са възразили срещу приемане на заключенията. В частност съдът приема становището на в.л. Мл., че преди инкриминираното деяние ЧТ е страдала от умерен хроничен пародонтит, и съответно отхвърля заявеното от св. (име 3) за хроничен гингивит. Съдът намери това за уместно, тъй като вещото лице е експерт именно в областта на пародонтологията, прави заключението си на базата на рентгенографии, които са непосредствено към момента на намесата на подсъдимата, докато впечатленията на св. (име 3) очевидно са към по-предходен момент. В.л. Мл. е категорична въз основа на обективните находки (респ. снимки и документация), че ЧТ (име на ЧТ) е изпитвала силни болки във венците и зъбите, затруднения и дискомфорт, които биха били в пряка последица от едновременните пародонтална и протетична терапия (при това – както се установява от свидетелите и амбулаторния дневник – едновременно на всички зъби), както и че прекомерното изпиляване може да доведе до пулпит в редки случаи. В.л Мл. признава и когато липсват данни или не е компетентна да отговори по определени въпроси. В.л. Б. отговаря за ортодонтската деформация на пострадалата и за възможната връзка между нея и парадонтита. В експертизата на в.л. Мл. са посочени начинът на лечение на пародонтит, както и последователността във времето по отношение поставянето на коронки и временни протезни конструкции; в тази на в.л. Б. – начините за въздействие на ортодонтска деформация; по тези въпроси е взето отношение по-долу.

Експертизата по протетична дентална медицина съдът съобрази частично. Същата има ниска информативна стойност. Конкретни факти от значение по делото не се установяват; изясняват се по-скоро принципни въпроси за протетичната терапия (обсъдени по-долу). И по теми, по които в.л. К. би следвало да е компетентен, той отговаря уклончиво или частично. Причина за това е проява на колегиалност, още повече че К. е асистент в същата катедра, в която подсъдимата е доцент. Съдът не се съгласява със схващането, че прекъсването на терапията при подсъдимата е тотална пречка да се даде оценка на първоначално извършеното от нея – това е алогично, а и база за такава оценка се съдържа в останалите експертизи.

Съдът прие, че представените по делото писмени доказателства (удостоверение, амбулаторен картон, амбулаторен дневник, резолюция, писма, справки, часове, рецепта, жалба) в пределите на тяхната допустимост (вж. по-горе) са отразили точно обективната действителност и (както се посочи по-горе) предпочете някои от тях спрямо гласните доказателства. Показанията на св. (име 2) обаче са ясни и последователни относно размера и частите, на които е предадено капарото за извършените дейности (като се потвърждават и от приобщените бележки за запазени часове), както и че подсъдимата е отказала да издаде своевременно документ за плащането, поради което и съдът дискредитира намиращия се в прокурорската преписка ръкописен документ върху бланка, издаден от подсъдимата и озаглавен „касова бележка“, досежно сумата от 17 000 лв. и датата 29.03.2010 г.

 

  1. V. При така установената фактическа обстановка се следват долните изводи относно НАКАЗАТЕЛНОПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.

А. Съгл. чл. 9 ал. 1 НК престъпление е това ОБЩЕСТВЕНООПАСНО деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо, а съгл. чл. 10 общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. Действащото в Република България наказателно право е основано на разбирането, че наред с формалните изисквания, за наличността на престъпление е необходима тази фактическа, неюридическа, обществено-исторически обусловена характеристика (вж. Ненов, НП-ОбЧ, кн. ІІ, 1992 г., § 21). Липсата й декриминализира деянието. Част от хипотезите са уредени изрично в НК (чл. 9 ал. 2, чл. 12 – 13а) или специални закони, а други се решават конкретно, като по-често срещащите се от тях са били обособени от правната наука.

Така е прието, че лекарската интервенция не е общественоопасно деяние, защото се касае до подобряване на здравето на лицето; обществената опасност се изключва и при съгласие на засегнатото лице (Ненов, цит.съч., § 23 V). Тези „изключения“ са приети и в други правопорядъци и при други идеологически основи (Долапчиев, НП, ОбЧ, 1994 г., стр. 241-251). При това е ясно, че се касае за две отделни хипотези. Съгласието на лицето не е неограничено по предмет и начин на неговото изявяване. Обратно, посягането върху телесната неприкосновеност с лечебна цел е възможно в някои случаи и без съгласието на лицето. Втората хипотеза представлява едно оправдателно основание, при което се преценява обективно дали терапията е предприета de lege artis, а не само с оглед на ползата за пациента. Една надлежно извършена терапия не е общественоопасна и тогава, когато е приключила безуспешно. Сходно е положението и при други общественополезни, но рискови дейности. И тук е възможна грешка във факта на обществената опасност.

Следователно, за да се отговори дали деянието е общественоопасно, следва да се провери: (1) дали е довело до полза за пациента; (2) ако не е, дали е извършено според медицинските правила (обществени, научни, законови, технически и индивидуални норми, стандарти и способности); (3) ако не е така, дали е налице съгласие за увреждането, дали волеизявлението е действително и дали касае право, с което лицето може да се разпорежда.

Б. И настоящата инстанция прие, че наличната ЗАКОНОВА РЕГЛАМЕНТАЦИЯ НА МЕДИЦИНАТА не допринася конкретно за решаването на спора. За отговор на доводите в становищата и жалбите на страните следва да се посочи следното:

Съгл. чл. 183 ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр.) медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления „Медицина“, „Дентална медицина“, „Фармация“ и „Здравни грижи“. Това обаче не става свободно, а в рамките на лечебно заведение по смисъла на чл. 2 и 2а от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Самонаетите лекари следва да регистрират индивидуална практика по чл. 3, 8 и 36 ЗЛЗ. Неизпълнението на тези задължения е административно нарушение по чл. 115 ЗЛЗ, а виновното забавяне на регистрацията не води до погасяване на другите нарушения на лечебното заведение.

Съгл. чл. 79 и 80 ЗЗдр. медицинската помощ се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а качеството й се основава на медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Към инкриминирания момент с Наредби по чл. 6 ал. 1 ЗЛЗ са били утвърдени медицински стандарти за зъботехника, обща медицина и др.; впоследствие са обнародвани стандарти за орална хирургия, детска дентална медицина и ортодонтия. По отношение на общата, както и на протетичната дентална медицина и досега няма регламентация в законов, респ. подзаконов нормативен акт. По реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина са приети Правила за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина в Република България. Същите съдържат принципни положения, нежели конкретни разпоредби. Според тях зъболекарят поставя грижата за пациентите на първо място, … изслушва и уважава позицията на пациентите, информира пациентите по разбираем за тях начин, зачита правото на пациентите да участват във вземането на решения относно тяхното лечение, … предоставят възможно най-добрите дентални услуги …, не излиза извън рамките на собствената си професионална компетентност и при необходимост да търси колегиална помощ …, води ясна, коректна, четлива, актуална медицинска документация за пациента, … полага необходимите грижи за облекчаване на болката; предписва лекарства и извършва лечебна дейност, само ако разполага с необходимата информация за здравното състояние на пациента и неговите здравни потребности; препоръчва на пациентите изследвания и лечение, които са най-подходящите за тях … и др. Подобни изисквания са залегнали и в Кодекс за професионална етика на лекарите по дентална медицина (обн. ДВ 34/2006 г., нататък КПЕЛДМ): зъболекарят е длъжен да упражнява компетентно, своевременно и качествено своята професионална дейност, … при всички условия, необходими за нейното качествено изпълнение и за сигурността на пациентите, … няма право да предприема действия или да дава предписания при случаи, които надхвърлят неговата професионална компетентност и т.н.

Следователно медицинските правила са изисквали предприемане на лечение само в най-добрия интерес на пациента, качествено и безопасно. Тези характеристики следва да се преценяват конкретно.

Що се отнася до т.нар. информирано съгласие, обхватът и моментът на задължението за разясняване са били уредени в чл. 87 – 92 Зздр., които не са претърпяли изменение от инкриминирания момент досега. Предоставянето на тази информация предполага да е изготвен план за лечението. Този план може да е мисловен, външно необективиран. Информацията поначало може да бъде предоставена и в устна форма. Изискване за писмена форма на информацията и на съгласието е предвидена за случаите по чл. 89 ал. 1 ЗЗдр. Противно на схващанията на обвинението, общо правило за писмена форма не може да бъде извлечено от чл. 15 ал. 3 КПЕЛДМ, тъй като същият го лимитира до случаите на прилагане на определени лечебни методи и процедури, за извършване на сложно и/или скъпо струващо лечение, включване на пациента в клинични изпитвания на лекарства и пр. За пълнота следва де се отбележи, че в случая все пак е съществувала забрана, по смисъла на ЗЗдр. за провеждане на терапия от подсъдимата без писмено информирано съгласие, тъй като са покрити някои от критериите за това – лазерната операция е (макар особен) хирургичен метод, тъй като нарушава целостта на кожата или покривните лигавици и прилежащите тъкани и органи; терапията несъмнено е скъпоструваща. Тази формална забрана обаче касае само започването на лечението, но не и начина на неговото провеждане, щом то е започнато, т.е. изискванията за качество и безопасност по същество, поради което и нарушаването й може да ангажира административнонаказателната отговорност на зъболекаря, но не е елемент от обективна страна на престъпленията срещу телесния интегритет.

Съгл. чл. 90 ал. 1 ЗЗдр. пациентът може по всяко време да откаже продължаване на лечението, както и да оттегли този свой отказ. Съгл. ал. 5 в последния случай медицинският специалист не носи отговорност за забавяне на лечебно-диагностичния процес. Разпоредбата не регламентира проведеното преди отказа лечение, нито случаите на тотално прекъсване. В съзвучие с правната логика (всеки отговаря за поначало за собственото си поведение) е, че медицинският специалист отговаря за последиците от проведеното лечение, които биха настъпили и при непрекъснато лечение, респ. не отговаря за усложненията от самото прекъсване.

Соченият от защитата чл. 93 ЗЗдр. урежда право на пациента за сезиране на РЗИ и ред за ангажирането на административнонаказателна отговорност на медицинския специалист, но по никакъв начин не изключва съдебния ред за осъществяване на гражданска или наказателна отговорност на същия – такова основание за прекратяване на делото не е предвидено нито в ЗЗдр., нито в НПК. Евентуалното несезиране на РЗИ не съставлява и основание, погасяващо тези отговорности в материалноправен аспект.

В. Извършеното от подсъдимата не е било съобразено с конкретните ПРАВИЛА НА ДЕНТАЛНАТА МЕДИЦИНА, и за това е липсвало съгласие на увредената.

Поначало от страна на ЧТ (име на ЧТ) е било налице обща визия (при разговора от м. ІІ.2010 г.) и съгласие за извършване на манипулациите. Същите не са започнали веднага при посещението на 29.03.2010 г., а напротив, ЧТ (име на ЧТ) е напуснала кабинета, говорила е със св. (име 2), след което се е завърнала в кабинета, което ясно показва желанието й за осъществяване на предложеното й от подсъдимата. Макар и да не е било изразено в изискуемата от гледна точка административния режим на медицината писмена форма, такова съгласие е съществувало и е установимо по реда и със средствата на НПК. Това съгласие обаче е било формално, прибързано, негодно и частично. Както е установено, подсъдимата е предлагала бързо и безболезнено лечение и съзнателно е прикрила очакваните болки от едновременното изпиляване на зъбите. Така е видно, че словното или конклудентно съгласие на пострадалата не е обхващало нарушението на правилата на денталната медицина.

Както се установява от експертизите (в.л. Б.) същинското лечение на неправилната подредба на зъбите и оклузията се извършва с методите и средствата, в т.ч. апаратите на ортодонтията и отнема продължително време. Вместо това се практикува, до определени граници, естетична и палиативна намеса със средствата на протетиката, чрез изпиляване на зъбите за връщането им до нивото на зъбната редица след поставяне на коронки и мостове. В този смисъл устно или писмено са се изказали всички вещни лица, а някои дори и без посочените ограничения, поради което отхвърлянето от първостепенния съд на този метод съставлява превратно тълкуване на доказателствата. При него след изпиляването на зъбите се вземат отливки, изготвят се временни конструкции, а впоследствие – и постоянни. Тъй като при изпиляването на зъбите може да се засегне термично пулпата, следва да бъдат умъртвени (депулпирани) зъби, като в някои случаи това е задължително, а в други – по преценка на лекаря според следваната от него школа (поначало при условието за информирано съгласие). Лазерната терапия в ендодонтията показва добри резултати (в.л. МИШ.). Съпоставено с конкретния случай, предприетото от подсъдимата (умъртвяване, изпиляване на зъби, поставяне на временни конструкции и планирано поставяне на коронки) поначало представлява признат медицински метод в случаите на изкривяване на зъбите/захапката. Ноторно е, че подобни зъбни манипулации са свързани с известно количество болка (така и в.л. МИШ., К.).

Също така, в.л. Мл. сочи, че предприетата лазерна операция на венците е метод, приложим, макар и недостатъчен при лечението на пародонтит. В.л. МИШ. също приема метода за авангарден. С лазера се изрязват венци, почистват се джобове на венеца. След изрязването може да се определи като нормално наличието на възпаление и некроза при зарастването на венците, а пък вследствие от него може да се появят следоперативна болка и известно затруднение в храненето и преглъщането.

По делото не се установява да са липсвали нужните клинични изследвания. Усилия за установяването им не са полагани, доколкото настоящият състав ги намира за неотносими. Написаното от в.л. Мл. касае липси единствено в предоставените за нейната експертиза материали, а не поначало.

Независимо от принципната пока̀заност на предприетите действия, със същите са нарушени медицинските правила и е увредено здравето на ЧТ (име на ЧТ). Нарушенията са свързани, от една страна, с прибързано, а от друга, с лошо изпълнение.

Според пародонтоложката експертиза лечението на това заболяване се извършва в три последователни фази – инициална, корективна и поддържаща. Към корективната фаза следва да се пристъпи едва след края на основната, инициална фаза. Протетични процедури могат да бъдат предприети само в корективната фаза и то след постигане на здрави пародонтални тъкани. В случая е извършено точно обратното: при наличие на умерен хроничен парадонтит подсъдимата не е провела инициално лечение, а направо е постъпила към корекция на венците; паралелно и дори предшестващо са подготвени ортопедични процедури. Несъмнено, това е предизвикало болки в областта на венците на пострадалата. По отношение само на разглеждания в този абзац този фактор за увеличение на болките следва да се отбележи, че действително в разпита си в.л. Мл. посочва, че при ортодонтски причинен парадонтит двете лечения се провеждат паралелно, а в.л. Б. обяснява ортодонтските причини за парадонтит; такава генеза на парадонтита обаче се явява предположение, недоказано в конкретния случай, а паралелното провеждане касае стандартното, продължително и неинвазивно брекетно лечение на ортодонтските аномалии, а не естетическото им „маскиране“.

Според същата експертиза, поставянето на протезни конструкции, вкл. временни, може да се извършва само след настъпване на пълно оздравяване на меките тъкани и проследяване на възможно възпаление на пулпната тъкан. В разрез с това правило на практика подсъдимата е поставила временните конструкции още на 01.04.2010 г., като проведеният същия ден преглед от св. (име 1) установил състояние, доста различно от пълно оздравяване. Без да е от значение за наказателната отговорност, вероятното обяснение за тази прибързаност на подсъдимата е, че тя вече е била избързала с изпиляването на зъбите, поради което и привеждането на пострадалата във външно приемлив вид е било належащо. И тук е установена причинната връзка между поставянето на чуждото тяло върху разранените венци и изпитваните болки.

Ако умъртвяването на 17 зъба да е приемливо според част от денталномедицинскатата теория и практика (в този смисъл особено в.л. МИШ.), макар според други такъв висок процент на девитализиране да е неоправдан, то умъртвяването на тези зъби наведнъж, в рамките на един ден не се възприема като нормално. Кореново лечение се извършва от всеки зъболекар и затова съдът прие, че въпреки че вещите лица не са еднодонти, те са компетентни да вземат отношение по въпроса. В.л. Мл. сочи, че е допустимо умъртвяването на до 5-6 зъба по време на една терапия. В.л. МИШ. заявява, че поначало се подготвя зъбната редица от едната челюст, че еднократно може да се направи мост с два зъба, а дори и за изпълнителя би било трудно третирането на двете челюсти; той сочи и че такава масирана интервенция не се установява от медицинската документация. Както се посочи по-горе, настоящият състав я прие за доказана (гласните доказателства са безпротиворечиви, в този смисъл е и амбулаторният дневник и това обстоятелство въобще не е спорно). Фактът, че ендодонтското лечение не е довършено от подс. (име на подсъдимата), не означава, че същата не е третирала въпросните 17 зъба и по този начин вече е повлияла на състоянието на пациента; същото се отнася и до факта, че не се е стигнало до изваждане на зъби като усложнение. Съдът прие, че грубото надвишаване на обичайните максимуми за умъртвяване на зъби е допринесло за повишаване на страданията на ЧТ (име на ЧТ) (оток, затруднено преглъщане, болки и пр.)

От фактическа страна съдът прие, въз основа на доказателствата (вкл. св. (име 3) и удостоверението от д-р (име 1)), че зъбите на ЧТ (име на ЧТ) са били препилени (твърде много вещество отнето, твърде тънко пънче останало) и освен това е имало дълбоки препарационни граници (зъбното пънче е било изпилено значително под нивото на венеца). Вещите лица (МИШ., Мл.) вземат становище, че отнемането на по-голяма част от твърдата зъбна тъкан може по термичен начин да увреди зъбната пулпа; за да се избегне това, се извършва девитализация със стерилните методи на терапевтичната стоматология. В случая е видно, че масираното прекалено и дълбоко изпиляване на зъби е довело в резултат до остра пулпитна симптоматика, като се е наложило умъртвяването на още 6 зъба от д-р (име 1) (различни от 17-те депулпирани от (име на подсъдимата) зъби). Действително, поначало пулпит може да бъде развит и от други причини, но в случая няма установени други такива фактори, а болезнеността е възникнала непосредствено след извършените от подсъдимата манипулации. В този аспект, между инкриминираното деяние и умъртвяването на 6 зъба, загубата на функции, затрудненията в преглъщането, говоренето, е налице причинна връзка, а също и с причинените от откриване на зъбите болки и страдания. В този смисъл са били и непосредствените впечатления на д-р (име 6) и д-р (име 1) според св. (име 2), както и заявеното от в.л. МИШ., че увредите на зъбната пулпа неминуемо налагат незабавно умъртвяване на преди това здравия зъб.

На фона на дълбоки препарационни граници и неоздравели от операцията венци са поставени временни конструкции, което, както се посочи, е довело до страдания за ЧТ (име на ЧТ), каквито при спазване на медицинските правила не биха били причинени. Свръх това, при прегледа, извършен от д-р (име 1), било установено, че временните блок-конструкции били само фронтално и навлизали в интерденталните пространства, ръбовете им дразнели определени венечни участъци. В тази връзка се наложило скъсяване и коригиране на временните конструкции. Това обаче не би било необходимо да се извършва в клиниката на св. (име 1), ако тези протези са били качествено ажустирани от поставилия ги зъболекар, чието задължение е било това. В този смисъл е и заключението на в.л. МИШ., който установява причинната връзка между това поведение (пропуск) на подсъдимата и предизвиканата остра болка.

В тъжбата се съдържат оплаквания, че временните „зъби“ били грозни и различни от уговореното, като от доказателствата се и установява, че в дисталните (страничните) зони нямало временни конструкции, а такива били поставени едва в клиниката на д-р (име 1). Има и оплакване, че било отказано даването на сертификат за произхода на циркония и че трайните коронки щели да бъдат изработени извън първоначално уговорения срок, което се засвидетелства от (име 2). Тези две групи обстоятелства, обаче не представляват неспазване на медицинските правила, нито са причинили краткотрайни или продължителни болки на ЧТ. Липсата на пълни временни конструкции представлява по-скоро естетически проблем или неизвършено лечение. Оплакванията за договорно неизпълнение, евентуално за измама излизат извън предмета на настоящото дело, който е причиняването на лека телесна повреда и гражданската отговорност за свързаните с нея неприятни усещания. Съответствието на употребата на повече упойки едновременно е без значение по делото, доколкото не се установява същото да е причинило някаква телесна повреда на подсъдимата, нито да е представлявало годен опит към такава.

Съдът не представлява ретроградна спирачка срещу новите технологии в дентално-медицинските науки, на които подсъдимата в последната си дума твърди да е предтеча. При прилагането им обаче пациентът трябва да бъде ясно и точно информиран за възможните рискове, а ако откаже да подпише информирано съгласие, следва да не се започва приложението им. По конкретното дело е за отбелязване, че отговорността на подсъдимата се ангажира не за ортопедичния подход към ортодонтската аномалия, нито заради ендодонтското и гингивално приложение на лазерите, а за некачествения начин, по който те са били приложени – без да се изчаква възстановяването на тъканите и без да се вземат адекватни мерки по отношение на част от силно изпилените зъби.

Г. Характерът на осъществените медицински манипулации предполага наличието на целенасочено поведение, т.е. със съзнание за фактите и взаимовръзките и искане или допускане на последиците. Зъболекарят, който поканва пациента да седне пред него, разбира и желае това. Съзнателни, обучени, тренирани и координирани са осъществяваните от зъболекаря телодвижения (ръчно, с педали, с инструменти, апаратура, лекарства). Зъболекарят е преминал дългогодишно обучение (а настоящата подсъдима е покрила и допълнителни образователни и научни степени), поради което е в известност за средата, в която действа, и за преките резултати от движенията си. Макар работейки по силата на договор (за медицинска услуга), той осъществява тези телодвижения доброволно, по свое собствено желание. Целенасочени са и бездействията в комплекса на тези телодвижения, напр. спирането на изпиляването до необходимото ниво, пропускането да бъде умъртвен даден зъб, затварянето му, преди да е поставено лекарство и др.п.

Преценката на деянието от субективната страна на деянието обаче логически и юридически следва неговата обективна страна. Поради това за вина може да се говори само, ако деянието е противоправно и общественоопасно. Съзнаването и искането или допускането на резултата сами по себе си не са достатъчни, за да се характеризира поведението като умишлено в чистия смисъл на това наказателноправно понятие.

По тази логика настоящият въззивен състав приема, че подсъдимата целенасочено е предприела терапия на пострадалата, изпилила е 26 зъба, умъртвила е 17 от тях, оперирала е с лазер венците й, взела е отпечатъци за и е поставила временни конструкции. Медицинската съобразност на тези терапевтични действия изключва квалифицирането им като умишлени.

Различно поставен обаче е въпросът за субективната страна на деянието по отношение на по-далечните резултати  от поведението на подсъдимата (усложненията). Съгласно дефиницията на чл. 11 НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Доколкото основна форма на наказателноправно релевантната вина е умисълът (чл. 11 ал. 4 НК) и за леката телесна повреда не се предвиждат престъпни състави за непредпазливо причиняване, за да съставлява извършеното общественоопасно деяние престъпление, е необходимо интелектуалният момент да покрива инкриминираните увреди и причинната връзка между поведението и увредите, а също и волевият момент да е насочен към настъпването им.

Като съобрази това законово изходно положение, в настоящия случай въззивната инстанция прие, че по отношение на настъпилия от преизпиляването на зъбите резултат – развитие на пулпитна симптоматика, довела до умъртвяване на още 6 зъба, не е налице умисъл. Видно от изслушаните експертизи преизпиляването на зъбите може да доведе до откриване на зъбите и до пулпит поради термично засягане на хранещата и инервиращата зъба тъкан. Тази последица обаче не е отнапред сигурна, а представлява терапевтичен риск, който зависи от степента на изпиляване и индивидуалните особености на пациента. За медицинския специалист, осъществяващ дентална интервенция, съществува законово, а и базирано на правилата на медицинската наука и практика, задължение да предвиди този риск и да го предотврати. В противен случай той няма право да извършва масирана интервенция като инкриминираната. В случая не се е касаело за някакво спешно състояние. Съдът намира, че освен че е била длъжна да предвиди общественоопасните последици, подсъдимата и реално, в съответствие със своя ментален капацитет е могла да стори това. Това е така, тъй като същата е завършил висше образование и допълнителни специализации лекар по дентална медицина, а също така и преподавател във висше училище, т.е. могла е да положи необходимите за целта изпити и да работи във практиката. Нещо повече, знанието за възможната увреда на зъбната пулпа дори не е твърде специализирана, а е достъпно за всеки средноинтелигентен човек. Способността на подсъдимата да предвиди такъв изход е видна и от това, че подсъдимата по същото време и на същото място е предприела стерилна ендодонтска терапия на 17 други зъба именно с цел да избегне развитието на пулпитна симптоматика. При наличие на т.нар. „положителен“ момент на непредпазливостта обаче у подсъдимата в действителност са отсъствали представи относно причиняване на инкриминираните болка и функционални смущения. Това е така, защото характерът на медицинския риск изключва сигурното знание за настъпване на тези последици. Извод за липсата на предвиждане по отношение на умъртвените впоследствие по спешност 6 зъба се прави и от това, че подсъдимата не е направила нищо, за да избегне развитието на пулпитна симптоматика у тях. Не е било налице съзнание за категорични фактори и особено за лично поведение на подсъдимата, което да доведе до предотвратяване на този резултат. Липсата на представи у подсъдимата за топлинното засягане на пулпата е била необоснована поради нейното небрежно отношение към задълженията й като дентален лекар. Тя не е искала да причини лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 НК, изразяваща се в умъртвяването на шестте зъба, но го е сторила поради недостатъчната си преценка и старателност. Иначе казано, налице е несъзнавана непредпазливост. Престъпната небрежност към усложненията не се изключва от умишленото създаване на опасността (Ненов, цит.съч.,  § 24.ІІІ).

Базирайки се на същата нормативна принципна позиция, Софийският градски съд намери, че подсъдимата е действала умишлено към причиняването на болки и страдания на ЧТ (име на ЧТ), а именно в условията на евентуален умисъл. Става дума за пропускането на инициалната фаза на пародонталната терапия, едновременността на изпиляването на 26 зъба, поставянето на протези преди възстановяването на венеца от изрязването му, неточното им ажустиране, които са довели до детайлно описаните по-горе неблагоприятни последици за здравето на пострадалата. И тук подсъдимата е имала необходимия умствен капацитет и нормативно задължение за проява на определена грижа (и с това положителния момент на непредпазливостта), както и знание за възможните последици от прибързаното и некачествено третиране. По отношение на тази група последици интелектуалният момент е бил пълноценен, тъй като причинната връзка е толкова пряка и очевидна, а противодействащи фактори отсъстват, което изключва наличието на самонадеяност. Действително, по делото не са налице факти, от които да се заключи, че подсъдимата е целяла преди всичко да навреди на своята пациентка. Съдът обаче приема, че тя е преследвала по-далечна цел – бързо приключване на терапията на всяка цена, поради което се е съгласила с настъпването на престъпния резултат. Решаващи в тази посока са предадените от св. Терзиев изявления на подсъдимата, че нарочно прикрила болезнения характер на интервенцията, както и предписаните от нея екстремни дози болкоуспокояващи средства.

Д. Синтезирайки казаното дотук, действащото право предвижда наказателна отговорност за оногова, който извърши деяние (действие или бездействие), което е общественоопасно (в конкретния случай – нарушава медицинските правила и за него няма съгласие) и е довело до разстройство на здравето (по чл. 130 ал. 1 НК) или болка или страдание (по чл. 130 ал. 2 НК), като предвижда и цели или допуска настъпването им.

Първото инкриминирано деяние е умъртвяване на 17 здрави зъба. Установи се (т. ІІІ), че в действителност в резултат на поведението на подсъдимата са умъртвени 23 зъба. 17 от тях са умъртвени пряко и целенасочено (т. ІV.Г), но това е било допустимо от денталната теория и практика (т. V.В). В тази част деянието не е общественоопасно и противоправно, поради което – не е и наказуемо. Преизпиляването е причинило пулпитна симптоматика, която наложила умъртвяване на други 6 зъба, което е в нарушение на медицинските правила (т. V.В). Това разстройство на здравето (в обем, по-малък от, но обхващащ се от рамките на обвинението и от първоинстанционната присъда) е било общественоопасно, но подсъдимата не го е предвиждала, макар да е била длъжна и да е могла да го предвиди (т. V.Г). Липсата на умисъл дисквалифицира деянието като престъпление по чл. 130 ал. 1 НК. Същевременно то не покрива състава на което и да е престъпление по НК, поради което на осн. чл. 304 НПК се следва оправдаването на подсъдимата, което и въззивният съд стори с присъдата си. То санира дефицита на съставомерни елементи в диспозитива на първоинстанционната присъда, както и прилагането на чл. 78а НК при наличие на множество деяния.

Наказателното производство по отношение на второто инкриминирано деяние – причиняване на болка и страдание, е прекратено, като с цитираното решение на ВКС и присъдата е отменена. Поради това и и настоящата инстанция не се произнася по това наказателно обвинение, а само по гражданския иск за причинени от деянието вреди (вж. по-долу).

Останалите манипулации, макар и извършени целенасочено, представляват допустими зъболекарски намеси при принципно съгласие на пациента и не влекат наказателна отговорност на подсъдимата.

На следващо място, прекъсването на лечението на ЧТ (име на ЧТ) при подс. (име на подсъдимата) е турило край на действията на подсъдимата и затова за резултатите от прекъсването поначало не може да й се търси отговорност поради липса на деяние, а оттам – и поради липса на субективна страна. Настоящата инстанция не е сезирана и не се занима с такива вреди. Поради това въпросът за основателността на такова прекъсване (предвид несъобразените с медицинските правила действия на подсъдимата и разумните очаквания на пострадалата) и фактът, че пострадалата всъщност е продължила лечението си, макар и при друг специалист, са без значение. Обсъдените по-горе и приети за доказани усложнения обаче са от вредоносните действия на подсъдимата и биха настъпили, дори терапията при нея да не беше отказана от ЧТ.

При наличието на оправдателен изход по първото обвинение и пречки за реализиране на наказателната отговорност по второто, СГС не счете за нужно да обсъжда въпроса за наказанието.

 

. Както се посочи по-горе (т. ІІ), предмет на съвместно разглеждане в наказателното производство са станали два ГРАЖДАНСКИ ИСКА. Въззивната инстанция прие, че изводите на първата относно доказаността на същите по основание и размер като краен резултат са правилни, поради което и потвърди присъдата в тази част. Известно е, че фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД включва: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка и вина.

Както също беше посочено по-горе (т. V.Д) по първото обвинение, за престъпление по чл. 130 ал. 1 НК, СГС намери, че от обективна страна има извършено престъпление, т.е. че е налице деяние, противоправност (нарушение както на общия принцип да не се вреди другиму, така и на по-тесния и строг наказателен запрет), и причинна връзка с вредите, но само по отношение на 6 умъртвени зъба и свързаните с това функционални затруднения и страдания. Налична е вина във формата на несъзнавана непредпазливост, която покрива изискванията на чл. 45 ЗЗД за понасяне на задължение за обезщетяване. Гражданският закон предпоставя умисъл (недобросъвестност) в изрично посочени случаи, сред които разглежданият сега не спада.

Второто обвинение, по което наказателното производство е прекратено, е инкриминирало причиняването на болки и страдания. В случая районният съд допустимо  е приел, че се касае за самостоятелно деяние (комплекс от прояви), тъй като е извършено по различно време и механизъм спрямо преизпиляването на зъбите. По делото е доказано настъпване на резултата, който за прецизност следва да бъде уточнен като „страдание“, поради множествеността и продължителността на болките. Действително, денталната практика е свързана по необходимост с причиняване на определени неприятни усещания, но в случая е установено допускането на определени грешки (т. V.В) от подсъдимата, които са довели до големи по интензитет и продължителност болки извън „нормалните“. Според настоящия състав принципно е установена виновността на подсъдимата, доколкото неправомерната последица е причинена с косвен умисъл (т. V.Г). Наличието на противоправно деяние, причинила определени вреди, при съответната субективна страна, налага уважаване и на този иск. Давността по чл. 80 и 81 НК е пречка, както изрично е указано, само за наказателното преследване. Прекратяването на наказателното производство също не съставлява пречка; СРС правилно се е позовал на чл. 307 НПК. Петгодишната погасителна давност по см. чл. 110 ЗЗД не се прилага служебно от съда, възражение не е правено от подсъдимата или защитата, а и давността не е изтекла, предвид че искът е подаден в съда още с тъжбата – около година и пет месеца след деянието, след което на осн. чл. 115 б. „ж“ ЗЗД течението на същата е било спряно.

Въззивният съд осъществи собствена преценка на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Известните затруднения в измерването на претърпяната „в повече“ от типичната болка не могат да водят до отхвърляне на иска – чл. 162 ГПК. Константна практика е, че при дела за психически и физически увреждания съдът може да определи размера на обезщетението като изхожда от обичайните болки и страдания в такива случаи, а страните могат да доказват фактори, които да са довели до по-силен или по-слаб интензитет. В случая за претърпяното от пострадалата са налице както такива принципни основания, така и специално ангажирани гласни доказателства – в лицето на свидетелите и заключенията, които могат да се направят от установеното активно поведение на пострадата (веднага търсила друг лекар). Отговорността за вреди е солидарна, следователно всеки член на медицинския екип, допринесъл за увреждането, може да бъде осъден за пълния им размер.

Известно е, че причинната връзка може да бъде повлияна от други фактори, като в случаите на съпричиняване от пострадалата обезщетението може да бъде намалено – чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Настоящият случай обаче е различен. Както се посочи, не се твърди и доказва настъпване на вреди от поведението на пострадалата, а инкриминираните вреди, които дори частично да са се появили впоследствие, се намират в неотвратима причинна връзка с действията на подсъдимата и евентуалното продължаване на лечението при подсъдимата не е щяло да може да ги избегне.

Пулпитната симптоматика е мъчителна и нетърпима, а в настоящия случай същата е била проявена по отношение на 6 зъба едновременно. Доказателствата сочат, че дори дишането през устата представлявало проблем за пострадалата, тъй като водело до болки в зъбите. Отразено е наличието на двустранен оток в лицето. Тези здравословни проблеми са били разрешени с лечението в клиниката на д-р (име 1) в рамките на месец. Освен силно интензивните болки през това време, пострадалата е изпитвала и емоционален и естетичен дискомфорт, губила е от свободното си време за посещение на по дефиниция не особено приятна терапия. При това подсъдимата първоначално не е изпълнила пълноценно информационните си задължения, а впоследствие не се е отзовава своевременно на зова за помощ, което естествено е докарало допълнителни притеснения на ЧТ. Всичко това кара въззивния съд да счита, че причинените вреди следва да бъдат репарирани със сума от порядъка на 15 000 лева, поради което диспозитивът на първата инстанция, включително в отхвърлителната му част, се прецени като правилен.

Деянието по второто обвинение е довело, както се посочи, до болки и страдания над нормалните. Пропускането на инициалната фаза на пародонталната терапия, едновременността на изпиляването на 26 зъба, поставянето на протези преди възстановяването на венеца от изрязването му, неточното им ажустиране довели до остри болки в областта на венците и затруднение в храненето, преглъщането и говора. Пострадалата била стресирана и до известна степен безпомощна в деня на манипулациите, а страдала от болки – естествено със затихващ интензитет – и до лечението си във Виена около 5 месеца по-късно. Лицевата й част била временно загрознена както поради настъпилия оток, така и поради обилното кървене на венците, създало първоначално пречки за поставяне на дистални временни протези. Съдът отчита, че претърпяването на следоперативна болка е нормално (в.л. МИШ.) и че описаното се развива на фона на умерен хроничен пародонтит, т.е. предхождащо състояние, също предизвикващо дискомфорт. Съобразявайки последните обстоятелства, които прекъсват причинната връзка с част от неимуществените вреди, въпреки относително по-дългия период на търпенето им, настоящият състав намери, че за конкретно причиненото в резултат от действията с евентуален умисъл на подсъдимата пълно и достатъчно обезщетение би било такова в размер на 10 000 лв. Доколкото обаче искът е уважен от първата инстанция само за сумата от 5 000 лв. и липсва съответна жалба от обвинението, присъдата следва да бъде потвърдена и в тази част.

Основателни са претенциите за обезщетение за забава по чл. 86 вр. чл. 84 ал. 3 ЗЗД от довършване на деянията до изплащане на вземането, а именно в размер на законната лихва върху сумата 15 000 лв., считано от 29.03.2010 г., и в размер на законната лихва върху сумата от 5000 лв., считано от 1.4.2010 г.

 

VІІ. Предвид промяната в изхода по делото и сторените и пред настоящата инстанция РАЗНОСКИ, за чието присъждане няма искане, съдът намери за удачно произнасянето да стане по реда на чл. 306 НПК. По този ред ще бъде постановено и осъждане за дължимата за всеки ИЛ държавна такса.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

Председател:                                          Член-съдии: 1.

 

2.

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е
№ 440

гр.София , 27 април 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1420/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от подсъдимата Ю. Е. К., срещу въззивна присъда № 88 от 17.03.2015 г., постановена по внчхд № 3030/2014г. на Софийски градски съд, 16 въззивен състав, в частта й относно предявените граждански искове. Наведените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се свързват само с неправилност и незаконосъобразност на потвърденото с въззивната присъда осъждане на К. да заплати обезщетение за претърпени от частната тъжителка Л. Т. неимуществени вреди. Искането, което се прави, е за изменение на присъдата на въззивната инсатнция, като бъдат отхвърлени предявените граждански искове, алтернативно – като бъде намален размерът на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.
В писмено допълнение към касационната жалба се развиват подробно съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Излагат се доводи за липса на мотиви на въззивния съдебен акт по отношение на деликта, обосновал присъждането на обезщетения на Т.. Пространно се аргументира тезата, че не е реализиран деликт, понеже липсват елементите му. Твърди се, че липсва противоправност на поведението на подс. К., понеже няма конкретна правна норма, която тя да е нарушила с поведението си. Подчертава се, че частната тъжителка Т. целенасочено и по собствено желание е прекъснала лечението си, с което е попречила за достигане на желания краен резултат от него. Оспорват се изводите на решаващия съд за това, че са налице претърпени вреди от пострадалото лице, като се посочва, че по начало медицинската интервенция е обществено полезно действие, което в своята цялост и завършеност води до положителен резултат. С избирателно позоваване на приетите по делото експертизи се аргументира, че проведеното от подсъдимата лечение е било допустимо съобразно медицинските практики, както и че всяко обширно протетично, парадонтално или ортодонтско лечение води до нарушение на функцията и естетиката на лекуваните зъби, както и до други странични ефекти, включително болка с временен и краткотраен характер. Посочва се липса на умисъл у подсъдимата. Твърди се неподкрепеност от доказателствения материал на изводите на съда, че извършеното от К. не е било съобразено с конкретните правила на денталната медицина и е липсвало съгласие на увредената. Развиват се съображения, че решаващият съд не е обсъдил възможността причинените на пациентката повреди да представляват непредвидени усложнения от лечението й, което би изключило субективния признак на деликта, като се акцентира върху факта на решимост на пациентката в необичайно кратък срок да бъде коригирина аномалията в подредбата на зъбите и върху това, че като е прекъснала лечението си при подсъдимата, пациентката сама е допринесла за влошаване на състоянието си. Излагат се и съображения, че гражданските искове са недоказани по размер, като се твърди и несъобразяване с критериите по чл. 52 от ЗЗД.
В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. Ю. К. – адв. С., поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като намира атакуваната присъда за неправилна в частта, в която се потвърждава първоинстанционната присъда в гражданско осъдителната част.
Другият упълномощен защитник на подсъдимата – адв. Т., излага доводи за това, че не е доказана противоправността на деянието, като акцентира на наличие на съгласие от страна на частната тъжителка за започване на лечението и на факта, че тя сама е прекратила лечението си. Счита за недоказано по размер присъденото обезщетение.
Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Подсъдимата професор Ю. К. моли да бъде уважена жалбата.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 13.12.2013г., постановена по нчхд № 15830/2011г. по описа на Софийски районен съд, подс. Ю. Е. К. – А. е призната за виновна в това, че на 29.03.2010г. в [населено място] в кабинет в сградата на ФДМ на МУ – /населено място/, посредством преизпиляване на зъбите с оглед последващо лечение на парадонтит с лазер, нанесла на Л. Л. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в депулпиране /умъртвяване/ на 17 зъба в устната кухина на Т., довело до нарушения във функциите на същите – до сериозни затруднения в дъвченето и силен оток, за немалък период от време, с което е причинила на същата разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 1, вр. чл. 78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 2500лв.
На основание чл. 45 от ЗЗД Ю. Е. К. – А. е осъдена да заплати на Л. Л. Т. сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 29.03.2010г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 20 000лв.
Подс. Ю. Е. К. – А. е призната за виновна и в това, че за периода 29.03.3010г.-01.04.2010г. в [населено място] в кабинет в сградата на ФДМ на МУ – /населено място/, чрез изпиляване на зъбите с оглед лечение на парадонтит – посредством извършена интервенция с лазер и поради поставяне на временни конструкции, навлизащи в интерденталното пространство, поради наличието на дълбоки препарационни граници, дразнещи гингивата, нанесла на Л. Л. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в болезненост в устната кухина, оток и затруднено преглъщане и отваряне на устата, с което е причинила на същата болка и страдание – престъпление по чл. 130, ал. 2, като на основание чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, поради изтекла давност не й е наложено наказание.
На основание чл. 45 от ЗЗД Ю. Е. К. – А. е осъдена да заплати на Л. Л. Т. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието – 29.03.2010г. – 01.04.2010г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 20 000лв.
Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и на държавната такса върху уважените граждански искове.
По жалба от подс. К. пред СГС е образувано внчхд № 3030/2014г. С определение от 08.10.2014г. по посоченото дело поради изтекла давност и с оглед на изявлението на подсъдимата, е прекратено наказателното производство за извършено в периода 29.03.2010г. – 01.04.2010г. престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Посоченото определение е било обжалвано пред ВКС и с Решение
№ 500 от 06.01.2015г. по нд № 1729/2014г. на ВКС, трето наказателно отделение, е отменено протоколно определение от 08.10.2014 г., постановено по внчхд № 3030/2014г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 82, ал. 1 от НК е било прекратено наказателното производство за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, водено срещу подсъдимата Ю. Е. К.. Коригирано е основанието за прекратяване – наказателното производство, водено срещу Ю. Е. К. за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, извършено на 29.03.2010г. – 01.04.2010г. е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Присъдата от 13.12.2013г., постановена по нчхд № 15830/2011г. на СРС,103 състав, е отменена в частта, в която подс. Ю. Е. К. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, осъществено на 29.03.2010г. – 01.04.2010г. Делото е върнато на СГС за по-нататъшното му разглеждане.
С присъда № 88 от 17.03.2015г., постановена по внчхд № 3030/2014г. по описа на СГС, НО, 16 въззивен състав, описаната присъда от 13.12.2013г. по нчхд № 15830/2011г. на СРС, 103 състав, е била отменена, като подс. Ю. Е. К. – А. е призната за невиновна в това, че на 29.03.3010г. в [населено място] в кабинет в сградата на ФДМ на МУ – /населено място/, посредством преизпиляване на зъбите с оглед последващо лечение на парадонтит с лазер, нанесла на Л. Л. Т. лека телесна повреда, изразяваща се в депулпиране /умъртвяване/ на 17 зъба в устната кухина на Т., довело до нарушения във функциите на същите – до сериозни затруднения в дъвченето и силен оток, за немалък период от време, с което е причинила на същата разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото с частната тъжба обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. В гражданско осъдителната й част присъдата е била потвърдена.
Подадената срещу въззивната присъда касационна жалба от подсъдимата К. е била върната с разпореждане на съдия-докладчик като недопустима.
С определение № 101 от 08.09.2015г. по нчд № 1082/2015г. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, е отменил посоченото разпореждане за връщане на касационната жалба.
Преди осъществяване на касационния контрол от настоящата инстанция е необходимо да се очертаят пределите на касационната проверка. Това е необходимо с оглед на предвидените в чл. 347, ал. 1 от НПК предели на касационната проверка. Принципно, касационната проверка не е нито всеобхватна, нито служебна. Поради това, законът изисква обжалващите страни да посочат в подадените от тях жалби и протести касационното основание по чл. 348 от НПК, данните, които го подкрепят и искането, което се прави. Касационното производство се ограничава до проверка на атакувания акт в пределите, определени от обжалвалата страна и на основанията, посочени от нея. Изключенията от това са визирани в чл. 347, ал. 2 от НПК, както и в случаите, когато обжалването е в тясна връзка и зависимост с непосочени в жалбата /или протеста/ въпроси.
Без съмнение, предмет на касационно обжалване, съгласно чл. 346, т. 2 от НПК, са новите присъди на въззивната инстанция, освен тези, с които деецът е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. Атакуваният съдебен акт е нова присъда, понеже е налице произнасяне на въззивната инстанция по виновността на подсъдимата, като постановеното от районния съд осъждане на К. за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е отменено и подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по това обвинение. Внимателният прочит на подадената срещу новата въззивна присъда касационна жалба сочи, че нито в подадената в срок жалба, нито в допълнението към нея, направено по реда на чл. 351, ал. 3 от НПК, подсъдимата е заявила недоволство от постановената спрямо нея оправдателна присъда по обвинението, по отношение на което наказателното производство е продължило – по чл. 130, ал. 1 от НПК, като също така не е оспорила мотивите и основанията за оправдаването си. Съдържанието на жалбата и на допълнението й сочи на недоволство от гражданско осъдителната част на съдебния акт, като доводите, развити в подкрепа на заявените касационни основания, са свързани единствено с изводите на контролирания съд, обосновали ангажирането на отговорността на подсъдимата за обезщетяване на вреди, причинени на частната тъжителка. Освен това, изрично направеното искане с касационната жалба, поддържано и в съдебното заседание пред настоящата инстанция, е за изменение на присъдата само в гражданско осъдителната част, понеже се иска отхвърляне на гражданските искове или намаляване на размера на присъденото обезщетение. Липсва оспорване на присъдата от страна на частната тъжителка в частта относно мотивите за оправдаването й. Поради тези съображения, свързани с определящото предмета на касационното производство съдържание на касационната жалба, подадена от подсъдимата, касационният съдебен състав счита, че извън предмета на проверката му е постановената присъда в частта й, с която подс. К. е призната за невиновна и оправдана по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК, включително и по отношение на основанията за оправдаването.
По-нататък, съобразно съдебната практика, включително и задължителната – ТР № 1/2013г. на ОСНК на ВКС, при предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск, решаващият съд дължи произнасяне по него, както в случаите на оправдаване на подсъдимото лице, така и при прекратяване на наказателното производство на основание изтекла давност за наказателно преследване. Първоинстанционният съд е обективирал вътрешното си убеждение по въпроса за основателността на предявените граждански искове, като е уважил предявените от частната тъжителка искове за обезвреда, произтичащи от непозволено увреждане от двете деяния, квалифицирани като престъпление по чл. 130, ал. 1 и по чл. 130, ал. 2 от НК. Въззивният съд е осъществил контрол на постановената първоинстанционна присъда по отношение на обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и по ангажирането на деликтната отговорност на подсъдимата във връзка с това обвинение. Прекратяването на наказателното производство по обвинението, повдигнато с частната тъжба, за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е настъпило в хода на въззивното производство. Съобразно с т. 2 от ТР № 1/2013г., въззивната инстанция се е произнесла по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, произтичащ от това деяние, независимо от прекратяването на наказателното производство.
С касационната жалба, както вече беше обсъдено, се атакува въззивната присъда в гражданско осъдителната й част. В тази част новата въззивна присъда съдържа потвърждаване на първоинстанционната присъда. Това произнасяне включва потвърждаване на първата присъда по отношение на осъждането на К. на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на Л. Т. сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, осъществено на 29.03.2010г., както и осъждането на К. основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на Л. Л. Т. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, осъществено в периода 29.03.2010г. – 01.04.2010г.
В частта, с която се атакува потвърждаването от въззивната инстанция на осъждането за заплащане на обезщетение, произтичащо от деяние, извършено в периода 29.03.2010г. – 01.04.2010г., по отношение на което наказателното производство е прекратено и присъдата в частта относно осъждането на К. за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК е отменена, касационната жалба следва да се прецени като недопустима. Независимо от постановения акт – нова въззивна присъда на СГС, в тази му част съдебният акт има характер на решение, постановено в хипотезата на чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК. Съобразно очертания в чл. 346 от НПК предмет на касационна проверка, актът, с който от СГС е потвърдена присъдата, постановена от СРС, по отношение на осъждането на подс. К. да заплати на частния тъжител Т. обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл. 45 от ЗЗД в размер на 5000лв., произтичащи от деяние, извършено в периода 29.03.2010г. – 01.04.2010г., /извършена интервенция с лазер и поставяне на временни конструкции/, и отхвърлянето на граждански иск до пълния предявен размер, има характер на решение и не подлежи на касационен контрол. Поради това, в тази част касационната жалба от подс. К. не следва да бъде разгледана поради недопустимост.
При тези съображения единствен предмет на касационна проверка остава потвърденото от въззивния съд осъждане на Ю. К. да заплати на Л. Т. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, осъществено на 29.03.2010г. и отхвърлянето на граждански иск до пълния предявен размер. По отношение на това произнасяне от въззивната инстанция не са относими съображенията, изложени по-горе досежно гражданския иск, произтичащ от деянието, осъществено в периода 29.03.2010г. – 01.04.2010г., независимо, че се касае до потвърждаване на първоинстанционнана присъда в тази й част. Това е така, понеже въззивнният съд е приел, че деянието, инкриминирано с частната тъжба, извършено на 29.03.2010г., не съставлява престъпление и е оправдал подсъдимата по обвинението по чл. 130, ал. 1 от НК, а това сочи, че е извършил нова преценка на фактическите и правни основания за ангажиране на деликтната отговорност на подс. К.. Макар и да е потвърдил първоинстанционната присъда по отношение на осъждането на К. на основание чл. 45 от ЗЗД, въззивният съд е извършил собствена преценка на фактите и на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД, като срещу тези фактически и правни аргументи, изложени за пръв път в съдебния акт на втората инстанция, са насочени възраженията в касационната жалба. /В този смисъл е и определение № 101/08.09.2015г. на ВКС, второ наказателно отделение/. Именно в така очертаните предели, с оглед на предмета на касационно обжалване и обхвата на проверката, очертан с жалбата, дължи произнасяне касационната инстанция.
Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата от подсъдимата и допълнението към нея касационни основания, сочи на извод за тяхната неоснователност.
Без основание е позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 300 от ГПК и установената с нея задължителна сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд по отношение на въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Посоченото е без отношение към произнасянето на наказателния съд в рамките на неприключилото производство по гражданския иск – задължителната сила е на влязлата в сила присъда /каквато настоящата не е/ и тя е по отношение на гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. В тази връзка, е несъстоятелно и твърдението в допълнението към касационната жалба, че предвид на постановеното оправдаване на подсъдимата, то деянието й не е противоправно. Противоправността е своеобразно качество на престъплението, като тя отразява запретеността на деянието от наказателно правната норма и установената наказуемост на това деяние. Наред с това, е необходимо установяване и на другите указани в чл. 9, ал. 1 от НК характеристики, за да се квалифицира едно деяние като престъпление. Противоправността на деянието също така е елемент от състава на непозволеното увреждане, но по смисъла на чл. 45 от ЗЗД тя не може да се идентифицира само с нарушаване на наказателно правна норма, а нейният обхват е значително по-широк. Затова, деянието може да е едновременно престъпление и деликт, но може да осъществява и само деликт при нарушаване на забраната да се вреди виновно другиму.
В допълнението към касационната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост на някои от фактическите изводи на въззивния съд, в частност тези, дали пациентката е била информирана за последиците от предлаганото й лечение и дали тя е дала информирано съгласие за провеждането му. Оспорват се също така фактически изводи на решаващия съд, с доводи, изведени избирателно от експертните заключения. Следва да бъде посочено, че така направените оплаквания от касатора са такива, за необоснованост на съдебния акт, а необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание, поради което те няма как да бъдат разгледани. Освен това, оценката на доказателствата е суверенно право на решаващия съд и касационната намеса по отношение на нея е недопустима.
Твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, се подкрепя със съображения за липса на мотиви по отношение на фактическия състав на деликта и вътрешно противоречие на мотивировката на въззивния съд. Тези оплаквания са без основание. Въззивният съд, при спазване на процесуалните правила, е направил задълбочен и логичен анализ на доказателствата по делото, като е ясно проследим процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Изложил е съображения за кредитиране на доказателствените източници, като приетите експертни заключения са обсъдени подробно. Съдът не е допуснал превратно възприемане на доказателствата или такова, не според действителното им съдържание. Прочитът на мотивите на въззивната присъда сочи на извод, че те съдържат съображения както от фактическа страна, така и правната оценка на тези факти на плоскостта на състава на непозволеното увреждане. Несъгласието на касационния жалбоподател с тези изводи и направената собствена интерпретация на избирателно посочени части от експертните заключения, не могат да обосноват оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото твърдения на една от страните в процеса какви фактически обстоятелства счита за установени, не запълват съдържанието на касационното основание „допуснато съществено нарушение на процесуалните правила“. От въззивния съд не са нарушени правилата за събиране и оценка на доказателствата. Кредитирането с доверие на показанията на свид. Т. не е произволно, понеже заявените от него факти са преценени като достоверни и чрез съпоставката с доказателства, установени от други доказателствени източници. Така че, не само въз основа на показанията на цитирания свидетел, е направен извод за това, че частната тъжителка Т. не е била пълноценно информирана от К. в конкретика за предлагането лечение, даже напротив – подсъдимата е укрила от пациента очакваните силни болки от едновременното изпиляване на зъбите. Поради това, заявеното в касационната жалба, че пациентката е демонстрирала решимост да й бъде проведено лечение в необичайно кратък срок /което се претендира като изключващо противоправността/, не намира опора в материалите по делото. Т. се е съгласила с предложения й от подсъдимата темп на осъществяване на лечението, но без да е била информирана в конкретика за плана за реализирането му, за обичайно възможните неблагоприятни последици и евентуални усложнения. Въззивният съд не може да бъде упрекнат и в неправилен подход при оценката на приетите по делото експертни заключения. Те са били подложени на внимателен анализ във връзка с доказателствените източници и доколкото се касае до отделни заключения, изготвени от вещи лица със специализация в различни области /лицево-челюстна хирургия, пародонтология, ортодонтия, протетика/, аргументирано са направените изводите за това, дали проведеното лечение е било в съответствие с добрата дентална практика.
Лишено от основание е и оплакването за липса на мотиви на въззивната присъда във връзка с основанието и размера на уважената гражданско правна претенция. Съдебният акт съдържа дължимата аргументация по отношение на основанието за ангажиране на отговорността на К. за обезвреда на причинените на Л. Т. неимуществени вреди. Съдът е обективирал също така и съображенията си по отношение на обективните критерии за преценка на справедливото по размер обезщетение.
Предвид на изложеното, не се установяват нарушения от категорията на съществените, допуснати при постановяване на атакувания съдебен акт.
Настоящият състав на касационната инстанция също така не намира въззивният съд да е нарушил материалния закон, като е потвърдил осъждането на основание чл. 45 от ЗЗД на Ю. К. да заплати на Л. Т. сумата от 15 000лв. – обезщетение за причинени от деянието на 29.03.2010г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. /Извън контрола е отхвърлителната част поради липса на жалба от страна на частната тъжителка и граждански ищец/.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
При установяване на фактическия състав на деликта, първият елемент, който принципно е установим и е намерен за установен от контролирания съд, е деянието. Съобразно очертаните предели на касационната проверка, въпросът е дали на 29.03.2010г. подс. К. е извършила деяние, и отговорът на този въпрос е положителен. Деянието представлява конкретна външна проява на дадено лице и съобразно фактическите рамки на обвинението и фактите, възприети от въззивния съд, конкретното поведение на К. се е изразило в извършени на 29.03.2010г. за времето от 14 до 21 часа стоматологични манипулации – д-р К. е извършила изпиляване на 26 зъба – безпрагово и с дълбоки препарационни граници, извършила е целенасочено умъртвяване /депулпиране/ на 17 зъба след поставяне на упойки. Осъществяването от страна на подсъдимата на описаните действия не е спорно и е изводимо от доказателствената съвкупност.
В касационната жалба се възразява срещу изводите в атакуваната присъда за това, че извършеното от подс. К. е противоправно. Възраженията на касатора се основават на липсата на конкретни правни норми, съдържащи предписание за дължимо поведение и на това, че за постигане на определен финален медицински резултат е необходимо да се премине през отделни стадии на лечение, които моментно не са благоприятни. Въззивният съд е изложил правилна мотивировка по отношение на противоправността на деянието, като е посочил, че с осъществените действия – стоматологични интервенции по изпиляване на зъбите на Т., подсъдимата е нарушила не само общия запрет да не се вреди виновно другиму, а и поведението й има конкретно противоправно измерение. Това е така, понеже лечението на пострадалата – пациентката Т., е било насочено едновременно към наличните при нея ортодонтска деформация и хроничен пародонтит. При осъществяване на лечението на деформацията и на пародонталното заболяване, подсъдимата е била длъжна да се съобрази с правилата на добрата стоматологична практика, които макар да нямат характер на писани правни норми, са общоприет модел – протокол за поведение на лекуващия при определени заболявания и състояния на пациента. Тези правила на денталната медицина са изводими чрез специалните знания на вещите лица, изготвили медицинските заключения. От експертните заключения е видно, че макар лечението на ортодонтската деформация чрез изпиляване на зъбите и последващо поставяне на коронки да представлява признат медицински метод /независимо, че посредством изпиляването и последващото естетично зъбопротезиране да не се лекува ортодонтската деформация – заключение на вещото лице д-р Б./, то самото изпълнение на този метод не е било съобразено с конкретни изисквания. А това е така, понеже при Т. е било налице и пародонтално заболяване, чието лечение принципно е прието да се осъществява в три последователни етапа, като извършването на протетични процедури – поставяне на коронки и мостове за подобряване на естетиката, се предприемат само и единствено след постигане на здрави пародонтални тъкани при джобове с дълбочина при сондиране не повече от 3 мм, а в случая това правило не е било съобразено /експертно заключение на д-р М./, както и че е приложима терапия с едновременно умъртвяване на зъби, но е допустимо да бъдат едновременно умъртвени до пет- шест зъба. Следователно, извършеното от подс. К. изпиляване на 26 зъба и депулпиране на 17 зъба, на фона на конкретната дентална проблематика при пациентката, поради неговата несъобразеност с правилата на стоматологичната практика, правилно е било преценено от въззивния съд като противоправно. Соченото от защитата обстоятелство, че тези действия от стана на лекуващия стоматолог са били насочени към постигане на желан благоприятен резултат от лечението не е от характер да изключи противоправността на поведението на подсъдимата, понеже извършената на 29.03.2010г. стоматологична интервенция е при неспазване на правилата на денталната практика и не може да се възприеме, че постигането на положителен резултат от лечението би оправдало извършени действия в нарушение на възприетата добра практика. Още повече, че за извършването на тази интервенция липсва информирано съгласие на пациентката – макар Т. да се е съгласила да бъде коригиран ортодонтския й проблем чрез изпиляване на зъби и поставяне на коронки, тя не е била уведомена от лекуващия стоматолог в конкретика за характера и обема на манипулациите, както е за възможността те да доведат до умъртвяване на живи зъби.
Правилно контролираният съд е приел, че с описаното си поведение подс. К. е причинила на Л. Т. вреда, изразяваща се в причиняване на остра пулпитна симптоматика, която е наложила умъртвяване на други шест зъба и свързаните с това болки и затруднения в дъвченето и говоренето.
Несъмнено е установена и причинната връзка между деянието и причинения резултат. Видно от експертните заключения /д-р М., д-р М., д-р К./, изпиляването на зъбите може да доведе до пулпитна симптоматика поради термично увреждане на зъбната пулпа, до нарушаване на функцията, естетиката и странични ефекти като болка. Според заключението на вещото лице д-р М., както и съобразно медицинската документация от лечението на пострадалата в „АДМ дентално студио“ и показанията на д-р А., вследствие на изпиляването на зъбите, Т. е имала силна болка в зъбите, които не са били умъртвени и се е наложило лечение за спешно неутрализиране на пулпитната симптоматика в шестте зъба. Следователно, именно поведението на подс. К. е каузално по отношение на увреждането на зъбната пулпа при пострадалата, което е имало за последица болки и страдания и девитализиране на още шест здрави зъби. Без съмнение, болките и негативните усещания могат да съпътстват стоматологичното лечение, като това се отнася в още по-голяма степен до обширно лечение, каквото е предприето в случая. Само че, за да се приемат тези съпътстващи странични ефекти за естествена и присъща последица от лечението, те би следвало да са с временен и краткотраен характер /в този смисъл, заключение на вещото лице д-р К./. В случая, обективно е установено, че причинената с изпиляването на зъбите пулпитна симптоматика не само не е била с временен характер, а е довела до необходимост от належащото й преодоляване чрез умъртвяване на живи зъби, в които е манифестирана тази симптоматика. Наведените в касационната жалба съображения за това, че като е прекъснала лечението си при д-р К., частната тъжителка е допринесла за влошаване на състоянието си и вредите за нея не биха настъпили, са лишени от основание. Това е така, понеже след като е извършила изпиляване на зъби на Т. на 29.03.2010г., в следващите дни – 30.03. и 31.03.2010г, тъжителката отново е била подложена на по-нататъшни интервенции, въпреки че се е оплакала от нетърпима болка, което обстоятелство води до извод, че подсъдимата не е предприела никакви действия за да преодолее причинената пулпитна симптоматика, даже напротив – продължила е осъществяване на други манипулации.
Без основание са възраженията в касационната жалба за това, че деянието не е било извършено виновно от подс. К.. В тази насока въззивният съд е изложил пространни и верни мотиви, като е приел, че у подсъдимата липсва умисъл, което е обосновало и оправдаването й по обвинението поради субективна несъставомерност. При все това обаче, е налице изискуемата за деликта вина, като в конкретния случай тя е във формата на несъзнавана непредпазливост. Подс. К. не е целяла или допускала настъпването на вредните последици от поведението си при едновременното изпиляване на 26 зъба на Т., но предвид на професионалните си знания и умения /освен лекар по дентална медицина, тя е и хабилитиран преподавател/, както и на обема на извършената медицинска интервенция и на факта, че в процеса на изпиляването тя е извършила умъртвяване на 17 зъба, се налага извод, че е могла и е била длъжна да предвиди увреждането – засягането на пулпата на част от зъбите на пострадалата, наложило тяхното умъртвяване. Не може да бъде възприет като основателен доводът на касатора, че не е била обсъдена възможността настъпилият резултат да е възможно непредвидено усложнение от лечението. Експертните заключения сочат, че възпаляването на пулпната тъкан и пулпитната болка са възможна последица от термични фактори при изпиляване наведнъж на голям брой зъби на пациент, така че тази последица като възможен резултат, е следвало да бъде предвидена от лекуващия стоматолог.
Изложените съображения сочат, че в съответствие с материалния закон предявеният иск за обезщетяване на претърпени от Т. неимуществени вреди в резултат от деянието, извършено от подс. К. на 29.03.2010г., е уважен като основателен, предвид осъществяването на състава на непозволено увреждане. По отношение на неговия размер, същият е определен от въззивния съд в съответствие с критериите за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и тези критерии са преценени чрез обективното им проявление. Като обективни обстоятелства правилно са били възприети тези, че пулпитната симптоматика е била проявена едновременно в шест зъба, което сочи на търпени болки и страдания в обем, надхвърлящ обичайния при такива увреди. Доказателствено подкрепени са и изводите за това, че при Т. е било нарушено осъществяването на основни функции, свързани с дъвчене, говорене, даже и дишане поради болката. Отчетено е и обстоятелството за необходимост от подлагане на допълнителни манипулации за преодоляване на болката и лекуване на засегнатите от пулпитна симптоматика шест зъба. Възприемането на изброените обстоятелства е довело до законосъобразен извод, че за репариране на причинените на Л. Т. неимуществени вреди от деянието на 29.03.2010г. подс. К. следва да й заплати сумата от 15 000лв.
В този смисъл оплакването за нарушение на закона при решаване на въпроса за гражданската отговорност е неоснователно, както е неоснователно и искането за корекция на въззивното решение с отхвърляне или намаляване размера на разглеждания граждански иск.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 88 от 17.03.2015г., постановена по внчхд № 3030/2014г. по описа на СГС, НО, 16 въззивен състав в обжалваната част, в която е потвърдена първоинстанционната присъда, с която на основание чл. 45 от ЗЗД Ю. Е. К. – А. е осъдена да заплати на Л. Л. Т. сумата от 15 000лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Ю. Е. К. срещу същата присъда, в частта, в която е потвърдена първоинстанционната присъда, с която на основание чл. 45 от ЗЗД Ю. Е. К. – А. е осъдена да заплати на Л. Л. Т. сумата от 5 000лв.
В останалата част присъдата е влязла в сила.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Advertisements
Published in: on 5. ноември '16 at 2:29  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2016/11/05/%d0%b7%d1%8a%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d0%b3%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%ba%d0%b0-%d0%b8-%d0%bc%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d1%86%d0%b8%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d1%82%d0%b0/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: