„Съдебен” цирк по „Нова”

От 3 октомври 2010 г. по Нова телевизия се излъчва предаването „Съдебен спор”. Идеята е чудесна. Реализацията силно куца. Ще направя коментар на поведението на съдиите, без да влизам по съществото на споровете.

Първият проблем: липсата на време налага повърхностно разглеждане в о.с.з. В реалния живот законът дава време на страните да обмислят и консултират добре своите твърдения, докато в ТВ предаването за всичко има 1 час. От който, в третото дело, 5 минути отидоха за репортаж от някакво село, 5 мин. – за реклама, а поне 25 – за скандал в залата в отсъствието на съдията, в който по-окатият побеждава.

Епизод 1 – херния; загрозяване на корема; 3 операции

Въпреки че Антон Станков е наказателен съдия (май вече бивш), чиито възгледи за развитието на съдебната система аз в значителна степен не споделям, трябва да призная, че се справи в значителна степен добре с гражданското дело в телевизионните условия:

  • взе становището на страните по даване ход на делото;
  • направи задължителния доклад и в него квалифицира иска (по кой член е), ясно обясни кои са предпоставките, за да бъде уважен, и указа на страните кой какво трябва да се стреми да докаже;
  • сравнително успешно се справи с лудото отче;
  • накрая мотивира присъдата и се произнесе как биха се разпределили разноските.

Въпреки това от разговора ми със зрители – неюристи стана ясно, че не са успели да се ориентират къде е същината на процеса.

Епизод 2 – спор в жилищна сграда

Телевизионен арбитър беше Искра Онцова, която според регистрите на ВАС е адвокат, а не съдия. Според нея самата се занимава с право от 10 г., според интернет – поне към 2009 г. е била адвокат с редица изяви по ток-шоута; на страницата си в „Лекс“ призовава към извършване на престъпление – разписки на призовки с невярно съдържание. Търпи критика:

  • заседанието започна с нещо като разпит на страните – неясно защо;
  • едната от страните явно не дочуваше и не беше добре комуникативна; съдийката не направи нищо в посока назначаване на тълковник, не се и опитваше страната да разбира въпросите й, прекъсваше я без да я изслуша (с думи като „ясно” и „достатъчно” – каква ирония);
  • не отстрани свидетелите от залата преди изслушването им (наистина предвид ТВ формата и Станков не направи това, но поне ги накара да седнат в публиката), а ги постави всеки на банката „до своята страна” и ги разпитва паралелно оттам (поначало се застава по средата срещу съда и това има и психологическо значение).

Епизод 3 – нищожност на договор, (не)гледане на леля

Онцова отново не се държа на нивото на съдия:

  • пак не посочи как разбира твърденията на страните и за какво ще се води процесът (т.нар. доклад);
  • не посочи по кой закон е спорът (според мен при квалификацията трябваше да се обърне внимание на действителната воля на ищеца (а не само на дословно формулираното), на наведените фидуциарни отношения, на евентуалната симулация на договора, на евентуален неписмен договор за гледане между продавача и купувача в полза на трето лице – лелята; според мен това следва от служебното начало);
  • задаваше насочващи въпроси и често сама си отговаряше, беше предубедена (напр. по време на процеса задаваше въпроса защо лелята живее в чужд апартамент (което излизаше – един вид, – че е по милостта на ответниците), а едва в решението призна, че тя има право на ползване; питаше дали са обгрижвали лелята и изслушваше отговора в утвърдителната му част, а го прекъсваше, че това е било до 2008 г., а в процесния период лелята е останала сама; също и за квартирантите);
  • позова се на „видеото” (непредявено в заседание, не беше доказателство);
  • не призова бившия собственик, въпреки искането на ищцата;
  • отново не се справяше с реда в залата;
  • накрая отхвърли иска като „недопустим и неоснователен” ?!? – това могат да твърдят само адвокатите и то алтернативно, но не и съд да се произнесе така – „недопустим” означава, че съдът счита, че не може да се произнесе по съществото на спора, защото в случая лелята не е процесуално легитимирана.

От телевизията, също за съжаление, не бяха на ниво:

  • можеха да консултират лелята да предяви правата си по по-успешен начин;
  • т.нар. морален вот на публиката отново беше основно от лица, които са поканени като поддръжници на една от страните;
  • водещата „Нана” също беше пристрастна – задаване на удобните въпроси, прекъсване на неудобните отговори; обидно-язвителни реплики към по-старата жена: напр. с памперси ли е в момента?, омарът рак ли е или риба?, трябвало ли племенницата да може да играе карти? и пр.;
  • едната от страните беше подканена да „обещае по телевизора”, че ще се държи добре, отново без договор (също и миналия път, когато това направи жената, която преди това твърдеше, че щяла да прескочи ищцата, ако е паднала на стълбите).

Епизод 4 – чичо с/у племенник (къща без баня и незаконни постройки)

Трагикомедията под шефството на Онцова и Нана продължава. Идеята за съд се е изродила дотолкова, че дори през малкото време от предаването, което е отредено за съдебно заседание, страните вече не проявяват респект към „съда“, а „съдийката“ непрекъснато им задава въпроси (инквизационно, а не диспозитивно начало), без да им дава възможност да се изкажат (това няма име). Законодателят е предвидил, обособил и предписал съдържанието и поредността на отделните етапи на делото. Както и преди (вж. по-горе), по ТВ повечето са слети и разбъркани, а друга част отсъстват. Наред с това Онцова:

  • запитва свидетеля дали знае, че трябва да говори истината, вместо да го попита дали обещава;
  • прояви ненужен (към ирелевантни факти) интерес как точно се къпят членовете на ищцовото домакинство;
  • тросна се на служебната защитничка, че съдебните прения са приключили и да кажела какво претендира, което ясно показва, че не познава процеса – всъщност етапът съдебни прения (така се наричат пледоариите в наказателния процес, в гражданския – „устни състезания“) е тъкмо последният етап, в който страните развиват доводите си;
  • макар че служебната защитничка очевидно се позоваваше на давност, в решението си прие, че твърдяла „търпим строеж“ (без да каже защо я коригира);
  • в мотивите на решението си отчете, че първият иск е за построяване на баня, а накрая (в диспозитива) въобще не се произнесе по него.

Всъщност вина имат и сценаристите (или каквито са там) на предаването, защото сред „многобройните обаждания“ за отново избират неподходящо за гражданско дело. Гражданският съд не би могъл да произнесе решение като това на Онцова. По подобни искания се произнасят строителната администрация, а евентуално административно съдебно дело би могло да се проведе срещу нейн акт/ отказ/ деликт. Отново, макар че предаването се афишира показващо разрешенията по българското право, не беше цитирана нито една конкретна материална законова разпоредба. Съдът не обсъди и възможността да администрира съсобственическите отношения (да разпореди отпушване на ВиК – 32 ЗС) или да даде негаторна защита  – 109 ЗС. Не стана ясно и дали има решение за разпределение на ползването (изказване в тази посока беше спряно) и дали за спирането на ВиК е сезиран строителният контрол.

Епизод 5 – Има ли наследство

31. октомври 2010 г. Съдебната част е 16 мин. (минута 18-а – 32-а и 52-а – 54-а от клипчето). Искра Онцова използва и тях, за да се поизложи. Да се открои „с какво” става все по-трудно, защото обсъдените по-горе грешки се повтарят. Може би предаването има 2 лафа: „Съдът се оттегля на завещание…” (мин. 31-а), но лошото произношение се дължи на бързането да се прекъсне заседанието – в предишни издания е казвала правилното „съвещание”. Другият е „Паръта е лакома” – тази последна реплика на ответника е квинтесенцията на процеса. Иначе не стана ясно защо „съдията” е допуснала свидетелите; какво е положението за горницата от 16 до 25 дка; прикритата уговорка за доизплащане под условие. Наистина пълномощното не беше оспорвано в заседание, макар че пред Нана ищците твърдяха, че е фалшиво – ако го бяха включили в съдебната част, сигурно щеше да е по-интересно.

6: „Кметът и хората” (оспорено пълномощно за нотариален акт)

Едната водеща (Нана) я интересуваше повече дали ответникът е обичан от съгражданите си, отколкото имотният спор, а другата водеща (Искра Онцова, представяща се за съдия) – над какво се заклева ищецът (такъв обичай в нашия процес няма), така че малко се разбра (или поне от мен) какъв точно е спорът – ревандикация, установителен за документ. Отново нямаше и намек за квалификация, никакви закони (ни материални, ни процесуални), а само общи приказки. Измежду тях се разбра, че според „съдийката” всеки можело да откаже да свидетелства (в противоречие с чл. 166 in initio ГПК), че оспорването на официален документ не можело да става със свидетелски показания (без да се прави разлика между чл. 194 и 164 ГПК). Единственото по-положително, но не съм сигурен че е било съзнателно целено, а не е било предизвикано от извънредния наплив на гости, е че безпристрастната част на публиката беше отделена и само тя гласува.
При това положение (доколкото водещата юристка остава същата) коментирането на последващите епизоди става безпредметно и вероятно ще го прекратя.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

От отдавна си мисля, че при непрекъснатите противоконституционни подстрекателства на изпълнителната власт (и нито едно разследване по тях), допълнително подриващи доверието в съдебната система, има нужда от медийна изява, която да я доближи до хората, да я покаже в действие. Нещо като американските съдебни сериали. За съжаление, общественото мнение не се формира от реални данни, от пряк досег, а от слухове и медийни мероприятия. Аз съм сигурен, че хората, които са се съдили или са били съдени, са много по-доволни от системата (предвид че винаги 50 % са губещи), отколкото тези, които слушат само критиките (защото човек рядко се изказва, когато нещата вървят добре). (Две седмици след написването разбрах и допълвам, че подобно изследване (на ПРСС/ Алфа Рисърч) имало за съдилищата модели и за контролна група, т.к. по новините беше обявена поредна негова част.) Като например, че делата в България са след сред най-бързо гледаните в Европа (мисля, че някъде съм привеждал статистика), че 130 съдии в един коптор в София решават непосилно много казуси на ден (и ето отново опитват да подобрят законодателството), че осъдителните присъди в България са към 90 % (при средно европейски 50) и т.н. Разбира се, липсва качествена атестация, която да открои некомпетентните.

Та на този фон учудващо добра идея се появи у „Станция Нова”, продуцирана от двама известни водещи, чието име не ще спомена, моята песен за да не опетня. Оказва се, че всъщност идеята е заимствана от чужбина, но както и да е… И все пак: хвала!

Обикновеният човек може да добие известна представа какво е континентален съд.

За съжаление, засега представата е само „относителна“. Ужким идеята е да се покаже съдът, а етапите извън зала остават скрити, а процесуалните правила за заседанията – неспазвани.  Надявам се, че у зрителите не се създава впечатлението, че истинските съдии са толкова пристрастни и непрофесионални, колкото тези по ТВ. (В действителност част от тях са студени буквояди, но такава е професията.)

Published in: on 17. октомври '10 at 2:31  Comments (4)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2010/10/17/%e2%80%9e%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b5%d0%b1%d0%b5%d0%bd%e2%80%9d-%d1%86%d0%b8%d1%80%d0%ba-%d0%bf%d0%be-%e2%80%9e%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b0%e2%80%9d/trackback/

RSS feed for comments on this post.

4 коментараВашият коментар

  1. Перфектно! Интересно ми е как ще коментирате днешния съдебен фарс и подигравателното отношение на „съдията“ към адвоката на ответника……

  2. Ми май нямаше повече да коментирам. Сега, и в истинска съдебна зала се нарушават принципите на устността и публичността, може би тъй като залите са кът, а делата – много, та на страните рядко се дава, изрично или чрез поглед, да правят дълги устни пледоарии. Но поне елементарното уважение да се изчака да довършиш поне едно изречение го има. Докато в „СС“ и ДВЕТЕ водещи заливат с въпроси, на които не оставят да отговориш. В случая процесуалният представител Денев просто говореше по-бавно и му трябваше време, докато набере скорост. Не съм сигурен, че забелязах подигравка, но отношението в никакъв случай не отговаряше на претенциите за колегиалност, които се съдържат в обръщението на ТВ-съдията. Що се отнася до недопускането на въпроси към другата страна, то е едновременно много странно и напълно обяснимо на фона на значителното незачитане на правилата на процеса и неприкритата пристрастност в предаването. Това като че ли беше намекнато от госта Драго непосредствено след „СС“ в „Станция нова“.

  3. еми Онцова явно и по тв-show програмите не може да контролира арогантността си.
    по същия начин се отнесе с мен, след като и възложих делото си, платих и пълната сума която поиска за услугите си, и накрая освен че не свърши никаква работа – отказа да ми върне документите и парите!
    безсрамие!
    и реши че е хванала господ за шлифера, ама нещо се е объркала…

  4. „Цирк“ е много точно казано🙂
    Дано хората не си правят изводите за съдебната система от тази „журналистическа“ пародия на справедливостта…
    Струва ми се, че пътят до справедливото съдебно решение включва два основни компонента: емоционалната сдържаност и безпристрастност. Търсените от съвременната телевизия публичност и скандалност обаче превръщат и най-малкото зрънце човешка емоция в медийно събитие, в рейтинг, в повече пари от реклама … и в крайна сметка – в поредния фарс за забавление, в ново, съдебно риалити шоу!.
    (да ама така справедливостта отстъпва пред шума)
    До къде стигна рекламата – да печели от пародирането на съдебната система …
    Иначе предаването може да стане много добро, но трябва да се води от професионалисти юристи, а не от „съдебножълти“ журналисти…


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: