Противоконституционност на Договора от Лисабон – Германия

ДЛис е изменителен акт, който закрива ЕО, прави ЕС ЮЛ и променя ДЕО на ДФЕС.

Тъй като дискусия за конституциосъобразността на ДЛис в България изглежда не се състоя, бих желал да представя – без да се неглижират устройствените разлики с КРБ – накратко мотивите на Решението на КС на Германия, подтикнат и от В. Георгиев.

Коментарче

Според последниярешението е 147 страници. Диспозитивът е приет единодушно от втори състав на КС; мотивите – със 7 „за” и 1 „против”. По-долу съм извадил някои интересни моменти от него. Цифрите в скоби индикират номера на абзаца от решението; при интерес гледайте поне 2 абзаца по-горе и 5 по-долу! Не претендирам да е резюме, тъй като е пристрастно (!). Затова ще си позволя и няколко изречения коментар, как усещам нещата.

КС прави огромен реверанс на ЕС, не се противопоставя на ратификацията, а пошляпва само своите. Жалбите са отхвърлени, единствено се задължава парламентът да допълни закона, за да гарантира участието си в опростените форми на ратификация на изменения на ДЕС/ ДФЕС. Хем КС признава, че определени разпоредби предпоставят заобикаляне на К (319 и сл., 363), ала се осланя, че някакъв бъдещ закон няма да ги допусне. Признава, че държавата като територия губи своето значение (344), но се задоволява, че това ставало доброволно. Ми да, никой и не твърди, че законът е приет насила! Само че е противоконституционен.
Пропуск според мен е, че КС не се произнася изрично по възражението на правителството (отв.) за res iudicata на решението на КС по ДМаастр (139). Подминато е възражението на един от жалбоподателите за „Spiel über die Bande“ – че правителството може да използва ЕС, за да наложи закони, които парламентът не би гласувал (121). България неправилно е дадена за пример за едва ли не президентска държава (269). Дали не ни бъркат с Русия?

Въпреки компромиса КС си „запазва правото” да контролира ЕС. Възведената в лайтмотив теза, че ЕС е съюз на суверенни държави, струва ми се, опонира на идеята на СЕО за „автономния правопорядък”. Изрично се подчертава, че този автономен правопорядък е производен (231).

В началото КС посочва новата уредба

С ДЛис се премахва структурата от три колони на ЕС (2, 34). Националните парламенти получават проектите на Съвета 8 седмици предварително (Протокол 1) и могат да дадат становище за несъвместимост със субсидиарността (Прот. 2) или да подигнат жалба за нищожност (37). Те участват в контрола на „Европол” и „Евроюст” заедно с ЕП, чиято роля също се засилва (38, 41). ЕС приема „законодателни актове”, а Комисията (а) делегирани незаконодателни и (б) приложни актове (47). ДЛис увеличава компетентността на ЕС, но пак по принципа на изричното оправомощаване (55-59). ДЛис не признава примата на правото на ЕС, Декл. 17: „запазва се статуквото” (72, 331).
Извън общото (редовното) и особеното (опростеното) производство, учредителните договори могат да бъдат изменени (основно с цел замяна на единодушието с квалифицирано мнозинство) в предвидените от „мостови” клаузи без ратификация от националните парламенти, но те имат право на вето (53), освен в някои особени случаи (318).
Процесуалната автономия на ДЧ се ограничава, наказателното право вече ще е също по европейски мъгливо (65, 352; „обр.” 368). ЕС придобива изключителна компетентност по външната политика, вкл. директните инвестиции и търговията с услуги и инт. собственост (371, 379).
Според променената К легитимацията за жалба поради нарушена субсидиарност е на ¼ от Бундестага и Бундесратът (81, 403).

ЕОВС е донякъде в отговор искането на САЩ за военно обединяване в Зап. Европа (6).

После КС преразказва доводите на страните

В жалбите се възразява срещу недемократичността на ЕС и поради неравното (до 12 пъти) избирателно право при избора на ЕП (104, 281). В Съвета малцинствата и опозицията не са представени (106). Националният парламент може да подаде само жалба, но не и да препятства законодателството (105).
Ужким конкретното, функционално оправомощаване е на практика пълно; субсидиарността не може да се защити; Комисията се самоовластява на практика. Нарушен е принципът за разделение на властите – Съветът и Комисията смесват 2 функции (118), ЕП е без законодателна инициатива (110). Допускало се човешките живот и чест да се равнопоставят на икономически блага (123).

Ето част от мотивите по процесуалните предпоставки

Според КС по изключение е допустима жалба и преди влизане в сила на законите (170). Пред КС може да се атакува и претендирана липса на демокрация в ЕС (177). Наистина е по-ниско нивото на защита на човешката чест в ХОП; това би била от значение, само ако не може да се гарантира защитата по К (189). КС е компетентен да се произнася по вторично законодателство на ЕС, ако то води до по-ниска от конституционната защита на правата на човека (191).

(Част от жалбите са недопустими. Причините са извън тукашната тема, а и германското процесуално конституционно право е много по-различно и развито от българското.)

По същество

За отношението между демокрацията и интеграцията – част 1. Евентуалната алчност на ЕС

Основните принципи на свобода на личността и демокрацията изискват публичните решения да се взимат от мнозинството (чрез изборите) (212); такава е повелята на учредителната власт и конституционните органи нямат мандат да я изменят (218). К разрешава европейската интеграция (а не е за самодостатъчен суверенитет – 223), а с това и друг модел на формиране на политическата воля (219). Държавата сама се обвързва, но може и сама да се отвърже от задълженията си към ЕС (233, 329).
Естествено европейските органи сами разширително тълкуват своята компетентност (effet utile, 237). Съществува опасност те да изземат „компетентността относно компетентността” (238). При липса на правна защита на ниво ЕС, КС може да провери дали ЕС не действа ultra vires (240).

Недопустима дейност на ЕС

Наказателноправната култура е израз на демокрацията; в тази област компетентност на ЕС (извън междуправителственото сътрудничество) трябва да се дава само в ограничени случаи и то не като политически инструмент (253, 358, 363). Нито нац. парламент (заради К), нито ЕС може самоволно да решава за военни намеси (254, 381). Данъците, социалната държава, културата (образование, семейство…) също не могат да бъдат прехвърлени основно на ЕС (256-260, 323, 367).

В ЕС има дефицит на демокрация, но засега е достатъчна

Доколкото ЕС има само ограничена компетентност (301) и докато ЕС е договор, творение на суверенни държави, може демократичната легитимация да бъде изградена по различен от държавния начин. Демокрацията в ЕС е под нивото на държавната (271-278, 295). ЕС се опитва да компенсира дефицита с партиципативна демокрация (представителство на заинтересовани), асоциативна и директна демокрация (290). ЕП не е представителен орган на европейски народ (277, 280, 287). Дегресивно пропорционалния му състав стои между принципа на държавното право за равенство на избирателите и принципа на МЧП за равенство на държавите (284). Отстъпването в дългосрочен план от вземането на решения в Съвета с „претеглени гласове” за сметка на „двойното мнозинство” и Ioannina-Mechanismus (45) също засилва равенството на ДЧ (292). Ролята на националните парламенти в приемането на материалното право на ЕС намалява, засилват се процесуалните гаранции (293).

Германия остава суверенна; притеснения будят начините за промяна на международния договор; КС ще бди

И след ДЛис ФРГ остава самостоятелен суверенен субект на МПП – територия, народ, власт (298 и доста нататък).

Опростените процедури за промяна на Договорите са сравними с ратификацията (243; 309-314).

Докато при ДМаастр такива централни държавни области като вътрешните работи и правосъдието (третата колона) се засягаха само при единодушие и то без пряко действие, „мостовите процедури”* не са равностоен еквивалент на ратификацията. За да гласува „за”, германското правителство трябва да е получило съгласие със закон дали нивото на легитимност на ЕС е достатъчно по въпроса (319, 365). В останалите „мостови” области правителството може да се откаже от ветото и с просто решение на парламента (320).
„Клаузата за гъвкавост” (308 ДЕО) в редакцията на 352 ДФЕС нарушава забраната за бланкетни разпоредби при определяне на компетентност и затова за всяко използване правителството трябва да иска ратификация от парламента (328).
До учредяването на европейска федеративна държава (респ. смяна на конституцията), ДЧ не могат да бъдат лишени от правото на „контрол на интеграцията” (334). В този конституционен контрол се изразява иначе практически незначителната разлика, че федералното право дерогира провинциалното, но европейското не дерогира националното, а последното само не се прилага (335 – 340; също и чешкия КС). Не Договорите или Декл.17 водят до прилагане на съюзното право, а разпоредбата на ратификационния закон и то само в рамките, в които законодателят може да приеме такъв закон по действащата К (343).
В областта на „анексната компетентност” (напр. наказ.правната) ратификацията на ДЛис е конституциосъобразна само при стеснително негово тълкуване (361).
Задължението за военно застъпничество е политическо, а не правно (387). Но ако се тълкува, че Съветът може да реши конкретни акции, представителят на Германия трябва да попречи на единодушието (388).
ЕС не е лишен от социални цели (393-400).
Ратификационният закон е конституциосъобразен само при даденото тълкуване (420).

За противоконституционността на съпътстващите закони

Фактът, че парламентът възлага част от правомощията си спрямо правителството на комисията по евр. въпроси, сам по себе си не е противоконституцонен, но упражняването им може да е (405).
Още неокончателният (тогава) закон за упражняване правата на парламентарните камари е недостатъчен (с оглед задължението за сътрудничество/ отговорността за обхвата на интеграцията) (406). Споразумението с правителството нито като „акт”, нито като съдържание е подходящо (410). Парламентът носи политическата отговорност за международните договори, затова КС го задължава да предвиди ратификация при опростеното производство за промяна на договорите, да забрани на представителя на правителството да гласува без законово одобрение при „мостовото”; също и при „клаузата за гъвкавост”, както и при „аварийната спирачка” (Art. 48 Abs. 2, Art. 82 Abs. 3 und Art. 83 Abs. 3 AEUV). Освен това трябва да отпадне обвързването на Бундестага от Бундесрата в случаите на конкурираща се национална компетентност (411 – 419).

Съкращения и бележки

ДЛис – Договор от Лисабон; ДФЕС – Договор за функционирането на Европейския съюз; ДЧ – държава членка; ЕО – Европейска общност; ЕП – Европейски парламент; К – германския федерален основен закон, КС – Германски федерален конституционен съд; ХОП – Харта на основните права.

* мостово производство/ клауза – нем. Brückenklausel, англ. bridging clause, фр. passerelle clause. В българското пространство се среща като „клауза за преодоляване на различията” (като отпадне изискването за единодушие, за да се пренебрегнат несъгласните) и „преходна клауза”.

Published in: on 3. октомври '09 at 5:02  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2009/10/03/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%82%d0%b8%d0%b2%d0%be%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b8%d1%82%d1%83%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d0%be%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b0/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: