Проба за методика за обезщетенията за неимуществени вреди

Време е да се сложат обезщетенията на нАучна основа!
(малко тъпо, но подлежи на донапасване)

Мисля си, че ако един ден съм бил страдащ, би следвало да мога да си почина един ден, т.е. да си взема неплатен отпуск, а издръжката ми да се поеме от делинквента. Ако съм страдал изключително много, делинквентът трябва да поеме втори ден (или в рамките на първия – средствата за някакви рекреационни дейности). Правилото за тройния размер обаче не трябва да се прилага, защото има санкционен характер, а обезщетението за неимуществени вреди не следва да води до неоснователно обогатяване. Ако вредите са по-леки, съответно ще имам право на по-малко „отпуск“. Ако са продължили 1 година – ще имам право на 365 надници.
Тъй като се държи интегрална репарация, от значение са само вредите, не и длъжникът (пряк увредител, застраховател и пр.)

И така:
1) Оценяваме болките по скала от 1 до 100 с оглед интензивността и вниманието, което отнемат, напр. 20 – леки (емоционален дискомфорт); 50 средни; 75 – тежки; повече – пълна загуба на човешки облик. Съобразяваме, ако има някаква компенсация – публично извинение, ефектът на самото съдебно решение или присъда. Преценява се индивидуалният тип нервна система и пр.
2) Определяме броя дни страдание. Принципно е с оглед доказателствата, на понякога следва по 162.

Дотук е по-трудното. От една страна, може дадена болка да има интензивни пристъпи с тежест 90, но те да не са през целия ден, а само когато се сетиш за увреждането (2 часа= 2/24) – тогава ще трябва да се усредни в рамките на деня, на око (8). От друга страна, болката с времето отшумява, напр. в експертизата пише, че е била интензивна 30 дни, но се усеща години наред – тогава изчислим за съответните периоди.

3) Определяме средната надница: средната работна заплата е 850 лв., махаме данъци и осигуровки – 600 лв., делим на броя календарни дни (щото заплатата поначало ни покрива и съботите и неделите) – 28 лв., умножаваме по 2 (щото решихме, че ще даваме два дни при силни болки) – 56 лв. Т.е. за 1 ден силни страдания 56 лева.
Средната работна заплата я дават НСИ, пък и нали сме пазарна икономика. Промяната ѝ отразява промените в живота и покупателната способност. При деликти за минал момент би трябвало да се ползва съответната СРЗ, освен ако не се иска обезщетението да се определи към настоящия (без лихва).
Останалите сметки са константа и тя е 0,0005 (Получава се, като се умножи по 2, но се раздели на максимума брой точки 100 и дните в месеца 30 и се изчистят публичните вземания от 30 %.)
4) Умножаваме…

Формулата е:

Обезщетение = Тежест * Дни * Средна работна заплата * 0,0005

Пример 1: бил съм обиден месец: 25 * 30 *850 * 0,0005 дава 320 лв. обезщетение.
Пример 2: счупената ръка ме е боляла два дена брутално, месец средно, а и не съм могъл да се обслужвам, после година ми напомня за себе си: (80*2 + 60*30 + 15*365) *850 * 0,0005 дава 3200 лв.
Пример 3, загубено дете: 10 дни безутешна скръб, до 40 дни траур, 2 години празнота и после цял живот рева от време на време: (95*10 + 45*30 + 23*[2*365] + 8*[50*365]) *850 * 0,0005 дава 70 000 лв.

Факт е, че обезщетенията по този метод излизат по-ниски от реално присъжданите, но това е резултат от следването на избраната логика: базата за справедливост – чистото трудовото възнаграждение; само компенсаторната функция. Всъщност как съдебната практика обосновава това, че именно присъжданите от нея обезщетения са справедливи? Иначе едно механично повишаване може да се получи лесно чрез промяна на константата (в последния пример константа 0,0006 увеличава с 14 000 лв.).

Всъщност такава методика или поне отколешна идея за такава има под егидата на КФН, но само за целите на застраховането – смърт, телесни повреди.

 

Advertisements
Published in: on 11. май '14 at 3:45  2 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2014/05/11/%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b1%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%b7%d1%89%d0%b5%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0/trackback/

RSS feed for comments on this post.

2 КоментариВашият коментар

  1. Наистина се получават по-малки обезщетения. Може би трябва коефициентът да е 0,0006/7. За счупеният крайник бих дал 5000 лв., а за загубеното дете – 80000/90000 лв. минимум.
    Мисля, че при неимуществените вреди трябва да се калкулира и някакъв нинимален процент „морално удовлетворение“. Винаги давам с 5% повече от колкото ми се получава от преценката по чл. 52 ЗС.

  2. Според естонския закон за всеки ден незаконно лишаване от свобода се полага обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи в размер на 7/30-и от минималната национална месечна заплата (цит. по р. 68490/01 ЕСПЧ, където цит. по тяхно проучване).


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: