Правораздаване. Особени юрисдикции

Попитах един познат „какво е правораздаване”. Отговорът беше нещо като: Дейност на държавен правораздавателен орган, насочена към решаване със сила на пресъдено нещо… бля-бля-бля.

Кога „решава” и кой е този „правораздавателен” орган? Правораздаването определено е вид правоприлагане – добре известният силогизъм, при който определено поведение се субсумира под хипотезата на правната норма и към него се прилага диспозицията, респ. санкцията ѝ. Правоприлагането така противостои на нормотворчеството. Не правоприлага в тесен смисъл НС, когато законодателства, нито административните органи, когато приемат наредби и пр. (За да изчистим картинката, се абстрахираме от: /1/ подобната на нормотворческа дейност на СЕО и върховните съдилища, /2/ т. нар. формални закони, /3/ контрола за конституциосъобразност на законите и контрола за законосъобразност на наредбите.) Когато обаче юридическите актове (вкл. действия) на административните органи са индивидуални, т.е. към конкретен казус, те правоприлагат. Също толкова индивидуални са и решенията и присъдите на съдилищата. Разликата е, че административната дейност не предполага нарушение на закона, докато правораздаването се развива по отношение на една твърдяна противоправност. Ако обобщим: произнасяне на базата на съществуващо вече право по точно определен казус по повод едно предполагаемо нарушение на това право.
Разбира се,  силата на пресъдено нещо е от значение. Тя обаче е цел и резултат, а не същност. Един бивш шеф на Конституционния съд (КС) даже считаше, че тя е основното – един независим орган веднъж за винаги да сложи край на дрязгите в обществото.

В субстанциалното си решение по делото „ВАС с/у КЗК” (🙂 РКС 6/ 2008 по к.д. 5/ 2008 г. по конституциосъобразността на ЗИД ЗОП, докл. Кр. Стойчев) КС също разглежда понятието за правораздаване и за обхвата на забраната на КРБ за правораздаване от особени (несъдебни) юрисдикции.
Ето формулата, която КС дава:
Правораздаване = (а) конкретност + (б) правен спор /т.е. установяване съответствие на поведение с правото/ + (в) състезателност + (г) сезиране + (д) независимост.
(Чудя се, безспорно не е хубаво, но не е ли възможно правораздаването да е зависимо, несъстезателно и/ или служебно.)
Стабилен административен акт е който е неоттегляем; ако задължава страните да съобразяват поведението си с установеното, след влизане в сила, придобива сила на пресъдено нещо.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не е съд, нито административен висшестоящ вътрешно(контролен) или специализиран (външно)контролен орган. Част от правомощията на КЗК по ЗОП са за издаване на правораздавателни неадминистративни актове, друга – администрация.
По чл. 119 ал. 1 КРБ е достатъчно последната проверка (възможността за нея) да се извършва от съда. Решенията на КЗК се контролират от ВАС и затова искането се отхвърля.

(3-те особени мнения са по-крайни: актовете на КЗК са контролно-отменителни, а никой несъдебен орган не може да правораздава, ама хич.)

В тази посока е интересно понятието за юрисдикция като предпоставка за допустимост в Корнезов, Ал. Предюдициалното запитване … (не сборника!). СЕО приема, че съдът не винаги е юрисдикция (явно в случаите на съдебна администрация, особено безспорна; но при оспорване на отказ пред втората инстанция вече било спорна юрисдикция). Интересно, как ли звучи това на немски, чиято версия на ДЕО използва „Gericht” за „юрисдикция”.

Published in: on 13. октомври '09 at 8:02  Comments (4)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2009/10/13/%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%b4%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%be%d1%81%d0%be%d0%b1%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d1%8e%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%b4%d0%b8%d0%ba%d1%86%d0%b8%d0%b8/trackback/

RSS feed for comments on this post.

4 коментараВашият коментар

  1. В своето „Административно право“ (Фенея 2004; в Юр. свят 1/08) проф. Кино Лазаров приема 6 признака на правораздаването:
    * правен спор (б), сезиране (г), състезателност (в), органът решава самостоятелно и независимо (д) – както в РКС
    * РО не е страна по спорното правоотношение (е), което го няма в РКС, макар че релира с независимостта
    * актът има сила на пресъдено нещо (ж) – вж. моето становище; трябват допълнителни условия впрочем; между другото СПН е отговор на спорността
    * не набляга изрично на конкретността (а; може да се предполага в понятието за спор)

    По-нататък (ІІ.2.б; но само в Юр. свят) приема, че Наказателното постановление е правораздавателен акт – там практически независимост, самостоятелност и непричастност трудно се предполагат.

  2. Пак проф. Лазаров (в Административен процес, Сиела, 2009, отделни глави на Ив. Тодоров) приема, че издаването на наказателни постановления е не административен, а правораздавателен акт, издаван от административни органи, като открива белезите: административноправен спор, сезиране, опростено състезателно производство, самостоятелно и независимо, сила на пресъдено нещо + санкция (стр. 382). Същата дефиниция е въприета и от съдебната практика (цит. на стр. 399).
    За резултата от класификацията съм съгласен, че е правораздаване. Но някои от допълнителните (вж. по-горе) белези не са много налице: органът и актосъставителят обикновено са длъжностни лица на една администрация (което влияе на независимостта, самостоятелността и безпристрастието).
    Самият проф. Лазаров признава, че има правораздаване и без сезиране – обезщетяването на държавни учреждения(стр. 381). Критикува самосезирането, защото се нарушавал вековен принцип на правораздаването. Според мен също трябва да отпадне и защото има неравнопоставеност на частни и държавни увредени, дискриминация, нетърпима в светлината на решението на КС по държавните такси.
    Но важното е, че въпреки липсата на сезиране Лазаров не дисквалифицира, не декласифицира дейността. Т.е. излиза, че приема, че и без това може да е правораздаване.

  3. Ж. Сталев (БГПП, „Сиела“, 8 изд., стр. 118) дефинира правораздаването като
    * възстановяване на законността
    (защита и санкция при правонарушение), което се състои в
    * (ж) разрешаване със СПН на
    * (б) правни спорове от
    * (е) неутрален и
    * (д) независим орган с (в) участие на страните по спора.
    * Сталев не включва в дефиницията сезирането (г), но го предпоставя, мисля; не обособява и конкретността (а), което, струва ми се е нарочно: приема, че всички решения на КС, с изключение на тълкувателните, имат СПН, т.е. и за противоконституционност на закон (стр. 119; също и КСПДНР стр. 14); че КС е съд, част от правораздавателната власт, макар и извън съдебната система (стр. 119, 120).

    Един спор най-добре се решава от независимо компетентно лице. Това важи и за спор за факти, за спортно рефериране, а донякъде и при спор на мнения. ЮРИСдикцията (ПРАВОраздаването) е решаване само на ПРАВЕН спор, т.е. относно юридически права.
    Какво е „правен спор“ обяснява Ж. Сталев (стр. 23 и сл.), според когото – а това е доста широко разбиране – той е вид правонарушение.
    – Състои се в различни убеждения + изразени външно (= твърдения) за фактите или правното им значение;
    – „правен“ е, когато засяга права, които са вече възникнали или прекратени; „неправен“ (неисков) е спорът за бъдещи права или създаването/ изменянето им (напр. попълване на празнини в договора е администрация; преговори; подобно и Мръчков, Тр.право, 5. изд., № 692 „б”);
    – „конкретен“ е, когато е за определено субективно право и между определени субекти (стр. 185); Ф: очевидно ще е правен и спорът за отделен факт, за който правото по изключение допуска да се води спор пред съдилищата.

    Правният спор е предпроцесуален и, бих казал, извънпроцесуален – в отношенията съд – страна няма спор за правото, то е предмет на доказване и правни изводи.

    Силяновски, 1941 г., Част І, с. 44, изглежда без да твърди, че е изчерпателен: „под правораздаване или юрисдикция разбираме оная, упражнявана от съдилищата функция на държавна власт, насочена към осъществяването на обективното право чрез приложението му върху конкретни случаи“. Значи обръща внимание на правоприлагането, държавната функция и конкретността.

    Още по-широко разбиране за „спор“ има Д. Радев (в Теория на правораздаването, „Сиела“, 2006 г., стр. 151, 155) – просто една дискусионност. Освен това той очевидно изключва признака „конкретност“. Затова и приема, че правораздавателни са:
    – тълкувателните актове – стр. 94; ТР на КС – стр. 155 (няма основание да не смята същото и за ТР на ВКС/ ВАС);
    – отмяната на закони (стр. 158) и подзаконови нормативни актове (стр. 190 – 202 за ВАС; няма основание да не смята същото и за областните АдмС спрямо актовете на ОбСъв);
    – въобще дейността на КС – стр. 149 – 153, макар че има особености и спрямо признаците „състезателност“ и „публичност“ – стр. 153. Тълкувателните решения нямат и „СПН“ – стр. 157 (така и Ташев, обр. Сталев – и двамата цит. по Радев, вторият очевидно цит. погрешно – вж. по-горе; да питам ли тогава защо се повдига спор пред КС?). КС е извън съдебната власт, но е съд (стр. 151).
    Становището на Радев е в значителна степен крайно. Той отрича разликата между правотворчество и правоприлагане с оглед на това, че самото правотворчество идва не отникъде и че съдебните решения съдържат индивидуални норми. Такава гледна точка е мислима, но едва ли е вложена от създателите на Конституцията. Съдилищата имат и неправораздавателни функции – охранителните производства.

    Б. Спасов („Учение за конституцията“, „Сиби“, 1992-3 г.) отрича на КС качеството съд, защото не осъществява правосъдна дейност. Липсал елементът juris dictio – стр. 78. На следващата стр. обаче се съгласява, че е юрисдикция. (По-скоро проблемът според него е, че, дори да имаме условно закон, той не се прилага към „определен житейски случай“.)

    РКС 18/1993 изрично посочва, че „Конституционният съд не е съставна част на съдебната система. Той е извън трите власти…“ Аргументите са с оглед членението на КРБ и че не е от типа на останалите съдилища и не се формира по същия начин. Защо не извършвал правораздаване не е уточнено.

    Пак според Сталев администрацията е два вида: спорна и безспорна (облагоприятстващи актове, стр. 88), независимо дали е съдебна или не. Правораздаването изпъква на фона на спорната съдебна администрация (стр. 60): също е изгодно за едната, а за другата страна – не, поради това двустранна, наподобява конститутивен иск. Обаче (а) може да започне по почин на органа; решението е (б) по целесъобразност, в обществен интерес, (в) няма СПН; може да се изменя; (г) не е защита-санкция по повод на правонарушение; поначало при законосъобразно развитие.
    Очевидно, макар отсъствието на тези белези да се приема като задължително за правораздаване, те са възможни, но не необходимо присъщи на управлението: може да има администрация (а) по сезиране; (б) при обвързана компетентност; (в) възобновяването на стабилни АА е дискусионно, особено когато се засягат придобити права. Администрацията се произнася напр. по незаконни строежи и дървета в близост до чужд имот. Накрая (почти) всички АА подлежат на съдебен контрол, но (засега) само за законосъобразност. Тези възможни близости се подчертават и от цитираното РКС, което допуска пълнотата на правораздаването на съдилищата да е ограничено на по-долните „инстанции“.
    Иначе казано:
    – съдилищата правораздават, но понякога им е възложена спорна и безспорна администрация
    – администрацията управлява, но понякога правораздава неокончателно.

    И отново Сталев, в Правораздаването и неговите видове счита, че е важно предметното, а не субектно определение. а) Правонарушение (престъпление, неосн.обог., неосн. претенция) и потенциален правен (с корен в миналото) спор, б) неутрално лице и изискване за безпристрастие и независимост с контрол само от праворазд. орган; в) задължително изслушване на страните и правопораждаща окончателност; Сезирането е вторично, следствие от безпристрастността, не е задължително (издръжка). Не е необходим белег да е държавно; не са достатъчни: индивидуално правоприлагане, декларация/констатация. В началото има за, а последният параграф е посветен на особените юрисдикции. (ф: както и горе, вместо „б“, по-право е че разрешаването е без да е нужно съгласие, принудително, окончателно).

  4. На всичкото отгоре има и терминологична неразбория.
    Юрисдикция се употребява в три смисъла:
    1) правораздаване, съвсем дословен превод
    2) правораздавателен орган, както е в „особена юрисдикция”
    3) юрисдикционна власт (което от гл.т. на това значение е тавтология), т.е. компетентност (подведомственост и подсъдност) на юрисдикционен орган
    По-горе съм ползвал значения 1. и 2., което струва ми се, е общоприето. Че е неправилно, смята Радев и настоява на 3.-то значение, т.е. че юрисдикция и правораздаване са нещо различно – стр. 115. Интересно е становището му за арбитражите; те според него са особени юрисдикции (само по себе си хлъзгаво твърдение), но не правораздават; на същата страница обаче приема, че юрисдикция означава да можеш да правораздаваш. Струва ми се, че няма особен спор по същество, а само терминологичен.
    Правосъдие
    – най-елементарно-логично обяснение предпоставя Сталев, стр. 185: правосъдието е правораздаване от съд; това обяснение е логично по времето на даването си – когато широко са застъпени несъдебни юрисдикции;
    – подтик за нови тълкувания създава КРБ, която включва в „съдебната власт” неправораздавателни органи (но видяхме, съдът също не винаги правораздава), в чл. 118 говори за правосъдие, а в чл. 119 – за правораздаване; един вид, дали правосъдието не включва и неправораздавателна дейност; мисля, че и при действието на КРБ Сталевото тълкуване е оправдано.
    – Радев, стр. 111 и сл. дава 2 смисъла на правосъдие: във функционален е същото като правораздаване (при КРБ, която не допуска правораздаване от несъдебни органи, което до цит. РКС се тълкуваше буквално, равнопоставянето им е оправдано); в организационен правосъдието (Justiz) е производството, държавната функция и учрежденията за правораздаване (Rechtsprechung).
    – Разбиранията на Сталев и Радев са съчетаеми, макар на пръв поглед да изглежда, че правосъдието хем е по-широкото, хем по-тясното понятие.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: