РКС 2/ 2010 – касиране на гласове от Турция – недопустимо и неправилно

Конституционно дело (к.д.) 10/ 2009 г. е образувано по искане на Политическа партия „Ред, законност, справедливост” (ПП РЗС), препратено от главния прокурор, в което се оспорват парламентарните избори във всички 123 секции в Република Турция. Решението е ок. 31 станд.стр., което включва и 2 (+1) особени мнения.

В диспозитива Конституционният съд (КС) обявява за незаконен изборът на трима народни представители вследствие 18 358 иначе действителни гласа, съставляващи гласуването в 23 от секциите в Република Турция.

В мотивите се приемат, между другото, следните принципни положения:

  • КС е ограничен от петитума относно посочените секции; не е обвързан относно посочените народни представители, тъй като не могат да се определят предварително при действащата пропорционална система, при която бройката на мандатите се определя първо на национално равнище (Ф: а и в чужбина се гласува само за партии, не за листи).
  • Не може да се ограничи и до конкретна партия (ДПС), тъй като предвид тайната на вота не се знае за кого са подадени недействителните гласове (напр. при двойно гласуване – 79 случая от общо 174 за страната).
  • Че са гласували повече, отколкото е технически възможно (30 секции с над 963 д.) не е основание за касиране. (Ф: Не става ясно дали експериментът отчита практиката по разделяне на списъка на две, макар трудно приложимо при допълнителния.)
  • Че са дописани повече избиратели, отколкото има в основния списък, като в 17 секции дори няма гласували по основната част; и че данните на допълнените са изписани четливо и спокойно, не е основание за касиране. (Ф: Става дума за дописване под черта в основния списък на избиратели, които не са били подали заявления, а не за допълнителния списък за гласуване на друго място.)
  • Разкриването на повече секции, отколкото е нормата според заявленията, не е нарушение, т.к. дипломатът разполага с право на преценка (41 VІІ 3 ЗИНП).
  • Основанията по 71 І 3 (неизбираемост и несъвместимост) и 149 І 7 КРБ (незаконност) са отделни; встъпване в длъжност на депутата не е пречка КС да се произнесе и при двете.
  • Допустимо е сезиране с препратено от Главния прокурор искане на кандидат-депутати. (Дори е приета пряка молба от ПП РЗС за експертиза. В тази връзка са особените мнения: „Със закон не може да се стеснява или разширява кръгът на субектите на инициатива за възбуждане на конституционно производство” (Пунев), „нормата на чл. 112 ЗИНП е съобразена с Конституцията” (Ненков), тъй като не задължава активно легитимираните по КРБ да сезират КС. Ф: Би могло да се приеме, че Гл. прокурор, препращайки искането, мълчаливо е възприел мотивите му като свои, макар в нарушение на ПОДКС; в случая обаче той изрично е заявил, че не се е занимавал с основателността му и че това било друга процедура. Поради което съм съгласен, че КС наистина е трябвало да прекрати производството (dura lex, sed lex), макар и не защото не обичали да работят или щяло да отнеме време. Проверка на верността на изборните резултати по инициатива на по-широк кръг лица, разширяването на достъпа до правосъдие, ако не беше contra legem, следва да се адмирира.)

При приетото дотук искането трябвало да се отхвърли, обаче на 27.І. КС се сеща, че в 116 от секциите под допълнително вписаните няма подпис на председателя и секретаря на СИК, обаче изисква само онези от тях, при които няма гласували по основния списък или (част от) протокола липсва в ЦИК. Когато се касират всички гласове тайната на вота не е пречка, затова на 9.ІІ. КС пита ЦИК дали и кои народни представители ще отпаднат. Подписът е „саморазбиращ се реквизит на един официален документ”, без него списъкът „не удостоверява, че определени действия са се осъществили пред СИК”, „няма доказателствена сила за факта за проведеното гласуване в избирателната секция от тези лица”, което „се отразява и на [валидността] на протокола на СИК”.

Ф: Тази отмяна на вота буди следните възражения:

  • Работата на СИК е да (не) допускат до гласуване, да отчетат резултата и да (не) отменят решения на председателя, за което приемат решения в (типови) протоколи (25 и др. ЗИНП).
  • Голяма част от действията им са фактически и конклудентни. Няма изискване целия изборен процес да се документира писмено.
  • В случая съгласно ЗИНП се съставя документ, който се подписва от гласуващите, че са упражнили правото си, и който има материална доказателствена сила (макар и да не е обвързваща като на официалните); тя не се оборва от нито едно насрещно доказателство.
  • Няма позитивноправно (законово, конституционно) изискване дописаните под черта да се приподписват от комисията; СИК няма нито правото, нито задължението да съставя такъв официален документ; обратното въобще не е самопонятно – ЦИК никога не го е включила в методическите си указания.
    Наистина в обясненията към образеца на списък (Прил. 1 към Указ 114/ 2009, ДВ 34) се изисква подписването под дописаните под черта, но актът на президента не е нормативен, а СИК получават отпечатаните по образеца списъци/ формуляри, не и обясненията към тях. 36 ІХ ЗИНП изисква допълнителният списък да бъде приключен с подпис на председателя и секретаря, което a contrari означава, че няма такова изискване за основния списък.
  • СИК подписва протокола, в който се посочва броят на гласувалите по отделните списъци. Това законово изискване е спазено (макар че неподписването не прави протокола недействителен – 95 ЗИНП). Данните в този официален документ съвпадат с броя по списъците (с незначителни отклонения – може някой да е пропуснал да се разпише). А тези списъци се съхраняват, защото са предадени от СИК заедно с другите изборни книжа.
  • Заверката на основния списък (от дл.л. на общината чл. 26/ представителството) гарантира верността на празния списък, но не и броя и имената на конкретно гласувалите; ако СИК трябваше да се удостоверява кои поименно са гласували, то тя би трябвало да подписва (и зачертава празните места), не под, а и в основния списък. Освен това ако гласуването се удостоверяваше от СИК, то няма нужда гласоподавателите да се подписват.
  • Дори липсата на подпис на един от документите в преписката да беше нарушение, то щеше да е несъществено. Ако имаше съмнения, дали бройката е точна, биха могли да се преброят бюлетините. Съмненията, дали лицата са имали право да гласуват, са опровергани от проверката на ГРАО. Съмненията, дали лицата са гласували, можеха да се проверят с разпити на комисиите и гласоподавателите.
    След като в комисиите се е постигнало съгласие за подписване (от всички) на протоколите (с бройката гласували и разпределението на гласовете), едва ли е щяло да бъде трудно да се подпишат и списъците от по двама – т.е. това не означава недобросъвестност или фалшификации.
  • Известно основание би била липсата на няколко секционни протоколи, но те могат да бъдат възстановени по копията.
  • Оказва се, че ако поиска, администрацията може да суспендира избирателните права на 18 000 граждани с една (между другото мнима) грешчица, срещу което те няма как да се бранят реално. Дали комисиите са се наговорили да пропуснат подписите, или дванайсет юристи – да посекат 18 000 човека, е въпрос на гледна точка.

По производството КС възлага 2 експертизи, които обаче накрая счита за ирелевантни; отказва се от проверка на валидността на личните документи, `щото била бавна (а ГРАО как смогва?) или `щото всички лични карти били валидни (а на лицата, навършили пълнолетие, изгубените, сменените предсрочно, фалшифицираните, зелените паспорти?), отказва и от проверка на заявленията, щото били в МВР (е, та?), а накрая основава решението си на трета експертиза за нерелевирано в искането нарушение. Интересно е знания от кои специални сфери на науката и техниката са били необходими за прочитането на протоколите и списъците, та се е налагало назначаване на вещи лица? ПП РЗС се оплакват, че не е изпълнено искането им за повторно преброяване на гласовете в останалите секции.
Изводът от решението на КС е, че тъй като такова подписване на практика, доколкото знам, никога и никъде не е правено, почти всички избори в цяла България през последните 20 г. са НЕЗАКОННИ. Наистина, срокът за атакуване е изтекъл. Надявам се, че този политически орган е имал по-добри мотиви, които са останали скрити.

Published in: on 21. февруари '10 at 9:42  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2010/02/21/%d1%80%d0%ba%d1%81-2-2010-%e2%80%93-%d0%ba%d0%b0%d1%81%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d1%81%d0%be%d0%b2%d0%b5-%d0%be%d1%82-%d1%82%d1%83%d1%80%d1%86%d0%b8%d1%8f/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. К. Пенчев предлага резултатите от парламентарните избори да се обжалват пред ВАС, з-то КС не можел да изслушва свидетели. (Но съгл. чл. 20 и 21 той може да иска документи, експертизи, информация, изслушвания. Не виждам основания да не прилага АПК.).

    Подобно разрешение би изисквало промяна на чл. 149 КРБ, ако въобще е допустимо да стане от ОНС.

    Според мен обаче и сега е възможно резултатите да се обжалват пред ВАС – чл. 112 ЗИНП. Съдилищата са длъжни да разгледат всяко повдигнато пред тях дело. Ако установи незаконосъобразност, ВАС може да сезира КС.

    Законодателно може да се определи съдопроизводственият ред и отношението с другите легитимирани да сезират КС субекти.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: