Задатъкът: частно изпълнение върху залога, опция и кондикция

Капарото, for dummies, е нещо като (малък) залог, който даваш, за да гарантираш, че си сериозен в намеренията си по договора. Той относително (опционално) определя размера на вредите при неизпълнение – изправната страна може да поиска този размер, а може и да търси реалните вреди. Ако изправната страна е задатъкополучателят, тя може да задържи, т.е. да придобие този „залог“. Уреден е донякъде в чл. 93 ЗЗД. Изключва 87. Ето няколко наброски от един чат, с леки корекции, но пак терминологично непрецизни:

 

Ал. 1 ни казва, че задатъкът има обезпечителна функция. Ако си дал задатък и не изпълниш договора, рискуваш да го загубиш. Това е лесното – изправната страна не е дала задатъка. Тя се обезщетява с обезпечението. Дори да е по-скъпо от вредите.

 

Ако имаме изпълнение, задатъкът се връща (или приспада), както пише в учебниците. Защо? Ами връща се, защото договорът е изпълнен, няма какво да се обезпечава. Т.е. няма основание да се задържа задатъкът. Това не го пише в 93, което поначало е лошо. Нещо подобно на 55 е.

Да се върнем на неизпълнението, виновно. Изправната страна има право на ИЗБОР измежду 2 варианта:

А) ОТКАЗ от договора, което е нещо като разваляне – това е ал. 2. Договорът не се изпълнява, изпълненото се връща.

  • Ако е изправен задатъкополучателят, си запазва задатъка – това е изр. 1.
  • Ако изправен е задатъкодателят, може да иска задатъка в двоен размер – това е изр. 2.
    Но виждаме, че всъщност той веднъж си връща задатъка, който е дал напразно, тъй като няма какво сам да обезпечаваш своето изпълнение, щом другата страна не изпълнява, т.е. това е нещо като 55, и втори път имаш право на вредите от неизпълнението, които страните са презюмирали да са в размера на задатъка. Ако сте сключили замяна кон за крава, дал си задатък кокошка и насрещната страна не ти дава кравата, ти си запазваш коня, връщаш си кокошката + имаш право на неустойка на цената на още една.

 

Б) ЗАПАЗВАНЕ на договора и прилагане на чл. 79. Това изправният ще направи, когато има голям интерес от уникалното (незаместимо) изпълнение на забавилия се, мрази го или вредите му са по-големи от стойността на задатъка. Сега ни интересува вторият вариант на 79 – обезщетение за неизпълнение, което покрива вредите. Тъй като договорът се запазва, изправният сам дължи изпълнение. Задатъкът подлежи на връщане, както при нормално изпълнен договор.

  • Ако изправен е получателят, той може да иска другата страна да му заплати всички вреди, но при синагалматичност или насрещен иск/възражение, трябва сам да престира. За разлика от отказа, той не може да се удовлетвори за изпълнението директно от „залога“. Все пак вместо да върне задатъка, може да го прихване (ако е еднороден) или задържи по 90.
  • Респ., ако изправен е дателят, може да иска задатъка да си му се върне, пък има право и на компенсаторно обезщетение, а насрещната страна – на цената (или друго, ако престацията на дателя не е парична). Както казахме, това връщане на задатъка не го пише в 93, а е нещо като 55. Нямаш право и на задатъчно обезщетение (втори размер на задатъка), щото компенсаторното покрива всичко.

Тоест при вариант „Б“ може да има развъртане на един задатък, на основание липса на основание. Може да се иска (в материалноправен смисъл) 1 задатък. В процесуалноправен смисъл може да се искат 2, че и повече, въпросът за основателността на иска е отделен.

––-
Ако един ищец иска отделно вреди и 2-ен задатък, явно вредите превишават задатъка и е вариант „Б“. Процесуално е алчен – иска си вредите, но мисли че има право на двоен задатък по 93 ал. 2 изр. 2 вместо само връщане на кокошката по ~55. И, оказва се, че липсата на норма за ~55 е хубаво. Ти ще квалифицираш, че иска 79 ал. 1 пр. 2 + 93 ангро, а у решението ще му кажеш, че няма право на обезщетителен втори задатък, а само да му се върне неговият.

––
Това естествено не изчерпва вариантите при задатъка. Нито отговаря кога даденото е задатък.

Published in: on 6. февруари '16 at 6:11  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2016/02/06/%d0%b7%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d1%82%d1%8a%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%b2%d1%8a%d1%80%d1%85%d1%83-%d0%b7%d0%b0/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. Възможността, описана в Б.1., получателят на задатъка да се откаже от неустоечния му характер и да получи обезщетение, като прихване един паричен залог встъпва в известно противоречие с чл. 152 ЗЗД (но ако е паричен, няма опасност от злоупотреба със стойността) и правата на останалите кредитори по 136 ЗЗД (ако такива с по-предна привилегия въобще съществуват, а май – не). Те обаче биха били потенциално накърнени и при първата опция, ако получателят реши да се откаже от договора и задържи задатъка.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: