За референдума през 2016 г.

Преди време се подписах за инициативата на С. Трифонов с голяма радост. След като решението на НС беше отчасти обявено за противоконституционно, с Указ (обн. ДВ 65/2016 г.) е определена датата за произвеждането на референдума по останалите въпроси, а именно – 06.11.2016 г. Сега реших да помисля по същество и към момента моето мнение е следното:
1. ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ДА СЕ ИЗБИРАТ С МАЖОРИТАРНА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА С АБСОЛЮТНО МНОЗИНСТВО В ДВА ТУРА?
Отговор: НЕ. Ясно е, че всяка от избирателните системи има своите предимства и недостатъци. Мажоритарният вот в политизирана среда не дава непременно оценка на най-добрите личностни качества на кандидата; това го показаха и изборите за парламент през 2009 г., а също и донякъде комичното изследване за настоящите президентски избори, според което неизвестният към оня момент кандидат на една от партиите печели най-голяма електорална подкрепа. Същинският недостатък за мен е, че мажоритатната система поради естеството си лишава от представителство политики, подкрепяни от малцинство от гражданите.
Както е зададен, въпросът не дава възможност да се даде предпочитание на смесена система (с пропорционален и мажоритарен вот; пропорционален вот с преференции или др.)

2. ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ НА ИЗБОРИТЕ И РЕФЕРЕНДУМИТЕ?

Бележки: (а) Предвид че гласуването е тайно и понастоящем (!) хартиено, задължението може да се състои само в подаване на бюлетина, а не и в избор – бюлетината винаги може да бъде направена недействителна. Така рискът изборът да е случаен е минимизиран. (б) Задължителен в класическия смисъл означава да е свързан с някакви други, реални неблагоприятни последици – приетото понастоящем положение при пропуснати избори да се налага да се впишеш отново не сочи на същинско задължение. (в) Имах известни съмнения доколко подобен референдум е в съзвучие с Конституцията, която говори за избирателно право (а напр. всеки български гражданин не само има право, но е и длъжен да ползва български език, да е здравно осигурен). (г) Аз лично съм гласувал на всички избори и референдуми, откак имам право.

Отговор: НЕ. Мисля си, че човек може да се задължава само по собствена воля – трябва да изпълняваш нарежданията на работодателя, защото си се съгласил да работиш при него; не минаваш на червено, защото си решил да тръгнеш по регулирано кръстовище; плащаш 0,1.у лв. данъци, защото си изработил у лв. Конструкцията „ходиш до избирателното помещение, защото не се отказваш от българско гражданство“ ми се струва материално неоправдана.
От друга страна, да бъдем честни, задължителното гласуване има една причастно-образователна функция и една манипулативна. Първата се надява, че като се видиш принуден да отидеш до урните, ти ще направиш нещо повече – ще осъзнаеш гражданския си дълг, ще вземеш управлението в свои ръце, ще разучиш кои са свестните кандидати и ще гласуваш за тях. Тази цел, макар и похвална, не оправдава създаването на задължение, защото ефектът може да бъде постигнат чрез други разяснителни и поощрителни мероприятия. А освен това не е напълно сигурно, че задължителното гласуване ще постигне целта – че човек ще поиска или пък ще може да направи правилния избор. А втората функция се надява да принуди да гласуват онези, които не биха подкрепили политическите противници на предлагащия задължението. Така, макар и малко, се засяга свободата на избора.
Накрая, два аналога. Масовостта на гласоподаването не е гаранция за легитимност – справка: тоталитарните държави. Случайните синергични решения понякога са успешни и рационални – справка: задължителното участие в съдебни журита (което обаче има съществени различия).

3. ПОДКРЕПЯТЕ ЛИ ГОДИШНАТА ДЪРЖАВНА СУБСИДИЯ, ОТПУСКАНА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИТЕ, ДА БЪДЕ ЕДИН ЛЕВ ЗА ЕДИН ПОЛУЧЕН ДЕЙСТВИТЕЛЕН ГЛАС НА ПОСЛЕДНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ?

Подобен въпрос е труден за референдум. Покупателната способност на парите се променя, останалите икономически условия – също. Т.е. такова референдумно решение не може да бъде трайно, но е неясно дали може да бъде отменено с последващ закон и след колко време. Освен това, за да се отпусне финансиране, то трябва да се вземе от някъде – т.е. въпросът трябва да гласи напр. дали се подкрепя увеличението на субсидиите да е за сметка на намаление на разходите за образование, или пък намалението на субсидиите да доведе до намаляване на данъците. Прочее, относително стабилно е схващането, че фискални въпроси не следва да са въпрос на референдум.

Извън казаните дотук проблеми по допустимостта на допитването, по същество същото включва няколко подвъпроса: (а) какво е левовото изражение на предложението; (б) от какви средства имат в действителност нужда партиите; (в) как могат да финансират евентуален недостиг. (а) През 2014 г. ГЕРБ печелят 1 072 491 гласа, Лява България – 505 527, Реформаторският блок – 291 806, общо действителни – 3 283 192, над 1 % – 3 144 038. През 2013 г. ГЕРБ получават 1 081 605 гласа, Коалиция за България – 942 541, СДС, ДСБ и ДБГ – 267 509. (б) Икономически обоснованите потребности на партиите варират според броя на изборите в годината. Но дори извън това, колко пари действително са нужни на партиите, не (ми) е известно. Според отчета на сайта на СмП разходите на БСП за 2015 г. са 7,3 млн. лв., за 2014 г. – 11,2 млн.; приходите от субсидии – 4,8 млн., респ. 9,2 млн.; разходите на ГЕРБ за 2015 г. са 13,7 млн., за 2014 г. – 25,7 млн., приходите от субсидии – вероятно 12 млн., респ. 13 млн. Но, както казах, не е ясно дали досегашните бюджети са излишни или недостатъчни. (в) Така недоборът спрямо досегашното положение би бил, грубо казано: 11 пъти по-ниски приходи от субсидии на фона на досегашните субсидии (съгл. чл. 63 ЗДБ2015 г. е 11 лв./глас) и 11 – 26 пъти спрямо досегашните разходи. За да компенсират драстичния спад на основен приход, партиите трябва или да намалят разходите (назначени на заплата при тях, купуване на гласове, ненужни харчове, но и приемни за граждани, информация на обществото, дарения) и/ или да увеличат другите приходи (членски внос, „чисти“ дарения, принудителни или корупционни дарения) или да аутсорснат дейността (черни каси, оказвана от работодатели принуда за гласуване). Видно е, че спестеното от държавния бюджет теоретично може да резултира както в положителни, така и в отрицателни явления.

Прекият бюджетен ефект ще е спестяване на 31,4 млн. лв. при запазване досегашния праг по чл. 26 ЗПП или 31,3 млн. лв., ако се плаща и на по-малките партии, доколкото не изглежда въпросът да предвижда праг. Идеята на субсидиите е да подпомогне отчасти нормалния политически процес (съществуването на една добра партия, която обслужва и симпатизанти без членски внос). Това със сигурност ще загуби от намаляване на субсидията, неясно с колко. Друга идея на субсидиите е партиите да не бъдат зависими от лобистко субсидиране и да се увеличи прозрачността. Не е ясно доколко правоохранителните органи ще успеят да се справят с възможните отклонения и да накажат виновните и на каква цена (бюджет). В една част предложението бетонира недостатъци на настоящия режим: макар привидно равнопоставящо, то изглежда прави услуга на по-големите партии, защото като че ли изключва финансирането на независимите кандидати и партиите с регионално значение, събрали гласове, и защото като че ли големите партии имат по-голяма възможност да събират дарения и пренасочват ресурси. Ето защо никак не е лесно да се прогнозира дали спестените суми ще допринесат за благосъстоянието на обществото.

В обобщение: предложението е процедурно смущаващо, а не е ясно и дали резултатите му ще бъдат позитивни. НЕ съм убеден, че то е по-добро от досегашното положение.

Между другото, понастоящем има предложения за регресивно определяне на субсидиите, в което има известен резон.

Цялото това нещо го пиша, за да получа контрааргументи и евентуално да осмисля позицията си.

Published in: on 17. октомври '16 at 11:26  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2016/10/17/%d0%b7%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%84%d0%b5%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b4%d1%83%d0%bc%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b7-2016-%d0%b3/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: