Непропорционални съдебни такси

Като са пропорционални (математически), съдебните такси всъщност са непропорционални (човешки).

Основната такса по граждански дела за първа инстанция е 4 % от интереса; тук обсъждам нея, а не простите такси и тези по неоценяеми искове; тя се заплаща първоначално от ищеца.
За разлика от данъците, таксите се събират за точно определена дейност и трябва да отговарят на разходите по нейното извършване. В противен случай се получава така, че човек е в нужда, а държавата му го набива.

„Пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.” (чл. 2. ал ІІ ЗДТ)

Пропорционалните такси имат някакво оправдание, когато от обекта, по повод на който се развива административната услуга, зависи отговорността на органа. Но пък органът винаги трябва да действа правомерно. Така че пропорционалните такси винаги трябва да имат таван.
Всъщност, подобно на данъците (но нали минахме на плосък данък!) пропорционалните такси извършват преразпределение на тежестта на разноските. По делата с най-нисък интерес се събират най-ниски такси, макар че това може да не съответства на сложността на делото, т.е. на извършваната дейност на органа. Районните съдилища ще събират най-ниски такси (извън изпълнителните).
За да преодолее донякъде това положение, законодателят е поставил и минимум на таксата. Така съдът не работи залудо. Важна функция на таксата е да бъде и спирачка срещу неоснователно завеждане на съдебни дела, напр. само за да се тормози другата страна.
Оказва се, че и при това положение таксите са недостатъчни: едва ок. 32 % от разходите на всички съдилища. (ЗДБ 2009 г. в млн. лв. ~ 247 разходи съдилища, 80 приходи такси, 191 разходи прокуратура и др., 352 субсидия.)
Не бива, бидейки спирачка, таксите да бъдат прекалено високи, тъй като това би означавало отказ от правосъдие (по-точно: затрудняване на достъпа до); на тази база преди години ВАС отмени изменение в тарифата. Това оправдава бюджетното субсидиране и ниските такси при нисък интерес, но не и безумно високите при висок интерес. Частичният иск е някакво решение само за ищеца, в крайна сметка ответникът ще бъде все така неоснователно ощетен от държавата.
Ако съдебните разноски са примерно 2000 лв. (заплати на съдия, съответно съдии, съдебни служители, канцеларски, сграден фонд и пр.), а те не би трябвало много пъти да надвишават частния сектор – адвокатските хонорари или арбитражните такси, то събирането на 40 000 за всеки 1000 000 лева, за които се води делото, си е ограбване. Никой не е обосновал наказателна функция на съдебните такси; а и punitive damages са в полза на „пострадалата” страна, а не на държавата; все пак конфискацията на имуществото по нищожни сделки беше отменена още с първите промени в ЗЗД след новата КРБ.

Логично изглежда възприемането на една етажна прогресивна система на държавните такси. Те може да са по-ниски при нисък интерес и това да се компенсира от държавния бюджет. Трябва да имат обаче таван. И тъй като налагането на твърд таван създава напрежение за тези, които са в граничните стойности, е за предпочитане прогресивното „облагане”, както примерно е при нотариалната тарифа за сделки с недвижими имоти и тарифата на АС при БТТП – с повишаване на интереса „процентът” пада.
Друг вариант е в определени граници да има твърди такси. Това, ако не друго, облекчава смятането, но ако границите не са на често, също се получава гранично напрежение. В Обединеното кралство „етажите” са 14, а максималната такса изглежда е около 6 000 лв. В Германия се събира подобна пропорционална такса.
За САЩ, където всяка страна понася своите разноски, се твърди, че съдебните такси са значително по-малки от адвокатските възнаграждения. Свикването на жури е около 1 000 лв.

(Отделното събиране на разноски за вещи лица, свидетели и прочее е признак именно на материалното съответствие между изразходвано и дължимо.)

Published in: on 4. октомври '09 at 4:48  Comments (3)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2009/10/04/%d0%bd%d0%b5%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8-%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b5%d0%b1%d0%bd%d0%b8-%d1%82%d0%b0%d0%ba%d1%81%d0%b8/trackback/

RSS feed for comments on this post.

3 коментараВашият коментар

  1. Наскоро не кой да е, а Министерството на правосъдието изрева от ДТ. (По-преди писах, че КС отмени привилегията на държавата в тази насока.) За атакуване на договори за строителство от предходния мандат трябвало да се внесе 9 млн., които МП нямало в бюджета. (Друг е въпросът, че договорите вероятно не са нищожни. И че е естествено сградата на най-големия съд в страната – СРС, да е скъпа.)

  2. Николай Янев коментира във в. „Дневник“ основно липсата на разходоориентираност при (някои от) таксите в Търговския регистър; дискриминацията на чуждите граждани; Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар.

  3. Разбира се, има я и другата гледна точка: Колкото по-голям е предметът на спора, толкова по-голяма полза ще получи ищецът и повече трябва да се „бръкне“; толкова по-голямо е и злодеянието на ответника, респ. струва си да го накажем повече; при неоснователен иск – толкова повече ищецът злоупотребително е тормозил ответника. Държавата обаче не е търговско дружество, че да печели от предоставяните услуги, да раздава право е нейна основна задача. Както беше казано по-горе, таксите не би трябвало да имат санкционна функция. Няма възможност ищеца да плати авансово само част от таксата. Големи дела водят „големите риби“, защото те имат големи интереси, но това не е задължително: може „формално“ имотен човечец да е изпаднал в затруднение тъкмо защото имотът му е завладян от другиго и да няма средства за издръжка. Не винаги ще отговаря на условията за освобождаване от държавна такса. Частично освобождаване не е предвидено изрично.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: