Действия на решението за обявяване на противоконституционност

В иначе много логичното РКС 6/08 „ВАС с/у КЗК” КС променя практиката си.

Наистина, един закон за изпълнение и допълнение (ЗИД) има 2 действия – (1) отменя старата уредба и (2) приема новата.

РКС 6/08 приема, че ЗИД не е самостоятелен закон (освен до влизането си в сила и освен ПЗР).

Когато новата уредба е противоконституционна, това не засягало отменителното (първото по време) действие на ЗИД-а, счита българският КС.

Това води натам, когато Конституционният съд (КС) е сезиран с искане по ЗИД и, когато това не го устройва, той да си позволява да се произнесе извън искането, по отношение на променения закон.

Схващането е неправилно, според мен, още повече, че КС сам признава, че първото действие е „вторично”, „част от логиката на желаното изменение”, акцесорно, бихме казали. Трябва да се отчита целта на отмяната, а тя е противоконституционното преуреждане. Превратната, противонормна цел трябва да бъде санкционирана.

Спорадичното отклонение на КС не може да бъде споделено предвид принципното разрешение, съществуващо почти петнадесет години, произнесено по нарочно питане в тази насока. Диспозитивът на ТРКС 22/ 95: Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда.” Това е отлично обосновано и с оглед охрана на съществувалите обществени отношения, несъздаването на правен вакуум и липсата на правомощие (за разлика от Германия) за задължаване на НС да приеме конституциосъобразен закон. (Така още в РКС 20/ 1995.)

(Не считам, че КС не може да измени свое тълкуване, още повече, че КРБ се променя, но не е добре това да става заобиколно, мълчаливо и – особено – неособено обосновано. Тълкувателните решения имат силата на КРБ, не са правораздаване по конкретен казус.)

Ако изпитва съмнения по конституциосъобразността на предхождалото ЗИД-а законодателно разрешение, КС по-скоро трябва (служебно) да го изследва и, ако има пречки, да не допусне възстановяването.

ТРКС 22/ 95 конципира действието на решенията на КС:

  • отменят противоконституционния закон (без заобикалката „не се прилага”), от една страна,
  • възстановяват действието на предишния закон в случаите на ЗИД, от друга.
Published in: on 29. септември '09 at 9:23  Comments (3)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2009/09/29/%d0%b4%d0%b5%d0%b9%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%8f%d0%b2%d1%8f%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0/trackback/

RSS feed for comments on this post.

3 коментараВашият коментар

  1. Решение на НС, с което се отменя обявена за противоконституционна разпоредба, е противоконституционно – РКС 24/95.

  2. Продължаването на практика, с която се отменя не само ЗИД, по повод на който е отправено искането, а и на предхождащия закон представлява, от една страна, произнасяне от КС plus petitum. Ако искаха отмяна и на стария закон, оправомощените по КРБ лица щяха да сезират КС и за това. От друга страна този тип решения на КС са непълни, тъй като не се произнасят по двете действия на ЗИД-а.

  3. С РКС 15/ 2010, докл. Ем. Друмева, КС, от една страна, цитира и се връща „в лоното“ на РКС 22/ 95, като отменя ЗИД и възстановява текста на ГПК преди изменението. Дори изрично (което е прекрасна практика – създава яснота) възпроизвежда гласежа на текста преди намесата на КС (= след ЗИД-а) и след намесата на КС (= преди ЗИД-а), като даже си позволява да тълкува закона.
    От друга страна, искането, макар по повод изменението, е за цялостна отмяна на 2 разпоредби на ГПК (в новелизираната версия). С оглед становището на КС, противоконституционна е само част от първата. След решението тази част отпада. Обаче с решението се добавя текст във втората разпоредба, срещу чието отсъствие искателят не е възразявал. Това е така, защото КС не само е намерил искането за частично основателно, но и само спрямо ЗИД-а, а не и самия оспорен ГПК. Произнасяйки се по различен от атакувания закон, КС още повече е ограничил уважаването на искането, дори – разглеждано само за втората разпоредба – е влошил положението на страната на искателя. Вероятно КС е постъпил така поради връзката между двете разпоредби, респ. защото промяната в първята е била свързана с промяната във втората, както и за да не остави уважената част без каквато ѝ да е уредба. Наистина, в системен контекст и като смисъл, решението не надхвърля петитума.
    По този начин КС си проправя пътя да избира кой вариант на текста да остави (да възстанови стария в цялост или да отмени стария частично), когато това не уврежда предполагаемото съдържание на защитавания от искателя интерес (повече, отколкото ако въобще беше отхвърлил искането му изцяло), като същевременно би предотвратил частична отмяна на формална част от текста, която би създала „вратичка“ поради останалите текстове от закона; като все пак не се произнася по разпоредби, по които не е бил сезиран.
    Вероятно по съществото на решението ще последва нарочна статия в блога.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: