КАТ и превенция

На изпращането на съдията ни в Страсбург Здравка Калайджиева една симпатична координаторка от ИОО ми напомни, че лихви върху глоби няма и това била една от причините, според резултатите от проекта им, за ниската събираемост на глобите от КАТ. С въвеждането на „отнемане на книжката за неплатени глоби“ проблемът бил решен, но (не само според мен) методът е малко спорен.

Така или иначе глобите имат превантивна роля. Но ако (масово) не се плащат, губи се целият им смисъл. Държавите по света са измислили различни модификации като напр. Zwangsgeld (който не бил глоба), като координаторката ми сподели за възможността за удвояване на глобата след известен период. Един вид, който е съвестен ползва примоция. За това си спомних, като четох критичната статия на Георги Пауновски за българската пътна полиция във в. „Дневник“ днес, от която по-долу съм препечатал малкото позитивни примери, за жалост не от България.

Пет дни по-рано бях на около триста километра по на юг в Солун. Въпреки неделния ден на един от централните булеварди течеше ремонт на две от четирите ленти и се образува колона. Постепенно тя започна да запушва едно от кръстовищата, когато сякаш от нищото изскочиха двама пътни полицаи и спряха колите, напиращи да минат, за да не се получи блокиране на пътя. Година по-рано в Кавала видях още по-интересен случай. От една от страничните улички край голям булевард няколко автомобила неуспешно се опитваха да се включат в неспирния поток от автомобили. В този момент минаващ в района полицай застана насред булеварда, спря трафика и пропусна чакащите.

Ето и друг интересен случай, пак от Гърция. Катаджии ме хванаха с превишена скорост, за което се полагаше глоба от 350 евро. Опитах се да обясня, че бързам, защото спътникът ми е болен, разиграх и малко театър и в крайна сметка полицаят намали фиксираната скорост и ми обясни, че това ще ми струва 50 евро. Помислих си, че става въпрос за неговата надница, но не познах, написа си ми акт, който трябваше да платя в която и да било поща в Гърция. Имах десет дни, на единадесетия глобата се удвоява, а с всеки следващ продължава да расте. Час по-късно вече се бях издължил в най-близкото градче, без висене по опашки и разправии. […]

Като говорим за превенция, ето на какво станах свидетел в Майнц (Германия). Две коли бяха катастрофирали сравнително леко. Дошлите на мястото пътни полицаи вече приключваха с канцеларската работа по инцидента, когато единият се отправи към патрулката и се върна с метла. С нея събра стъклата от стоповете и фаровете на пострадалите коли от пътното платно и ги изхвърли в намиращото се наблизо кошче.

Сещам се и, че в учебника ми по немски имаше разказа на един египтянин за реакцията на немски полицай, който го спрял за превишена скорост: Обяснил му, че е опасно, и за станалите катастрофи. Направо да ти е кеф да те спрат. Явно това е разковничето – работата да се върши с (показно) усърдие и съпричастност, а не със злоба от засада. Явно на Пауновски такива неща са му направили добро впечатление. Аз не карам.

Published in: on 29. април '08 at 9:05  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2008/04/29/%d0%ba%d0%b0%d1%82-%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b8%d1%8f/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: