чл. 536 ал. 3 ГПК (жалба срещу спряна регистрация)

Това е по-скоро молба някой да разясни текста, въведен в края на миналата година. Тук поствам текста и малкото от стенограмата в НС. Е, и моята догадка…

Регистрацията (и промените в нея) на търговците се извършва от 2008 г. от правителствена Агенция по вписванията. Чл. 19 от Закона за търговския регистър определя в каква поредност се разглеждат заявленията. Дотук добре. Възможно понякога е да възникнат извънредни ситуации, напр. да възникне спор. Този спор се решава от съда, но е желателно заявленията да не се разглеждат, докато приключи съдебното дело. Това замразяване се постановява от съдия (извън агенцията, различен и от този по спора)(бел1). И дотук добре. Чл. 19 ал. 5 ЗТР гласи:

Регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс, както и в предвидени от Търговския закон случаи. В този случай преди това незабавно се разглеждат по реда на постъпването им всички заявления, постъпили преди заявлението, производството по което е спряно. Възобновяването се извършва незабавно при представяне на доказателства за отпадане на основанието за спиране.

Както се вижда, актът на съда е уреден в чл. 536 ГПК (екс 430), който от 60-те години (да, тогава не е имало търговски регистър извън съда, но разпоредбата касае и други случаи) си гласи:

Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира, когато:
1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;
2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.
(2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298.

Сега, с Държавен вестник бр. 99/ 2012 г. чл. 536 е допълнен с нова алинея трета от 2 изречения, първото от които сложно съставно, която не съм сигурен, че разбирам:

(3) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 5 от Закона за търговския регистър. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа.

Тази разпоредба е добавена между първо и второ четене (значи в малко изкълчване на процедурата) на ЗИД ЗТР по предложение (незначително изменено) на нар.пр. г-н Светослав Тончев от ГЕРБ, който обяснява на заседанието на Комисията по правни въпроси от 22.11.2012 г. следното:

… Тъй като към настоящия момент при отмяна на решението на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон при предявяване на иск от съдружник или акционер за отмяна на това решение на общото събрание, всяко едно заинтересовано лице може във връзка с чл. 19, ал. 5 от съществуващия и действащ текст от Закона за търговския регистър може да поиска спиране на регистърното производство и съдът се произнася по чл. 536 по реда на охранителното производство с определение, което не подлежи на обжалване. Процедурата е двуинстанционна. Затова предлагаме създаването на нова ал. 3 в чл. 536 от ГПК. … Глава двадесет и първа е свързана с обжалването на определението, като жалбата не спира изпълнението. Мисля, че предложението е резонно, но все пак колегите да си кажат мнението.

Мнения няма. Към настояща дата в Сиела няма практика.
Доколкото се ориентирам от изказването на Тончев, идеята е определението (акта на съда за спиране) да е обжалваемо пред по-горен съд. По досегашния режим е окончателно (Сталев, БГПП, 9 изд., § 202.VІ). Изглежда идеята е промяната да засяга само търговската регистрация – нали затова се прави с промяна в ЗТР, а и мотивите са в тази посока. Значи всички други определения по спиране (напр. в други охранителни производства, да кажем за обявяване на отсъствие) остават окончателни.
Ако това е идеята, разпоредбата би могла да гласи така:
Определението, с което се спира производството съгл. чл. 19, ал. 5 от Закона за търговския регистър, подлежи на обжалване с частна жалба.”

(Или напр.: „Само в случаите по чл. 19 ал. 5 ЗТР определението, с което се спира производството, подлежи на обжалване с частна жалба.“)

Сегашната редакция създава следните неясноти:

А) Какво ще рече „охранителното производство по ал. 1”? Та ал. 1 не урежда някакъв специален вид охранително производство. Или не мога да достигна до смисъла, или такъв няма (смисъл от препратката няма и ако с нея се цели да се каже „при наличие на предпоставките по ал. 1”) и тази препратка трябва да отпадне.
Б) Ако за момент игнорираме подчиненото изречение в изр. 1, ал. 3 разпорежда: „Охранителното производство по ал. 1 се спира … в случаите на чл. 19, ал. 5 от Закона за търговския регистър.” Това казва ли нещо (ново) или е неуместен за нормативен акт плеоназъм? Ако казва, че в случаите на ал. 1 се спира, е излишно, защото ал. 1 вече го е казала. Ако казва, че спирането се извършва и в случаите по ЗТР, е излишно, защото ЗТР вече го е казал. В тези два случая е неуместно, защото създава съмнение и поле за „аргумент от обратното”: аха, при предпоставката, че сме в случаите на ЗТР се спира, иначе – не. (Което е невярно.) Ако казва нещо друго – какво?
В) Нека се върнем към обстоятелственото пояснение, което създава още една предпоставка: „ако са налице условията за издаване на искания акт”. Неясно е кой е „искания[т] акт”: дали „охранителният акт”, т.е. вписването в търговския регистър, или „актът на съда”, за който говори чл. 19 ал. 5 ЗТР, т.е. спирането. Първото е, на пръв поглед, абсурдно (поради липса на логика във връзка с компетентността и на процесуална икономия): за да прецени дали да спре вписването, съдът трябва да провери (освен наличието на спорност) дали акта, който той няма право да издаде (а се издава от агенцията), би бил основателен (налице са предпоставките за него) и само ако е основателен, да го спре. Не е посочено какво става, ако не са налице предпоставките за вписването, но вероятно съдът трябва да откаже спиране и да „върне” делото на търговския регистър (който обаче няма да е обвързан от мнението на съда, че искането за вписване не е основателно, а ще е обвързан само от произнасянето на съда, че няма основания за спиране, и ще може да впише акта, чието спиране само по себе си е било наложително). Вторият вариант е законодателят да има предвид, че „искания[т] акт“ е актът за спиране, но тогава обстоятелството/предпоставката е самопонятна (естествено, че съдът ще спре, ако са налице предпоставките за спиране по ал. 1, щото това го пише в ал. 1) и по причините, изложени в предишната буква, излишно и вредно да се включва в текста на закона. Срещу този втори тълкувателен вариант застава второто изречение, което (правилно) нарича акта на съда „определение”. Поначало се приема, че в  един законов текст всичко е премислено и няма излишна синонимия – т.е. в случая не би имало причини веднъж законодателят да говори „за искания акт”, а после за „определението”, ако би било едно и също. Освен това „искан” не подхожда за акт на съда, тъй като, за разлика от администрацията, съдът разглежда „молби за защита и съдействие” (чл. 2 ГПК) и страната е „молител”, следователно съдът би „уважил молбата”.
Г) Обжалваемостта се допуска само в частния случай по търговските регистрации или касае всички охранителни производства? Законът би трябвало да се разбира с четене и ето накъде води четенето: Разпоредбата е в гл. 41 ГПК – „Общи правила” за охранителните производства, следователно касае всички. И ако изр. 1 съдържа неясна препратка към ЗТР, то изр. 2 не съдържа никаква препратка към изр. 1 или към ЗТР. Следователно – дословно и като систематика – обжалването е общовалидно. Никъде не се уточнява защо едни определения за спиране да са обжалваеми, а други – не, има ли някакви мотиви, които да правят това различие справедливо (бел2). Наистина, по-горе отговорих на този въпрос на базата на предположения, изведени от развитието на законодателната процедура, и според мен онзи отговор (че са обжалваеми само по ЗТР) е истинската идея на законодателя. Но тогава формулировката никак не е удачна – с несвързани изречения, на систематично грешно място. А и чисто практически, издирването на стенограмите е затруднително за правоприложителя и гражданина, прескачането между двата закона – също. Тегленето на аргумент от обратното (че в другите случаи е окончателно) е затруднено на база текста.

Не са много добре формулирани и следните моменти:

Д) Дали е обжалваемо всяко определение „по” спирането (вкл. такова, с което спирането се отхвърля) или само такова „за” (в тесен смисъл на „за” като допускащо) спирането. Ако се изходи от принципното положение, че само преграждащите хода определения са обжалваеми, не е трудно да се заключи, че само определение, което разпорежда спиране, може да се обжалва. В този смисъл би била по-добра редакция с определително изречение, както в чл. 539 ГПК, каквато съм предложил.
Е) Дали обжалването е „по глава ХХІ” или „с частна жалба” е по същество все тая, но обикновено се предпочита израз от втория тип, защото създава по-бърза представа и не се влияе от номера.

.
Ако смисълът е този, който аз предполагам, и уредбата се премести в ЗТР, текстът би могъл да се вмъкне като изр. 2 на чл. 19 ал. 5 ЗТР и да гласи:

Определението по чл. 536 ГПК, с което се спира производството, подлежи на обжалване с частна жалба.

––––––– линия, под която има бележки

1) чудя се дали не е по-удачно спирането да се извършва от самата Агенция? (при условие, че съдебният контрол остане)

2) В общия граждански процес спирането е обжалваемо (чл. 274 ГПК; Сталев, БГПП, 9 изд., § 115.ІІ.1.). В общия административен процес спирането е обжалваемо (чл. 54 АПК). Охранителните съдебни производства са такива случаи, в които поради тяхната сложност/ важност и специфика законодателят ги е отнел от администрацията и ги е предал на съда. Да се приема необжалваемост на спирането при охранителните производства, е неоправдано от гледна точка на тежестта на производството (по средата между два случая, в които е обжалваемо), но вероятно може да се подкрепи от това, че решаващият орган е съд, това съдебно администриране поначало е без спор, а спирането не е най-тежкото преграждане, има и заобиколни пътища. Всъщност законът не забраняваше изрично обжалването, но се тълкуваше по аргумент за обратното. С чл. 540 ГПК 2008 г., който въведе препратка към чл. 274 аргументите намаляха, но ВКС не смени становището си. С новата неясна разпоредба опората за аргументиране a contrari станаха много несигурни, както се посочи. Мисълта ми е, че дали да има контрол върху спирането поначало е „на кантар”. От 2008 г. законодателят „извади“ търговско-регистърното производство от съда и го „даде“ на администрацията, преценявайки го за по-леко (централният регистър наистина е предимство, но такъв би могъл да се води и от съда). Не оспорвам това решение, но се чудя, ако за по-лекото, но пак постановявано от съд спиране, се допускат 2 инстанции, защо за чистата съдебна администрация не се допускат? Да, финансовите интереси са по-големи. Не е ли време да се допуска обжалване на всички определения за спиране? Фактическият отказ от правосъдие поради претовареността на съдебната система не трябва да е основание за изрична забрана за правосъдие. При все това съдебните охранителни производства не са толкова много, случаите на спиране – хептен.

Published in: on 21. февруари '13 at 6:46  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2013/02/21/%d1%87%d0%bb-536-%d0%b0%d0%bb-3-%d0%b3%d0%bf%d0%ba/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: