По тълкуването на чл. 58а от НК

Наказателен кодекс
Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.
(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.
(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
(5) Правилата по ал. 1 – 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 – 11.

Системите за редукция са поне 2:
а) намаляват се законоустановените наказания и съдът определя в тях – както е при непълнолетните; при непълнолетните няма пречка да се падне и под новия минимум – 63 ал. ІІ вр. 55.
б) индивидуализира се наказанието в общите граници и след това се намалява – както предвижда ал. І на чл. 58а; ал. ІV изключва да се ползват двата бонуса едновременно.

ЯВОР НОТЕВ (Атака; 19. март, второ четене в пленарна зала НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Като участник в работата на Комисията по правни въпроси вземам отношение по дискутирания текст със съзнанието, че той беше такъв, какъвто го посочи в изказването си господин Бисеров, а именно един от най-спорните и коментирани текстове в предложения на вниманието ви Законопроект за изменение на Наказателния кодекс.[Първоначално част на проекта на РЗС, а после изменен до неузнаваемост в общия законопроект. ]
На първо място, защо считам, че по принцип следва да бъде подкрепен такъв един текст. Той идва да отговори на две групи обществени очаквания, свързани с нагласата, настроението, което се засилваше, срещу необосновано занижени наказания за тежки и не толкова тежки престъпления, наложени по реда на намаляване наказанието под минимума – така нареченият чл. 55, който беше, забележете, задължителен за съда при условието на разглеждане на делото по съкратената процедура на чл. 373.
Съдът търпеше укори, които по принцип бяха незаслужени, доколкото текстът на закона му вменяваше да премине под долната граница. Такъв беше законът и той беше задължителен, включително за съда. Въпреки това обществената нагласа беше изключително категорична в присъдите си за неудовлетвореност от така наложените наказания.
В отговор, след приемането и негативния опит след 2006 г., постъпи законодателна промяна, която, както отбеляза колегата Лазаров, изключи от кръга на прилагане разпоредбата, правеща възможно съкратеното производство по отношение на някои тежки престъпления, именно за да се удовлетвори общественото очакване, че те няма да преминат по този ред, съдът няма да бъде длъжен и респективно няма да наложи несъответно ниско наказание.
[С изключването на престъпленията довели до смърт, тежка телесна повреда и при употреба на алкохол обаче се лишихме от признания и бързи присъди по тези тежки дела.]
Ето защо със сега коментираната промяна ходим по тънкия лед – в материалния закон да уредим едни въпроси, които са много тясно свързани, а освен това и предмет на регламентиране в процесуалния закон, където не им е мястото.
Втората група очаквания са вече на юридическата общност – правно-технически въпросът да намери своя съответен и адекватен отговор. Затова подходът, който сме избрали, е правилен. Този отговор трябва да се съдържа в Наказателния кодекс, в материалния закон, а не там, където се коментира една процедура, поначало желана, поначало одобрена и която си струва да бъде приветствана като процедура, но е атакувана и критикувана като последица, а именно като последица, носеща едни несъответно ниски наказания. Ние трябва да избягаме от това законодателно решение в Наказателно-процесуалния кодекс, който, за да не допусне налагането на ниското наказание, изкуствено ограничаваше възможността на подсъдимия в един процес да заяви признаването на фактите и да доведе до ефекта на съкратеното производство, което така или иначе е прието като положителен ефект за цялото общество, респективно и за съдебната система: бързо и ясно приключване на процеса с ясен отговор по въпроса за вината и поставяне само на един въпрос – по размера на наказанието. Размерът на наказанието в този момент ние го отнасяме към уредбата на Наказателния кодекс.
[Правилно да се каже по-ниският минимален и по-високият максимален, без двойно степенуване.]

Ф: Идеята е ограниченията по 369а НПК да отпаднат, доколкото при новия вариант на 58а НК и при тях няма да може да се спада безумно много. (Допълнение: Идеята, която между другото не е била на МП, е реализирана с ДВ 32/ 2010 г. с 1 м. vacatio.)
Ф: В КПВ многократно се подчертава (и отказва да се запише или да се слеят), че ал. 3 се прилага в случаите по 57 ал. І, т.е. по 58а ал. ІІ.
Ф: Ал. ІІІ не би имала смисъл, ако в случаите на алтернативни санкции, когато реши да приложи н.л.с., съдът действаше по ал. 1. Така е и защото първоначално второто изречение на ал. ІІІ също предвижда редуциране с 1/3. По предложение на Фидосова на второ четене в пленарна зала на 19. март то отпада.

Валери Първанов (ВКП, заседание на КПВ, 04. март): Аз бих искал да поясня какво е имала предвид работната група, макар и да не съм аз пряко участвал, но следях отблизо.
Като пример посочвам чл. 116, ал. 1 от Наказателния кодекс. Какво казва сегашната уредба на санкцията:
„Ако е извършил деецът едно от по-горе описаните престъпни деяния, наказанието лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.”
Ал. 2 казва, че вариантите наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се заменят по силата на ал. 2 с лишаване от свобода между двадесет и тридесет години. Т.е. ал. 3 препраща каква става санкцията по този текст, а именно взима се минимумът на наказанието лишаване от свобода, което е първата алтернатива от петнадесет до двадесет години, и се взима максимумът на наказанието, получено при замяна на санкциите доживотен затвор без замяна и доживотен затвор, т.е. тридесет години или съдът ще определи наказанието в размерите между петнадесет години лишаване от свобода и тридесет години лишаване от свобода на базата на общите правила в Наказателния кодекс. След като предели едно наказание, примерно, двадесет години, ще намали това наказание с 1/3, т.е. с шест години и половина или лицето ще изтърпи в крайна сметка тринадесет-четиринадесет години.

Ф: Ал. ІІІ е тъпа, з-то ако престъплението е изключително тежко, съдът ще приложи ал. ІІ и после едва ли ще слезе под 20-те г.; но ако е от по-леко, деецът не получава никакъв бонус – не може да се слезе под минимума. И преди отпадането на изречение второ, алинеята пак е тъпа – най-тежките престъпления биха получили три бонуса – веднъж замяна, веднъж сваляне на долната граница (който горе приехме, че не е особен бонус) и веднъж намаляване с 1/3. Струва ми се, че ал. 3 може да отпадне и така ще е чист подходът – съдът индивидуализира и после намалява: ако избере алтернативата н.л.с. ще намали с 1/3; ако избере ДЗ/ ДЗБЗ, ще замени (което си е намаляване). В настоящата формулировка липсва една запетая след „2”, би било добре второто „на” да е „измежду”, „минимум” и „максимум” не са термини от езика на НК, и поначало е ясно, че по-ниска долна граница ще е тази по „оригиналния” член от особената част, а по-висока горна ще е тази след замяната с 20-30.
Ф: Както и да е, изглежда сега правилото е: Когато в особената част е предвидена възможност да се наложи н.л.с. или ДЗ (или н.л.с., ДЗ или ДЗБЗ), съдът определя н.л.с. между предвидената долна граница (а ако няма такава – 20 г.) и 30 г. Т.е. понастоящем в тази хипотеза първо се редуцира, а след това се индивидуализира.
Ф: Следва да се отбележи, че и ал. 2 е зле написана „ако избере ДЗБЗ – не го налага” – и оставя без наказание? Има се предвид, че „не може да избере ДЗБЗ” и че и то като ДЗ на практика се приравнява на 20-30 г. При бъдеща промяна е добре да се напишат двете общо и ясно.
Ф: Ал. V идва, зле написана, да покаже, че пробацията не се редуцира, а лишаването от права не отпада.
Ф: Що се касае до ал. ІV която е предмет на най-големи спорове, изглежда наистина е намерен най-добрият компромис.

Настоящите нахвърляни мисли подлежат на цивилизоване, стилизиране…

About these ads
Публикувано в: on 23. април '10 at 5:34  Коментари (1)  

Адрес за TrackBack към публикацията: https://piliph.wordpress.com/2010/04/23/%d0%bf%d0%be-%d1%82%d1%8a%d0%bb%d0%ba%d1%83%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d1%87%d0%bb-58%d0%b0-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%ba/trackback/

RSS хранилка за коментарите към тази публикация.

Един КоментарВашият коментар


Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

%d bloggers like this: