Тогава било по-добре? – да погледнем трезво

Около 10 ноември се замисляме за отхвърления строй на т.нар. зрял социализъм. При бай Тошо си имало всичко – работа, пари, храна, ред…, твърдят някои. Тъй като темата е за привидностите в историята, а и за нетрезвата любов, струва ми се, че и други дати, включително 14 февруари са подходящи за припомняне.

Единият плюс на „онова време” бил по-високият жизнен стандарт.
А свободата, Санчо?

Ми то и при турското робство стандартът на живот постепенно се е покачвал, появявали се манифактури и фабрики, имало е забогатели, империята се е реформирала, макар и бавно. Но тогавашните Българи са избрали свободата.
Тя е основната човешка ценност, която – когато я имаме, някак си подценяваме.
А тогава (1933 – 1944 – 1989) свобода е нямало. Дори да забравим за цензурата, заглушаването на радиостанциите, забраната за свободно движение, за свободна професия, за ДС и т.н., можем ли да забравим стотиците убити и дадени на прасетата на Белене, застреляните в опит да избягат на Запад, да бъдат господари над живота си? Не можем.
(С какво тогава тоталитарната власт е била по-различна от османското владичество? Просто турците са убивали чужди, а българите – свои. Изтребването на елита преди точно 65 години не изглежда да е донесло особени общонародни ползи.)

А и по същество този икономически плюс е измама!

Безплатен обяд (заем, здравеопазване, образование) няма. Простираш се според чергата си. А при централизираното планово стопанство не е било така.
Икономиката е била нерентабилна – НРБ фалира 3 пъти. „Закърпена” чрез продаване на златния резерв, втория път – военни престъпления, третия – режим на тока (затова имахме акумулатор в кухнята). И досега българите страдаме от измислените (бездейни) работни места за някои тогава – плащаме и ще плащаме огромен външен дълг. Т.е. тогавашните са живели на гърба на децата и внуците си. На всичкото отгоре – в недоимък. Като изключим най-обичайните стоки, то тоалетна хартия, кухненски електроуреди и т.н. е можело да си вземеш само ако изневиделица узнаеш, че има 1-2 бройки в някой магазин (или /полу/престъпно в „капиталистическия” Кореком), за кола е трябвало да чакаш 10-20 г. – дори да имаш парите. Стоките в т.нар. „показни магазини” са били всъщност недостъпни за обикновените хора, но пък е можело 1 – 2 пъти годишно да си купиш банан или портокал от братска Куба.
(Разбира се, може би е имало изключения: обучение на Запад, екскурзии, високи заплати за т.нар. номенклатура – висши партийци на висши длъжности; но не и за обикновените трудещи се.)
То всъщност системата не падна с чужда помощ. Тя се срина сама.

Другият плюс бил законността.

Корупцията не е „патент” на сегашното ни общество – не е липсвала и тогава. Спомнете си откога е репликата „За да получиш, трябва да дадеш.” (Много хубав филм впрочем, нищо, че забранен навремето.)
А сега, като е ужким по-зле, накъде бягат част от знаещите и можещите? На Запад, а не към комунистически уредената Северна Корея.
Но бягат не защото сме капитализъм, социална, модерна, истинска европейска държава, а тъкмо защото не сме.

Някои обясняват любовта към тоталитаризма със „Стокхолмския синдром”.

Друг е въпросът дали точно 10-ноемврийският пленум, т.е. дворцовият преврат е подходяща дата за празнуване на началото на демократизацията на България. Може би трябва винаги да имаме пред очи горчивия опит. Това била ползата от историята, казват.

Published in: on 14. февруари '10 at 7:56  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2010/02/14/%d1%82%d0%be%d0%b3%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b1%d0%b8%d0%bb%d0%be-%d0%bf%d0%be-%d0%b4%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b5-%e2%80%93-%d0%b4%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b3%d0%bb%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b5%d0%bc-%d1%82%d1%80/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. Защо ли невидимата ръка на пазара е по-добра от разума? Да предположим: България може да произвежда краставици, има недостиг на месо, в последните години, или пък на железна руда за построения по съветско-индустиален почин Комбинат, който недостиг се покрива чрез внос. За да се финансира салдото е необходим износ. Планировчикът определя, че 60 % от продукцията ще се изнесе. По този начин за населението има недостиг на краставици и месо. То не може да си ги внесе свободно, а и да можеше – няма валута. Цените не могат да се повишат, затова стоките липсват. За да се изпълни донякъде нормата – се правят не винаги качествени колбаси (сега има и – и). Дали такъв е бил механизмът – не съм сигурен, но резултатът е бил като описания.

    На село може би е било малко по-търпимо; наистина дневната надница била на стойност колкото 1 кибрит (въпреки безплатната употреба на детски и студентски труд); но земеделският народ е по-търпелив, а е имало някаква възможност да се снабдяваш с блага от рода на храните – дали свои, дали не.
    Може би е било по-търпимо и за хора с по-малко желание или умения за работа, защото са получавали заплата като всички други.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: