Срочен договор

Срочен е този договор, който не може да бъде прекратен по всяко време. С него трябва да се внимава.

Дефиниционни алабализми

Срокът като модалитет на сделката се изследва от общата теория (част) на гражданското право: същност, видове (отлагателен, прекратителен, потестативен и пр.), броене (изчисляване). Такъв модалитет може да бъде законоустановен или договорно предвиден спрямо различни последици на сделката: започване на действие, отделните задължения в хода на изпълнението й (напр. боядисване на къщата 5 дни след шпакловката), влияние върху размера (лихви) и пр. Като се каже „срочен договор” обаче се има предвид такъв, при който периодът от време е релевантен за неговото прекратяване.
Обратното на срочен договор е „безсрочен” или малко повече казващото „договор за неопределено време”.
Очевидно делението на договорите на срочни и безсрочни има значение спрямо договорите с трайно изпълнение. Договорите с еднократно изпълнение (напр. продажба на недвижим имот) може да са обвързани с определен срок, но той няма да е прекратителен.

Ситуация

Когато страните ще сключват договор за по-дълго време, те трябва да преценят дали той ще действа за точно определено време или без да се фиксира период. Може би едната страна има по-голям интерес договорът да е срочен, но често и двете имат полза. Той дава по-голяма стабилност: напр. нито наемателят иска всеки месец да е под угрозата да бъде изпъден и да си търси ново жилище, нито наемодателят иска непрекъснато да плаща на посредници, за да отдава обекта си под наем, или да рискува обектът му да стои неизползван. Т.е. поначало срочният договор те спасява от риска да нямаш договор (дом, респ. наемател), но трябва да си прецениш всички други рискове. Защото другото име на стабилността е липса на гъвкавост, на мобилност: дългосрочният договор те обвързва, оковава във вериги, закрепостява, както биха казали журналистите, и не можеш да реагираш на промените при себе си и пазара. Ако сключите дългосрочен договор с мобилен оператор, той ще се радва, защото има гарантиран за дълго време клиент (ерго дейност, приходи и накрая евентуално печалба) и дори може да ви предложи отстъпка заради това. Предвид че техническото развитие и защитата на конкуренцията водят до спадове в цените на мобилните услуги, операторът печели от това, че Вие ще заплащате цена, която след време ще е по-висока от пазарната. Вашата отстъпка (вероятно апарат) пък е Вашата полза, но едва ли тя е по-голяма от ползата на оператора. Но, представете си, че настъпи значима инфлация: клиентът ще плаща договорената цена, макар тя да не покрива себестойността на услугата – при такива пазарни сътресения на загуба ще е операторът (или поне няма да има такава печалба) .
Значи при проектирането на договора всяка страна трябва да обмисли какви са рисковете при наличие или при липса на договор, тяхната вероятност и вредност, както и евентуалната си

ЗАЩИТА срещу тях.

Едни от най-дългосрочните договори са концесиите за строителство. При тях строителят финансира напр. пътното съоръжение и може да стане жертва на почти всички възможни несполуки (грешки в проекта, земетресения, поскъпване на материала и работната ръка и пр.), което се компенсира със сравнително дълъг период на извличане на облаги от ползването на обекта, напр. тол такса. Доколкото предвиждането на икономическото положение десетки години напред е практически невъзможно и уговарянето на твърди такси може да бъде в ущърб на концесионера (а и на концедента – ако доходите на населението се понижат и таксата стане непосилна и предизвика социални трусове), за да избегне риска от обезценка на парите, концесионерът трябва да уговори размера на цената в нещо различно от абсолютна парична стойност. Това би могло да бъде процент от таксата за ползване, процент от някаква базисна величина (средната заплата, цената на бензина или друго) и пр.
Това е единият начин да се преодолее паричният риск: цената не се фиксира, а се определя чрез нещо не (толкова) зависимо от риска. Другият начин е да се определи цена, но да се предвиди компенсационен механизъм: индексация, златна клауза и пр. Тези два начина са в известна степен „автоматични”. Третият начин, който е приложим вече не само към паричните рискове, е да се допусне възможност за изменение на договора от страните при определени условия. Този трети начин може да стане в два варианта: 1) право на едностранно изменение в или без граници, 2) задължение за предоговаряне или изменение от трето лице. Има трети вариант, който обаче не става: 3) уговорка, че ще се сключи анекс. Много е важно как точно е изразена клаузата от договора, дали тя ще бъде конкретна (с момент, предпоставки и условия, срок и ясно задължение за съдействие) или по-обща (че е възможно, някой да поиска, да се споразумеят). При съмнение трябва да се счита, че е третият вариант, защото принципът е за изменение на договорите само при взаимно съгласие. Почти сигурно е, че когато едната страна иска изменение, другата страна по договора няма да има интерес от това (договорите с насрещност на престациите – двустранни и възмездни, преобладават), т.е. че съгласие няма да се постигне. Ето защо третият вариант не върши работа, освен за първоначална заблуда на врага. Ето и защо първият вариант е най-добър за ползващата се страна. Вторият е нещо по средата: съвпадение на желанията навярно поначало няма да има, но положението не е безнадеждно. Защото Търговският закон предвижда възможност липсващата воля да бъде заменена по справедливост от съда (или ако е уговорен – от арбитража); възможно е незаинтересованата от промени страна все пак да прояви разум и да се съгласи на отстъпки, за да не се стигне до съд. При третия вариант съдът може да се намеси само при тотална несправедливост (в пъти). Макар че допълването на договора от съда и непоносимостта са уредени в ТЗ, няма материални основания те да не се прилагат и между граждани.

Режим на срочните договори: изменение, прекратяване

Тази публикация не претендира да казва нещо ново. Дори да е било неизвестно за читателя, дотук вече се е сетил. Все пак да си напиша: Общо положение в договорното право е, че договорът има за всяка от страните сила на закон. Тя не може да се откаже от него. Не може да го прекрати. Не може да го измени. Тези неща могат да станат само по взаимно съгласие: постигнато впоследствие (по време на не/изпълнението) или постигнато предварително и включено като клауза в договора. (Справка: чл. 8, 9, 20а ЗЗД.) Е, всяко правило си има и изключения (напр. ако другата страна нарушава договора), но това е принципът. Т.е., когато си сключил срочен договор, за срока на договора не можеш да получиш по силата на закона или по своя воля по-добри условия или безнаказано да спреш да го изпълняваш. Предполага се, че дългосрочността се е отразила на размерите на насрещните задължения. Това е цената на стабилността. Да си мислил, като си сключвал договора.
При безсрочните договори също при липса на клауза или взаимно съгласие не можеш законно да накараш другата страна да работи с теб при други условия (да запазиш ползването на обекта, на телефона, респ. наемателя или клиента при друга цена), но поне може да прекратиш договора. Във всеки момент – в това се състои неопределеността на договора. Всъщност корекция – всяка или поне насрещната страна има интерес договорът да се запази известно време (напр. наемателят да си намери жилище и да се изнесе, наемодателят да търси друг клиент или поне да намери майстор да смени бравата). Това известно време тече, откак другата страна е известена за желанието за прекратяване; това известяване е преди прекратяването; затова говорим за предизвестие. (Всъщност обаче в България действа системата на достигането.) Срокът/предизвестието е спазено, ако е отправено съответното време преди посочената за прекратяване дата; естествено, че страната може да изпрати предизвестието по-рано (повече време преди предвидения в договора срок), тъй като и така се постигат целите на предизвестието; т.е. срокът трябва да се разбира като минимален. (Разбира се, може да има и фикс срок, стига да е оправдан и изрично и индивидуално уговорен.) Срокът и формата на предизвестяване могат да се уговорят между страните. Най-често срокът е едномесечен, формата – писмена.
Ако не са уговорени: срокът на предизвестието е равен на един период на договора (напр. ако се плаща на ден – един ден). Форма за действителност няма (освен ако договорът не подлежи на вписване и др.п.), формата за доказване е съответна на тази на договора (по-точно вж. в ГПК).
Ако след изтичане на срочния договор страните продължат да го изпълняват (да ползват, осигуряват услуга), той преминава в безсрочен.
Последните 2 правила (за периода на предизвестие и за преобразуването в безсрочен) са уредени само за наема в ЗЗД, представителя в ТЗ, КТ и др. В ЗЕС и ЗЗП е уредено, че преминава в безсрочен и без да се изпълнява. Нямат обща уредба (щото като цяло няма обща уредба на договорите с трайно изпълнение), но би трябвало тези правила да важат във всички случаи, когато характерът на договора не НАЛАГА друго.

Фалшиви срочни договори и автоматично продължаване

Нерядко се срещат контракти, в които е уреден „срок на договора” и „едномесечно предизвестие„. Това вероятно най-често се дължи на правна неграмотност, съчетана с желание за изчерпателност: писачът на договорът е виждал, че в някои договори има срок и решава да включи такъв член; виждал е, че има разпоредби за прекратяване, и преписва такава с предизвестие. Двата члена – към началото и в края на текста на договора – се ритат: единият казва, че договорът се прекратява след определен срок и преди това не може някоя от страните да иска, другият – че може. Ако няма някоя друга особеност при тълкуването (напр. кой е предложил клаузата, преговорите и пр.) или недействителност на клауза (липса на съгласие, измама), взаимното обезсилване ще доведе до липса на договорирани правила за срок и липса на договорирано предизвестие; при липса на договорено, се прилага диспозитивното право; диспозитивно право за срок няма, значи и срок няма; диспозитивно право за предизвестяване има (както защитих по-горе), значи има предизвестяване с един период (но защо да не е и договореният?); има и неписано морално правило, че вечни договори няма. (До същия резултат може да се стигне и при други разсъждения: хубаво, страните са уговорили срок, но ориентировъчен, те не са мислили, че това ще доведе до непрекратимост на договора, не са и записали такова нещо. Пък и дори да са държали на срока, предвидили са прекратяване с предизвестие и то трябва да бъде зачетено.)
Делителната граница дали договорът е срочен или за неопределено време е дали може да се прекрати едностранно във всеки момент, ев. с предизвестие. Щом може, той е безсрочен, дори да има уговорен срок.

Малко по-друго е положението, ако е записано, че договорът е срочен и че може да се прекрати с предизвестие, равно на оставащия срок по договора (или по-голямо, което е грубо🙂 ). След като едностранното прекратяване ще породи последици чак когато срокът на договора изтече, реално няма някакво право за едностранно прекратяване и договорът е срочен. Друг възможен особен случай е, когато прекратяването с изтичане на срока е „безплатно”, докато извънредното прекратяване е допустимо, но срещу някаква последица (неустойка или отметнина, срв. обезщетение за неспазено предизвестие). Тук класирането на договора в една от двете групи е затруднено, пък и не е особено важно, щом си пише какви са последиците в двете хипотези. (Според мен преобладава срочният характер, щом е предвидена санкционна/ опционна по своето правно естество норма за предсрочно прекратяване.)
В последните години често се предвижда клаузи за автоматично продължаване. Единият вариант е, че след изтичането на срока, договорът става безсрочен (подобно на правилото, което изведох по-горе, но такава клауза може да не е само повторение на нещо известно, но и да предвижда особени условия, напр. че става безсрочен и без да продължи ползването на услугата). Другият вариант е след изтичането на срока, да започва да тече нов срок – това е типичното, класическо автоматично продължаване, което е типично проблематично. Дотолкова проблематично, че  чл. 229а ЗЕС (вж. и ДР) го забрани за телефонните (и други съобщителни) абонати. От 15. март 2013 г. клаузата за подновяване на срока по силата на договора е нищожна спрямо потребители – чл. 62а ЗЗП (ДВ 27/13). (Между другото дословният текст на тези 2 закона е абсурден, защото забранява и клауза, която предвижда, че срочният договор се прекратява с изтичане на срока. Което трябва телеологично да се редуцира.)  Извън тези случаи обаче клаузата е съвсем действителна и допустима; тя не противоречи на изискването да няма „вечен договор” и не е неморална, стига да допуска противопоставяне на овековечаването на договора и практически да не спъва това, напр. като изисква противопоставянето на автоматичното подновяване да се извърши твърде рано, много периоди преди изтичането на срока. (Всъщност мобилните оператори предвиждаха съвсем стандартно и донякъде понятно едномесечно предизвестие и единственото затруднение за потребителите беше да прочетат договора и да пресметнат кога е един месец преди края на срока, но явно това беше твърде много.) Клауза за автоматично продължаване се предвижда често, но често не се предвижда ясно: напр. „след изтичането, при липса на възражение, договорът се продължава със същия срок” – ок, но това еднократно ли става или при всяко изтичане? При липса на изрично или извлечимо от обстоятелствата по сключването указание, че автоматичното продължаване се прилага многократно, трябва да се тълкува стриктно, че продължаването е само веднъж – това съответства и на казаното принципно положение, че поначало (при липса на уговорен диес) договорите са безсрочни и твърде дългите срочни договори могат да противоречат на добрите нрави.
Нека обобщя:

  • Предизвестие – изявление, че след определен период договорът се прекратява (понякога с думата „предизвестие“ се назовава периодът).
    • Налице е при безсрочните договори (тези, които могат да се прекратят едностранно).
    • Ако има в уж „срочен” договор (непрекратим предсрочно), всъщност договорът е безсрочен, ако срокът на предизвестието е по-малък от остатъчния срок на договора; иначе е срочен.
    • Особен случай: по-кратко от остатъка предизвестие, но срещу обезщетение.
  • В известен смисъл друг тип „предизвестие” е и предварителното известие до другата страна, че не желаете да се задейства клаузата за автоматично продължаване. Ако няма възможност за отказ от автоматично продължаване, периодът на предизвестието е твърде голям, фиксиран и продължаването е за твърде голям срок, т.е. ако договорът е вечен или почти, разпоредбите, които уреждат времетраенето му, са нищожни (особено спрямо физически лица – нетърговци).

Особен случай: трудов договор

В трудовото право (където има и други факти, водещи до ТПО) нещата са по-различни и затова не се предоверявайте на написаното горе. Първо, срочни трудови договори поначало са забранени. Ако сключите такъв, той автоматично става безсрочен. Забранени са и каскадните срочни договори – чл. 68 ал. 4 КТ. Второ, противно на написаното по-горе, безсрочните договори дават по-голяма стабилност от срочните. Поне за работника: назначеният на срочен договор обикновено ще изгуби работата си (наистина: след срока, стига да няма пък срок за изпитване), докато назначеният на безсрочен договор може да бъде уволнен само на лимитативно определени в закона основания. Трето, срочен договор може да бъде прекратен предсрочно. Четвърто, срокът на предизвестието е еднакъв за двете страни (което и извън трудовото право поначало е така, но може да се уговори друго, а в трудовото е императивно). Пето, дори да е предвидено предизвестие, то може да не бъде дадено въобще или частично да не бъде спазено (което извън трудовото право е възможно само ако се уговори изрично). (3. и 4. са предвидени и за търговския представител – чл. 47 ТЗ.)
Стига толкоз, че стана въз дълго.

Published in: on 14. март '13 at 10:26  Comments (5)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2013/03/14/%d1%81%d1%80%d0%be%d1%87%d0%b5%d0%bd-%d0%b4%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80/trackback/

RSS feed for comments on this post.

5 коментараВашият коментар

  1. Що се касае до неустойката за предсрочно прекратяване, размерът на същата не трябва да е необосновано голям – чл. 143 т. 5 ЗЗП (което би следвало да е свръх забраната за прекомерност), като някои от съдилищата дискусионно се позовават и на т. 14 (по-скоро трябва да се различава прекратяването при виновно неизпълнение /разваляне/ от прекратяването по желание/неизгодност.
    И още една ремарка: забраната за едностранно променяне на договора, вкл. на цената не е абсолютна, а интерес от това съществува за доставчиците особено по неограничени във времето договори, като клаузата може да се предвиди и в общи условия, но основанието трябва да е ясно и резонно – чл. 143 т. 10 ЗЗП, решение на СЕО C-92/11.

  2. Тук нахвърлях малко за предсрочното прекратяване по вина на някоя от страните.

  3. При някои срочни договори с мобилни оператори се уговаря резолуторна неустойка за неплащане на сметки в размер на месечните вноски по договора за остатъка след датата на прекрятаване на договора. Все едно договорът е продължил да действа до края на срока, само дето в този период абонатът не е получавал услугата.

  4. Според Реш.№ 110/ 21.07. 2016 г. по т.д.№ 1226/2015 г. І ТО ВКС, неустойка при предсрочно прекратяване от наемателя в размер на наемните вноски до изтичане на срока на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

    Коментар: При запазване на срочен договор, до края на срока би се дължало плащане, но срещу възможност да се ползва насрещната облага, която възможност наемателят сам решава дали да реализира. При упражнено срещу неустойката/отметнината право на изменение на договора, респ. прекратяване отпада и основанието за плащане на вноските до изтичане на срока.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: