Засега без наказания за недеклариране на имуществото

С първия ЗИД на новия (от 2007 г.) ГПК, обнародван в ДВ 50/ 08 и в сила със задна дата – влизането в сила на изменения кодекс, беше отменено престъплението „недеклариране на имуществото на длъжника по изпълнително дело пред Съда”.

Хипотезата е следната: Едно лице е осъдено по граждански спор с влязло в сила решение, у него не е открито секвестируемо (т.е. което е допустимо да се отнеме) имущество. Съгл. 448. ГПК длъжникът трябва да се яви пред Съда и да декларира какво притежава.

Едно задължение е правно, когато е обезпечено с империума.
Ако лицето не се яви, то може да бъде доведено принудително. Ако подаде невярна декларация, това е престъпление. Но какво правим, ако се яви (или го явят) и мълчи като пукал? Административнонаказателната отговорност по 89. или 92. ГПК е явно неподходяща, както поради своя нисък интензитет, но и поради имуществения вид на санкцията – „глоба”. С цел да не се заобикаля отговорността за невярна декларация, която за разлика от повечето случаи, в които се изисква декларация, тук не е предпоставка развитие на производство в полза на лицето, новият ГПК приравни непредставянето на невярна декларация. Отмененото впоследствие изр. 1. на ал. ІV на чл. 448. беше бланкетна наказателноправна разпоредба (като особеното е, че се препращаше към санкцията, а не – както е обичайно – в диспозицията).

Наистина понастоящем в българското наказателно право е налице „абсолютна кодификация”. Това означава, че всички престъпления са регламентирани само и единствено в Наказателния кодекс. Това несъмнено е плюс. Каталогът на престъпленията е обозрим и съпоставим. (Не може да объркваме престъпниците и да ги караме да ровят по различни актове, за да си направят оценката на риска. Шегувам се.)

В мотивите към законопроект 802-01-29 на МС, 40-о НС четем:

„Законопроектът съдържа разпоредба, предвиждаща отмяната на ал. 4 на чл. 448, тъй като в противоречие с принципа на кодификацията на престъпленията, въведен с Наказателния кодекс, е установен състав на престъпление извън Наказателния кодекс. В Наказателния кодекс не е предвиден състав на престъпление за непредставяне на декларация по чл. 448 от ГПК, отнасяща се до цялото имущество и всички доходи на длъжника.”

Налага се да направим следните забележки:
– Абсолютната кодификация не е въведена с НК. Към 1968 г. е имало 4 норми в специални закони (така Ненов, ОбЧ, кн. 1, 1992 г., стр. 63).
– В самия НК такъв принцип няма. Има принцип на законоустановеност на престъплението, обаче както наказателният, така и граждаскопроцесуалният кодекс са закони.
– НК изрично предвижда приложимостта си към други наказателни закони – чл. 94.
Следователно мотивите са лъжовни.
Нека приемем обаче, че законодателят е бил допуснал грешка с уредбата на престъпление в ГПК и, бидейки последователен, е искал да я поправи.

Логично би било новият състав на престъпление да се „премести” в НК. Т.е. препращащото изречение да се заличи от ГПК и да се включи в разпоредбата за декларирането в НК. Или, ако има особености, да се обособи в отделен член в НК. Това не е по-трудоемко.
На второ четене в КПВ на 03.04.2008 г. по § 11 ЗИД съдия Борислав Белазелков от ВКС се изразява за преместване, за да не остане несанкционирано неизпълнението; такива текстове имало в половин Европа. Според председателя на КПВ Янаки Стоилов препращането било „неопределено”, към несъществуващ състав (Ф: напротив, ясно е, препраща се към съществуващ и се създава нов), принципно е „за” уредбата в НК или административнонаказателна отговорност, но повече се вълнува от изчистването и на ал. І (по предложение на Надя Антонова). Яни Янев (НДСВ) предлага изменения в НК с нов § в ПЗР ЗИДГПК. Темата е отложена за формулиране, но на следващото заседание по общия проект на ЗИДГПК (17.04.2009 г., председателстващ Христо Бисеров) никой не повдига въпроса.

Защо МС твърди неистини и не предлага „преместване”, случайно или нарочно предложението е забравено впоследствие в НС, не е ясно. Сега излиза, че някой не е искал осъдените да отговарят за укриване на имущество.

Чл. 1 на ІV Протокол към еКЗПЧос не допуска лишаване от свобода за невъзможност да се изпълни договорно задължение. Тук случаят е друг – задължение за информиране на съда от вече осъдено лице; няма проблем да декларира нулево или несеквестируемо имущество. Друг е и случаят по 293а НК – неизпълнение на съдебно решение, умишлено и то когато са били налице средства.

Published in: on 23. октомври '09 at 3:17  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2009/10/23/%d0%b7%d0%b0%d1%81%d0%b5%d0%b3%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%bd%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%bb%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. Всъщност и понастоящем наказателноправни норми има и извън НК. Освен случаите на бланкетни престъпления (по ЗКИ напр.), напр. избирателните закони обявяват за „длъжностни лица” по НК членовете на комисии и кандидатите за народни представители (заради защитата и по-голямата отговорност), инициативните комитети (не много ясно).


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: