Отговорност на държавата за неупражнена нормотворческа компетентност?

Попаднах на нещо странно, докато разглеждах новините. В сайта на БГ Фактор съобщават за съдебно решение, с което е осъдена държавата за това, че не е издала нормативен акт. Твърди се, че от липсата на политика по ограничаване на рисковете в специфична област са настъпили вреди. За съжаление, не е много ясно дали включените в статията разсъждения са от съдебното решение (решение от 31.03.2008 г. по дело 2119/05, съдия Майя Русева) или са мотивите на ищеца. За съжаление, не става ясно дали МС е имал законова делегация и задължение да го издаде.

СГС бил осъдил администрацията на МС, за това, че не е издаден нормативен акт в сферата на борбата с наркоманиите. Наркоман „починал от наркотици“, което причинило морални вреди на ищцата майка.

« […] Министерски съвет като висш орган на изпълнителната власт има конституционна делегация да издава нормативни актове […], обществените отношения, които засягат основни права на гражданите / особено правото им на живот, здраве/ следва да имат приоритетно значение за държавните органи. Този принцип е залегнал и в разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека. […] такъв един проблем – следва да бъде „забелязан“ от държавата, този проблем не само следва да бъде констатиран и коментиран- от държавните институции, но последните трябва и да приемат конкретни правила, норми за неговото регулиране / което регулиране следва да бъде направено именно с нормативен акт, доколкото проблемът засяга широк кръг представители на обществото, особено непълнолетните /.[…]

налице са предпоставките на цитирания законов текст: противоправно бездействие на държавен орган, наличие на неимуществена вреда на ищцата / смърт на детето и/, причинно- следствена връзка между бездействието на държавата и настъпилата вреда (липсата на нормативен акт, който да даде адекватна регламентация, насока, да създаде условия за решаване, ограничаване на процесния остър проблем принципно може да се окачестви като причина за изключително неблагоприятното развитие на болестта, явлението наркомания, на обществени отношения в тази връзка и конкретно и като причина – за настъпване на процесната му вреда.)[…]

Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Националният съвет за наркотични вещества /НСНВ/ […], няма собствена администрация, а се подпомага в дейността си от администрацията на МС. Законът […] задължава НСНВ, респ. МС да определя и провежда националната политика срещу злоупотребата с наркотични вещества, както и за борба с наркотрафика, като приеме национална стратегия за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества  и срещу незаконния трафик на наркотици и прекурсори и национални програми за борба срещу злоупотребата с наркотични вещества и срещу незаконния им трафик. Четири години по- късно МС с решение, оформено в протокола от заседание на правителството на 20.02.2003 година , без да е известно дали приема или не Национална стратегия, задължава министрите на здравеопазването и на вътрешните работи да внесат в МС проект за решение за приемане на допълващ Националната стратегия План за действие, […] решаването на проблемите не може да бъде отговорност на една институция. [..] Критики в докладите на ЕК и несъобразяване с препоръките на ЕС за приравняване на Националната стратегия с Новата европейска стратегия за наркотиците / 2005- 2012/ […]»

Решението поставя въпроса дали издаването на нормативен акт не е действие по целесъобразност, когато не е възложено със закон. На второ място, как си поделят отговорността главния издавач на нормативни актове (НС) и главния правоприложител (изп. власт). Ако беше издаден акт, но въпреки предвидените мерки беше настъпила смъртта, явно отговорност не би имало. Ако има предвидени мерки, но те не се изпълняват, ясно е, че отговорност възниква. Но какво би било положението, ако съдът прецени (и има ли право да преценява) дали предвидените мерки са годни за постигане на целта.

Според мен заслужава подробен анализ тази практика.

Както е известно, санкцията на диспозицията по чл. 4 КРБ (принцип за правовата държава) е чл. 7 КРБ (отговорност за вреди); чл. 7 КРБ допуска пряк иск, макар тук решението да се базира на ЗОДОВ; по чл. 7 държавата отговаря и за незаконни бездействия. Когато държавата не успее да гарантира правото на живот и не открие извършителя на престъплението по чл. 28 от КРБ, т.е. не изпълни една от най-важните си функции, възниква отговорност по чл. 7, която е специално уредена – поне така смятам аз –  в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления. Мисля си, че въпросът при смърт от свръхдоза може да се разгледа и в тази парадигма с оглед на чл. 52, ал. 3 КРБ (закрила на здравето).

 

Advertisements
Published in: on 15. май '08 at 2:03  Comments (1)  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2008/05/15/%d0%be%d1%82%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b5%d1%83%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b6%d0%bd/trackback/

RSS feed for comments on this post.

One CommentВашият коментар

  1. СОПА е завело дело по чл. 257 АПК срещу Министъра на финансите по повод неизпълнението на задължението му да издаде акт по чл. 2 ЗДТ.
    Ф: Съмнително е дали издаването на нормативен акт е фактическо (материално) действие, т.е. дали този ред е приложим. По-скоро тук се касае за мълчалив отказ, но (за разлика от ИАА) няма норма, която да го приравнява на нормативен акт.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: