Искам си парите – заповедно производство

В бр. 8 / 28.02.2009 на в. „Капитал”, К2 „Бизнес”, раздел „Предприемач”, стр. 52 е публикувана статията ми „Искам си парите” с подзаглавие „Бързото събиране на вземания може да е бавно и скъпо занимание” (редактор: г-жа Теодора Василева).
В каре „Замисълът на процедурата” е обяснено, че заповедта за изпълнение се използва в Европа, за да се избегне продължителен съдебен процес, а в България – наместо извънсъдебните изпълнителни основания. Посочени са двата вида заповедно производство.
Предмет на статията е хипотезата, в която заявителят допусне грешка във формуляра (данни, подпис, държавна такса). Новият (от 2007-8 г.) Граждански процесуален кодекс специално урежда служебното задължение на съда да даде срок за поправка на нередовността. Констатирана е обаче и неправилна съдебна практика, включително на ВКС, която (вероятно с цел отмятане на дела) направо „отхвърля” заявлението (!). Предвид силно неблагоприятните последствия за бизнеса, гражданите и правовостта на държавата ВКС би трябвало да се произнесе отново, евентуално тълкувателно.
Това е набързо направено резюме на статията. За подробности можете да прочетете ЦЯЛАТА СТАТИЯ В САЙТА на „Капитал”.
Относно (заявленията за) издаване на) заповед за изпълнение вж. в Уикипедия.
Становището ми изглежда се подкрепя от Кр. Влахов в „Актуални проблеми на новия Граждански процесуален кодекс” и от ГК на ВКС. Обратното, че сбъркването на държавна такса, вкл. с 1 ст. би довело до отказ, без таксата да подлежи на връщане, се застъпваше от Ст. Кюркчиев в „Заповедното производство”.