Разноски независимо от изхода на делото

І.
Анализът на чл. 78 ГПК сочи, че разноски се е дължат за неоснователно предизвикано съдебно дело. В разпоредбата са казуистично разгледани основните случаи, но съдебната практика не се е свенила да ги доразвива. Така напр. се приема (мога да цитирам), че при ако ищецът се откаже от иска поради изпълнение в хода на процеса (напр. ответникът предал владението), то разноските се следват на ищеца, макар поначало при прекратяване на делото ГПК да урежда отговорност на ищеца. В случая ищецът първоначално е имал основание да заведе делото, но това основание е отпаднало в хода на процеса и само след този момент няма право на разноски. Вярно е, че така малко при прекратено дело влизаме по същество. Също така, според изричния текст на ГПК-отм. ТЛП нито дължи, нито му се дължат разноски; практиката още тогава приема (мога да цитирам), че ТЛП дължи разноските, причинени със своите неоснователни действия, напр. обжалване; сега това е изрично уредено.
Процесуалният закон не е чужд на идеята определени разноски да бъдат присъдени независимо от изхода на делото. Така разноските, свързани с отлагането, съгл. чл. 92а ГПК се дължат от станалия причина за това. (Трябва да проверя, но май) същите правила действат и в процедурата по оспорване на документ (което си е мини уст. иск), така и при връчване от ЧСИ – чл. 42 ал. 2. Още повече отделни разноски ще следва да бъдат присъдени на неоснователно причинилата ги страна, когато тя е действала умишлено – чл. 3 ГПК.
Нека разгледаме следния случай: Ищецът твърди, че ответникът му дължи Х пари. Ответникът признава, като твърди, че е платил на 29.ия ден от срока за ОИМ. В І с.з. ищецът отрича плащането, поради което се налага ответникът да ангажира ССчЕ, която в крайна сметка доказва плащането. С решението ще отхвърлим иска като погасен чрез плащане. Ищецът е имал основание да заведе делото и има право на разноски, особено до момента на плащането. Спорът относно това, дали е осъществено плащане, обаче е предизвикан от ищеца; ако в случая не е имал причини да се съмнява в плащането и е могъл да провери наличието му, то този съдебен спор е предизвикан неоснователно от него и разноските за експертизата следва да се възложат в негова тежест. (Аналогично – ако ответникът прави възражение за намаляване на цената поради недостатъци на вещта и се налага експертиза, а ищецът знае за тези недостатъци.)
Възможно е подобни проблеми да възникват не само по дела с възражения за плащане, прихващане и пр., но и по обикновени дела. Това, че не са направени искания за разноските под особен режим или че съдът не задълбава, не означава, че всъщност няма разноски, които да се дължат независимо от изхода на спора.
ІІ.
И като че ли по-труден е въпросът за адвокатското възнаграждение при възраженията.
Единият по-безспорен случай е в горната хипотеза на отхвърляне на иска поради плащане (което не е най-типичната форма на възражение). Тогава ищецът има право на разноски, защото искът му е бил поначало основателен, ответникът неоснователно е предизвикал съдебното дело, неплащайки в срок.
Друг що-годе ясен случай е основателен първоначален и насрещен иск. Поне в НИП с Братоева сме говорили, че хонорарът на ищцовия адвокат е за ПИ, за защитата по НИ следва изричен. Ако хонорарът на ответниковия адвокат е общо уговорен, ние го разделяме пропорционално за защита по ПИ и поддържане на НИ. След което по ПИ присъждаме хонорара на първоначалния ищец срещу ответника съобразно с уважената част от иска (евентуално на ответника – съобразно с отхвърлената); по НИ присъждаме на първоначалния ответник съобразно с уважената част от НИ пропорционалната на НИ част от хонорара (евентуално на първоначалния ищец – съобразно с отхвърлената и ако има хонорар по НИ).
Възниква въпросът по кой начин следва да се постъпи при възражение за прихващане.
Според мен – като „възражението“ за плащане. Ищецът е имал основание да заведе делото (гледано от позицията на конкретното неудовлетворено на падежа вземане, не мултинационално). Искът е отхвърлен поради последващи действия на ответника (възражение за прихващане), и то пораждащи действие едва от влизане в сила на решението, и то обикновено направени при условията на евентуалност. Възражението е преди всичко средство за защита срещу иска и за него не се внася държавна такса (освен при подобрения). С възражението не се цели защита на вземането и не се твърди ищецът да го отрича. Ако ответникът би целял да защити своето вземане, то той би могъл да си предяви насрещен иск, и тогава би се ползвал и от всички последици на исковото производство, вкл. и присъждане на разноските. Разпростирането на СПН е в полза на двете страни, заради нея понякога се произнасяме с диспозитив, но това не значи, че се следват и отделни разноски. Има практика, че хонорар въпреки отхвърлянето на иска се дължи само на ищеца: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 150 ОТ 04.06.2015 Г. ПО ГР. Д. № 2349/2015 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС (В. Марева с Кр.Вл. и К.М. по 248, възражението е било евентуално); РЕШЕНИЕ № 16979 ОТ 26.09.2014 Г. ПО ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 2572/2014 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (Рал. Димитрова); РЕШЕНИЕ № 7455 ОТ 06.11.2013 Г. ПО В. ГР. Д. № 14078/2012 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (Хайдукова).
В практиката съществува и обратното схващане – присъждат се разноски на ответника съобразно отхвърлената поради прихващане част от иска. Обикновено в тези актове няма задълбочени съображения по темата. Така РЕШЕНИЕ № 14 ОТ 07.02.2014 Г. ПО Т. Д. № 1130/2013 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС (К. Ефремова; присъжда и за І инстанция, не само с оглед касац. п-во); РЕШЕНИЕ № 5532 ОТ 27.07.2015 Г. ПО В. ГР. Д. № 1197/2015 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (Елиз.Петрова), РЕШЕНИЕ № 5530 ОТ 12.07.2015 Г. ПО В. ГР. Д. № 4730/2015 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (Елиз. Петрова), РЕШЕНИЕ № 19356 ОТ 19.12.2014 Г. ПО В. ГР. Д. № 12828/2014 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД (М. Запрянова). Често СГС постъпва така в първоинстанционните си решения, само за пример: РЕШЕНИЕ № 1318 ОТ 14.08.2014 Г. ПО ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 9199/2012 Г. (Галина Иванова), РЕШЕНИЕ ОТ 14.09.2012 Г. ПО Т. Д. № 577/2011 Г. (М. Вранеску), РЕШЕНИЕ № 1875 ОТ 15.12.2014 Г. ПО ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 2973/2014 Г. (М. Кацарска).
Накрая, не е същото дали, като правиш възражение за прихващане, ищецът ще го признае, или ще трябва да го доказваш. Икономически погледнато, адвокатското възнаграждение на ответника може да включва дял за „пасивна защита“ (особено ако ответникът прави възражението евентуално, отричайки ищцовото вземане), дял за активна защита (по обосноваване възражението) и в тази връзка и поддял по отделни процесуални действия по доказването, станали необходими поради отричането на ищеца (напр. пътни за оглед). Струва ми се, че съдът не може да прави тази разбивка, не може да предполага заложеното от страните съотношение, няма ясна база за пропорция. Ето защо, доколкото не е предявен насрещен иск, ответникът ще изгори с целия хонорар. Единствено ако има изрична уговорка за възнаграждението или част от него е платено впоследствие по повод конкретно действие, би могло дадено перо да бъде отнесено в тежест на ищеца, който твърдоглаво е отричал основателността на възражението. Както казахме, за разноските по доказателствата важи друго – те могат да се преценят индивидуално.
В обобщение, ако ответникът признае вземането на ищеца и ищецът признае вземането, с което ответникът прихваща, право на разноски ще има само ищецът, въпреки отхвърлянето на иска. Ако ищецът не признае, но се докаже основателността на вземането на ответника, разноските отново ще са за ищеца (освен евентуални доказателства и евентуално обособени пера в хонорара).

Published in: on 21. август '16 at 11:09  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2016/08/21/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b7%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%81%d0%b8%d0%bc%d0%be-%d0%be%d1%82-%d0%b8%d0%b7%d1%85%d0%be%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%be/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. В т. 1в на ТР 4/2014 г. е заложено разбирането, че възражението няма самостоятелен характер, произнасянето по него е последица от иска.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: