Декрет за забрана на запетайката пред алинейката

Както обичам да казвам, когато си говоря сам, запетайките са като солта: Без сол супата е блудкава, а – текстът неясен, а ако се прекали, супата става пресолена, а текстът ти трови живота, а освен това пак е неясен. За поставянето на запетаите има строго определени места и логични правила, които почиват на синтактична основа.

През последния месец обаче ме терза един проблем, и то основно поради заниманията ми с превод от немска правна книжнина. Немската пунктуация е понякога доста странна, но като махнем тези изключения, доста прилича на българските правила за поставянето на запетая.

В своето членение нормативният текст обикновено изглежда така:

Чл. 7. (5) Държавата не отговаря…

(Подробности за подразделенията има в Указ 883, ако не се лъжа за номера, към ЗНА, променени наскоро.)

Точката след цифрата 7 означава, че става дума за числително редно (седми), какъвто е и случаят впрочем за изписаният в скоби номер на алинеята. В студентските писания обикновено нотацията изглежда по следния начин: „Според чл. 7 (5) държавата не отговаря…“, на което старата гвардия отговаря, че скобите се използват само по силата на въпросния указ и само за членението на текста, а в разказния текст биха имали друго значение и употребата им така е съвсем лаическа. За думата „алинея“ си има обичайно съкращение и обичаят в правната книжнина е да се пише: „Според чл. 7, ал. 5 държавата не отговаря“. (Както аз, недейте се съмнява, винаги съм правил.)

Наистина, така традиционно се записва и именно тук ме покруси немското съкращаване, което в най-крайния си вариант отново пропуска думата за алинея (Art 7 V – като ще е гарга, да е рошава, като ще е съкращение, да е кратко), но по-странното е, че дори в по-умерените варианти не се пише запетая между номера на члена и съкращението за алинея (Art. 7 Abs. 5).

Това ме накара да се замисля дълбоко за необходимостта да се поставя запетая и за синтактичната функция на следващите съществителни от поредицата обозначаваща мястото от текста на нормативния акт.

Както и да го мислех, не виждах достатъчно основания, за да се пише запетая.

Нямаше изброяване на отделни еднородни части.

Нямаше обособяване на части.

Примката се затягаше.

Реших да се престраша да питам една колежка от офиса, която много отдавна, докато е била млада, работела като коректор и оттогава е много зла. За жалост, тя само ме изгледа злобно.

В съзнанието ми изплуваха бледи спомени за някакво „приложение“. Ми да, защо проклетата алинея да не играе синтактичната роля на приложение? (Както по-късно се оказа, това май не беше добра идея.)

Бях отчаян. Е, не чак толкова, че да се обадя на ИБЕ-БАН.

Реших да потърся последна моя пристан при Учителката ми по Български. Допитах се до нея, но уви, тя не подкрепи идеята ми за приложението. Приложението били разни писатели фантасти и други такива двойни играчи. Но пък беше, слава Богу, съгласна, че няма откъде да се пръкне запетая там. Отнасяли се като род към вид, към подразделение и не били от едно ниво, че да се пише запетая. (Сега се замислям, че може работата да е като с прилагателните от различен тип, между които не се пише запетая.)

И така, поуспокоен, реших да залепя в офиса декрет да се пише вече „Съгласно чл. 7 ал. 5 държавата не отговаря“. Твърдо. Без запетайка.

Единственото притеснение, е да не би някой граматик да излезе и да каже, че инаквото било установеното традиционно записване и с оглед на това трябвало да се прави така и занапред. Такива изключения могат да се видят доста, стига да се отвори официалният справочник. Учителката ми обаче беше скептична, тъй като не била чела досега да има точно такова изключение. А и питам се аз, колко ab auctoritate може да е позоваването на специализираната ни литература, като – освен в „Сиби“ – в нея ярко и крещящо се усеща липсата на намеса на коректор.

А някой ден може да потърся още мнения. А дотогава – чакай и се надявай.

Advertisements
Published in: on 23. април '08 at 11:50  Вашият коментар  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2008/04/23/%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d1%80%d0%b5%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%b5%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4/trackback/

RSS feed for comments on this post.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: