Писмено пълномощно от търговец

Чл. 26 от Търговския закон предвижда, при определени предпоставки, допълнителна благинка.

За съотношението между пълномощията по ЗЗД и ТЗ.  Нетърговец очевидно не може да даде търговско пълномощие. Може ли търговец да даде „гражданско“ пълномощие (такова по ЗЗД)? Правната литература като че ли се ограничава да разгледа режимите поотделно и съответно не дава отговор на въпроса*.

Ето ги въпросните текстове:

Закон за задълженията и договорите:

Чл. 36. Едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. […]

Чл. 37.  Упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.

ТЗ – ТЪРГОВСКИ ПЪЛНОМОЩНИК

Чл. 26. (1) Търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис.

(2) За отчуждаване или обременяване с тежести на недвижими имоти, за поемане на менителнични задължения, за вземане на заем и за водене на процеси търговският пълномощник трябва да е упълномощен изрично. Други ограничения на пълномощното могат да се противопоставят на трето лице само ако са му били известни или е трябвало да знае.

(3) Търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму.

(4) Търговският пълномощник се подписва, като прибавя към фирмата своето име и добавка, че е пълномощник.

Според мен, създавайки чл. 26 ТЗ, законодателят, ако въобще е мислил, не е възнамерявал да осуети търговския оборот.

Наистина, ако половината отклонения на търговското право от гражданското са с цел облекчаване на оборота, в друга немалка част от случаите има засилени изисквания. Поради това трябва да се подхожда много внимателно. Все пак ми се струва, колкото и скверно да е това, че предвидената в този текст нотариална форма не е задължителна. Пълномощно търговец може да издава и в обикновената гражданска форма, където поначало пълномощното е неформално. Търговският оборот не се отличава по отношение на необходимостта и последиците от представителство от гражданския дотолкова, че да е винаги изискуема почти най-тежката форма. Търговското право допуска поначало по-голяма свобода на формата (чл. 30 за пълномощно, 293 ТЗ). Между другото и в гражданското, и в търговското право другата страна може да постави допълнителни изисквания към формата, ако реши да се „презастрахова”.

Формата по изр. 3 на ал. І на чл. 26 ТЗ е необходима, за да се породят последиците по изр. 2 на същия абзац. Иначе казано, от едно пълномощно може да се заключи, че е за „всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца”, само ако е с нотариално заверен подпис.

Използваното в ТЗ множествено число „действия”, както и общият контекст на закона, че касае действия „по занятие”, говорят за една многократност на действията, за които се отнася търговското пълномощие. Предвид евентуалната неограниченост на търговското пълномощно по време и количество, е предвидена и забраната за конкуренция в чл. 29 ТЗ. Уреденото не на място (вместо в чл. 27) възнаграждение също в известна степен подкрепя тази теза. Но възнаграждението или липсата му е абсурдно да влияят на действителността на представителната власт, още повече че това е още по-трудно установимо за другата страна.

При тълкуването на чл. 26 ТЗ не можем да забравим, че ТЗ е (макар калпава) рецепция на германския Търговски законник. Макар групирани по малко по-друг начин и без изискване за нотариална форма, подобна е идеята на разпоредбите на § 54 HGB. Според него** всяко дадено от търговеца пълномощно (специално за конкретно действие, за вид действия или генерално) се разширява (по силата на закона) до такова, което обхваща и всички други действия, присъщи на предприятието на конкретния търговец. Търговското пълномощие е смекчена форма на прокурата от гледна точка на форма, правомощия и практичност. И по германското право търговецът може да даде „други указания”, т.е. да ограничи „полу- законноустановената” представителна власт на пълномощника; и по германското право те са противопоставими на третото лице – съконкрахент, ако дължимата грижа е налагало то да ги знае. Предоставянето на пълномощно за конкретна сделка дава пълномощия за всякакви сделки; следователно, за да ограничи пълномощието, търговецът трябва отделно и изрично да забрани определен вид (или всички други сделки) в текста на пълномощното или като извести по друг начин съконтрахентите.

Като е въвеждал този германски текст в България, законодателят най-вероятно е желал по същия този начин да разшири действието на пълномощните, когато се дават от търговец, да облекчи другата страна, че те важат и за другите типични за съответното предприятие сделки. Предполагам, че в условията на прохождаща пазарна икономика може би това му се е видяло прекалено и опасно и все пак е решил да допусне този автоматизъм само при условие на нотариална заверка на подписа. Не е имал предвид да забрани обикновените граждански пълномощни. Макар че не съм чел обсъжданията на закона в НС, ми се струва абсурдно за търговските сделки да се е целял по-блокиращ режим от обикновените и да се затрупа държавният тогава нотариат с хиляди молби за нотариална заверка.

Като е въвел този германски текст в България с допълнението на изр. 3, законодателят е създал оригинален проблем. При липсата на такова изискване в Германия всяко обикновено (писмено) „гражданско” пълномощно от търговец преминава в „търговско”. Т.е. там, наред с прокурата, може да се направи пълномощно, което ще има ефекта по § 54 ГТЗ, и пълномощно, което ограничава този ефект. У нас, наред с прокурата може да се сключи нотариално пълномощно по ТЗ, клонящо към генерално или с ограничен ефект; но остава въпросът за съдбата на пълномощни в ненотариална форма.

В съдебната практика без изключение се допуска писмено упълномощаване от търговец на процесуален представител. Съгл. ТР 1/93 по гр.д. 3/93 ОСГК представителят пред съд следва да е от кръга по ГПК ( юрист или роднина). Наистина аргументацията на ВС е, че чл. 26 ал. 2 ТЗ дава само материално право за водене на процеси; търговският пълномощник  (дори да не е юрист или роднина) може да упълномощи лице от кръга по ГПК за пред съда. Т.е. допустимостта на писмената форма може да следва и от процесуалния закон. Все пак това въвежда още един щрих към оригиналния български проблем***.

В резюме:

  1. Търговецът може да дава пълномощни във формата по ЗЗД, които имат предвиденото там действие.
  2. Както и да е, ТЗ се нуждае от изясняване:
  • било като „при други указания” се махне, защото ал. 2 ясно указва възможността за отклонения, или изр. 1 и 2 се свържат по друг начин, ясно указващ функцията на този член за автоматично разширяване на пълномощията;
  • било, ако се възприема обратното на изразеното становище, като се уреди, че търговец не може да дава писмено, устно или конклудентно пълномощно и се ревизира чл. 30 ТЗ, с който би се получил конфликт на ценности.

–––

*Все пак това отделно разглеждане (напр. Сукарева в ТП на „Стопанство“) навежда повече на изводи за неприложимост на писмено, устно или конклудентно пълномощно от търговец. По-старата литература и практика настоява на инкорпориране на пълномощното в договора – според Коментара на Герджиков трудовите договори трябва да са нотариално заверени. Стефанов в ТП, Касабова в Търговско пълномощие и Таков в Доброволно представителство акцентират на изоставената „еластична“ форма на представителството за разлика от гражданското.
Р 13 от 06.04.2011 г. по т.д. 333/2010 І ТО ВКС приема, че упълномощаването за издаване на менителница трябва да е в (обикновена) писмена форма – в контекста че упълномощителя по делото би трябвало да е търговец, без обаче да се твърди категорично това.
**Ще се въздържа да превеждам, защото горе-долу така гласи и старият ТЗ от 1987 г. (малко архаично: стопанинът е търговецът; управител на фирмата е прокурист; заведение е предприятие; липсва текстът за ограниченията).
Чл. 51. Търговски пълномощник е лице, което стопанинът, без да му дава права за управление на фирмата, упълномощава или за управлението на цялото търговско заведение, или в кръга на търговията, само за известен род сделки, или за отделни сделки.
Правата на търговския пълномощник се простират върху всички ония сделки, които са обикновено свързани с упражнението на търговията, и върху всички ония юридически действия, които стават нуждни вследствие на гореспоменатите сделки.
За да може да поеме задължения по менителници, да прави заеми или да заведе или следва дела пред съдилищата, търговският пълномощник трябва да бъде снабден с особено за това пълномощно.
*** Забележете как елегантно си оставям въпроса „може ли писмен пълномощник – неюрист да упълномощи юрист“ за друг път. ВС не коментира формата при търговския пълномощник; допускането пълномощника неюрист да упълномощи юрист за пред съд не е свързано с формата, а с качеството на лицата и желанието на ВС да тълкува ограничи ТЗ, разграничавайки материално от процесуално. Т.е. по-скоро да.
Published in: on 6. януари '13 at 7:48  Comments (5)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2013/01/06/%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%be-%d0%bf%d1%8a%d0%bb%d0%bd%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%89%d0%bd%d0%be-%d0%be%d1%82-%d1%82%d1%8a%d1%80%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%b5%d1%86/trackback/

RSS feed for comments on this post.

5 коментараВашият коментар

  1. А възможно ли е заклет преводач да упълномощи някого да го подписва под преводи на документи и други книжа? Например – да упълномощи една или повече агенции за преводи и легализации, за които превежда, да го подписват, за да не се разкарва до офисите им всеки път, когато преведе някакъв документ, а и за да се улесни работата му по превод на документи за агенции от други градове? Знаете ли колко е неудобна сегашната практика? Агенцията изпраща по имейла сканирано копие на документа, преводачът го получава у дома си и го превежда, после изпраща превода пак по имейла. Дотук добре. Но после става сложно. Преводачът трябва да отиде в офиса на агенцията да се подпише под извършения превод. Там, в офиса, мениджърът разпечатва превода на фирмена бланка и му поставя фирмен печат. От преводача се иска само да постави подписа си. Ако може да не се разкарват преводачите само заради един подпис…

    • Здравейте! Първо, питането е извън темата – тя касае търговецът да дава пълномощното, а Вие питате преводачът (който може да не е търговец) да го дава; темата касае формата на пълномощното, а Вие питате дали въобще може да се дава. Второ, питането е в област, в която не съм задълбавал.

      На първо четене мисля, че не би могло да бъде дадено пълномощно. Пълномощното е фигура, не която дава право някой да се подпише вместо другиго, а напротив, някой се подписва сам, посочва своето име и че действа от името на другиго. Представителят изявява своя воля. Представителството служи за извършване на сделки и други правни действия (упражняване на права, пораждане на задължения), които не са строго лични. В случая обаче се касае по-скоро за едно строго лично заявление. Идеята на подписването на документа от преводача е, че той поема отговорност за верността на превода (чл. 18 ал. 2 Прав. за легализ….). Доколкото не е безразлично кой е проверил документа, не би трябвало и да може да се подписва от друго лице, което да задължава своя упълномощител. Странично има и углавноправен аспект – изготвянето на неверен документ е престъпление, а наказание се налага за лични действия, така че, за да се носи отговорност, е необходимо документът да е подписан от действителния преводач. Освен това, преводачът удостоверява, не че преводът отговаря на някакъв другоезичен текст, а именно на скрепения с превода оригинал (т.е. преводачът трябва да види оригинала, а не сканинг). (Доколкото си спомням, Таков изключваше от представителството всякакви удостоверителни изявления.) По същата причина не може някой да удостоверява, че преводът е извършен от другиго. Накрая, ако имахме упълномощаване, щеше да е необходимо към всеки превод да се прилага екземпляр от пълномощното.

      Ако имате предвид само някой технически да полага чужд подпис, това може да е престъпление.

      Принципно мислим вариант е да се полага електронен подпис, като се капсуловат оригиналът и преводът в един документ, но не знам дали МВнР е фактически/технически дорасло за това, а и ще има проблем, ако самият оригинал не е в електронен вид.

      Друг вариант е някой да подписва преводите от и със своето име, като истинският преводач не се афишира. Т.е. първият преводач ще извършва проектопревод, който този някой ще проверява, заверява и ще носи самостоятелна отговорност. Този някой обаче следва да отговаря на изискванията за преводач + да е склонен да се довери и да носи отговорност заради първия.

      Трети вариант е фирмата да даде на преводача файл с антетка, преводачът да разпечатва документа и да го подписва, след което да го изпраща с куриер (или разносвач на фирмата, съседско хлапе…) на фирмата, където да го подпечатват.

      • Много Ви благодаря за изчерпателния отговор. Забелязах, че сте цитирали т.нар. Правилник за легализациите (чл. 18, ал. 2). Вие несъмнено сте интелигентен и компетентен юрист. Бихте ли огледали този правилник и да си кажете мнението за него? В смисъл, това според Вас може ли да е валиден нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове (чл. 7)? А и така, както не е изменян от 25.12.1990 г., дали не е влязъл в противоречие със съвременното законодателство?

        Всъщност, глупаво е от моя страна да Ви поставям такива въпроси при положение, че вече разполагам със становища от МВнР, МС и Омбудсмана. Да, незаконосъобразен е, няма законово основание и противоворечи на съвременното законодателство – вътрешно и международно.

        Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Рени Стоянова, преводач с английски език във варненска фирма за преводи, собственост на преводач сърбохърватист с над 30 години опит, който имаше договор с Външно по чл. 2а, ал. 2 от т.нар. правилник за легализациите в продължение на 18 години, но откакто разбра, че договорът представлява документ с невярно съдържание (фиктивен е), не желае да го поднови, защото е наясно, че това е документно престъпление. Двамата с него + един колега с фирма от София водим борба срещу незаконосъобразната уредба на преводаческата дейност. Стана вече повече от година и половина – от лятото на 2012 .

        Добре би било юристите да ни ударят едно рамо, но всички, с които сме говорили, се отдръпват веднага, щом разберат, колко е сериозно положението. Правилникът е незаконосъобразен, а Външно сключва по чл. 2а, ал. 2 от него договори с фирми (фиктивни).

        Ако желаете, погледнете тези статии:
        Измамата с лиценза на агенциите за преводи и легализации: http://softisbg.com/rennies_blog/2014/02/post-100.html

        Как Вигенин отмени новите изисквания на Младенов
        http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/post-89.html

        Кой още не е разбрал, че Правилникът за легализациите е отменен още през 2001 г. от Конвенцията за апостила?
        http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/-2001.html

        ДА, МВнР ИМА ПРАВО ДА ПОСТАВЯ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ФИРМИТЕ ЗА ПРЕВОДИ (ако им беше истински Възложител, но не е, фиктивен е) http://softisbg.com/rennies_blog/2013/06/post-56.html

      • В действителност от години искам да го огледам, но за съжаление все не мога да стигна дотам. Погледнах отгоре-отгоре препратките Ви: интересни са; лично не съм съгласен, че правилникът е отменен от т.нар.Конв.Апост – част от предмета е друг (преводите), легализации и сега се извършват (за документи от държави, които не са по конвенцията или МД); един договор (ако тези „договори“ не са ИАА) по дефиниция не може да бъде „с невярно съдържание“; не виждам общо между нотариалните и преводаческите заверки.
        Можете да искате отмяната или прогласяването нищожността на правилника от Върховния административен съд в Държавен вестник, вкл. ако се установи липса на законова делегация, ев. противоречие с ЗОАРАКСД. Таксата първоначално внасяте Вие, но не е висока. Ако желаете, можете да се консултирате с адвокат. Аз нямам право да давам консултации. Пък и вече доста се отклоняваме от темата за пълномощните.

  2. Още веднъж много Ви благодаря. Това наистина е твърде встрани от темата за пълномощните. Всичко най-добро!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: