Съдебните помощници – вратичката за заобикаляне на конкурсите не се отвори

Никак не може да я наречем безпрецедентна у нас, но все пак щеше да бъде възможност за шуробаджанащина, непотизъм и въобще навлизане в съдийската гилдия без полагане на конкурс.

Принципът

трябва да е и като цяло реализацията е, че основното навлизане в съдебната власт става с общонационален, силно оспорван конкурс с анонимна писмена част и с устна част. Това е следствие от изискването за независимост на магистратите – 117 ІІ КРБ. Класиралите се на първите места стават младши съдии. След обучение в НИП, практика с двама професионалисти в окръжен съд, многогодишна работа и (конкурси чрез) атестиране бившите младши съдии израстват в професионалната си кариера – районни, окръжни, апелативни, върховни. Подобно е при прокурорите и в административните съдилища. С цел „освежаване” (некапсулиране) на системата е предвидена „външна квота” 20 %, но пак въз основа на конкурс. (Всъщност за това „първоначално назначаване” могат да кандидатстват и не-външни лица, напр. добри съдии с лоши атестации; от други съдилища; стига да могат да се преборят – 181 ІІ ЗСВ.)
То, че за конкурсите също се изказват съмнения, че са донякъде българска работа – ясно, ама съвсем без тях е прекалено.

Предишният МС внесе в НС проект

за ЗИД на ЗСВ, съгласно който съдебни служители може да бъдат назначавани без конкурс за съдии след придобиване на 5-годишен стаж като съдебни помощници (§ 74 от проект сигнатура 902-01-3 от 09. януари 2009 г. ).

По този повод

Петър Славов  отбелязва, че „конкурса, на който те са се явили за заемане на длъжност „съдебен помощник” е различен от този за съдии и прокурори и е с занижени критерии”. Това е твърде меко казано, но посочва 2 от проблемите. Очеизвадно е, че се повява неравнопоставеност спрямо кандидатите, които са се явили на редовния тежък конкурс, и кандидат-съдебните помощници. Тази неравнопоставеност сама по себе си е предпоставка за корупция. Наистина съгласно 155 ІІ от новия (ДВ 66/ 2009) ПАРОАВАС заповедта за конкурса се обявява поне в местен ежедневник, но това винаги може да бъде направено така, че въпреки принципно големия интерес да не са много хората, които успеят да подадат документите си в срок. Може би е известно, а може би не чак толкова, че т.нар. конкурси за съдебни служители като цяло протичат изключително „с връзки”; спрямо конкурси по чл. 343 ЗСВ и въобще по КТ съдебен контрол не се предвижда. Тоест конкурс на практика няма.

И така, без конкурс, без школата на младшото съдийство и без да е осъществявал точно правораздавателна дейност, без да е получил обучение за съдия в НИП, „нашият” човек би могъл да стане съдия.

Ако връзкарството е спорно, тайно и будещо единствено съмнения, то неравнопоставеността е ясна. Евентуални оправдания за развитие на кадри, които вече са дали на съдебната власт, или за спестяване разходите за провеждане на конкурси не биха могли да бъдат споделени. Това, че са допринесли за съдебната власт, може да е така (а ако са връзкари и това е съмнително), но то е било при явното съзнание, че са тъкмо съдебни служители, а не магистрати.
Още повече, че съдебните помощници не са ни най-малко онеправдани, ако се явят на редовните конкурси. Напротив, работата в съда, опитът на ръба на правораздаването сами по себе си представляват предимство, което им дава възможност да се представят по-добре на конкурсите.

След изготвянето на общ законопроект,

на заседание на Комисията по правни въпроси от 26.03.2009 г. след възражения на („синята независима”) Елеонора Николова срещу „бързата писта пак за нашите деца”, при председателстването на доц.  Янаки Стоилов се приема въпросният § 74 и 46 да отпаднат. Предложението на Комисията е прието с почти пълно мнозинство в пленарна зала на 23. април 2009 г. и ЗИД е обнародван в ДВ 33/ 2009 г. без скандалните изменения.

Предвид упреците на новата Бойкова министърка на правосъдието „Марга” Попова, отправени към ВСС, че съдебната реформа е недостатъчно добре проведена, а и гласовете сред самото съдийство за по-прозрачни назначения, вероятно подобна вратичка няма да бъде скоро на дневен ред. Но врагът не спи. Ако все пак се промъкне, трябва да му се даде яростен отпор!

Published in: on 7. октомври '09 at 12:39  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2009/10/07/%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b5%d0%b1%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%89%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b8-%e2%80%93-%d0%b2%d1%80%d0%b0%d1%82%d0%b8%d1%87%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: