Разваляне на финансов лизинг

Кой какво кому дължи?

Известно е, че при неизпълнение кредиторът може (чл. 55, 79, 87 и 88 ЗЗД):

(а) сам да изпълни и да настоява на изпълнение от другата страна ведно с обезщетение на забавата,

(б) сам да изпълни и вместо насрещното изпълнение да иска пълно обезщетение (компенсация на всички вреди и пропуснати ползи);

когато насреща се дължат пари (а не е някакъв бартер) двата варианта са еквифинални;

(в) да развали (вид едностранно прекратяване) двустранния договор, даденото от всяка страна да бъде върнато, а кредиторът да потърси пропусната си полза (положителната разлика между реалната стойност на чуждата престация и реалната стойност на неговата)(*1, както и евентуални загуби (разноски).

При разваляне на договор за продължително или периодично изпълнение (напр. разваляне от наемодател), положението е усложнено:

(в1) за миналия период договорът се запазва, двете страни дължат своите престации (развалящият – отдаването на вещта; квартирантът – съответните вноски);

(в2) за бъдещия период изправната страна не дължи нищо, а другата страна дължи пропуснатата полза (разликата между нетната стойност на ползването и наемната цената според договора).

Считам, че лизингът е характерен с това, че в края на договора собствеността върху вещта се придобива от лизингополучателя. Онова „може“ в чл. 342 ал. 3 ТЗ не е описание какви вариации са възможни, какво могат и какво не могат да уговорят страните (то чл. 9 ЗЗД ясно казва, че могат почти всичко), а с него се предвижда субективно право на лизингополучателя. Щом такова право е предвидено, договорът е лизинг; не и обратното – ако договорът е назован лизинг, това не значи, че според действителната си правна същност и съдържание е лизинг. Разбира се, щом се касае за право, то може и да не бъде упражнено. Естествено (пак чл. 9 ЗЗД) страните могат да миксират всякакви модификации. Лизинговите вноски включват не само възнаграждение за ползването, но постепенно покриват и (преимуществената част от) стойността на вещта.

Лизингът, от една страна, е периодичен договор – дължи се ежемесечно (или с друга честота) плащане. От друга страна, той е и с продължително изпълнение – ползването на вещта се предоставя непрекъснато за лизинговия срок. Струва ми се, че лизингът същевременно е и договор с еднократно изпълнение, що се касае до прехвърлянето на собствеността – фактически тя се изплаща на части, но юридически преминава наведнъж, а не постепенно в съответни идеални части. Оттук следват известни трудности относно действието на развалянето – занапред или заназад.

Да си дойдем на думата, финансовият лизинг е този, при който лизингодателят придобива вещ, която не му е необходима за друго, освен за да я предаде на лизингополучателя в края на договора; за това отлагане („кредит“) в лизинговата вноска се калкулират определени суми („лихви“), от чието изплащане лизингополучателят не може да се откаже, тъй като договорът е срочен, а лизингантът вече е направил инвестицията. За срочните договори има друг пост у блога. Както стана ясно, лизинговите вноски имат различни компоненти, които съм посочил по-долу примерно. Те съществуват поради икономическата и пазарна логика, независимо дали търговецът ги е проумял поотделно. Същевременно, не е сигурно, че ако те са разперѐни в договора, това разчитане е вярно и пълно. Възможно е някои да са извадени от самите вноски (напр. такса сключване). Възможно е да се посочени главници и лихви, но сборът от главниците да е по-голям от стойността на лизинговата вещ. Нека видим престациите, съобразявайки „добавената стойност“, т.е. позитивния интерес, като предположим, че на далавера е лизинговата компания:

Л-получател Л-дателят получава:
ползва вещта стойността на ползването надценка на наема
придобива вещта стойността на вещта надценка на вещта, цена за кредитирането, надценка на кредитирането

Когато договорът бъде развален, по отношение на миналия преди развалянето период се получава следното:

Л-получател Л-дателят е получил (или ще получи):
ползвал вещта частично стойността на ползването за това време надценка на наема за това време
не придобива нищо, трябва да му се върне внесената част от стойността част от цялостната: надценка на вещта, цена за кредитирането, надценка на кредитирането

Следователно в частта за наема (типичен, от време оно периодичен договор) положението е „пито – платено“. В частта за кредитираното придобиване (което е продължителен договор май) по силата на двустранната реституция лизингополучателят има право да получи част от вноските, съответна на плащанията с очакване за придобиване на собствеността, защото собствеността се запазва у лизингодателя, въпреки че е заплатил част от нея (*2. Лизингодателят все още има право на получените надценки, тъй като той е изправната страна, вече е направил инвестицията и има право на печалбите, които е планирал.

За бъдещите периоди обезщетението по чл. 88 ЗЗД води до това:

Л-получател Л-дателят трябва да получи:
не ползва нищо надценка на наема за останалото време
не придобива нищо нищо останалата част от: надценка на вещта, цена за кредитирането, надценка на кредитирането

Лизингодателят няма да ползва и да плаща за това, но дължи пропуснатите ползи. Също така, той няма да купува нищо и не трябва да плаща стойността на вещта, но по горната логика дължи по-голямата стойност на престацията си спрямо тази на лизингодателя, както и пазарните лихви.

Както е видно от най-първата таблица, получаваното от лизингодателя (извън разноски, които той поема, но после събира от носителя на риска), към някакъв междинен момент, т.е. планираните ЛИЗИНГОВИ ВНОСКИ включва 8 елемента: (1) нетната стойност на ползването на вещта за досегашния период; (2) ползата му от тази главница; (3)  нетната стойност на ползването на вещта за остатъчния период, (4) ползата му от тази главница; (5) нетната стойност на вещта; (6) надценката му върху нея; (7) нетната стойност на услугата „финансиране“, (8) ползата му от тази услуга.

Както е видно от втората и третата таблица, при едностранно предсрочно прекратяване поради неизпълнение на лизингополучателя в негова тежест следва да остават всички компоненти, с изключение на пазарната стойност на (3) ползването занапред, което няма да осъществи, и (5) вещта, която няма да придобие. За да се изчисли дължимото от лизингополучателя обезщетение, всички оставащи лизингови, опционни и други суми следва да бъдат намалени с тези стойности.

Този умалител (3 + 5) е съизмерим, но е по-голям от пазарната стойност на върнатата вещ.

При съпоставката следва да се има предвид следното:

  • първоначално лизингополучателят ползва нова вещ, а впоследствие – износена, затова цената на бъдещото му ползване е относително ниска;
  • първоначално лизингополучателят не може да ползва безплатно закупуваната вещ, а впоследствие купува износена вещ, но на цена на нова.
  • тук само условно се говори за „собствеността на вещта“ и „ползването на вещта“, за да се отделят различните ползи/надценки, които поотделно би имал лизингодателят
  • в действителност е икономически неефективно някой да заплаща едновременно и за придобиване, и за ползване на определена вещ;
  • юридически правото на собственост поглъща правомощието ползване; докато в случая, поне мислено, лизингодателят извлича облага както от ползването, така и собствеността;
  • действително, лизингодателят има интерес  лизингодателят няма интерес да придобие вещ, която да остане неизползвана, тъй като това ще му струва разноски по нейната поддръжка, затова срещу привидно ниска миза ще даде тази вещ да се ползва, т.е. да се амортизира; това обаче е налице при всеки професионален наемодател; макар ползването да има относително ниско тегло в изразената в абсолютна стойност цена, за лизингополучателя то не е даром – той носи юридическия „риск“, респ. при случайно погиване на вещта трябва да продължи да изплаща вноските; този риск си има цена, която е измерима със застрахователните премии (минус печалбата и разноските на застрахователя).
  • „всички плащания минус собствеността“ е паритетът на престациите при нормално развитие на договора: след изплащане на всички вноски (в края на лизинговия период или пресрочно) лизингополучателят става собственик; в случая обаче той не само не става собственик, но няма и да ползва вещта занапред;
  • щом изправният кредитор е предпочел да развали договора (б. „в“ по-горе), той не може да търси пълния размер на изпълнението ( „а“ или „б“), а само вредите
  • за разлика от американците, според континенталното право обезщетението при неизпълнение е в натура или поне компенсаторно, но не и допълнително обогатяване за изправната страна.
  • с развалянето остава неудовлетворен интересът на финансовата институция, която предпочита да получи „свежи пари“, нежели вещ, която й коства разноски по поддръжка и реализация. Разбира се, тя сама е избрала този вариант, а вещта получава сега, вместо парите в края на договора.
  • сборът на лизинговите вноски и плащания е поначало постоянна величина; от значение е целият сбор, а не само остатъкът, тъй като общият сбор е показателен за позитивния интерес на кредитора за целия договор. Обаче към момента на развалянето обикновено вече са изплатени определени вноски, така че на практика се поставя въпросът за съотношението („прихващането“) между остатъчния дълг и изважданото от него. Колкото повече договорно време е изминало правомерно, толкова по-малък е остатъчният дълг; паралелно с това е намалява и стойността на бъдещото ползване. Ако остава сравнително малък дълг, лизингодателят няма интерес и право да развали договора (вж. цит. Реш. по чл. 290 ГПК); нормата на чл. 87 ал. 4 ЗЗД е диспозитивна, затова страните могат да договорят подобна на „фикс-сделка“ положение, че неизпълнението е значително и при по-малък обем или пък винаги. Не знам дали практически в оборота е възможно, но теоретически е мислимо въпреки че е изминал, да кажем, 2/3 от договорният период, сумата от собствеността и ползването да е по-висока от 1/3 от остатъчния дълг. При такава хипотеза на пръв поглед изглежда неестествено лизингополучателят в крайна сметка да дължи на лизингополучателя, т.е. един вид неизрядната страна да се облагодетелства от развалянето, което звучи в противоречие със забраната nemo auditur turpitudinem suam allegans, пemo ex suo delicto meliorem suam conditionem facere potest. Струва ми се, че това е неправилно, защото се вторачва само в остатъка от отношенията, а не в тяхната цялост. Лизингополучателят има право на тази сума, защото в това отношение договорът е с еднократно изпълнение, настъпва реституция и всеки дължи връщане на полученото. Все пак изборът коя точно мярка срещу неизпълнението да приложи при тези условия е бил на лизингодателя.

Ако с приближение се приееме, че недължимото от лизингаря е съизмеримо с цената на лизинговата вещ, също възникват известни въпроси.(*3

Към кой момент се дължи тази разлика? Би могло да се каже, че задължението за обезвреда възниква от деня на развалянето. Нищо чудно, с предизвестието да е изпратена покана за същия момент. Правилото обаче би следвало да бъде, че обезвредата се дължи от настъпване на вредата. В подобен смисъл е чл. 84 ал. 4 ЗЗД – че изискуемостта, забавата и лихвата текат от датата на увреждането; наистина това касае извъндоговорна отговорност; впрочем според някои вредите при разваляне са извъндоговорни. За старите лизингови вноски, които са останали неплатено, несъмнено се дължи плащане от падежа им плюс обезщетение за забава от този момент, но за старите лизингови вноски, както се уточни, всъщност развалянето не проявява обратното си действие, така че изискуемостта е по общите правила. По-интересно е положението с бъдещите вноски, т.е. тези с бъдещ падеж. При нормално развитие на договора лизингодателят би ги инкасирал в бъдеще. Т.е. най-точно би било, ако и след развалянето ги дължи в същите падежи, откогато да почва и забавата им. Това определено не съответсва на интереса на изправния кредитор, срещнат с недобросъвестен или неплатежоспособен длъжник; такъв иск би следвало да може да се предяви – чл. 124 ал. 2 ЗЗД, но със сигурност създава и известни процесуални трудности; не е невъзможно, но изисква известни (компютъризирани) усилия стойността на вещта да се извади пропорционално от всяка бъдеща вноска. В практиката май пропусната полза се начислява наведнъж. По този начин се създава едно неоправдано предимство за кредитора, който получава и може да разполага със сумите си по-рано. Това предимство следва да бъде компенсирано, тъй като неизпълнението не е средство за обогатяване. То е измеримо примерно в пазарната лихва за влог с подобен размер и период. Друго е положението, ако има законово (чл. 71 ЗЗД) или договорно основание за предсрочна изискуемост.

Отделно от обсъжданната разлика (лизингови вноски минус стойност), лизингодателят дължи: обезщетение за забава по старите вноски, предаване на лизинговата вещ с обезщетение за забавата от връщането й, обезщетение на загуби.

В рамките на диспозитивното начало с договор могат да се уговорят условия по прекратяването или размерите на тези обезщетения при спазване на добрите нрави, а спрямо нетърговци – и на забраната за прекомерност на неустойките. Естествено, доколкото се касае за субективно право, лизингодателят би могъл да не се възползва от възможностите си в тяхната цялост, като напр. претендира само вноските за минал период.

И ето, че отново смело и безразсъдно се гмурнах да разсъждавам, без да се поровя из литературата и практиката. Може да ме светнете, ако някой вече е измислил нещо.

Като да има малко решения на ВКС по темата. РЕШЕНИЕ № 2227 ОТ 26.01.1996 Г. ПО ГР. Д. № 633/95 Г., V Г. О. казва какво включва лизинговите вноски. РЕШЕНИЕ № 102 ОТ 03.08.2010 Г. ПО Т. Д. № 897/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС сочи, че интересът на лизингодателя при финансовия лизинг са всички вноски; от тази гледна точка да се преценява сериозността на неизпълнението; не съм сигурен дали този извод не важи в известна степен и за оперативния лизинг, обратно на казаното; този интерес се разглежда в хипотеза на прехвърляне на собствеността. Вероятно има нещо и из определенията за не-допускане на касация, но не съм ги разръшкал всички. Напр. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 606 ОТ 01.07.2014 Г. ПО Т. Д. № 4518/2013 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС също сочи калкулациите на вноските и отново приема, че клаузата за изкупуване е само при финансовия лизинг, не знам защо. ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 691 ОТ 28.07.2014 Г. ПО Т. Д. № 54/2014 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС касае казус, в който дължимата при предсрочно прекратяване неустойка (явно така е била уговорена) е била намалена от съда с цената от продажбата на вещта.

Бележки под линия: ––––––––––––
*1 Този марж наричам нататък „полза“, „надценка“, „печалба“, „далавера“.
*2 – трябва да се помисли дали и при развалянето на оперативен лизинг с (опция за) изкупуване не се проявява обратно действие за част от вноските, съответни на стойността на вещта. Макар и по вина на длъжника, изборът да развали е на кредитора и не би трябвало той да се обогатява неоснователно спрямо хипотеза на пълно изпълнение на договора. Идеята на действието занапред при продължителни/периодични договори е изпълнението да се запази, но в това отношение нямаме запазване на едната престация. Положението при оперативния лизинг обаче не е съвсем същото; разликата е, че лизингополучателят не носи риска; за неговата цена вж. по-долу.
*3 – (а) Коя е стойността на предмета? Това би трябвало да е пазарната оценка. Интересно е към кой момент. Като че ли по-справедливо изглежда това да е датата на прекратяване. Такава е вещта, която лизингодателят си връща. Такава стойност би се получила и при нормално развитие на договора (само че тогава от лизингополучателя). Аргумент в полза на датата на сключване на договора, към която цената несъмнено е по-висока, обаче е, че с развалянето лизингополучателят „връща“ собствеността и към минал момент, както и ползването за в бъдеще.
(б) Вторият въпрос е относно съотношението на двете величини, между които се изчислява разликата. И тук от знацение е сборът на лизинговите и други плащания за целия период на договора. Умалителът, ако се приеме вариантът за актуалната цена на лизинговата вещ, намалява с времето. Разликата между двете винаги е положителна, в полза на лизингодателя, все пак обикновено той е на печалба. Но и тук към даден момент остатъчният дълг може да е по-малък от пазарната оценка на вещта, която да е слабо амортизируема или добре поддържана. Според мен също следва да се стигне до връщане на суми от лизингодателя, чието е било решението да развали.

Published in: on 16. юни '15 at 10:26  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2015/06/16/%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b2%d0%b0%d0%bb%d1%8f%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bb%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d0%bd%d0%b3/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: