Внимание с концентрацията и преклузиите

Получих искова молба – какво да правя?

Макар и в сила от около 2 години, Гражданският процесуален кодекс (ГПК – урежда гражданските и търговските дела пред съдилищата) все още е нов на фона на половинвековния си предшественик. Поради това изглежда необходимо по-популярно да се акцентира на някои „фатални” негови особености.

ГПК определя крайните срокове на принципа действие – отговор. Това значи, че на конкретно действие на другата страна по делото можете да се противопоставите за последно тогава, когато за първи път имате думата след това действие (напр. чл. 193).
Нека магазинът „Кауфмаркет” иска да осъди сервиза „Електроника”, задето не му е платил за доставени кафе и консумативи. „Кауфмаркет” става ищец, а „Електроника” – ответник. И нека от своята позиция „Електроника” отрича да е получавала консумативите, а освен това не иска да плаща и защото „Кауфмаркет” ѝ дължи възнаграждение за ремонт на касови апарати.
При това положение „Кауфмаркет” трябва още със завеждане на делото да представи всички свои доказателства (действие № 1). Исканията си за доказателства и за прихващането „Електроника” може да направи най-късно в отговора на исковата молба (отговор на № 1 е действие № 2). „Кауфмаркет” от своя страна не бива да пропуска първия възможен момент да възрази на прихващането (отговор на № 2 е действие № 3). Това е „първото заседание”, както ГПК несполучливо (или: нежно) нарича онази част от третото заседание на районния съдия, преди последният да е обявил „програмата на процеса” (доклад); но ако делото е за над 25 хил. лв. моментът е допълнителната искова молба пред окръжния съд.

Ето защо е от стратегическо значение спазването на срока, тъй като пропускането му по небрежност би могло да доведе до загубване на делото. Тази процесуална тежест е още повече притеснителна предвид българския народен манталитет да се оставя всичко за последния момент.

Първоначално ответникът „Електроника” би трябвало да получи от призовкаря съобщение с приложена исковата молба на „Кауфмаркет”. Както е известно, по-дребният шрифт трябва да се чете внимателно, а точно с такъв в бланката е указано, че срокът, в който „Електроника” трябва да подаде своя отговор, е 1 месец (или 2 седмици), както и съдържанието му и фаталните последици по чл. 131-133 ГПК. (Впрочем някои съдии повтаряха същото с разпореждане с големи букви.)

Изглежда логично още в началото да имате концепция какво ще посочите и приложите в отговора, а към средата на срока вече да сте написали чернова. Основните пунктове са:

  • общо становище по допустимостта на делото и конкретни процесуални възражения (напр. отводи за неподсъдност или другите предпоставки, друго обуславящо дело)
  • становище по фактите, които ищецът твърди (напр. признаване на някои; оспорване на препис, превод или истинност на документ), и по тяхното правно значение
  • общо становище по същество (то самото няма как да се преклудира) и материалноправни възражения (дилаторни, перемпторни: правоизключващи, -унищожаващи, -погасяващи; фактически и „потестативни“)
  • по всеки от предходните три пункта: искания за доказателствени средства и способи и представяне на наличните писмени доказателства
  • да се посочат данни за себе си (наименование, адрес, представител, ЕИК), за съда и делото (по съобщението), да се подпише отговорът и да се приложат документ за представителната власт (чл. 28, 30, 32 ГПК), копия за всеки от ищците; тези елементи са за редовност и само за тях, както и при неяснота съдията може да дава срок за поправка
  • или искане делото да се разглежда подробно дори ако не се явите (чл. 238)
  • да се подаде искова молба (т.е. от „Електроника” срещу „Кауфмаркет”, насрещен или инцидентен иск) или да се поиска трето лице да помага в делото или да се предяви регрес срещу него; последващо дело по този пункт остава възможно
  • признаване на иска или привличане на друг претендент, за да не се плащат съдебните разноски на ищеца; искане да се намали прекомерен адвокатски хонорар; освобождаване от разноски; оспорване на цената на иска; искане за отсрочване на плащането (изпълнението на решението) поради финансови затруднения; тези елементи не са фатални за изхода на делото.

Няма „принуда за адвокат” на първа инстанция. Но ако решите да си ангажирате, помислете дали вместо „общопрактикуващ” не Ви трябва специалист тъкмо в конкретната материя. Ако сте физическо лице без достатъчно доходи и делото не е търговско, бихте могли да обосновете молба за назначаване на „служебен адвокат”, който да Ви помогне за отговора. Естествено, че подаването на молбата е уважителна причина за прекъсване на срока за отговор (арг. чл. 259 вр. 63 ГПК). Може предварително да поискате продължаването му, ако са налице някакви изключителни причини.

Концентрирането на съдопроизводството в първата инстанция, по възможност в едно открито заседание поставя тези проблеми на равна нога и пред ищеца. Несериозна искова молба (респ. неподаване на отговор) плюс неявяване в съдебно заседание застрашава страната от произнасяне на формално решение в неин ущърб.

Тази статия беше предназначена за публикуване във вестник, но не я приеха. Благодаря на колегите, които изразиха мнение по нея.

Published in: on 6. март '10 at 3:58  Comments (5)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2010/03/06/%d0%b2%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d1%81-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%ba%d0%bb%d1%83%d0%b7%d0%b8/trackback/

RSS feed for comments on this post.

5 коментараВашият коментар

  1. Благодаря!

  2. С ДВ 100/ 21.12.2010 г. част от сроковете по чл. 133 бяха удължени до момента по 146 (относно доказателствата).
    По този начин принципът „на отговора“ – че първият възможен момент е и последният допустим, от една страна, се запази, но – от друга, стана частично препоръчителен. Може да се каже, че вече има 2 вида:
    преклузия за искания, възражения и фактически твърдения (оспорвания) – остава както досега; с изключение на
    преклузия за доказателства – настъпва след изтичане на предоставената с указанията на съда възможност; най-вероятно/често такива искания за д. способи трябва да се направят непосредствено след доклада; съдът дава срок за събирането на средствата.
    Известно е мнението, че становищата (оспорва, отрича, признава) могат да се релевират дори в устните състезания и са оттегляеми. Пропускът да се вземе своевременно становище обаче ще е пречка да се поискат доказателства в негова подкрепа, респ. да се оспори документ (последното и по стария ГПК).

  3. Известно отклонение от „първия възможен момент“ се наблюдава при привличането на трето лице, обратен иск и предявяването на инцидентен установителен иск от ищеца – дава му се възможност да направи това до започване на съдебното дирене (чл. 212, 219 ГПК). Тук изглежда се отдава значение на известността на позицията на другата страна, както е и по чл. 143 ІІ. Това обаче би трябвало да бъде и границата – не и ако е било разумно да го направи и с подаването на исковата молба. Освен това предявяването на иска в о.с.з., ще направи последното безпредметно, доколкото трябва да се даде възможност и на ТЛ да бъде призовано, респ. да подаде ОИМ. От тази гл. точка и за пълнота на концентрационното начало изглежда, че разрешението на ЗСГ за писмена молба със срок и при условие, цитирано в Коментара на Р. Иванова, стр. 45, е по-сполучливо. Когато има изгледи за такива действия на ищеца, съдът ще насрочва делото за след по-дълго време или, при „изненада“, ще пренасрочи с призоваване.

  4. Трябва да се признае, че наименоването „отговор” (на „принципа”, вкл. ОИМ, реплика) не изглежда съвсем точно от процесуална гледна точка, тъй като всъщност се касае за процесуално действие, чийто адресат е съдът.
    Непоправянето на отговора съгл. чл. 101 води до незачитане само на нередовната част.
    Очевидно от чл. 119 под „възражение” ГПК разбира и тези по процесуалните предпоставки; и ги противопоставя на становището (признава, оспорва/отрича).
    Както се посочи, неподаването на отговор или невзимането на становище само „формално” преклудират тези възможности. Правото на защита на страната се запазва – тя може да участва в събирането на доказателствата и да се изкаже в устните състезания (обр. Иванова, стр. 198).
    Що се отнася до отводите, положението е диференцирано. Относителните предпоставки са от значение само при възражение на ответника и то в срок (така и по стария ГПК). За неподсъдност по материя и по недвижим имот пък изрично е предвиден специален, по-дълъг срок (чл. 119). След изтичането му и съдът не може да се произнася. Отводът за неподведомственост е възможен безсрочно (макар че чл. 15 І в края може да се тълкува във връзка не с чл. 19, а със 133 ГПК). По останалите предпоставки съдът следи служебно при всяко положение на делото. Макар възможността му да възрази е отпаднала, ответникът може да „обърне внимание” на съда, но той не е длъжен да излезе с определение (така мълчейки отхвърля). Непреграждащо определение е необжалваемо; от обжалване на преграждащо ответникът няма интерес, а за ищеца няма преклузия. Мислимо е ответникът да обжалва самото решение като недопустимо. Преклузията е извън предмета на проверка от първоинстанционния съд (чл. 262), а въззивният е длъжен да обсъди въпроса и служебно. Ако обаче възражението е материалноправно, въззивният съд няма право да го взема предвид.

  5. И по отношение на въззива действа принципа, че „съдът ще включи по делото само такива факти и доказателства, които страната е посочила, респ. представила в първия възможне процесуален момент, следващ момента, в който е узнала за тяхната релевантност, респ. относимост към спора.“ – Мингова у Сталев, 9 изд., § 104, с. 541.
    Следва да се отбележи, че има и обратно становище: съдът не може да санкцинира страната, да си измисля преклузии; от значение са само законопредвидените моменти; такива с ОИМ/доклада, оспорването на документ, но за възникнали в хода на процеса факти – едва краят на диренето.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: