ЗУТовщини

Понятието за „търпим строеж“ е дефинирано в § 16 от Закона за устройство на територията по труден за разбиране начин, поне за мен – човек, чиито досези със ЗУТ са водели преди всичко до цицини. Тук по-скоро ожалвам своето безсилие.

.
§ 16. (1) Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване (Доп. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.: „ и забрана за ползване“). Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.

Няколко вметки:

  • Търпими строежи е имало и преди ЗУТ, с други предпоставки, не ни вълнуват (вж. Петров, Вл., Устройство на територията, Сиби, 2004).
  • Търпими строежи има и след ЗУТ – този термин се дефинира в § 127 ЗИДЗУТ 2012 г.
  • § 16 ал. 2 и 3 ЗУТ създава още 2 категории строежи, които законът не нарича „търпими“ (дори не се свени да ги нарече „незаконни“), имат сходен, но все пак различен статут. В теорията са познати като „фактически“ търпими строежи.

От езиково/граматическо и пунктуационно гледище горецитираната дефиниция на изр. 1 съдържа два проблема:

  • Запетаята („да се обеси, не да се помилва/ да се обеси не, да се помилва“). Формално изречението е пунктуирано правилно: подлог с обособено определение („строежи, изградени до 7 април 1987 г.“), следвано от подчинено определително изречение („за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон,“, което само по себе си е сложно съчинено („но [които]“) и съдържа и обособено определение чрез причастие („нормативите, действали“). Болезнената черта на голяма част от пишещите в България, от която не са избавени и законодателните актове, макар и коригирани от службите на НС, е пропускането на затварящите (ограждащите) запетаи. В случая безспорно правилно са поставени тези: „1987 г., за които“ и „закон, са“, както и запетаята пред „но“ (която не е ограждаща). Същите обаче бележат по-ниска степен на сложност поради явните маркери („за които“ предполага и отваряща запетая отпред; подчиненото изречение все някъде трябва да спре и „са“ явно предполага да бъде предходено от запетая; всеки знае, че пред „но“ се слага запетая). Притеснителното е дали помежду „им или“ нарочно или неволно не е поставена запетая. Тази запетая (ако трябва да я има) би изисквала малко по-майсторски умения (а коректорите в НС не биха могли да знаят кой от двата възможни смисъла е вложил законодателят).
  • Използваното минало глаголно време „са били“ (съотв. причастието „действали“) очевидно е несъвместимо с настоящето битие на „този закон“ (новоприетия ЗУТ) и налага корективно разбиране. Проблемът и тук е, че допускането че нещо може да е в настояще, може да има по-широк или по-тесен обхват.

Разглеждането на широкообхватната практика (предимно на ВАС) показва нееднозначно тълкуване.

.
Преди всичко трябва да се отбележи, че изискването за времеизграждане на строежа не поражда трудности и несъмнено е кумулативно.

Първият тълкувателен вариант, който се осланя на перфектността на законодателния изказ и пунктуация („стриктно тълкуване“), води до подобни на чл. 63 НПК резултати: 1 предпоставка в кумулативно отношение с 2 алтернативни. Сиреч от двете страни на съюза „и“ стоят кумулативните изисквания:

  • от една страна, за допустимост по „действащите подробни градоустройствени планове“ (използваното мин. време и обстоятелството, че току преди „действащите“ е посочен моментът на изграждане на сградата, предполага, че се имат предвид действащите към момента на изграждането планове).
  • от друга страна, за допустимост „по правилата и нормативите“. Пунктуационно подчиненото изречение „действали по време на извършването им или съгласно този закон,“ е оформено да се отнася сАмо и в своята цялост към „правилата и нормативите“, демек е достатъчно (в условията на алтернативост) строежът да отговаря било на правилата и нормативите при изграждането, било на правилата и нормативите съгласно ЗУТ. // Тук е мястото да вметна, че практиката приема, че е достатъчно съответствие с който и да е от законите, последвали по време на едно по-продължително изграждане; под „под правила и нормативи“ се имат предвид техническите такива (отстояния, височини…).

Накратко: {до 1987} + {стар план} + {стари нормативи или нови нормативи}

При този вариант несъответствието със стария застроителен план (или напр. наличието само на ПР, без ПЗ) изключва търпимостта на строежа – РЕШЕНИЕ № 7648 ОТ 09.06.2010 Г. ПО АДМ. Д. № 3787/2010 Г., ІІ ОТД. НА ВАС.

Вторият тълкувателен вариант от лингвистичноинтерпретативна гледна точка е базиран на хипотезата за не-нарочно пропусната запетая между „им, или“. При това положение първата предпоставка е кумулативна с втората, но третата е алтернативна на тях двете като цяло, а не като подвариант на втората. Или:

  • от една страна, строежът трябва да отговаря на, условно казано, стария ПУП и старите нормативи (не само на ПУП или само на нормативите);
  • или, алтернативно, да отговаря на ЗУТ.

Всяка от двете възможности е достатъчна. Този тълкувателен вариант се възприема от Петров, Вл., цит.съч и арх. Каравелов в http://www.ka6tata.com/laws/komentari/law/15 . (В интерес на истината Петров говори за „правилата на ЗУТ“, което в контекста на употребата на „правилата“ в предишното тире, би следвало да значи само техническите такива, но няколко страници по-нататък вече говори само за „по ЗУТ“, така че едва ли отдава значение на думата „правилата“ в специалния й смисъл.)
От своя страна „съгласно този закон“ също е доста енигматичен израз. Като че ли в практиката се има предвид да отговаря на, пак условно казано, новия ПУП и новите нормативи. До този извод може да се достигне било чрез разширяване и отнасяне на „действащите подробни градоустройствени планове […] съгласно този закон“, било чрез схващането, че ЗУТ работи с нормативи и планове и не допуска строителство без план. Така че това разбиране се крепи на здравия разум. Няма логика да се проверява съотвествие с нов норматив и стар план (както би се получило при вариант 1). Съответства и на формулировката за новата търпимост по § 127 ЗИДЗУТ („но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са“). В този смисъл е статията на с. Г. Солакова (http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=2142:-s-127-&catid=12:spbest&Itemid=37), едно интервю на С. Ковачев (http://offnews.bg/news/Анализи_289/Савин-Ковачев-Кошаревски-свидетели-ще-узаконяват-строежи_114957.html ). Пример за коментиране само на новия ПУП: РЕШЕНИЕ № 13139 ОТ 22.10.2012 Г. ПО АДМ. Д. № 7983/2012 Г., ІІ ОТД. НА ВАС.

.
Има и други тълкувателни варианти. Някои са междинни, други неясни като брой и отношение на предпоставките. В практиката на ВКС – РЕШЕНИЕ № 129 ОТ 22.07.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4880/2013 Г., Г. К., І Г. О. като че ли говори за пълна кумулативност на предпоставките, но пък може би има предвид безспорната кумулативност на времеизграждане и останалите предпоставки, без да казва, че в рамките на тези останали предпоставки допустимостта по стар ПУП, стари нормативи и ЗУТ трябва да е съвкупно налична.

Вкратце второто тълкуване в развитата му версия:

{до1987} + {(стар план + стари нормативи) или (нов план + нови нормативи)}

***
Да кажа нещо и за новата търпимост по § 127 ал. 1 ЗИДЗУТ (нататък § 127).
Спорно е дали предпоставките по нея са същите (така Ковачев, цит.съч.) или по-благоприятни от тези по § 16 ЗУТ (така Солакова, цит.съч., не изисква съответствие с ПУП). Аз лично си мисля, че идеята е еднаква, а разпоредбите обхващат и план, и нормативи. Но ако не е така, ако новият закон е по-благоприятен, едва ли идеята на законодателя е била да предложи по-добри условия за нарушителите от последните месеци преди ЗУТ, а да остави по-трудната защита на по-одавностените нарушители, като ги редува: до 1987 тежки условия, до 2001 тежки условия и по-малък ефект на търпимостта; 2001 г. леки условия.
Все пак, формално правилно е заключението, че съществуват две паралелни уредби на търпимостта, доколкото § 16 ЗУТ не е отменен.
Според с. Г.Солакова и (засега прохождащата практика на) ВАС § 127 въвежда четвърти (след ал. 1, 2 и 3 на § 16 ЗУТ) период на търпимост, който започва от 01.07.1998. до 31.03.2001 г.
Този извод за мен е формално съмнителен: първо, § 16, ал. 1 и § 127 използват термина „търпимост“, а § 16, ал. 2 и 3 – не. Второ, § 16, ал. 1 посочва краен момент на изграждането на сградите, докато § 16, ал. 2 и 3 говори за краен момент на започването на строежите, т.е. последният такъв ден 30.06.2001 г., няма как да кореспондира с последен ден на изграждане 1.7.2011 г. (освен ако не се касае за някакви сгради, построими за 1 ден), за да може § 127 отново да фиксира последен ден на изграждане. В този смисъл май е едно становище на ДНСК и един законопроект. От друга страна, между § 16 ал. 1 и ал. 2 ЗУТ и понастоящем съществува празнина – какво става със строежите, започнати преди 1987, но неизградени дотогава.// За ненаблюдателните – § 16 ал. 2 ЗУТ говори за деня на влизане в сила на ЗУТ – 31.03.2001 г., както и § 127, докато § 16 ал. 3 – за обнародването – 2.1.2011 г., т.е. отново има непокрит период. Що се касае до годината 1987 Ковачев (цит.съч.) признава да не знае откъде се е появила, аз не съм търсил и не ми е попадало. Годината 1998 г. е свързана с изменение в ЗТСУ и ППЗТСУ.

Въпросът е различен от този за действието по време на § 127, за който практиката на ВАС неотклонно и правилно приема, че не засяга междувременно издадени заповеди за премахване.

.
Законодателят следва да си прецени колко ясни трябва да са разпоредбите и колко режима на търпимост е оправдано да има. Впрочем по време на предходната легислатура бил изработен законопроект.

Published in: on 27. октомври '14 at 11:12  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2014/10/27/%d0%b7%d1%83%d1%82%d0%be%d0%b2%d1%89%d0%b8%d0%bd%d0%b8/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=2142%3A-s-127-&catid=12%3Aspbest&Itemid=37

    Обхват и действие на новия режим на търпимост и узаконяване по § 127 от ПЗР към ЗИД на Закона за устройство на територията


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: