Не искам да бера срам

Надеждите ми, че посещението на Жозе Барозу ще спомогне и за това, онова говедо, пикаещо по фонтаните, да бъде изхвърлено, се изпариха. Още от плевенското си кметуване, но най-паче откакто е министър Румен Петков скандализира обществото (или поне на мен така ми се струва) с арогантността си. За друг толкова нагъл и безочлив човек не се сещам. Всяко негово публично изявление е свързано с перверзен хумор и ирония към българския народ. По всичко личи, че си прави успешен социален експеримент дали може безнаказано да се подиграва с избирателите си и още по-явно да го изтъква.

Забавянето на Съвета на 3:5:8 (все едно не могат да анализират неприсъствано и да се разберат с телефонна конференция) означава точно това – че се изчаква дали няма да се разминат нещата.

Впрочем полицията се развива бавно, но положително, особено ако за критерий (фон) ползваме сегашното окаяно и корумпирано българско общество. Това обаче по никакъв начин не означава, че уродливият диктат на морално уродливия министър с белите чорапки е приемлив.

Барозу точно, за съжаление, констатира, че тежкия рецидив на нарушенията на предприсъединителните условия – които всъщност са условията на едно що-годе приемливо общество продължава.  Вече сме били официално предупредени, не е да не знаем или да се правим, че не знаем. Съмнително е дали „изправната страна по договора” (ЕС) за трети път ще преглътне. По-нормално е да наложи предпазната клауза.

Ето от това не искам да се срамувам. Впрочем този проблем едва ли впечатлява много хора, защото идеала за повечето съграждани (извод от обществената търпимост) е именно този, който е успял ловко да завоалира престъпното си поведение, този, на който по-тайничко или по-явно искаме да приличаме.

Защо участваме в ЕО? Заради еврофондовете, които надвишават вноската от бюджета? А защо участват държавите от първата скорост? При тях е обратното, предполагам. Но идеята на ЕО, преди всичко, е да маха икономическите бариери. Затова и признаването на съдебните решения. Е, предпазната клауза ще удари точно тук. Което би следвало да засегне и притесни бизнеса, който да спомогне свалянето на правителството. Но у нас срамуващото се гражданско общество и честният бизнес са малцинство, а мутрофонският надали се интересува от легалния бизнес в ЕИО.

Ето затова ме е срам. Ако бях на мястото на Петков, бих се гръмнал. И сега ми се ще. Дали още има надежда?  

Advertisements
Published in: on 31. март '08 at 11:40  2 Коментари  

The URI to TrackBack this entry is: https://piliph.wordpress.com/2008/03/31/%d0%bd%d0%b5-%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b0%d0%bc-%d0%b4%d0%b0-%d0%b1%d0%b5%d1%80%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b0%d0%bc/trackback/

RSS feed for comments on this post.

2 КоментариВашият коментар

  1. Е най-после. Приели му били оставката. Няма да пишем тука статии и да се излагаме после…

  2. 14.10.2010 – Софийският районен съд обжалваемо оправдава Юрген Рот по обвиненията на Петков в клевета.
    24.11.2010 – САЩ отнемат визата на Петков.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: