Зелената измама – фалшиви партии

Една измама, в нарушение на изборното законодателство, е нещо много по-пошло и подло от (гражданската и) углавна измама, защото засяга демократичния фундамент на държавата, т.е. непренебрежим брой граждани. Какви са алтернативите за частичните кметски избори в София?

А. Историко-политическа справка

Тази част е опростенческа и вероятно пристрастна, актуална е към ноември 2009 г.
Трябва да се отбележи, че зелените партии в България са (били) доста изменнически, доста мобилни на политическия небосклон, залязвайки от дясно на ляво.
При все че класификациите на партиите на „десни” (сини) и „леви” (червени) е неособено точна в съвременното общество, и при все че в България тази класификация се различава от европейската, тъй като връз скалата „либерално – социално ” все още се наслагва скалата „демократично – тоталитарно”, налага се да се признае, че зелените партии принципно са леви. Те защитават едно отговорно отношение към социума, към околната среда, пацифизъм и пр., т.е. едно отношение социалистическо, която явно хвърля камъни в градината на предприемачите, на стопанската инициатива, т.е. на базата на десните. Вътрешно са демократично – дезорганизирани. От тази гледна точка описаната по-горе и конкретизираната по-долу мобилност е естествена, но от гледна точка българските особености, описаната мобилност е естествено и залез.

  1. ПК (политически клуб) Екогласност – водят се дисиденти към 1989 г., но скоро след това потъват в лоното на „Коалиция за България” (или някой от сходните проекти на БСП), където са и досега; вж. № 7.
  2. „Зелената партия” (емблема детелина, www.greenparty.bg) – най-старата партия с това име; от 1989 г. досега се ръководи от Александър Каракачанов*; ЗП първоначално е част от СДС**, след това (началото на 90-те г.) излиза в „СДС-либерали” (една част обаче остава в СДС като „Консервативна и екологична партия”), след което поема бавния си път през центъра (ОНС ~ ДПС през средата на 90-те г.) към лявото (2000 г. подкрепят Първанов, 2005 г. в КБ); по-късно се опитват да са самостоятелни; през 2009 г. успяват да се слеят в № 6 и да се отцепят отново.
  3. (от 2) „Партия на зелените” (листо от здравец в картографска мрежа, www.greensbg.com) – Христо Порточанов (Нефтохимик) се отцепва от ЗП, после изоставя и тази партия; вж. № 7.
  4. „Зелена България” (- Българските зелени, бял кръст на зелен фон) – изплуват ок. 2007 г., тъкмо навреме да яхнат вълната на обществено недоволство срещу увреждането на околната среда и веднага участват на избори с доста скъпа кампания (подхвърля се, че било със пари на строителни предприемачи); вж. № 6 и 7.
  5. „Зелените” (емблема листо като Л, www.bulgariangreens.org) – учредена ~ 2008 г от участници в протестите; 2 бр. Ковачев; някои изглежда са били от зелените партии в началото на прехода, но после са се дистанцирали от политикатаа; други са млади; и може би поради неопитност няма да участват пряко (вж. по-долу) в частичните избори, тъй като са пропуснали да предадат отчета пред СмП;на първото им участие на вота за европейски и национални депутати през 2009 г. събират ~ 1 %.
  6. (2 + 4 – 2) „Зелена партия/ Българските зелени” (зелено знаме с бял кръст, www.zeleni.bg) – през лятото на 2009 г. ЗП и по-новата „Зелена България – Българските зелени” се сливат; по-късно с.г. при спор за коалиране с НДСВ свалят Каракачанов, който си преучредява № 2.
  7. Меморандум на 1 + 6 + 3 в частност с оглед участие на частичните местни избори 2009 г. сключват трите партии: ПК „Екогласност” – ПП „Партия на зелените” – ПП „Зелена партия/Българските зелени”.
    Коалиция „Зелените” издига кандидат за кмет председателя на ПЗ; според различните източници тя включва и трите партии или само първите две.

Б. „Казусът”

И така, оказва се, че

Объркващо, нали? Колко от избирателите – от добронамерените хора със зелено мислене – биха предположили и са склонни да направят горното проучване? А колко от българите имат достъп до тази информация (интернет)?

Проблемът от юридическа гледна точка е, че е нарушен принципът за фирмената уникалност, действащ – и то дори по-силно – и в изборното право. Съгл. 14 ІІ ЗПП не се допуска наименованието на партия да повтаря „наименованието или абревиатурата на друга партия, както и прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци”. Регистърът е единен за страната, води се от Съда, така че вероятно тук няма проблеми. Но за изборите могат да се впишат коалиции на партии. Затова 41а ЗМИ забранява допускането на коалиции, които дублират уникалното име на партия, освен когато самата партия участва в коалицията. (Аналогично 50а ЗИНП; в ЗИПВР май няма изричен текст или препратка, но там принципно се прилага субсидиарно ЗИНП.)
Въпросният 41а ЗМИ е добавен с ДВ 63/07 и ограничава забраната за дублирането само до имената на регистрирани преди 1.1.2005 г. партии. Същото ограничение съществува и по чл. 50а ЗИНП, въведен с ДВ 32/05, но при по-новия ремонт на ЗИНП с ДВ 31/09 то отпада. Наистина, изискване за недублиране, при това без времево ограничение, по ЗМИ е съществувало още преди 2007 г. , тъй като 27 І 11 (тогава т. 10) е въведена с ДВ 69/03; но с приемането на материалния (а не устройствен) чл. 41а може да се приеме, че 27 І 11 трябва да се тълкува в по-новия, ограничителен смисъл. От друга страна, явна е тенденцията, отразена с измененията в ЗИНП, за отпадане на това ограничение. Самото то е имало преходен характер с оглед на това, че самият Закон за политическите партии е приет (и старият е отменен ) през 2005 г. и предвижда дълги срокове за пререгистриране и съобразяване с него.
ОИК – София град е нарушила 27 І 11 ЗМИ, тъй като името на коалицията не само наподобява, ами и напълно повтаря името на (макар и неучастващата) партия. (Не е ясно дали това нарушение не е и на ЦИКМИ (21 І 5, 39 и сл. ЗМИ), тъй като принципно партиите и коалициите първо се записват за местните избори в ЦИКМИ; няма пречка обаче да се коалират по различен начин в различни общини.)

Не вярвам трите зелени партии да не са знаели за набиращия скорост техен конкурент и да са кръстили коалицията си неволно с неговото име. Съвпадения има и между прозвището и сайта на № 4 и 5.

Естествено, вина имат и ПП „Зелените”, които как биха управлявали добре България, след като не могат един отчет да внесат навреме. Не се усетиха и да парират игричките с наименованието – толкова ли е трудно да измислиш някакво ново наименование без цвета вътре, нещо носещо идентичност и отграничаване; все пак те са петите „на клона“ на това име. Пропуснали са и срока за обжалване на решението на ОИК, вярно, че не са били уведомени.

–––-

*Александър (а не Красимир от ВМРО) Каракачанов е служебен кмет на София по времето на купонната система ~ 1991. Вж. напр. тук.
** По това време СДС е буквално съюз на сили, т.е. обединение на микропартии.

За историята и бъдещето на зелените в България вж. политологическия анализ през 2007 г. на Т. Дечев, който най-вероятно не е знаел, че 2 години по-късно ще е „блогърския кандидат-кмет”, подкрепен от бъдещата партия „Зелените”.

Published in: on 4. ноември '09 at 2:13  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2009/11/04/%d0%b7%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d0%b7%d0%bc%d0%b0%d0%bc%d0%b0-%d1%84%d0%b0%d0%bb%d1%88%d0%b8%d0%b2%d0%b8-%d0%bf%d0%b0%d1%80%d1%82%d0%b8%d0%b8/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. Добра хронология на зеленото движение.Върна ме много години назад.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: