Един проблем – две (грешни) решения

Понеже разглеждането на делата отнема време, съществува възможност решението да е безпредметно, тъй като постановеното в него да не може да бъде осъществено. Разчитането на тази неприятност е довела до предвиждането на част от привременните мерки. Постановяването на обезпечаващите изпълнението на крайния акт мерки обаче може да засегне правата на едната страна, без да е завършено събирането на доказателства и без да е налице влязъл в сила съдебен акт по същество, поради което тези мерки следва да се вземат пропорционално, като се отчитат (а) вероятността, твърдението на страната, срещу която не се изпълнява мярката, да е вярно; (б) застрашеността на изпълнението на крайния акт; (в) удачността на мярката.

Тук разглежданият проблем е, че трябва някой да извършва тази проверка, актовете на правораздаването/администрацията се мотивират, а от друга страна, съдът не може да изказва предварително становище по делото – чл. 212 ЗСВ.

Когато тези мерки бъдат поискани преди образуване на същинското дело, обикновено няма проблем. При обезпечения по бъдещ иск се преценява вероятната му основателност чрез преценка на убедителността на писмените доказателства – чл. 391 ГПК. По искания за мерки за неотклонение в досъдебното производство, по-тежки от подписка (при гаранцията само по жалба), съдът преценява наличието на обосновано предположение за извършено престъпление – чл. 56, 63 НПК; интензитетът му оказва влияние на вида на мярката (*1. След това съдията се отвежда по основното дело – чл. 29 ал. 1 б. „г“ НПК.

Когато тези мерки бъдат поискани от съда, разглеждащ вече образуваното дело:

  • В наказателния процес се разглеждат само обстоятелствата по б. „б“ – опасността от укриване/престъпление; въпросът по б. „в“ поначало не стои, защото мерките са законоустановени; съгл. чл. 256 и 270 НПК въпросът за обоснованото предположение не се обсъжда. Т.е., според законодателя, независимо от събирането на оневиняващи доказателства задържането следва да продължи. (Хипотетично, за да не остане диспозитивът му твърде далеч от реалността, съдът би могъл да лъжемотивира липса на предпоставка по б. „б“.) Това законодателно разрешение е противно на практиката на ЕСПЧ и на здравия разум.
  • В гражданския процес има две становища/течения: според едното предвид липсата на особени правила важи изискването за обсъждане на вероятната основателност, което представлява частично законопредвидено изключение от чл. 212 ЗСВ, а същевременно съдът се основава само на събраните към този момент доказателства, без да изразява становище по финалната доказателствена съвкупност (но особено при въззива промяна в нея често е мираж); според другото въпреки чл. 391 ГПК съдът не може да излага съображения по вероятната основателност, поради което отново се стига между несъответствие между изложените мотиви, сочещи на липса на предпоставките по б. „б“ и „в“ (обезпечителна нужда и подходящост) или нужда от гаранция, и реалните такива (закона принуда да лъжеш).

Трето решение на този проблем, както е известно поне в наказателния процес, е произнасянето по б. „а“ и сл.  по висящи дела да се извършва от друг състав на съда. Засега обаче това решение е непознато на законодателя ни. Съдиите също не се отвеждат.(*2

*******************
Казаното тук е в графа „хрумки“ – хипотези, които подлежат на обмисляне и обсъждане, притоплени с оглед един днешен разговор. Не обвързва нито ЕК, нито СГС, нито мен.
(*1 Тук има друг открит  въпрос, доколкото на практика засега се допуска представяне само на доказателства, представени и изготвени само от едната страна.
(*2 Т.е. напр. съдията по висящото наказателно дело да каже „отказвам да гледам МНО, тъй като чл. 270 ал. 2 НПК противоречи на КЗПЧ, а гледането й съобразно КЗПЧ налага предварително произнасяне по виновността, което би накърнило безпристрастността ми“; гражданският съдия да каже „отказвам да гледам обезпечението, тъй като законопредвиденото предварително обсъждане на основателността би накърнила безпристрастността ми“; и двамата да поискат определяне на друг съдия по мярката.

Published in: on 27. ноември '15 at 1:16  Comments (2)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2015/11/27/%d0%b5%d0%b4%d0%b8%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b5%d0%bc-%d0%b4%d0%b2%d0%b5-%d0%b3%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%bd%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f/trackback/

RSS feed for comments on this post.

2 коментараВашият коментар

  1. Подобен въпрос стои и когато съдът отказва правна помощ поради очевидна неоснователност.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: