ГЕРБ наруши демокрацията

След като некомпетентният (вж. вечерните новини по НТВ относно облагането на лихвите) министър на финансите С. Дянков посегна на частната собственост (вж. РКС за национализацията на пенсионните фондове), неговата партия аморално престъпи друг от конституционните устои: народовластието.
Да оскверниш първия съвременен референдум наистина е пионерско. Но възмутително. Скандално.
„Гражданите за европейско развитие на България”, парламентарното мнозинство неглижираха волята на 500 до 700 хиляди български граждани. Тяхната ясно, изрично, съзнателно и явно изразена воля. Конституцията е допуснала референдуми като израз на пряката демокрация, законът е предвидил един минимален праг, при който провеждането да е задължително, и такъв несъмнено е достигнат (може да се предположи, че подкрепата за референдума е по-голяма, но по технически причини инициаторите са се ограничили само необходимия по закон брой подписи). Законовото изискване е спазено и легитимното поведение в случая е да се проведе рефенендум по поставения въпрос. Не мога да се сетя дали съм се подписал, но със сигурност бих го направил. В случая позицията не е „да” или „не” на поставения въпрос, а дали да се изслуша народът (който после ще плаща и който е суверен) или не. Демокрацията впрочем не е диктат на мнозинството, а съблюдаване правата и на малцинството.
ГЕРБ първо се противопостави на референдума, което е недостойна позиция. (В този ред на мисли: срам и за СДС.) След това ужким се съгласи. Накрая се изгаври, като подмени въпроса. Това е равнозначно на отказване на референдума и „залъгване” с друг въпрос. Това е един вид изборна манипулация. Това е надмогване в играта с нечестни средства. Това е престъпване на закона. Потъпкване на правовата държава. Ти си спазил изискванията на закона, но правоприложителят се отмята. А от друга гледна точка, както се посочи, това е нарушаване на чл. 1 от Конституцията. Словоредът на ал. 2 показва, че властта се осъществява на първо място пряко, а чак след това чрез техническите средства на представителството в законодателните органи. „Никоя … политическа партия … или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”, казва ал. 3. А когато отклониш възможността на суверена да изрази волята си, правиш точно това. Без да взимам становище по конкретния случай, нарушения от подобен характер би следвало да са годно основание за забрана на една партия като противоконституционна.
Нарочно не засягам естеството на поставения въпрос, тъй като съм далеч от мисълта, че промяната във формулировката ще има решаващо значение. Значително – да, но не и практически решаващо. Дори промените на „атомна” на „ядрена” са чисто самоцелни партизански заигравки. ГЕРБ искаше да покаже, че може да изиграе БСП, забравяйки че всъщност не проявява респект към гражданите. Затова се концентрирам върху принципа, а именно, че след като законоустановеният брой хора са поискали произнасяне на народа, една политическа клика не може да замести този народ. Една част от народа не може да се подлъже, че промяната е чисто редакционна; а другата част не бива да бъде подлъгвана.
Не бива да се пропуска, че тези „народни” представители наистина притежават инициативата да предизвикат референдум и не са съществували никакви пречки да зададат свой въпрос, който според тях е по-удачен. Дори може би било по-добре да има референдум „2 в 1” (при приблизително равни финансови и технически усилия) с първи по-общ въпрос: „Желаете ли развитие на дадена техника” и втори по-тесен „Желаете ли развитие на тази техника чрез определен обект”. Може да съм за развитието, но не чрез конкретен обект. Но не поставиха отделен въпрос. Излагаха и аргументи, колко непълен е въпросът (липсват финансови аспекти), но не го направиха и по-пълен. Вместо това го направиха по-беззъб. Защото къде по-обвързващо за народното събрание е народна воля от типа „желая строеж на определен обект” спрямо решение „желая някакъв строеж”. Измененият въпрос е почти безпредметен и обезсмисля референдума, защото ще лиши народната воля от пряка приложимост.
При такава морална деградация и липса на (поне показно) чувство за ценността на гражданите, не може да се очаква подаване на оставка. Тъй като въпросът не е пряко свързан с насъщния и народът е търпелив, умерената диктатура вероятно ще продължи до следващите избори.

Published in: on 24. октомври '12 at 11:09  Comments (3)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2012/10/24/%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%b1-%d0%bd%d0%b0%d1%80%d1%83%d1%88%d0%b8-%d0%b4%d0%b5%d0%bc%d0%be%d0%ba%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0/trackback/

RSS feed for comments on this post.

3 коментараВашият коментар

  1. Антидемократичната изцепка на фуражките се прави под претекста на незаконност на въпроса, защото се изземвала инициативата на МС по бюджета?! Когато се обсъжда законността на даден референдум с оглед засягането на бюджетен въпрос трябва да се има предвид най-малко следното: 1/ Всеки или почти всеки въпрос има финансови измерения, а едва ли целта е да се изключи като предмет на референдум всеки или почти всеки въпрос. Ограниченито следва да се прилага само спрямо чисто технико-математически въпроси. То и това е съмнително, защото давайки законодателна инициатива на МС за *целия* бюджет, конституцията не забранява на народните представители да правят предложения и да гласуват по бюджета; даже напротив – бюджетът задължително се приема от НС, т.е. от гражданското представителство. 2/ Всяко такова ограничение трябва да се тълкува стеснително, след като принципното положение е това за пряката демокрация. 3/ В конкретния случай отпадането на местоположението на изграждане на обекта не прави въпроса повече или по-малко бюджетно свързан.
    Що се отнася до това, дали въпросът влиза в компетентността на НС, респ. на референдума, следва да се има предвид тази, определена в конституцията.
    Прочее, задължителни тълкувания на Конституцията дава Конституционният съд.

  2. А на мен ми прави впечатление, че и при двата варианта на въпроса положителният отговор не ангажира държавата с конкретни действия. Според мен това е подвеждащо, тъй като реално действие би предизвикало отхвърлянето на предложението, а не неговото приемане.

  3. Да, това сигурно е пропуск на инициаторите на конкретния референдум; все пак формулирането на директен въпрос на този етап (идеен проект на строеж без остойностяване ли е) може би е малко трудно.

    Подобна статия на Галя Горанова от същата дата (публ. на 25.10. във в. „Сега“): http://www.segabg.com/article.php?id=621209


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: