ЗА отпадане на глава ХХVІІІ НПК

Законодателят е предвидил особен съдопроизводствен ред (чл. 375 – 380 от Наказателнопроцесуалния кодекс) за разглеждане на дела, по които с оглед обвинението/престъплението и съдимостта следва лицето да се освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.
При предвидените в чл. 78а НК материалноправни предпоставки обвиняемият не се счита осъждан. Той обаче бива признат за виновен в извършване на престъпление, а глобата може да бъде в сериозен размер (до 5000 лв., възможно е и лишаване от права), така че обвинението може да бъде счетено за наказателно съгласно автономното понятие на КЗПЧ, а правата на обвиняемия не следва да бъдат съществено ограничени.
Нека да видим, в какво се състои особеният режим!
А.
Чл. 375 НПК урежда, че производството започва с постановление на прокурора, с което той прави предложение, т.е. не с обвинителен акт. Постановлението трябва да е мотивирано. Тъй като подсъдимият бива обвинен в престъпление, постановлението трябва като цяло да поражда яснота, адекватна на реквизитите на обвинителен акт, така че облекчението е мнимо. Освен това, процедурата може да се развие и по ОА, ако такъв е погрешно внесен, а съдията докладчик приеме, че са налице предпоставки по чл. 78а НК. Накрая, дори да е проведено производство по общия ред, пак може да бъде приложен чл. 78а НК, а пък дори предпоставките да са били видими за съдията докладчик, разглеждането на делото по общия ред е дало много по-голямо ниво на защита на обвиняемия, така че основания за връщане за ново разглеждане няма.
Чл. 376 ал. 1 предвижда съкратен срок за насрочване, което е оправдано от по-кратката давност. Когато обаче е налице обвинение със същата давност, но подсъдимият е рецидивист или е бил пиян и т.н., т.е. извън гл. ХХVІІІ, срокът е общият двумесечен, което вече не е съразмерно. При това дали срокът ще бъде спазен, зависи от натовареността на съда, а неспазването му не влече последици за редовността на производството.
Чл. 376 ал. 2 по същество преповтаря чл. 254 относно размяна на книжа.
Чл. 376 ал. 3 и 4 забраняват участието на граждански ищец и частен обвинител. Струва ми се, че това неоправдано накърнява защитимите от българското и международното право интереси на пострадалия. За сравнение, участие на ГИ е възможно дори по ЗАНН (макар понастоящем илюзорно), а ЧО би могъл да компенсира неявяването на прокурор. Уредбата е неоправдано дискриминационна спрямо пострадалия от същото престъпление, но извършено от осъждан.
Чл. 377 предвижда прекратяване на съдебното производство, когато е необходимо внасяне на ОА, и обжалване на тази преценка на съда. Разпоредбата има смисъл, но само в случай че специално производство за чл. 78а НК е необходимо.
Чл. 378 ал. 1 изр. 1 по същество преповтаря чл. 28 ал. 1 т. 1 НПК относно състава на съда, общия принцип за публичност на заседанието (без да се поставят под съмнение правилата на 258-267 НПК), и изискването за призоваване. Изр. 2 преповтаря чл. 94 и 269 НПК, като мисля, че идеята на законодателя не е била да забрани на съда да задължи обвиняемия да се яви, ако счита, че това е нужно за изясняване на обективната истина, нито изключва правилата за задочно производство при липса на редовно призоваване. (вж. по-долу за прокурора).
Чл. 378 ал. 2 пр. 1 предвижда характерна специфика на производството, като допуска използване на показанията и експертизите от досъдебното производство без разпит. Достига се до еквивалентен на чл. 281 ал. 5, чл. 282 ал. 3 и чл. 371 т. 1 НПК резултат. Мисля, че презюмираното мълчаливо съгласие на страните и съда е и пределът на това отклонение от принципа на непосредствеността, защото не може да бъде отнето правото на обвинения в престъпление да се конфронтира със свидетелите, респ. препятствана възможността съдът да дири обективната истина. В практиката се приема, че показанията от ДП на свидетели, които веднъж са били разпитани пред съда по гл. ХХVІІІ, могат да бъдат ползвани, само ако са били прочетени. Ал. 2 пр. 2 допуска събиране на нови доказателства и по този начин не се отклонява от общия ред.
Чл. 378 ал. 4 предвижда, че актът на РС е решение, а не присъда. Реквизитите обаче са същите, редът за постановяване – също (вж. ТР 3/2014 г. ОСНК). Обжалването е по реда за присъдите – чл. 378 ал. 5. Ограниченията за касация са предвидени извън тази глава.
Чл. 379 препраща към някои правила на ЗАНН за санкциите. От една страна, това е самопонятно и то не само за цитираните правила, тъй като се налага административна санкция. От друга страна, тази препратка би следвало да важи и извън гл. ХХVІІІ НПК, напр. по дела от ЧХ. Накрая, разпоредбата е материалноправна.
Чл. 380 предвижда при възобновяване особена подсъдност и приложение на ЗАНН (вкл. относно събирането на доказателства и решаване по същество). Разпоредбата не е на систематичното място, защото гл. ХХVІІІ се намира в част ІV НПК, която урежда редовното съдебно производство, и касае особени правила спрямо общите за част ІV НПК, а възобновяването е регламентирано в част V НПК. Компетентност на апелативен съд по възобновяване се предвижда и в чл. 424 НПК (ред. 2015 г.). Освен това правилата на чл. 380 би трябвало да са приложими и извън гл. ХХVІІІ НПК, напр. по дела от ЧХ.

ДОТУК чл. 375, чл. 376 ал. 2, чл. 378 ал. 1 и 4, чл. 379 са с ниска или нулева полезност. Чл. 376 ал. 1 и чл. 380 не са специфични. Чл. 377 е служебен (самоцелен). Чл. 378 ал. 2 има рацио, но може да се уреди и прецизира другаде. Чл. 376 ал. 3 и 4 са съмнително легитимни.

Б.
ОСНОВНАТА разлика в това производство е, че участието на прокурора не е задължително пред първата инстанция (чл. 378 ал. 1 изр. 2, а и на практика прокурори рядко се явяват в зала). Съгл. чл. 378 ал. 3 съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, а когато установи нови, връща делото на прокурора. Оттук следва, че прокурорът не може да прави изменение на обвинението.
Привидно, това облекчава производството и е в полза на обвиняемия. Всъщност обаче прекратеното съдебно производство следва да се администрира, прокурорът следва да изготви ново постановление, като евентуално събере още доказателства, след което отново да се провежда съдебно следствие. Ако в него отново се разкрият още по-нови обстоятелства или пък ако прокурорът не споделя виждането на съда, че обстановката е различна, делото може да се „върти“ между съд и прокуратура до безкрай, при което правата на пострадалия да има възмездие или пък на обвинения да изчисти името си, ще бъдат накърнени. Освен това в случая съдът служебно може да прекрати производството, когато новите обстоятелства са в ущърб на подсъдимия, докато по общият ред прокурорът може да прецени дали да се възползва от правомощието си да иска изменение на обвинението. (Още по-дискусионна е ситуацията, когато тези новости са установени от въззивната инстанция – дали тя трябва да върне делото на прокурора, ако е сезирана само с жалба от обвиняемия.)
Фразата „нови фактически положения“ е енигматична – дали тук влизат всякакви обстоятелства по обстановката и начина на извършване или някои по-съществени и кои, дали неустановяването на съставомерен елемент от обективна или субективна страна е друго фактическо положение, дали установяването на основания за по-тежка квалификация е такова. Ако новото обстоятелство е странично (напр. цветът на колата), и би било без значение за осъждането по общия ред, то какъв е смисълът от връщането на делото; ако е релевантно за наказателната отговорност и отсъства (напр. липсва авторство, умисъл, системност) не може ли направо съдът да оправдае, доколкото и прокурорът не би могъл да направи друго освен да прекрати*? Ако вместо едно съставомерно обстоятелство има друго (друга квалификация на същия комплекс телодвижения), на практика се стига до изменение на обвинението по почин на съда.
Притеснително е и че съдът се произнася по доказателствата не с крайния си акт си по същество, а с определение. (Неясно е впрочем и защо при основания за прекратяване от кръга на чл. 289 НПК съдът ще се произнася с решение съгл. чл. 378 ал. 3 т. 4 НПК.)
Получава се, че съдът не упражнява типичната си роля да установи фактите и да приложи закона в рамките на искането, а замества схващането и диспозицията на едната страна, без обаче да може да постанови краен акт в отклонение от тях. Съдът се явява своего рода задължителна контролно-отменителна инстанция спрямо извънсъдебен орган от съдебната власт. Задължителна, защото прокурорът не може да накаже и наказанието да влезе в сила, без да бъде сезиран съдът; контролира се не краен акт (НП), а убеждение за фактите; отменителна, защото съдът прекратява и връща. Тези правила по странен начин се съотнасят с правилото ne bis in idem, което изисква, след като съдът събере доказателствата, той да се произнесе, а делото да приключи; тук не се касае за „отмяна“ (прекратяване) не е на процесуално основание; липсва и възможност, подобна на 354 ал. 5 НПК, чл. 227 АПК, чл. 295 ГПК.
И всичко това заради удобството на прокурора да не присъства в съдебно заседание.

В.
Всичко това ме кара да считам, че глава Двадесет и осма НПК следва да бъде отменена, като някои от правилата, разгледани в раздел „А“, могат да намерят друго място в НПК или НК, и се извърши съгласуване с другите диференцирани процедури (напр. в чл. 390 НПК да се изключи участието на съдебни заседатели срещу непълнолетни при предпоставки по чл. 78а НК).
Г.
В процес по ЗАНН отмяната на НП може да се обжалва от АНО или протестира, в процес по НК – оправдателната присъда може да се протестира, в процес по гл. 28-а НПК по чл. 78а НК оправдателното решение може да се протестира. Защо оправдателното решение по УБДХ не може да се протестира?

–––––––––––––-
* единственият резон да се връща в този случай е, че пострадалият ще може да обжалва прекратителното постановление на прокурора, докато по общият ред би могъл да обжалва оправдателната присъда, ако се е конституирал като ЧО.

Published in: on 14. септември '15 at 8:04  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2015/09/14/%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d1%82%d0%bf%d0%b0%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d1%85%d1%85v%d1%96%d1%96%d1%96-%d0%bd%d0%bf%d0%ba/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: