Според http://page.mi.fu-berlin.de/rote/Kram/Literatur/nurnochundnurmehr.html разликата е тънка дори за германците. Предполагам, че си личи повече при глаголи, които са лишени от силно (засенчващо нюанса) значение за промяна.

Nur noch
бележело самия процес на намаляване; акцентира на самото степенуване; че нещо е останало; в рамките на конкретно действие голяма част е отминала. Примерът на сайта е »Ich bin nur noch der Schatten der Maria«. Аз съм вече само (превръщам се) в сянка на (предишната) Мария.
Други преводи, които срещнах при бърза проверка в Гугъл, са: е спаднало, ще е едва; поединично единствено (това е синоним на само) или вече; нерядко не се превежда на български, защото самият глагол в изречението може да носи идеята за намаляване. Защо не и намалява, а в някои (!) случаи само още.

Nur mehr (само според Дуден може и nurmehr, но не го препоръчват)
обръща внимание на самото превръщане, на разликата в степента; че нещо се е изгубило; абстрактно сравнение с обичайните обстоятелства или между две действия/ момента. »Ich bin keine Königin, sondern nur mehr eine Gefangene«. Не съм кралица, ами вече само затворничка. Реални преводи: по-скоро, само.

В българския, оказва се, и „остава”, и „само”, имат двояко значение, докато в немския изречението „остава само да го заровим в гроба” може да се преведе по два начина. Според сайта »Es bleibt nur noch übrig, ihn zu begraben« ще означава, че са извършени всички подготвителни дейности с покойника /опело, обличане../. »Es bleibt nur mehr übrig, ihn zu begraben« означава, че човекът е умрял /не може да се спаси/, вкл. преносно. »Er braucht nur noch wenig Geld«: трябват му още само малко пари да досъбере (или по-точно само още). »Er braucht nur mehr wenig Geld«: вече му трябват по-малко пари от преди години.
Отрицанието и на двете е nicht mehr (/по/вече не – jd kann nicht mehr etw. tun /но може да си значи и не повече – etw ist nicht mehr als anderes/).
Австрийците познават само „nur mehr“ (понякога дори само mehr). Употребата му в германския, когато би трябвало да е „nur noch”, е, според статията, австрицизъм.

Nunmehr
Според Варих и Дуден значи сега, от сега нататък. Т.е. вече, занапред. Според статията при намаляване ще обръща внимание на резултата сам по себе си. Може да се използва и без случаи на намаляване, дори обратно: „der Krieg dauert nunmehr drei Jahre“. Друг превод: понастоящем.

За пълнота ще добавя три неидиомни значения:
Immer noch (пише се и винаги се е пишело разделно, както и малко по-архаичният синоним noch immer) според Варих означава „нещо, което и до сега е без прекъсване“, най-често се превежда като все още,  но може и винаги, продължава, все така.
Естествено nicht nur …, sondern auch … си значи не само … /ябълки/, но (ами/ми) и … /круши/. Така ще е и при „nicht nur mehr Ressourcen einlegen, sondern effizienter arbeiten“.
Noch nicht – още не (се е случило).

How to open a Folder with invalid name? Directory renaming or delete via DOS.

Работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие „при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст” (ПОСВ).

От 1987 г. до сега разпоредбата е била изменяна неколкократно (с оглед различните системи за пенсиониране), но ядрото ѝ не е засегнато. Понастоящем предпоставките, конкретните ОСВ са уредени в чл. 68 КСО (до 2011 г. – точкова система – стажът може да се компенсира с възраст и обр.).
Законодателната идея, която, струва ми се, стои зад нея, трудно може да се каже политически коректно: да могат да се „разкарат” възрастните, за да се освободи работа за младите. По време на приемането ѝ е цел държавата да осигури работни места за всички, а въпросът за мизерността на пенсиите не се поставя. За традиционната дискриминация намеква и проф. Мръчков (Трудово право, 5. изд, № 576 във връзка с ЕСХ). Ако лицето е станало непригодно, то може да бъде уволнено на самостоятелно основание. Решението е на работодателя – той може да предпочете да запази квалифицирания, опитен и познат му професионалист – пенсионер или кандидат-пенсионер. (Дотук подобно и Мръчков в цит. ТП и в 9 изд. на Коментара на КТ.)
Формулировката „при придобиване” дава възможност за няколко тълкувателни варианта: (а) в деня на придобиването или (б) щом предпоставките продължават да са налице (а очевидно възрастта и стажа с времето се дори надхвърлят); при това е възможно уволнението да последва по-късно в (б1) същото трудово правоотношение или (б2) спрямо лице, което при назначаването си вече е било пенсионер (е имало право на пенсия). Вариант „а” безспорно се отхвърля (Р 4072/ 04 по д. 5074/03 І отд. ВАС), той е и трудно практически осъществим. Според мен вариант „б2” („във всяко правоотношение”) съответства най-много на обществено-политическата цел на закона. Основанията по чл. 328 не се изсрочват, стига състоянията да продължават (Р 1921/05 по в.д. 805/05 на ВрачОС). При назначаването си работникът е знаел за тази възможност на работодателя, но се е съгласил да постъпи. Новата задължителна практика на ВКС (Р 542/09 по д. 256/09 ІV ГО*) обаче възприема обратното разрешение „б1” – вероятно целейки от грижа към работника да премахне несигурността на правоотношението. Това междинно разрешение (между „а“ и „б2″) намира подкрепа и в дословието – придобилият ПОСВ не може да го придобие отново след назначаването си.

2. С ДВ 46/2010, в сила от 18.06.2010 г. е допълнен ЗДСл и аналогично КТ с т. 10а

при наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение е възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил** правото си на пенсия.

Разпоредбата обхваща пенсионери, които в течение на трудовото си правоотношение придобиват ПОСВ по чл. 68 КСО. А това е възможно, когато са били назначени, след като са се пенсионирали на друго основание, и по-точно „ранното пенсиониране” по чл. 69 КСО, при което няма изискване за възраст. От мотивите и обсъжданията на законопроекта (сигн. 054-01-37) става ясно, че основната причина са съкращенията в системата на отбраната и противоречивата практика на ВАС по ЗДСл. Според част от нея органът по назначаването не можело да уволни при придобиване на право на ПОСВ лице, което е било назначено като пенсионер. Новата точка има следователно уточняващо значение и цели да подкрепи съществуващата практика в обратна посока. В КПВ и КТСП*** са направени предимно редакционни корекции по проекта (от алинея става точка).
Не е приет на второ четене изричният текст, че може да се прекрати ТПО и с лице, което е назначено, след като му е била отпусната ПОСВ. При това положение очевидно следва към този момент да важи противната позиция, застъпена в цит. по-горе практика на ВКС.
След промяната изглежда, че ако преди назначаването правото на пенсия е било възникнало, но не е било упражнено, ТПО не може да бъде прекратено по т. 10а. (И в неприетата част за ПОСВ е било от значение „отпускането“; остава да важи практиката на ВКС).

3. Скоро след това, със ЗИД КСО ДВ 100/2010 г., в сила от 01.01.2011 г. т. 10а е изменена както следва:

когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

Пенсионната реформата засегна чл. 68 КСО (бяха завишени критериите за стаж и възраст, и то в перспектива), но с изменението на КТ, макар чрез същия ЗИД, изглежда няма пряка връзка. Идеята според законопроекта (сигн. 002-01-99) е да се прекратяват договорите на лица, които са получили всякакви ПОСВ (не само по чл. 68 КСО; вероятно например и по § 5 КСО – учители), а не само „ранно пенсиониралите се”. Така е и сторено – с промените е:

• създадена възможност да се уволняват лица, които при назначаването си са били пенсионери за ОСВ. С това очевидно губи значение цитираната по-горе практика на ВКС.
• отпаднала изричната възможност да се уволняват лица, които при назначаването са били „ранно пенсионирали се”. След като текстът не завършва с „пенсия”, а продължава със „за осигурителен стаж и възраст” се получава точно така – не знам дали е нарочно целено, или не е обхванато поради редакционна слабост.

Склонен съм да виня за този законодателен хаос не само типично неумелите законотворчески напъни на ГЕРБ, но в случая и щенията на МТСП. Нямам достъп до документите, но косвено от протоколите и докладите на НС изглежда, че първоначално под давление на МТСП не е приета частта за безкрайност на възможностите за уволнение на придобилите ПОСВ; няколко месеца по-късно т. 10а получава точно този смисъл. И обратно, МТСП подкрепя и разширява идеята за напътване на практиката в случаите на предшестващо „ранно пенсиониране”; няколко месеца по-късно този смисъл на т. 10а отпада.
Какво следва да стане с проблемната практика в случаите на „ранно пенсиониране”, след като разпоредбата, давала предимство на едното тълкуване е отменена? Дали отмяната следва да се възприема като промяна на волята на законодателя, още повече че основанията за едностранно прекратяване на ТПО са изчерпателно изброени? При липса на достатъчно време за проучване на стенограми и др.п., не е алогично да се възприеме тъкмо това. Или следва ВАС да прилага т. 10а и в старата ѝ редакция, като се позовава освен на (всъщност неясните) мотиви на законодателя и на някаква аналогия или аргумент за по-силното основание: след като назначеният ОСВ-пенсионер може да бъде уволняван, трябва да може да бъде уволняван и пенсиониран като военен, полицай и т.н.? Мисля, че второто разбиране е по-оправдано с оглед целите на закона. Правото на ПОСВ се придобива тепърва, преди това е имал друго право на пенсия.
Промяната е извършена само в КТ, а не и в съответната ЗДСл. Разликата (вж. двете точки/ рубрики по-горе) не намирам за оправдана.
И след тази промяна изглежда, че лица, които към назначаването си имат право на пенсия, но не са го упражнили, не могат да бъдат съкратени, което е странно, доколкото упражняването зависи от самите тях.
Нищо чудно в близко време да наблюдаваме още 2-3 епизода на щурането.

———
* В него четем: „забрана за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ с вече пенсиониран работник или служител е в интерес на работника или служителя и е гаранция, че работодателят (който при назначаването на работника или служителя е знаел, че наема лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст) няма да злоупотреби с възможността си по всяко време да го уволни на това основание”. Касационното обжалване (К.О.) е допуснато с О 284/09. Между тези О и Р е било допуснато К.О. и с О 302/09 по д. 381/09, по което понастоящем според сайта на ВКС няма решение. След създаването на задължителната практика ВКС не допуска К.О. – О 412/10 по д. 169/10. В О 1020/09 по д. 771/09 тази или подобна практика се споменава, без да се обсъжда правилността ѝ, в случая е неприложима. К.О. не е допуснато на процесуални основания и с О 1710/09 по д. 1312/09 и О 600/09 по д. 127/09. В „Сиела” е публикувано и Р 231/08 по в.д. 408/08 на ВидОС, където предпоставките са останали недоказани. Вж. за пълнота и Р 1214/95 по д. 747/94 ІІІ ГО ВКС.
** Създадена е и нова ал. 3, според която работодателят може да провери дали служителят действително се е пенсионирал.
*** Протоколът от първо четене на 12.V.2010 г. понастоящем е изпуснат на сайта на НС.

Препратка към обсъждане на въпросите дотук.

• Характер на правото на отпуск.
• График
• Отлагане и др.п.
• Развитие на отпуска във времето – спрямо графика.

Препратка към разсъждения по втората порция теми.

Ще ми се тук да направя и един политически коментар. Президентът не злоупотребява с правото си на вето. Наложи го по спорните промени, но мнозинството от ГЕРБ прегласува закона. В пленарна зала Тотю Младенов обясняваше как в други държави отпускът въобще не можел да се прехвърля. Лявата опозиция не възразяваше за давността, само да не е с обратно действие. Младенов отново: ма то в чужбина има давност. КС го поряза. Тотю: доволен съм. Да си помислиш, че въобще не разбира за какво става дума.

Лято е. Певците реват – не могат да се пенсионират, архивът бил умрял. Ама имало съдебна процедура за установяване – нищо, нека поревем. Излиза Б. Борисов: да се създаде олекотена административна процедура… Късна есен: проектозакон за установяване на стажа – по съдебен ред. Новото – свидетел не може да е всеки. (Все едно съдът не може да прецени надеждността им.) Може да са само доказани свидетели от същото предприятие. Ама нали архивът е умрял, те как ще докажат, че са служили там… (По материали от медиите.)

Първият проблем: липсата на време налага повърхностно разглеждане в о.с.з. В реалния живот законът дава време на страните да обмислят и консултират добре своите твърдения, докато в ТВ предаването за всичко има 1 час. От който, в третото дело, 5 минути отидоха за репортаж от някакво село, 5 мин. – за реклама, а поне 25 – за скандал в залата в отсъствието на съдията, в който по-окатият побеждава.

Епизод 1 – херния; загрозяване на корема; 3 операции

Въпреки че Антон Станков е наказателен съдия (май вече бивш), чиито възгледи за развитието на съдебната система аз в значителна степен не споделям, трябва да призная, че се справи в значителна степен добре с гражданското дело в телевизионните условия:

• взе становището на страните по даване ход на делото;
• направи задължителния доклад и в него квалифицира иска (по кой член е), ясно обясни кои са предпоставките, за да бъде уважен, и указа на страните кой какво трябва да се стреми да докаже;
• сравнително успешно се справи с лудото отче;
• накрая мотивира присъдата и се произнесе как биха се разпределили разноските.

Въпреки това от разговора ми със зрители – неюристи стана ясно, че не са успели да се ориентират къде е същината на процеса.

Епизод 2 – спор в жилищна сграда

Телевизионен арбитър беше Искра Онцова, която според регистрите на ВАС е адвокат, а не съдия. Според нея самата се занимава с право от 10 г., според интернет – поне към 2009 г. е била адвокат с редица изяви по ток-шоута; на страницата си в „Лекс“ призовава към извършване на престъпление – разписки на призовки с невярно съдържание. Търпи критика:

• заседанието започна с нещо като разпит на страните – неясно защо;
• едната от страните явно не дочуваше и не беше добре комуникативна; съдийката не направи нищо в посока назначаване на тълковник, не се и опитваше страната да разбира въпросите й, прекъсваше я без да я изслуша (с думи като „ясно” и „достатъчно” – каква ирония);
• не отстрани свидетелите от залата преди изслушването им (наистина предвид ТВ формата и Станков не направи това, но поне ги накара да седнат в публиката), а ги постави всеки на банката „до своята страна” и ги разпитва паралелно оттам (поначало се застава по средата срещу съда и това има и психологическо значение).

Епизод 3 – нищожност на договор, (не)гледане на леля

Онцова отново не се държа на нивото на съдия:

• пак не посочи как разбира твърденията на страните и за какво ще се води процесът (т.нар. доклад);
• не посочи по кой закон е спорът (според мен при квалификацията трябваше да се обърне внимание на действителната воля на ищеца (а не само на дословно формулираното), на наведените фидуциарни отношения, на евентуалната симулация на договора, на евентуален неписмен договор за гледане между продавача и купувача в полза на трето лице – лелята; според мен това следва от служебното начало);
• задаваше насочващи въпроси и често сама си отговаряше, беше предубедена (напр. по време на процеса задаваше въпроса защо лелята живее в чужд апартамент (което излизаше – един вид, – че е по милостта на ответниците), а едва в решението призна, че тя има право на ползване; питаше дали са обгрижвали лелята и изслушваше отговора в утвърдителната му част, а го прекъсваше, че това е било до 2008 г., а в процесния период лелята е останала сама; също и за квартирантите);
• позова се на „видеото” (непредявено в заседание, не беше доказателство);
• не призова бившия собственик, въпреки искането на ищцата;
• отново не се справяше с реда в залата;
• накрая отхвърли иска като „недопустим и неоснователен” ?!? – това могат да твърдят само адвокатите и то алтернативно, но не и съд да се произнесе така – „недопустим” означава, че съдът счита, че не може да се произнесе по съществото на спора, защото в случая лелята не е процесуално легитимирана.

От телевизията, също за съжаление, не бяха на ниво:

• можеха да консултират лелята да предяви правата си по по-успешен начин;
• т.нар. морален вот на публиката отново беше основно от лица, които са поканени като поддръжници на една от страните;
• водещата „Нана” също беше пристрастна – задаване на удобните въпроси, прекъсване на неудобните отговори; обидно-язвителни реплики към по-старата жена: напр. с памперси ли е в момента?, омарът рак ли е или риба?, трябвало ли племенницата да може да играе карти? и пр.;
• едната от страните беше подканена да „обещае по телевизора”, че ще се държи добре, отново без договор (също и миналия път, когато това направи жената, която преди това твърдеше, че щяла да прескочи ищцата, ако е паднала на стълбите).

Епизод 4 – чичо с/у племенник (къща без баня и незаконни постройки)

Трагикомедията под шефството на Онцова и Нана продължава. Идеята за съд се е изродила дотолкова, че дори през малкото време от предаването, което е отредено за съдебно заседание, страните вече не проявяват респект към „съда“, а „съдийката“ непрекъснато им задава въпроси (инквизационно, а не диспозитивно начало), без да им дава възможност да се изкажат (това няма име). Законодателят е предвидил, обособил и предписал съдържанието и поредността на отделните етапи на делото. Както и преди (вж. по-горе), по ТВ повечето са слети и разбъркани, а друга част отсъстват. Наред с това Онцова:

• запитва свидетеля дали знае, че трябва да говори истината, вместо да го попита дали обещава;
• прояви ненужен (към ирелевантни факти) интерес как точно се къпят членовете на ищцовото домакинство;
• тросна се на служебната защитничка, че съдебните прения са приключили и да кажела какво претендира, което ясно показва, че не познава процеса – всъщност етапът съдебни прения (така се наричат пледоариите в наказателния процес, в гражданския – „устни състезания“) е тъкмо последният етап, в който страните развиват доводите си;
• макар че служебната защитничка очевидно се позоваваше на давност, в решението си прие, че твърдяла „търпим строеж“ (без да каже защо я коригира);
• в мотивите на решението си отчете, че първият иск е за построяване на баня, а накрая (в диспозитива) въобще не се произнесе по него.

Всъщност вина имат и сценаристите (или каквито са там) на предаването, защото сред „многобройните обаждания“ за отново избират неподходящо за гражданско дело. Гражданският съд не би могъл да произнесе решение като това на Онцова. По подобни искания се произнасят строителната администрация, а евентуално административно съдебно дело би могло да се проведе срещу нейн акт/ отказ/ деликт. Отново, макар че предаването се афишира показващо разрешенията по българското право, не беше цитирана нито една конкретна материална законова разпоредба. Съдът не обсъди и възможността да администрира съсобственическите отношения (да разпореди отпушване на ВиК – 32 ЗС) или да даде негаторна защита  - 109 ЗС. Не стана ясно и дали има решение за разпределение на ползването (изказване в тази посока беше спряно) и дали за спирането на ВиК е сезиран строителният контрол.

Епизод 5 – Има ли наследство

31. октомври 2010 г. Съдебната част е 16 мин. (минута 18-а – 32-а и 52-а – 54-а от клипчето). Искра Онцова използва и тях, за да се поизложи. Да се открои „с какво” става все по-трудно, защото обсъдените по-горе грешки се повтарят. Може би предаването има 2 лафа: „Съдът се оттегля на завещание…” (мин. 31-а), но лошото произношение се дължи на бързането да се прекъсне заседанието – в предишни издания е казвала правилното „съвещание”. Другият е „Паръта е лакома” – тази последна реплика на ответника е квинтесенцията на процеса. Иначе не стана ясно защо „съдията” е допуснала свидетелите; какво е положението за горницата от 16 до 25 дка; прикритата уговорка за доизплащане под условие. Наистина пълномощното не беше оспорвано в заседание, макар че пред Нана ищците твърдяха, че е фалшиво – ако го бяха включили в съдебната част, сигурно щеше да е по-интересно.

6: „Кметът и хората” (оспорено пълномощно за нотариален акт)

Едната водеща (Нана) я интересуваше повече дали ответникът е обичан от съгражданите си, отколкото имотният спор, а другата водеща (Искра Онцова, представяща се за съдия) – над какво се заклева ищецът (такъв обичай в нашия процес няма), така че малко се разбра (или поне от мен) какъв точно е спорът – ревандикация, установителен за документ. Отново нямаше и намек за квалификация, никакви закони (ни материални, ни процесуални), а само общи приказки. Измежду тях се разбра, че според „съдийката” всеки можело да откаже да свидетелства (в противоречие с чл. 166 in initio ГПК), че оспорването на официален документ не можело да става със свидетелски показания (без да се прави разлика между чл. 194 и 164 ГПК). Единственото по-положително, но не съм сигурен че е било съзнателно целено, а не е било предизвикано от извънредния наплив на гости, е че безпристрастната част на публиката беше отделена и само тя гласува.
При това положение (доколкото водещата юристка остава същата) коментирането на последващите епизоди става безпредметно и вероятно ще го прекратя.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

От отдавна си мисля, че при непрекъснатите противоконституционни подстрекателства на изпълнителната власт (и нито едно разследване по тях), допълнително подриващи доверието в съдебната система, има нужда от медийна изява, която да я доближи до хората, да я покаже в действие. Нещо като американските съдебни сериали. За съжаление, общественото мнение не се формира от реални данни, от пряк досег, а от слухове и медийни мероприятия. Аз съм сигурен, че хората, които са се съдили или са били съдени, са много по-доволни от системата (предвид че винаги 50 % са губещи), отколкото тези, които слушат само критиките (защото човек рядко се изказва, когато нещата вървят добре). (Две седмици след написването разбрах и допълвам, че подобно изследване (на ПРСС/ Алфа Рисърч) имало за съдилищата модели и за контролна група, т.к. по новините беше обявена поредна негова част.) Като например, че делата в България са след сред най-бързо гледаните в Европа (мисля, че някъде съм привеждал статистика), че 130 съдии в един коптор в София решават непосилно много казуси на ден (и ето отново опитват да подобрят законодателството), че осъдителните присъди в България са към 90 % (при средно европейски 50) и т.н. Разбира се, липсва качествена атестация, която да открои некомпетентните.

Та на този фон учудващо добра идея се появи у „Станция Нова”, продуцирана от двама известни водещи, чието име не ще спомена, моята песен за да не опетня. Оказва се, че всъщност идеята е заимствана от чужбина, но както и да е… И все пак: хвала!

Обикновеният човек може да добие известна представа какво е континентален съд.

За съжаление, засега представата е само „относителна“. Ужким идеята е да се покаже съдът, а етапите извън зала остават скрити, а процесуалните правила за заседанията – неспазвани.  Надявам се, че у зрителите не се създава впечатлението, че истинските съдии са толкова пристрастни и непрофесионални, колкото тези по ТВ. (В действителност част от тях са студени буквояди, но такава е професията.)

Какво ги засяга? Ай да оставят самите автори и изпълнители да си гонят правата, ако решат!

И да не ми пречат да работя, карайки ме да се пресягам да изключвам радиото.

Или поне да бъдат честни – не ни се иска да даваме пари на музикантите, не смогваме със сроковете за отчетите, искаме само ние да определяме цените, не ни отърва законодателството, искаме да сътворим нов, ужким европейски модел и понеже няма толкова подкупни автори, министри и депутати, се налага публично да шантажираме политиците и да манипулираме народонаселението. Или поне сменете диктора.

Вие да чухте нещо конкретно? Стига общи и нагли приказки.

(А сега се зачетох – без мотиви се предлага и отпадането на компенсационните възнаграждения (~1 ст. от цената на всеки диск отива за авторите), каквито се изискват по европейското право.)

За обратен порядък можете да ползвате функцията на браузъра за търсене (Find) с въвеждане на (новия) номер или да преподредите (sort) в офисна програма (Word, Excel etc.), затова накрая съм оставил съвсем новите членения. Ето и вариант за печат (pdf).

.

Повечето от тях се солидаризират и оплакват липсата на гражданска активност (коментар 32) и на архитектурна и естетическа оценка на сградите (3, 17). Има и няколко междукварталски войни (кой е по-по-най.)

Оказва се, че предвид новия („престъпен“) общ устройствен план сградата може би е законосъобразна (26, 32, 36). С известни съмнения за площта на кулата (19). Виновен за това, някъде двойно, повишаване на етажността бил гл.арх. Диков. Отговорна за разрешаването на конкретната сграда също е ДАГ (4, 13).

Посочването от моя страна на районния кмет е по-скоро в духа на № 9 – един проактивен кмет би си заслужил преизбирането, а в случая едва ли е останал неосведомен. (Даже се оказва, според непотвърдени „злие езици“, че била негова – 27. Чудесно направо.) Иначе в началото настоящият започна добре – отчети пред обществеността, вестници, сайт.

Единственото критично мнение ме упреква  в „чудесна“ манипулация (17). Започва с признание на два факта, преувеличава символистичното значение на казаното, продължава – вероятно – с констатация за формална законосъобразност и завършва неясно как, тъй като, за съжаление, не се визуализира изцяло. Няма и как да се разбере, тъй като потребителят е нерегистриран.

Наказателен кодекс
Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) (1) При постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
(2) В случаите по чл. 57, ал. 1, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години.
(3) Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс.
(4) В случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 – 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
(5) Правилата по ал. 1 – 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 – 11.

Системите за редукция са поне 2:
а) намаляват се законоустановените наказания и съдът определя в тях – както е при непълнолетните; при непълнолетните няма пречка да се падне и под новия минимум – 63 ал. ІІ вр. 55.
б) индивидуализира се наказанието в общите граници и след това се намалява – както предвижда ал. І на чл. 58а; ал. ІV изключва да се ползват двата бонуса едновременно.

ЯВОР НОТЕВ (Атака; 19. март, второ четене в пленарна зала НС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Като участник в работата на Комисията по правни въпроси вземам отношение по дискутирания текст със съзнанието, че той беше такъв, какъвто го посочи в изказването си господин Бисеров, а именно един от най-спорните и коментирани текстове в предложения на вниманието ви Законопроект за изменение на Наказателния кодекс.[Първоначално част на проекта на РЗС, а после изменен до неузнаваемост в общия законопроект. ]
На първо място, защо считам, че по принцип следва да бъде подкрепен такъв един текст. Той идва да отговори на две групи обществени очаквания, свързани с нагласата, настроението, което се засилваше, срещу необосновано занижени наказания за тежки и не толкова тежки престъпления, наложени по реда на намаляване наказанието под минимума – така нареченият чл. 55, който беше, забележете, задължителен за съда при условието на разглеждане на делото по съкратената процедура на чл. 373.
Съдът търпеше укори, които по принцип бяха незаслужени, доколкото текстът на закона му вменяваше да премине под долната граница. Такъв беше законът и той беше задължителен, включително за съда. Въпреки това обществената нагласа беше изключително категорична в присъдите си за неудовлетвореност от така наложените наказания.
В отговор, след приемането и негативния опит след 2006 г., постъпи законодателна промяна, която, както отбеляза колегата Лазаров, изключи от кръга на прилагане разпоредбата, правеща възможно съкратеното производство по отношение на някои тежки престъпления, именно за да се удовлетвори общественото очакване, че те няма да преминат по този ред, съдът няма да бъде длъжен и респективно няма да наложи несъответно ниско наказание.
[С изключването на престъпленията довели до смърт, тежка телесна повреда и при употреба на алкохол обаче се лишихме от признания и бързи присъди по тези тежки дела.]
Ето защо със сега коментираната промяна ходим по тънкия лед – в материалния закон да уредим едни въпроси, които са много тясно свързани, а освен това и предмет на регламентиране в процесуалния закон, където не им е мястото.
Втората група очаквания са вече на юридическата общност – правно-технически въпросът да намери своя съответен и адекватен отговор. Затова подходът, който сме избрали, е правилен. Този отговор трябва да се съдържа в Наказателния кодекс, в материалния закон, а не там, където се коментира една процедура, поначало желана, поначало одобрена и която си струва да бъде приветствана като процедура, но е атакувана и критикувана като последица, а именно като последица, носеща едни несъответно ниски наказания. Ние трябва да избягаме от това законодателно решение в Наказателно-процесуалния кодекс, който, за да не допусне налагането на ниското наказание, изкуствено ограничаваше възможността на подсъдимия в един процес да заяви признаването на фактите и да доведе до ефекта на съкратеното производство, което така или иначе е прието като положителен ефект за цялото общество, респективно и за съдебната система: бързо и ясно приключване на процеса с ясен отговор по въпроса за вината и поставяне само на един въпрос – по размера на наказанието. Размерът на наказанието в този момент ние го отнасяме към уредбата на Наказателния кодекс.
[Правилно да се каже по-ниският минимален и по-високият максимален, без двойно степенуване.]

Ф: Идеята е ограниченията по 369а НПК да отпаднат, доколкото при новия вариант на 58а НК и при тях няма да може да се спада безумно много. (Допълнение: Идеята, която между другото не е била на МП, е реализирана с ДВ 32/ 2010 г. с 1 м. vacatio.)
Ф: В КПВ многократно се подчертава (и отказва да се запише или да се слеят), че ал. 3 се прилага в случаите по 57 ал. І, т.е. по 58а ал. ІІ.
Ф: Ал. ІІІ не би имала смисъл, ако в случаите на алтернативни санкции, когато реши да приложи н.л.с., съдът действаше по ал. 1. Така е и защото първоначално второто изречение на ал. ІІІ също предвижда редуциране с 1/3. По предложение на Фидосова на второ четене в пленарна зала на 19. март то отпада.

Валери Първанов (ВКП, заседание на КПВ, 04. март): Аз бих искал да поясня какво е имала предвид работната група, макар и да не съм аз пряко участвал, но следях отблизо.
Като пример посочвам чл. 116, ал. 1 от Наказателния кодекс. Какво казва сегашната уредба на санкцията:
„Ако е извършил деецът едно от по-горе описаните престъпни деяния, наказанието лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.”
Ал. 2 казва, че вариантите наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се заменят по силата на ал. 2 с лишаване от свобода между двадесет и тридесет години. Т.е. ал. 3 препраща каква става санкцията по този текст, а именно взима се минимумът на наказанието лишаване от свобода, което е първата алтернатива от петнадесет до двадесет години, и се взима максимумът на наказанието, получено при замяна на санкциите доживотен затвор без замяна и доживотен затвор, т.е. тридесет години или съдът ще определи наказанието в размерите между петнадесет години лишаване от свобода и тридесет години лишаване от свобода на базата на общите правила в Наказателния кодекс. След като предели едно наказание, примерно, двадесет години, ще намали това наказание с 1/3, т.е. с шест години и половина или лицето ще изтърпи в крайна сметка тринадесет-четиринадесет години.

Ф: Ал. ІІІ е тъпа, з-то ако престъплението е изключително тежко, съдът ще приложи ал. ІІ и после едва ли ще слезе под 20-те г.; но ако е от по-леко, деецът не получава никакъв бонус – не може да се слезе под минимума. И преди отпадането на изречение второ, алинеята пак е тъпа – най-тежките престъпления биха получили три бонуса – веднъж замяна, веднъж сваляне на долната граница (който горе приехме, че не е особен бонус) и веднъж намаляване с 1/3. Струва ми се, че ал. 3 може да отпадне и така ще е чист подходът – съдът индивидуализира и после намалява: ако избере алтернативата н.л.с. ще намали с 1/3; ако избере ДЗ/ ДЗБЗ, ще замени (което си е намаляване). В настоящата формулировка липсва една запетая след „2”, би било добре второто „на” да е „измежду”, „минимум” и „максимум” не са термини от езика на НК, и поначало е ясно, че по-ниска долна граница ще е тази по „оригиналния” член от особената част, а по-висока горна ще е тази след замяната с 20-30.
Ф: Както и да е, изглежда сега правилото е: Когато в особената част е предвидена възможност да се наложи н.л.с. или ДЗ (или н.л.с., ДЗ или ДЗБЗ), съдът определя н.л.с. между предвидената долна граница (а ако няма такава – 20 г.) и 30 г. Т.е. понастоящем в тази хипотеза първо се редуцира, а след това се индивидуализира.
Ф: Следва да се отбележи, че и ал. 2 е зле написана „ако избере ДЗБЗ – не го налага” – и оставя без наказание? Има се предвид, че „не може да избере ДЗБЗ” и че и то като ДЗ на практика се приравнява на 20-30 г. При бъдеща промяна е добре да се напишат двете общо и ясно.
Ф: Ал. V идва, зле написана, да покаже, че пробацията не се редуцира, а лишаването от права не отпада.
Ф: Що се касае до ал. ІV която е предмет на най-големи спорове, изглежда наистина е намерен най-добрият компромис.

Настоящите нахвърляни мисли подлежат на цивилизоване, стилизиране…

Макар и в сила от около 2 години, Гражданският процесуален кодекс (ГПК – урежда гражданските и търговските дела пред съдилищата) все още е нов на фона на половинвековния си предшественик. Поради това изглежда необходимо по-популярно да се акцентира на някои „фатални” негови особености.

ГПК определя крайните срокове на принципа действие – отговор. Това значи, че на конкретно действие на другата страна по делото можете да се противопоставите за последно тогава, когато за първи път имате думата след това действие (напр. чл. 193).
Нека магазинът „Кауфмаркет” иска да осъди сервиза „Електроника”, задето не му е платил за доставени кафе и консумативи. „Кауфмаркет” става ищец, а „Електроника” – ответник. И нека от своята позиция „Електроника” отрича да е получавала консумативите, а освен това не иска да плаща и защото „Кауфмаркет” ѝ дължи възнаграждение за ремонт на касови апарати.
При това положение „Кауфмаркет” трябва още със завеждане на делото да представи всички свои доказателства (действие № 1). Исканията си за доказателства и за прихващането „Електроника” може да направи най-късно в отговора на исковата молба (отговор на № 1 е действие № 2). „Кауфмаркет” от своя страна не бива да пропуска първия възможен момент да възрази на прихващането (отговор на № 2 е действие № 3). Това е „първото заседание”, както ГПК несполучливо (или: нежно) нарича онази част от третото заседание на районния съдия, преди последният да е обявил „програмата на процеса” (доклад); но ако делото е за над 25 хил. лв. моментът е допълнителната искова молба пред окръжния съд.

Ето защо е от стратегическо значение спазването на срока, тъй като пропускането му по небрежност би могло да доведе до загубване на делото. Тази процесуална тежест е още повече притеснителна предвид българския народен манталитет да се оставя всичко за последния момент.

Първоначално ответникът „Електроника” би трябвало да получи от призовкаря съобщение с приложена исковата молба на „Кауфмаркет”. Както е известно, по-дребният шрифт трябва да се чете внимателно, а точно с такъв в бланката е указано, че срокът, в който „Електроника” трябва да подаде своя отговор, е 1 месец (или 2 седмици), както и съдържанието му и фаталните последици по чл. 131-133 ГПК. (Впрочем някои съдии повтаряха същото с разпореждане с големи букви.)

Изглежда логично още в началото да имате концепция какво ще посочите и приложите в отговора, а към средата на срока вече да сте написали чернова. Основните пунктове са:

• общо становище по допустимостта на делото и конкретни процесуални възражения (напр. отводи за неподсъдност или другите предпоставки, друго обуславящо дело)
• становище по фактите, които ищецът твърди (напр. признаване на някои; оспорване на препис, превод или истинност на документ), и по тяхното правно значение
• общо становище по същество (то самото няма как да се преклудира) и материалноправни възражения (дилаторни, перемпторни: правоизключващи, -унищожаващи, -погасяващи; фактически и „потестативни“)
• по всеки от предходните три пункта: искания за доказателствени средства и способи и представяне на наличните писмени доказателства
• да се посочат данни за себе си (наименование, адрес, представител, ЕИК), за съда и делото (по съобщението), да се подпише отговорът и да се приложат документ за представителната власт (чл. 28, 30, 32 ГПК), копия за всеки от ищците; тези елементи са за редовност и само за тях, както и при неяснота съдията може да дава срок за поправка
• или искане делото да се разглежда подробно дори ако не се явите (чл. 238)
• да се подаде искова молба (т.е. от „Електроника” срещу „Кауфмаркет”, насрещен или инцидентен иск) или да се поиска трето лице да помага в делото или да се предяви регрес срещу него; последващо дело по този пункт остава възможно
• признаване на иска или привличане на друг претендент, за да не се плащат съдебните разноски на ищеца; искане да се намали прекомерен адвокатски хонорар; освобождаване от разноски; оспорване на цената на иска; искане за отсрочване на плащането (изпълнението на решението) поради финансови затруднения; тези елементи не са фатални за изхода на делото.

Няма „принуда за адвокат” на първа инстанция. Но ако решите да си ангажирате, помислете дали вместо „общопрактикуващ” не Ви трябва специалист тъкмо в конкретната материя. Ако сте физическо лице без достатъчно доходи и делото не е търговско, бихте могли да обосновете молба за назначаване на „служебен адвокат”, който да Ви помогне за отговора. Естествено, че подаването на молбата е уважителна причина за прекъсване на срока за отговор (арг. чл. 259 вр. 63 ГПК). Може предварително да поискате продължаването му, ако са налице някакви изключителни причини.

Концентрирането на съдопроизводството в първата инстанция, по възможност в едно открито заседание поставя тези проблеми на равна нога и пред ищеца. Несериозна искова молба (респ. неподаване на отговор) плюс неявяване в съдебно заседание застрашава страната от произнасяне на формално решение в неин ущърб.

Тази статия беше предназначена за публикуване във вестник, но не я приеха. Благодаря на колегите, които изразиха мнение по нея.

Вж. всички бюлетини вдясно.

І. ГПК – несеквестируемост на извънбюджетните сметки на общините
С ЗИД ДВ 13/ 2010 общините „се преместват” от чл. 520 в 519 ГПК (Вж. коментар № 4 )
ІІ. Кариери за строителни материали – ограничаване
МС е указал на министрите на ОСВ и РРБ да ограничат (вероятно: да не допускат нови процедури за) издаването на разрешения по Закона за подземните богатства до 2012 г. (ДВ 13/ 2010)
ІІІ. ДВ 15/ 2010, освен другото
- ЗПИИРКОРНФС
Урежда реда за събиране в друга държава на глоби, конфискации и обезщетения за престъпления (при двойна наказуемост); при невъзможност за изпълнение са възможни алтернативни санкции (л.с.); изпращат се от съда/ НАП, респ. се признават от ОС, когато България е издаваща, респ. изпълняваща държава; имплементира Рамково решение 2005/214/ПВР и 2006/783/ПВР на Съвета;
- ЗДПУ
Дефиниция за услуга, голям брой извън закона (2, 20); свобода на установяване и на „движение на услуги” и разрешителен режим; информационни задължения на доставчиците; санкции за длъжностни лица и доставчици; 29 легални дефиниции. Променя законите за Туризма, ЗУТ (ЗКС, ЗКАИИП), Занаятите. Вж. бюлетин 28/ 30-11-2009, т. ІІ.
- ЗИД КТ
Създава се тристранно сътрудничество и на ниво „област” (чл. 3в – 3д; с гениализма „държавен, областен или общински орган”); трудов стаж вече изрично се признава при „трудов договор за работа през определени дни от месеца” независимо от продължителността му (чл. 114, изм. ДВ 108/08), при отпуск за раждане (163) и при работа в ДЧ на ЕС, ЕИП, КШв. (от септември, 351-354); наредба за командировки в ЕС (от септември, 121 ІІІ); Велики петък е почивен; обективната отговорност на работодателя се ангажира и при 50 % (сега само над 50 %) намалена работоспособност (200); не са масови уволненията на 20 д. за 90 дни (§ 1 т. 9)
ІV. Обществени поръчки и корупция – Борис Велчев – законопроект
Ноември 2009 г. Главният прокурор публикува в „Труд” по повод лошото управление на държавното имущество и корупцията. 1 : проблемът не бил само лошото правоприложение, липсвали и механизми/уредба за превенция и контрол. (Вътрешните одитори и АОП не могат да осъществяват предварителен контрол; АОП не сезира компетентните органи за открити нарушения; АДФИ не може да спира проблемни сделки. Последващият контрол на АДФИ и СмП не са за изгодното разходване на средствата. В НК няма специална норма за ЗОП, субсидиарното длъжностно престъпление 282 се доказва сравнително лесно относно нарушението и вредата, но практически невъзможно относно целта за увреждане/ облагодетелстване; съзнателната неизгодна сделка 220 – също; а относно безстопанствеността 219 ръководителите на ведомства могат да се позовават на приподписалите експерти.) 2: Наложително е лишаване политическите органи от компетентност за сключване на обществени поръчки (както и състав без специалната цел и оправомощаване на комисията Кушлев); смекчава идеята за идеята за нов НК до масова декриминализация с административно наказване (а една от идеите на АНК беше за съдебно адм. наказване) и нови състави. 3: това ще разтовари съдебната система; предлага доверителна сделка да се въведе като СРС при подкуп (сега провокацията е забранена), купуване на гласове; призовава предложените промени да бъдат извършени.
Февруари 2010 – обяснение на предложенията други за промени в ЗОП.
V. Съдилища
- РКС 2/ 2010 – касиране на гласове от Турция
Изборът на трима народни представители вследствие 18 358 иначе действителни гласа от Република Турция е незаконен. Ф: Решението е недопустимо и неправилно.
- ТР ОСГТК 1/ 2009 – селектиране на касационните жалби
Общото основание материално- или процесуалноправен въпрос според РКС 4/ 09, което отмени думата „съществен”, означава въпросът да е от значение за изхода на конкретното дело. Това е така, според ОСГКТК, когато „Правният въпрос[…], разрешен в обжалваното въззивно решение, е […] включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос […]. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.” Т.е. това общо основание е различно от основанието за неправилност на решението; ВКС следи служебно само по валидност и допустимост. Въпросите може да са повече от 1; може и възражения, които не формират СПН.
Допълнителните основания (предпоставки):
„Основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е […] противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.” Т.е. практиката на ВКС са: (а) задължителните тълкувателни нормативни актове на ВС/ ВКС и (б) решенията по новия ГПК (по чл. 291). Не са задължителни: (а) трайната практика на ВКС по конкретни дела; (б) тълкувателните решения на ВС до 1994 г. Това разбиране противоречи на (незадължителните) мотиви в РКС 4/ 09, но внася логика в чл. 280.
„[… П]о чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос […] трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.” Достатъчно е 1 (нетълкувателно) решение; т. 2 не се отнася за решенията по т. 1, решенията на адм. съд по преюдициални въпроси или по ЗОДОВ, арбитражни решения. (Текстуално са изключени и решенията на ВС преди 1996 г., но мисля, че трябва да се разбира широко – така започва т. 3 от мотивите.) В тежест на касатора е да докаже противоречието (така и КС; Ф: би трябвало да е достатъчно и само с номер на актовете.)
„Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.” С тълкуването не става много по-ясно; изглежда, че това основание се активира, когато необходим е принос за точното тълкуване на правото, когато (а) липсва практика на ВКС при непълни, неясни или противоречиви закони; (б) съществува съдебна практика, но тя прилага несъществуваща правна норма (неточно извлечена от разпоредбите); (в) е настъпила промяна в закона или в обществото (убеждения, ценности, цели), която налага осъвременително тълкуване на трайната практика.
Особени мнения. Балевска: определението по 288 е специфична правораздавателна дейност, необжалваемо; основание трябва да е и противоречието с трайната практика на съдилищата. Проданова: т. 1 трябва да обхваща и ТР по ЗУС от 1952 и 1976 г. (Ф: все ще се намери някое следващо ги решение и минаваме по т. 2) и актове на НКол; оплаква се, че не са обсъждани мотивите.
Ф: (а) Специалните предпоставки за селекция са поначало алтернативни. (б) Т. 2 намира приложение само ако няма (известни) решения по т. 1. (в) Ако е имало уеднаквяване по 291 и обжалваното въззивно решение не го следва, основанието е т. 1, ако го следва (и не сме доволни) – т. 3. (г) Може ли 292 да се приложи изпреварващо – ако ВКС допусне по т. 3 и смята да се отклони? (д) Интересно би било и отрицателно предефиниране на решението – кое не е основание.
- ТР 2/ 2009 ОСГК – реституция – Народен съд
Разпоредбата на чл. 7 от ЗВСОНИ [за иск срещу последващи приобретатели] не е приложима по отношение на конфискуваните имущества по присъда, постановена по Н-З СНарСъдВВБСВСНЗСН, която е отменена с решение по реда на надзора на ВКС преди [допълването на ЗВСОНИ за тези присъди] в сила от 22.11.1997 г. [което има материалноправно действие занапред]. В тези случаи се прилага чл. 151 ЗИН/отм./ [, че имотите се връщат или обезщетяват]. (М. Първанов напомня реш. на КС и ВКС, че актовете на НарС не са съдебни; Ф: но какво би станало с (макар недопустимите) влезли в сила решения за отмяна?)
- ТР 4/ 09 ОСНК ВКС – правна помощ
Щом чл. 189 ал. ІІІ НПК гласи, че „когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати […] за служебно назначения защитник”, той има предвид всички случаи (чл. 94, 372, 381, 384 и др.). ВКС Тълкува помирително с чл. 2 и 4 ЗПП и с оглед неговите ПЗР, че финансирането от държавата е само за времето на процеса. Дори ЗПП е общ спрямо НПК. Няма противоречие с еКЗПЧос с оглед делото Croissant срещу Германия. (42 % особени мнения: ЗПП бил специален; в някои случаи лицето е принудено да ползва адвокат, в други пък би се отказало, за да не плаща; НБПП е второстепенен разпоредител и не може в негова полза; по Croissant няма изрично произнасяне при бедни подсъдими. Ф: законодателят решава по целесъобразност; ако намират нарушение на КРБ или КПЧ от ВКС могат да сезират КС.)
- Противоконституционнен натиск над съдебната власт от страна на изпълнителната
Съюзът на съдиите щял да поиска експертиза за независимостта на съда от ПАСЕ, КСЕС, МАС. С цел намаляване на напрежението нямало да отвръща, извън публикуване на съдебните актове, на недоказаните нападки от страна на министър (не гражданин), произнасянето по неприключили дела, макар че са заплаха за осъждане от еКЗПЧос (срв. Кърджев). Възразява се срещу пасивната роля на ВСС, липсата на медийна стратегия; както и срещу непопълването на ВСС и необсъждането на кандидатурата на Румен Янков.
- Доклад СРС 2009
1 наказателен съдия е получил средно 465 дела, а 1 щ.бр. граждански – 1068 бр. (май 80 % са едностранни); разкрит е 1 нова щ.бр. (113 с-в ІІІ ГО). Съобщават се предприети през годината организационни мерки (напр. когато делото е на доклад, деловодителят трябва да покаже картона). Развива се и програмата за безплатна медиация („Спогодби”).
Ф: Идеята за децентрализация на конкурсите не следва да се подкрепи (но може да се правят конкурси за „резерви”).
VІ. Списък на длъжници в България
Платен доброволен регистър за междуфирмената задлъжнялост.
Наскоро в блога
- Списък мораториуми
- Етажна собственост – лични данни
- Коментар за „фишовете” при документирано с камера нарушение.

Ф: Касае се за особено (развитие на) АН производство; подобно на фиша и тук се шкартира издаването на констативен акт, а направо се налага глоба; тук обаче нямаме фиш, т.к. нарушението не е непременно маловажно (като ФС или според наказанието), наказанието не се налага на място, не се посочват данни за самоличността на контролния орган и липсва съгласие на нарушителя; особено е и „анулирането” (вероятно вид отмяна при административно възобновяване или отзив; не би трябвало да се допуска, ако е било обжалвано); възможно е във фиша да е посочено едно нарушение (превишена скорост), а лицето да е глобено за друго (недоносителство).
Липсата на субективна намеса, точността на техническото средство и желанието за спестяване на едно от волеизявленията (АУАН/ НП) идват да оправдаят (а) квази презумпцията за невъзразяване и (б) предварителното изпълнение.

Уредбата е непълна и неясна.

• Подлежи ли на самостоятелно оспорване „отказът за анулиране” или се обема от съдебното производство по обжалване; ако поради забавяне на съобщаването на фиша или поради неспазване на срока от АНО отказът за анулиране се получи след започване на принудителното изпълнение, как се защитава окраденият собственик?
• Може ли наказанието да се обжалва, ако е платено преди да е получено съобщението за доброволно изпълнение?
• Имат ли значение пред съда обстоятелствата по чл. 11 ЗАНН, извън тези по 186 ал. VІІІ ЗДвП (напр. собственикът на колата е малолетен; имало е кражба, но колата не е заявена за издирване, напр. поради несвоевременно узнаване; фалшиви номера; с нарушението е предотвратена катастрофа и др.)
• идеята, че отговорността не е лична, защото така било в ЕС, е засегната в мотивите; обективната отговорност противоречи на чл. 24 ЗАНН; но евентуално би могло да се приеме, че чл. 188 (заедно с процесуалните 186 V и VІІІ) въвежда материално задължение за собственика (като напр. чл. 102, 171-5 б „б”).
• На всеки съсобственик ли се налага глоба в пълен размер или има значение разпределението на ползването?
• Има ли право на лихви лицето, чиято глоба е отменена?

Не трябва да се забравя, че и КАТ трябва да изпрати съобщение за доброволно изпълнение (182 ДОПК). Без него публичният изпълнител, който междувременно е получил „фиша”, не може да издаде покана за доброволно изпълнение (221 ДОПК).

Основното възражение срещу проекта би могло да бъде, че се съкращава една инстанция. Според теорията първата фаза на административнонаказателното производство се води между актосъставителя (обвинител) и обвинения (с право на възражение) пред (независимата) наказваща особена юрисдикция. Щом камерите са наистина толкова категорични, нарушителите сами не биха рачили да оспорват, след като получат акта („фиша”) със снимката. Тогава не е ясно защо при наличие на изключителни обстоятелства трябва направо да се товарят НАП и съдилищата (пък и КАТ за овъзмездяване на съдебни разноски), вместо при подаване на възражение административнонаказващият орган да осъществява преценка дали да издаде постановление. (Т.е. може както при заповедното производство „фишът” да бъде наказващ под условие – подлежи на изпълнение, ако не постъпи възражение в определен срок от получаването му.) Иначе при положение, че остават 2 съдебни инстанции, в които „фишът” може да падне на всички важащи за административните наказания основания, ограничаването на възможностите за упражняване на правото на защита на гражданите, макар и нежелателни, не водят до засягането на минимално гарантираното му ниво.

Неясно е уточнението в чл. 39 ЗАНН – да няма подпис на контролния орган, а да има ли на съставителя? Ако няма се поражда опасност гражданите да получават m.m. неистински фишове от недобросъвестни частни лица или служители. Не става ясно и как би се ангажирала дисциплинарната и гражданската (пряка и регресна) отговорност на виновни длъжностни лица.

Учудване, а предвид чл. 3 КРБ, 14 І АПК и възражение буди изискването указанията в бланката да са точно на английски език. Китайският и арабският са масово разпространени; съдилищата на ЕС работят на френски. Това ненужно удобство ще струва около 13 000 лв./годишно* и би могло да се замести с линк към интернет сайт.

Уебкамера, показваща реда на опашката в КАТ.

*3 ст. х 15 радара х 100 фиша х 365 дни

В диспозитива Конституционният съд (КС) обявява за незаконен изборът на трима народни представители вследствие 18 358 иначе действителни гласа, съставляващи гласуването в 23 от секциите в Република Турция.

В мотивите се приемат, между другото, следните принципни положения:

• КС е ограничен от петитума относно посочените секции; не е обвързан относно посочените народни представители, тъй като не могат да се определят предварително при действащата пропорционална система, при която бройката на мандатите се определя първо на национално равнище (Ф: а и в чужбина се гласува само за партии, не за листи).
• Не може да се ограничи и до конкретна партия (ДПС), тъй като предвид тайната на вота не се знае за кого са подадени недействителните гласове (напр. при двойно гласуване – 79 случая от общо 174 за страната).
• Че са гласували повече, отколкото е технически възможно (30 секции с над 963 д.) не е основание за касиране. (Ф: Не става ясно дали експериментът отчита практиката по разделяне на списъка на две, макар трудно приложимо при допълнителния.)
• Че са дописани повече избиратели, отколкото има в основния списък, като в 17 секции дори няма гласували по основната част; и че данните на допълнените са изписани четливо и спокойно, не е основание за касиране. (Ф: Става дума за дописване под черта в основния списък на избиратели, които не са били подали заявления, а не за допълнителния списък за гласуване на друго място.)
• Разкриването на повече секции, отколкото е нормата според заявленията, не е нарушение, т.к. дипломатът разполага с право на преценка (41 VІІ 3 ЗИНП).
• Основанията по 71 І 3 (неизбираемост и несъвместимост) и 149 І 7 КРБ (незаконност) са отделни; встъпване в длъжност на депутата не е пречка КС да се произнесе и при двете.
• Допустимо е сезиране с препратено от Главния прокурор искане на кандидат-депутати. (Дори е приета пряка молба от ПП РЗС за експертиза. В тази връзка са особените мнения: „Със закон не може да се стеснява или разширява кръгът на субектите на инициатива за възбуждане на конституционно производство” (Пунев), „нормата на чл. 112 ЗИНП е съобразена с Конституцията” (Ненков), тъй като не задължава активно легитимираните по КРБ да сезират КС. Ф: Би могло да се приеме, че Гл. прокурор, препращайки искането, мълчаливо е възприел мотивите му като свои, макар в нарушение на ПОДКС; в случая обаче той изрично е заявил, че не се е занимавал с основателността му и че това било друга процедура. Поради което съм съгласен, че КС наистина е трябвало да прекрати производството (dura lex, sed lex), макар и не защото не обичали да работят или щяло да отнеме време. Проверка на верността на изборните резултати по инициатива на по-широк кръг лица, разширяването на достъпа до правосъдие, ако не беше contra legem, следва да се адмирира.)

При приетото дотук искането трябвало да се отхвърли, обаче на 27.І. КС се сеща, че в 116 от секциите под допълнително вписаните няма подпис на председателя и секретаря на СИК, обаче изисква само онези от тях, при които няма гласували по основния списък или (част от) протокола липсва в ЦИК. Когато се касират всички гласове тайната на вота не е пречка, затова на 9.ІІ. КС пита ЦИК дали и кои народни представители ще отпаднат. Подписът е „саморазбиращ се реквизит на един официален документ”, без него списъкът „не удостоверява, че определени действия са се осъществили пред СИК”, „няма доказателствена сила за факта за проведеното гласуване в избирателната секция от тези лица”, което „се отразява и на [валидността] на протокола на СИК”.

Ф: Тази отмяна на вота буди следните възражения:

• Работата на СИК е да (не) допускат до гласуване, да отчетат резултата и да (не) отменят решения на председателя, за което приемат решения в (типови) протоколи (25 и др. ЗИНП).
• Голяма част от действията им са фактически и конклудентни. Няма изискване целия изборен процес да се документира писмено.
• В случая съгласно ЗИНП се съставя документ, който се подписва от гласуващите, че са упражнили правото си, и който има материална доказателствена сила (макар и да не е обвързваща като на официалните); тя не се оборва от нито едно насрещно доказателство.
• Няма позитивноправно (законово, конституционно) изискване дописаните под черта да се приподписват от комисията; СИК няма нито правото, нито задължението да съставя такъв официален документ; обратното въобще не е самопонятно – ЦИК никога не го е включила в методическите си указания.
  Наистина в обясненията към образеца на списък (Прил. 1 към Указ 114/ 2009, ДВ 34) се изисква подписването под дописаните под черта, но актът на президента не е нормативен, а СИК получават отпечатаните по образеца списъци/ формуляри, не и обясненията към тях. 36 ІХ ЗИНП изисква допълнителният списък да бъде приключен с подпис на председателя и секретаря, което a contrari означава, че няма такова изискване за основния списък.
• СИК подписва протокола, в който се посочва броят на гласувалите по отделните списъци. Това законово изискване е спазено (макар че неподписването не прави протокола недействителен – 95 ЗИНП). Данните в този официален документ съвпадат с броя по списъците (с незначителни отклонения – може някой да е пропуснал да се разпише). А тези списъци се съхраняват, защото са предадени от СИК заедно с другите изборни книжа.
• Заверката на основния списък (от дл.л. на общината чл. 26/ представителството) гарантира верността на празния списък, но не и броя и имената на конкретно гласувалите; ако СИК трябваше да се удостоверява кои поименно са гласували, то тя би трябвало да подписва (и зачертава празните места), не под, а и в основния списък. Освен това ако гласуването се удостоверяваше от СИК, то няма нужда гласоподавателите да се подписват.
• Дори липсата на подпис на един от документите в преписката да беше нарушение, то щеше да е несъществено. Ако имаше съмнения, дали бройката е точна, биха могли да се преброят бюлетините. Съмненията, дали лицата са имали право да гласуват, са опровергани от проверката на ГРАО. Съмненията, дали лицата са гласували, можеха да се проверят с разпити на комисиите и гласоподавателите.
  След като в комисиите се е постигнало съгласие за подписване (от всички) на протоколите (с бройката гласували и разпределението на гласовете), едва ли е щяло да бъде трудно да се подпишат и списъците от по двама – т.е. това не означава недобросъвестност или фалшификации.
• Известно основание би била липсата на няколко секционни протоколи, но те могат да бъдат възстановени по копията.
• Оказва се, че ако поиска, администрацията може да суспендира избирателните права на 18 000 граждани с една (между другото мнима) грешчица, срещу което те няма как да се бранят реално. Дали комисиите са се наговорили да пропуснат подписите, или дванайсет юристи – да посекат 18 000 човека, е въпрос на гледна точка.

По производството КС възлага 2 експертизи, които обаче накрая счита за ирелевантни; отказва се от проверка на валидността на личните документи, `щото била бавна (а ГРАО как смогва?) или `щото всички лични карти били валидни (а на лицата, навършили пълнолетие, изгубените, сменените предсрочно, фалшифицираните, зелените паспорти?), отказва и от проверка на заявленията, щото били в МВР (е, та?), а накрая основава решението си на трета експертиза за нерелевирано в искането нарушение. Интересно е знания от кои специални сфери на науката и техниката са били необходими за прочитането на протоколите и списъците, та се е налагало назначаване на вещи лица? ПП РЗС се оплакват, че не е изпълнено искането им за повторно преброяване на гласовете в останалите секции.
Изводът от решението на КС е, че тъй като такова подписване на практика, доколкото знам, никога и никъде не е правено, почти всички избори в цяла България през последните 20 г. са НЕЗАКОННИ. Наистина, срокът за атакуване е изтекъл. Надявам се, че този политически орган е имал по-добри мотиви, които са останали скрити.

Според Шопова „управител на блока на практика ще представлява живеещите там и затова ще бъде и администраторът“. Аргументът за тълкуване „на практика” не е познат нито на правната теория, нито на ЗЗЛД. Досега беше общоприето, че етажната собственост е неперсонифицирана общност (когато не е сдружение), което означава, че ако законът изискваше регистрация, администратор щяха да бъдат всички собственици.
Може би идеята за ограничаване до управителите е понеже от Комисията сами осъзнават абсурдността на претенциите си: Ако регистрираме всички, живеещи в блокове и кооперации, направо може да се прехвърлят данните от ЕСГРАОН в КЗЛД. Впрочем последните явно пропускат факта, че домоуправителят се сменя обикновено на 1 – 2 години (чл. 19. ал. ІІ ЗУЕС), та и при техният „вариант” би трябвало след няколко години цялото народонаселение да мине през КЗЛД.
Quis custodiet ipsos custodes?
Засега се надяваме, че ако КЗЛД не се самоусмирят, това ще направят законодателят или съдът.

* Ето съображение 27 от Директивата, макар и в малко нескопосан превод: като имат предвид, при все това, че що се отнася до ръчната обработка, настоящата директива обхваща само файловите системи, а не неструктурираните досиета (filing systems, not unstructured files; Dateien, nicht jedoch unstrukturierte Akten; que les fichiers et ne s’applique pas aux dossiers non structurés); като имат предвид, в частност, че съдържанието на файловата система трябва да бъде структурирано според конкретни критерии, отнасящи се до лица, позволяващи лесен достъп до личните данни; като имат предвид, че в съответствие с определението в член 2, буква в) различните критерии за определяне на съставните елементи на структурирания набор от досиета, както и отделните критерии, уреждащи достъп до такъв набор, могат да бъдат определени от всяка държава-членка; като имат предвид, че досиетата или групите от досиета, както и заглавните им страници, които не са структурирани съгласно определените критерии, в никакъв случай не попадат в приложното поле на настоящата директива. Съгласно дефиницията в чл. 2 „файл с лични данни“ („файл“) означава всеки структуриран набор от лични данни, достъпен по определени критерии…

• разпоредителни сделки в Студентски град, т. 8 (бюл. 14-09, т. ІV)
• промяна предназначение на крайморски гори (бюл. 2-10, т. ІІ)
• разпоредителни сделки от наследниците на царете, ДВ 103/ 09 и к.д. 19/09 (бюл. 29-09, т. VІ; 2-10, т. V)
• строежи в устройствени зони, предвидени за комплексно застрояване (ДВ 70/ 08); с § 24а ЗУТ е запазена валидността на издадените дотогава разрешения (ДВ 6/ 09).

извън списъка:

• заменки на гори – забраната всъщност е направена в Закона за горите със ЗИД обн. І.2009 (бюл. 2-10, т. І)
• разрешения за кариери за добив на подземни богатства – прието е от МС (ДВ 13/ 2010); в сила до 16.ІІ 2012 г.
• ГМО 5 г. – очаква се, понастоящем самият закон забранява (бюл. 1-10, т. ХІ)
• придобиване по давност на частна държавна и общинска собственост; до 1990 г. въобще не може да се придобива по давност социалистическа собственост (вкл. на кооперации и обществени организации – отм.ред. на чл. 86 вр. 2 ЗС), до 1. юни. 1996 г. (когато вл. в сила на ЗОС) – само държавна и общинска, след това – само публична; в последния момент (даже със задна дата) е приет ЗД ЗС (който всъщност не е „изменителен“, а самостоятелен закон, ДВ 46/2006), който спира течението на срока; действието на спирането последно е удължено с ДВ 109/ 2008, засега до 31.12.2011 г.
• смъртно наказание (ДВ 60/ 1990) – неприложим след отмяната му в НК (ДВ 153/1998)
• разпореждане с държавно, общинско и друго имущество (ДВ 69/1990) – с решението на ВНС от 17.08.1990 г. се спира разпореждането с различни недвижими имоти и преобразуването на фирми; частично отменено с ДВ 101/1990 относно туристически и търговски обекти по чл. 13 (разпореждане от държавни и общински фирми) на У 56 (отм. ДВ 48/1991); вероятно вече неактуално
• някои отчуждени (и подлежащи на реституция) обекти (ДВ 101/ 1990) - това решение на ВНС от 6.12.1990 г. освен частичната отмяна на забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество, въведена с ДВ 69/90, и самó въвежда забрана; нарушаването ѝ, съгласно чл. 1 ал. ІІ ЗВСОНИ, прави сделките нищожни; вероятно вече не е актуално
• разпореждане с имущество (ДВ 1/ 1992) –  от страна на ТКЗС и кооперации, освен разпределяне по ЗСПСЗЗ; съгл. § 11 ЗСПЗЗ нарушаващите решението сделки са нищожни; вероятно вече не е актуално – тези организации са прекратени ex lege с § 12 ЗСПЗЗ

Ако се сетите за някой друг, пишете коментар, безплатно е

Ужким разчитам на етимологията, но доскоро  и аз бях заблуден от общоприетата („журналистическа“) употреба на „налагам мораториум“ в смисъл на „забранявам до окончателното решаване“, докато всъщност „мораториум“ значи „забавяне“, „отсрочка“ и затова се интерпретира във връзка с давността, та се наложи да прередактирам статията и коментарите. Въпросът е дали властническата забрана, когато не е предвидима, не имплицира и спиране на давността (мораториум по право).

Вж. всички бюлетини вдясно.

І. Заменки на гори – забранена държавна помощ?
ЕК проучвала дали 47 случая на замяна на земи от горския фонд, особено по Черноморието не представляват държавна помощ. Те са извършени основно между приемането и обнародването на забраната в Закона за Горите през І.2009 г. с цел инвеститорите да получат евтини терени, чието предназначение впоследствие да бъде променено. Правителството първоначално заяви, че нямало да оборва.
След това обаче бяха изразени идеи сделките да бъдат обявени за престъпления (Ф: което поначало води до нищожност; при престъпление по служба обаче би могло да се търси обезщетение само на деликтно основание); според други би помогнало само обявяването им за нищожни като сключени във вреда на представлявания (за чл. 40 ЗЗД е ПРБ, която обаче няма правомощия. Чак ако държавата не развали (в общ смисъл) или не получи доплащане по сделките, може да й бъдат наложени санкции от ЕС. Приложим е и специалният чл. 14 ЗДП.
По-нататък правителството се ориентира да иска от ЕК да приеме сделките за разрешена държавна помощ със задна дата, макар че не откривало такава възможност в регламента + специален закон за доплащане от „бенефициентите” (облагодетелстваните). Димо Гяуров обаче препоръчва да се върви по няколко пътя паралелно + да се привлекат външни експерти, з-то „едва ли Министерството на земеделието разполага с достатъчен правен капацитет”. (Ф: не би трябвало обаче да се забравят виновните длъжностни лица).
ІІ. Мораториум върху промяна на предназначението на земи покрай Черноморското крайбрежие
е приело НС.
ІІІ. ПУРНЕС – отменен
Правилникът за управлението, реда и надзора в етажната собственост (от 1951 г., месец след ЗС) следва да се счита отменен с оглед § 6 т. 6 ЗУЕС, който отменя законовата делегация за издаването му (чл. 49 ЗС), на която през 2002 г. ПУРНЕС изрично е позован (§ 3), и с оглед на самия Закон за управление на етажната собственост, който е с по-висш юридически ранг и преурежда тези обществени отношения. Все пак, предвид чл. 3 ал. ІІ и 46 ЗНА, ако има празноти в ЗУЕС и разпоредби на ПУРНЕС и съдебна практика, които не му противоречат, можем да приемем, че те могат да намерят приложение.
ІV. Нови квази ценни книжа – данъчен кредит
Предвижда се възможността удостоверенията за данъчен кредит, с които ще може да се прихващат данъчни задължения, да може да се прехвърлят, като централното ТД на НАП издава ново удостоверение. Според проектозакона за изм. на ДОПК (130а, 134а) такъв „данъчен кредит” може да има само за преки годишни подоходни данъци в полза на централния бюджет, когато са предвидени в специалните материални закони. Целта е насърчаване на инвестициите.
V. Съдилища
- УБДХ – противоречие с еКПЧос
Чл. 6 и 7 на Указа за борба с дребното хулиганство противоречат на чл. 2 от Протокол № 7 на европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи, тъй като според последния наказанията за престъпления трябва да подлежат на обжалване. Според преценката на ЕСПЧ деянията по УБДХ не попадат под изключението на ал. ІІ „несъществени престъпления”, нищо че по българското право дребното хулиганство дори не се води престъпление. (Което според мен е странно; вероятно Европейският съд иска да разшири „престъпления” до всички правонарушения и да приема типичните административни нарушения за несъществени престъпления, знам ли; не че въвеждането на втора инстанция е вредно.) По делата Камбуров и Станчев българските съдии не били съобразили примата на международното право.
- Само официални букви в името – кюрди – ЕСПЧ
Недопускането на промяна на името с такова, което съдържа букви извън официалната азбука (q, w, x) от страна на съдебната власт на Република Турция спрямо граждани от кюрдски произход не представлява дискриминация според Съда в Страсбург.
- Царски имоти – недопустимост на искането на обмудсмана – КС
По к.д. 19/ 09 се приема, че омбудсманът може да атакува само закони (в тесен смисъл, срв. другите компетенции на КС), а не и решение на НС за мораториум.  (Вероятно отсъства и втората кумулативна предпоставка: не се засягат правата на гражданите, а само конкретна фамилия с изключителен статут. Все пак КС трябва да може да се произнася и по актове, озаглавени и приети като решения, като цени истинската им правна същност.)
- ТР ВАС 1/ 2010 г. – допълнителен срок за начисляване на ДДС/ данъчен кредит – административнонаказателна отговорност
Върховният административен съд се признава компетентен да тълкува законите за административно наказване, делата по които се гледат от районните съдилища като първа инстанция.
С § 18 ЗИД ЗДДС ДВ 106/08 е дадена нова възможност за начисляване на ДДС от 1.І. до 31.ІV.2009 г. Тя касае само 2 категории данъчни платци – имащите право на пълен данъчен кредит – получатели на доставки и вносители. Така за лицата, които пропуснали срока за изискуемия данък, противоправността (чл. 180 ЗДДС) на деянието се е заличила и те трябва да бъдат освободени от отговорност по висящите дела. Новата, специална за тези категории по-ниска санкция по чл. 180а се прилага само занапред.
Искането на главния прокурор е частично недопустимо относно АНО за неспазен срок за данъчен кредит – няма противоречива практика по НАХД, тъй като няма предвидени наказания за невъзползване от правото.
- ТР ВАС 2/ 2010 г. – допустимост на оспорване на нормативни административни актове – ЮЛ
„Съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.” Правото на сдружаване, гарантирано в чл. 12, 44 КРБ, служи за задоволяване и защита на интересите на гражданите и следователно интересите на ЮЛНЦ съвпадат с интересите на техните членове, доколкото това е предвидено сред целите в устава или учредителния им акт или в специален закон. Те са организации по смисъла на АПК, субект на правото на оспорване (186) и на нормотворческия процес (ЗНА). (Ф: А в някои случаи *косвено* отговарят за членовете си – СРСП. ВАС трябва да тълкува чл. 186 в обхват, достатъчен, за да се гарантира законността /легитимността и легалността/ на самите нормативни актове като елемент от правовата държава. Мерките ѝ по отношение на едного засягат пряко или косвено всички граждани. Не като СЕО да се стига до отказ от проверка за законност.) 1 ОМ на Дражева: нямат пр. и-с, з-то не се засягат пряко и лично техните и-си, не могат да представляват членовете си; субституцията противоречи на 2 РКС.
- Обстоятелствена проверка едновременно с прехвърляне – обжалване на отказ на нотариус
„Отвореното писмо … до бащите и майките на неръкотворното чудо, наречено ГПК…” на Георги Керелов съставлява наистина увлекателно четиво за лепенето на тапети, съдийстването, частния нотариат и, между другото, банковите глоби, напомнящо сарказма на Л. Каравелов.
Според ВКС отказът на нотариус да извърши в едно производство (1 такса) обстоятелствена проверка и прехвърляне на имот не съответства на ГПК. Разноските (600 лв.) не могат да се възстановят в производството по обжалването.
(Според мен би трябвало вредите да могат да се възстановят в отделно гр.д.; проблемът съществува напр. и при наложени от съда глоби. А препратката към чл. 49 ЗЗД трябва да се разбира като такава към ЗОДОВ.) (Ако връзката към писмото /понастоящем при Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА/ не действа, свиркайте!)
VІ. Кант – преводи
Божидар Гумнаров е публикувал (като pdf) превода на „Метафизиката на нравите” (І част Учение за правото”, ІІ част „Учение за добродетелта”) от Имануел Кант. Прави и втори за България превод на Die Religion innerhalb der Grenzen der bloßen Vernunft (на което тогавашните власти не се зарадвали).
VІІ. Класация на юридически факултети в България – 1-во място за СУ„КО”
Според „Алфа рисърч” най-старият ЮФ има най-добро качество; и според изпитите на ВАС – почти двама от трима издържат. Втори е УНСС, следващите места са за ВТУ, ПУ„ПХ”.
VІІІ. Агенти на ДС/ РСБНА – 3 % от публичните личности
От 2007 г. досега Комисията, председателствана от Евтим Костадинов, е проверила 86 676 лица, заемали или заемащи публични или обществени длъжности; от тях са обявени 2616 сътрудници. Открити са няколко бележки за „забранен достъп” по дела, неясно чии.
Допълнение – ЗУЕС
На второ четене срокът за регистрация на ЕтС е удължен до 30.06.

Единият плюс на „онова време” бил по-високият жизнен стандарт.
А свободата, Санчо?

Ми то и при турското робство стандартът на живот постепенно се е покачвал, появявали се манифактури и фабрики, имало е забогатели, империята се е реформирала, макар и бавно. Но тогавашните Българи са избрали свободата.
Тя е основната човешка ценност, която – когато я имаме, някак си подценяваме.
А тогава (1933 – 1944 – 1989) свобода е нямало. Дори да забравим за цензурата, заглушаването на радиостанциите, забраната за свободно движение, за свободна професия, за ДС и т.н., можем ли да забравим стотиците убити и дадени на прасетата на Белене, застреляните в опит да избягат на Запад, да бъдат господари над живота си? Не можем.
(С какво тогава тоталитарната власт е била по-различна от османското владичество? Просто турците са убивали чужди, а българите – свои. Изтребването на елита преди точно 65 години не изглежда да е донесло особени общонародни ползи.)

А и по същество този икономически плюс е измама!

Безплатен обяд (заем, здравеопазване, образование) няма. Простираш се според чергата си. А при централизираното планово стопанство не е било така.
Икономиката е била нерентабилна – НРБ фалира 3 пъти. „Закърпена” чрез продаване на златния резерв, втория път – военни престъпления, третия – режим на тока (затова имахме акумулатор в кухнята). И досега българите страдаме от измислените (бездейни) работни места за някои тогава – плащаме и ще плащаме огромен външен дълг. Т.е. тогавашните са живели на гърба на децата и внуците си. На всичкото отгоре – в недоимък. Като изключим най-обичайните стоки, то тоалетна хартия, кухненски електроуреди и т.н. е можело да си вземеш само ако изневиделица узнаеш, че има 1-2 бройки в някой магазин (или /полу/престъпно в „капиталистическия” Кореком), за кола е трябвало да чакаш 10-20 г. – дори да имаш парите. Стоките в т.нар. „показни магазини” са били всъщност недостъпни за обикновените хора, но пък е можело 1 – 2 пъти годишно да си купиш банан или портокал от братска Куба.
(Разбира се, може би е имало изключения: обучение на Запад, екскурзии, високи заплати за т.нар. номенклатура – висши партийци на висши длъжности; но не и за обикновените трудещи се.)
То всъщност системата не падна с чужда помощ. Тя се срина сама.

Другият плюс бил законността.

Корупцията не е „патент” на сегашното ни общество – не е липсвала и тогава. Спомнете си откога е репликата „За да получиш, трябва да дадеш.” (Много хубав филм впрочем, нищо, че забранен навремето.)
А сега, като е ужким по-зле, накъде бягат част от знаещите и можещите? На Запад, а не към комунистически уредената Северна Корея.
Но бягат не защото сме капитализъм, социална, модерна, истинска европейска държава, а тъкмо защото не сме.

Някои обясняват любовта към тоталитаризма със „Стокхолмския синдром”.

Друг е въпросът дали точно 10-ноемврийският пленум, т.е. дворцовият преврат е подходяща дата за празнуване на началото на демократизацията на България. Може би трябва винаги да имаме пред очи горчивия опит. Това била ползата от историята, казват.

Предварителна бележка: Първо, бракове не трябва да се сключват – това е ненужен остатък от езически времена. Второ, не е нужно бракът да е съпроводен със сватбено празненство, макар да е обичайно. Трето, подаръци не трябва да са правят, защото се изтриват от употреба – подаръкът е личен жест, а не задължение.

Френската традиция била младоженците да съставят списък с подаръци (дотук добре), да го оставят при депозитар, който да задрасква купените неща (още е добре), този депозитар да бъде предпочитан магазин с различни ценови класи (такааа) и подаръците да се изпращат преди сватбата анонимно от магазина (е, тука вече е до душевност и манталитет). Тази традиция имала и интернетски варианти понастоящем.
Българската традиция била гостите да даряват вещи за бита. Предполага се, че младоженците заживяват в нов *дом*, съграден примерно от младежа, с чеиза на булката и тези подаръци (кърпи, чаршафи) допълват обзавеждането им. През 70-те години на 20 в. обичайни подаръци са вече сервизи, ютии и др. дребни домакински уреди (а от родителите „Жигули”, както се пее в едноименния кавър). Така че и у нас има традиция да се правят практични подаръци, при това такива, които при повторение могат да бъдат отчуждени или потребени след време. Интересен обичай е даруването от младоженците на гостите на сватбата (sic!) с пешкир, риза или др., което обаче постепенно отмира през кърпички към раздаването на сувенирчета.

Само че понастоящем малко младоженци обзавеждат къща, а мечтите на хората са станали все по-разнолики. Обществените промени, вкл. меркантилизирането водят до това да се дават пликове с пари + поздравителна картичка.

Един подарък поначало трябва да е избран с желание и да е подходящ за бъдещия си собственик. Хубаво е, но не е задължително той да хареса подаръка – все пак в това е тръпката. Интересни подаръци са напр. масичка за закуска в леглото, (с)екскурзия, ваучер за подарък. Но ако не сте сигурни, че ще изберете подходящ и неповтарящ се подарък, или сте по-далечни познати с младоженците, тогава наистина парите са изходът. Все пак нали бъдещият собственик би трябвало най-добре да знае какво иска.

И след като говорим за пари, които са всеобщ разменен еквивалент, нормално е да има и пазарна цена. Ако пък приемем, че приятелството не се купува с пари (за разлика от сиренето и булките), ще наречем определянето на таксите за неоценяемата престация тарифа.

Методологията за определяне на размера на подаръка изхожда от това, че такова събитие (да се бракуваш) обикновено се случва веднъж-дваж в живота; при това подаръкът е за двама души, което също завишава цената. След като са Ви поканили на сватба, вероятно Ви считат за близък.
Ориентир може да е класическият подарък – сервиз от 6 части (колкото, между другото, не е подходящ за голямо семейство). Към 2010 г. това са около 30 евро.
Други мерят 30 % от МРЗ. Към 2010 г. това са около 36 евро.
Най-честата мярка е 2 пъти кувертът за ресторанта. Тя е грозна, защото предполага, че целта на мероприятието е да се избият парите за него; а може и да няма ресторант. Но за целите на смятането („връзване” към базова цена, за да отговаря на инфлацията) е подходящо, освен това избраният ресторант показва къде в обществото са младоженците и, вероятно, поканените. Към 2010 г. това са ок. 40 евро.
Във форума на БгМама, където има 2 теми по въпроса, с много и различни аргументи „за” пари и „против” пари, „за” минимална сума и „против” нея, както и различни размери, на базата на които две теми е изградена настоящата публикация, като минимум няколко пъти се сочи 50 лева, макар че се практикували и 20 лв., което вече е обидно. За удачна се приема и сума от 100 лв.

Та нека базовата сума е 35 €/ човек. Да видим сега коефициентите:

• базата се умножава по броя на поканените/ участващите в подаръка; малките деца вероятно не се броят за хора; така напр. за двойка цената ще е 140 лв.
• 70 лв. е за приятели; ако сте много близки (най-тесен кръг, роднини до 2-ра – 3-та степен), вероятно можете да удвоите, утроите и т.н. сумата.
• ако сте в тежко финансово състояние (безработни студенти с дете), вероятно можете да намалите сумата до и дори под минимума;
• ако сте по-богати (общите нетни приходи на домакинството Ви са по-големи от средния брутен доход за страната, умножен по броя на членовете на домакинството Ви), от Вас се очаква (неясно защо), да дарите повече;
• ако правите големи разходи, за да присъствате (идвате от съседна държава, спите на хотел), ще Ви влязат в положението, дори и да направите по-малък подарък.

Цветята (те пък за какво са – ядат ли се), изглежда, са извън сметката.

Някои хора поради липса на достатъчно пари избират да направят малък, но готин подарък. Ала това може да се препоръча като част от подаръка и в останалите случаи, ако искате да произведете добри спомени.

1-10/ 30-01-2010

І. Подаване на годишен отчет за дейността от търговците
ГОД (бившите ГФО – годишен финансов отчет) щели да се подават от 2010 г. по избор само или в НАП, или в НСИ. (Тези за ТР са извън коментара). Срв. чл. 51 ЗДДФЛ и § 25 ЗИДЗДДФЛ (ДВ 95/09).
ІІ. Декларации смятат сами данъците
От 10.ІІ.2010 г. ще са достъпни декларации с макроси; отпечатаните такива ще имат баркод. Декларират се и получените, и дадените непогасени кредити над 10 000 за текущата година и 40 000 лв. за последните 5. (чл. 50 ЗДДФЛ, въведен с § 67 ЗДБРБ2010, който безумно определя влизането му в сила косвено чрез нов § 29а в ЗИДЗДДФЛ)
ІІІ. „Понижени” териториални дирекции на НАП – достъп до правосъдие
Според реформата ТД на Националната агенция по приходите се превърнаха в 28 офиси за обслужване (ОО); агенцията има само 5 регионални дирекции. През декември приключиха 5-те конкурса, сега са временно подменени и 7 от директорите на офисите. От ВАС се опасяват, дали с промяната на чл. 268 ДОПК не би се ограничил достъпът до правосъдие от останалите 23 области.
ІV. Задължение за регистрация по ДДС за ФЛ и ЮЛ без достигнат праг
Само ако се касае за услуги за стопанска дейност, при това само от други страни в ЕС, лицата са длъжни да се регистрират по ДДС, независимо, че оборотът им е под 50 000 лв./ 12 мес. Тази „полурегистрация” след 1.1.2010 г. не дава право на възстановяване на ДДС кредит. Заявлението трябва да се подаде 7 дни преди изискуемостта на данъка (т.е. преди плащането). (Вж. чл. 97а вр. 82 вр. чл. 21 и сл. ЗДДС – но не виждам ФЛ; § 52 ЗИДЗДДС ДВ 95/09) С отмяната на чл. 44 І 5 процесуалното представителство вече не е освободена доставка.
V. Задължителен имейл
С новата ал. І на чл. 101 ЗДДС се въвежда задължение за представяне на електронен адрес за кореспонденция (каквото и да значи това) при данъчна регистрация. Така ДЗЛ (вкл. напр. баба Гинка от село, ако има оборот 50 000; но и лицата с „полурегистрация”) ще са принудени или да разчитат на безплатни, но неносещи отговорност пощи, или на платени такива, или да поддържат пощенски сървъри; както и да възложат на служител непрекъснато да следи пощата, предвид зле установеното начало на сроковете в ДОПК/ АПК – това решение не може да се подкрепи (Калайджиев, ОП 2007, стр. 76:  “Правните субекти не могат да бъдат задължавани да получават електронни изявления против тяхната воля“). Ако лицето няма вписан в АВп или при данъчните имейл, срокът е до края на м. март 2010 г. (§ 55 ЗИДЗДДС ДВ 95/09; § 56 ПЗР ПИДППЗДС ДВ 6/ 09 с обр. сила!?)
VІ. Проект за реформа на съдебната власт
МП предлага промени в кадруването по ЗСВ: Категоризация по натовареност и заплати, децентрализация, публични избори на ръководителите.  (Ф: по-добре мерки (и) за по-поносимо натоварване с цел постигане на качество, чрез преразпределяне на щата, насърчаване на преместването или електронни комуникации). Положителна оценка от Пенчев (Корекция 2010-02-26: Пенчев критикува: по-добре постепенно пренасочване на щатни бройки (някои са резултат на лобизъм);  малките като отделения на големите – по-малко администрация, но достъп до правосъдие; софийските първо да изкарват 5-те години до по-високия ранг в провинцията;  представителство във ВСС по апелативни райони с отзиваемост.)
Според стратегията на ВСС за 2010 г. трябва да бъдат създадени специализирани състави по дела от обществен интерес (вече в 90 % от съдилищата; СГС и Капка Костова – против; извънредни състави?!?). До март – единен портал за делата; до декември – нов НК.
VІІ. Антикорупционни мерки под въпрос – ЗПРКИ, АПК и ЗАдм
Според проект на МП установяването на недеклариран конфликт на интереси ще води не само до уволнение, но и до лишаване от право на упражняване на държавна длъжност. Забраняват се доходи от дялове в държави, в които не се плаща данък (офшорни зони); както и разпореждане в полза на ръководена преди партия. Новият общ контролен орган (комисия) ще разглежда и анонимни сигнали.
Удължаване на срока, назначаване на общинските комисии от областните управители; изясняване на контролните органи; поправка на бланките предлага шефът на антикорупционната комисия в НС. (А никой не коментира, че всъщност дефиницията за КИ стана още по-безумна след първите промени.)
Производствата по анонимки с конкретно съдържание и опазването в тайна на неанонимните податели щяха да бъдат закрепени в Административнопроцесуалния кодекс (т.е. промяна на 180 °)  Според слуховете можело проектът за ЗИД на АПК да бъде оттеглен.
Ще бъдат разширени правомощията, включително превенционни и на инспекторатите по Закона за администрацията. Контролните функции на МДААР се осъществяват от премиера и съответните администрации (гарван гарвану?). Поради сигнал за конфликт на интереси от МОН бащата на дъщерята на ректора на УНСС Борисова е напуснал ръководния пост на учредената от него катедра.
VІІІ. Лични документи – удължен срок на старите – нови от 29 март
Срокът на валидност на личните карти и шофьорските книжки, който според отпечатаното на тях изтича през 2010 г., е удължен с 6 месеца със обн. в ДВ ДВ 102/2009 § 21а и сл. ЗБЛД.  С тях няма да може да се пътува в чужбина. Малко преди април ще започне приемането на заявления за новите л.к. и паспорти. В чужбина ок. 2 месеца по-рано няма да се приемат заявления. Зелените паспорти и безсрочните документи не подлежат на подмяна. Биометрични данни ще включват само паспортите, но вероятно ще се взимат за всички.
ІХ. Членството в професионални камари май не отпада
Според правителствен проект на изменения в Закона за занаятите отпада задължението за членство, преобразуват се в ЮЛНЦ, засилва се контролът, намаляват се част от занаятчийските професии. Според противниците на намаляването на списъка наполовина (от 127 на 56), това би довело до понижаване на качеството, напр. ако фризьорите не се водят занаятчии (sic!). В правната комисия законопроектът е бил отхвърлен, изглежда поради липса на мотиви и силно застъпничество за контрареформационните сили.
Х. Етажна собственост – 2 % напредък към януари 2010 г.
ПП „Атака” предлага срокът за регистрация на ЕтС и за провеждане на общо събрание по новия ЗУЕС да бъде удължен до 30.6.2010 г. (стар: 1.11.2009 г.) 92 % от гражданите имали собствено жилище. (Ф: Ето че един много по-добър от предишното положение закон отново не се прилага. Един от сочените проблеми е трудното определяне на идеалните части на стари ЕтС (макар че сега излиза по повод кворума, преди делът служеше за определяне на вноските). Мислим е установителен иск, но по-лесна би била административна процедура.) (Допълнение 2010-02-15: На второ четене срокът за регистрация на ЕтС е удължен до 30.06. ДВ 15/ 2010 г.)
ХІ. България в ГМО драмата – ЕС с/у потребителите
Преди влизането си в ЕС България въвежда обща забрана за генно модифицирани организми, която противоречи на съответната либерална директива, а за това или за друго е стартирана санкционна процедура от ЕС. След това се предлага да се постави разрешителен режим, който според м-р Караджова ще бъде доста строг (което си е обещание за неизпълнение на бъдещия закон, ама нейсе). Но простото отпадане на забраната, ако не се предвиди частна забрана за зоните „Натура 2000” (30 % от България) от своя страна можело да нарушени съответните директиви за местообитанията. Еколозите препоръчват да има забрана и за 30-км-ов буфер около защитените зони (което било общо около 80 % от страната) – семената на ГМО растенията, вятърът и насекомите не познават законоустановените граници. Опасностите са, че пластмасовите култури могат да „заразят” или изтласкат традиционните, а и няма наблюдения за влиянието им върху човешкото здраве за дълъг период от време (алергии, карцерогени). По този начин обаче се увреждат временните икономически интереси на патентоносителите за ГМО и на големите земеделски стопани.
Друг е въпросът, че някои европейски държави се осмелиха да се противопоставят на директивата за ГМО, която би могла да е повлияна от лобисти; а ЕС не смее да санкционира неизпълнението й. Аз много си мисля за едно референдумче по въпроса. Това идва след разкритията, че голяма част от храните надхвърлят прага за ГМО-съдържание (май 0,9 %), без да спазват задължението за обявяване на този факт. Търговците на биопродукти и готвачите, БСП и ДПС също са против допускането на ГМО.
В крайна (?) сметка паралелно с въведената директива ще действа 5-годишен мораториум за отглеждане + идея за подобна инициатива в Европейския парламент.
ХІІ. Закон за събранията и митингите – любовта на народа
Доколкото е известно: – ЗИД не е обявен на страницата на НС (впечатление за непрозначност на фона на другите закони); – съществени разлики между първо и второ четене (отново в противоречие с правилата на законодателния процес). Съгласно приетото на второ четене: – отпадат манифестациите от заглавието; – отказите се обжалват вече пред административен съд (формално има подобрение, поради несъществуването на народните съвети; но досега, ако не бъркам, районният съд решаваше; може би трябва да се предпочете той, тъй като е в същата община); обжалването не спира изпълнението (явно в отклонение на принципите на АПК); – противно на предложението на Янев, не отпада забраната за мероприятия между 22 и 6 ч. (може да се приеме с оглед сигурността, както и спокойствието на гражданите); – не може да се организират в обозначената зона около основни държавни институции (тук сигурността се противопоставя на политическите права и директната проява на мнение на гражданите спрямо институциите) и военни обекти (Змеево?); обозначената зона не е дефинирана в закона (оставено било за по-нататък); – уведомлението до кмета (вече само на общината) се отправя вече 72 часа предварително (а не 48, което явно идва да възпрепятства спонтанните гражданска реакция); смален до 72 часа е срокът при шествия.
Гражданското общество отправя призив до президента за вето, на които впоследствие той отговаря с указ 15/ 2010 за връщане на § 1 и 2 от ЗИ. Иначе СДС щяло да внесе промени. Според М. Екимджиев законът е „мракобеснически” и „проличава приемствеността между тройната коалиция и правителството на ГЕРБ”. Изказват се съмнения за противоречие с чл. 43 КРБ, но според мен е на кантар. Любопитното е, че приетият в края на тоталитаризма закон е по-либерален.
ХІІІ. Съдебна практика
- Недопустимост на произволните обиски
Обиските, извършвани от полицията по силата на антитерористичен закон (по делото на ЕСПЧ: § 44 Stop and search от британския Закон за тероризма 2000) при целесъобразност (без основание за подозрение) нарушават чл. 8 еКЗПЧос (право на лична неприкосновеност).
Според чл. 164 бълг. НПК претърсване на физическо лице се извършва с предварително разрешение на съдия, а по изключение – с последващо одобрение, но само при задържане или при достатъчно основания, че лица, присъстващи при претърсване са укрили предмет от значение за делото.
- Амнистия – 1 ‰ – потвърдена от КС
От 350 000 дела със ЗАмн (2009 г.) са прекратени 458 (0,1 процент), от тях 131 в съдебна фаза, 50 за неумишлена безстопанственост. От над 9 000 изтърпяващи н.л.с. са освободени 289 (3 %). За бъдещи преписки естествено няма данни. За престъпления след 30.6.2006 г. са отхвърлени 200 и уважени 47 искания за компенсации по ЗПФКПП (средно ок. 2500 лв./ жертва).
Очаквано (чак единодушно в решение 1/ 2010 г.) КС не прие наличието на прикрити мотиви (съдия сам на себе си) поради липса на доказателства (Ф: нечитаво и като основание); нито има проблем в посочването на деянията чрез общи белези; задължението за разглеждане в разумен срок (31 І КРБ) е несъотносимо, т.к. с амнистията се погасяват и материалните, и процесуалните правоотношения; все пак КС си „запазва правото” да следи дали при амнистия не се излиза от правото на преценка на законодателя, макар че „всяка амнистия по дефиниция е неравенство per se”. Интересното е, че дори законът да беше прогласен за противоконституционен, междувременно амнистията би проявила действието си (така КС „снизходително”, може би за да има трибуна да поправи, че амнистията е помилваща, а не декриминализираща, докато СЮБ ясно застъпва недопустимост). По-скоро можеше да се пробва НС да отмени закона, но вторият закон вероятно би противоречал на чл. 15 § 1 МПГПП (освен по изкл.-то на § 2.). Казват, остава защитата пред гражданския съд.
- Нищожен нормативен акт – правила за подпомагане на филмопроизводството
Националният съвет за кино е приел, а Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ (ИА НФЦ) към Министерството на културата е утвърдил Правила за предоставяне на държавно подпомагане на филмопроизводството с цел прилагане на раздел II от Закона за филмовата индустрия.
Първоначално Административен съд – София град отклонил, т.к. актът не засягал конкретни права/ задължения на продуцентите; при обж. 3-чл. с-в ВАС приел, че не се касае за вътрешни правила, а част от тях, която представлява общи условия на бъдещ договор, били ОАА; АССГ отправя препирня за подсъдност, твърдейки вече ПНА, т.к. не се изчерпват с еднократно действие; тя е уважена от 5-чл. с-в, който изпраща делото на 3 чл. с-в.; тези задължителни указания са предрешили спора. Всъщоност жалбоподателят отначало твърди, че е НА.
В решението по същество на адм. д. 1388/2009, впоследствие потвърдено и от петчленен състав на Върховния административен съд, са посочени нарушените разпоредби: „Нормативни административни актове се издават [1] от изрично овластени от Конституцията или закон органи и [2] се обнародват в „Държавен вестник“ освен тези на общинските съвети.” Все пак „С оглед разпоредбата на чл. 13 АПК няма пречка институцията да уреди въпросите […] със съответните вътрешни правила при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му” и публично да обяви тези правила. Интересното е дали тези вътрешни правила няма да бъдат инструкция, за какъвто НА обаче ще липсва компетентност; такива не биха били пряко обжалваеми (чл. 2 ІІ АПК) дори по чл. 120 КРБ, защото служителите няма да се явяват в качеството „граждани”.
- Млечен картел 2007 – доказан и във ВАС
За разлика от птицевъдите и производителите на олио, са били определяни не крайните, а изкупните цени. Глобите за двете асоциации на млекопреработвателите от общо 25 000 лв. са потвърдени от касационната инстанция. Жалбоподателите обвиняват в отказ от правосъдие.
- Срещу „картела на нотариусите” чрез атакуване на Тарифата за нотариалните такси
Юристи, сред които Стефан Петков (бивш магистрат, преподавател в Лондон) приемат, че при реформата в нотариалната дейност през 1997/8 г. за нотариусите са запазени само по-„апетитните” дейности (останалите са оставени за държавните съдии по вписванията) и е „анексирана” част от дейността на адвокатите; таксите са всъщност възнаграждения лично за нотариусите; чрез тези законови привилегии те са забогатели не благодарение на конкурентноспособността си: ЗННД определя лимит на нотариусите, при това на брой жители, а не на ползватели. Това противоречи на правото на ЕС.
След съобразяване на КРБ, АПК и практиката на КС 5-чл. с-в на ВАС (а.д. 13957/2009) приема: „Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права.” Частично отменено е определението на тричленката (подкрепяно от МС и прокуратурата) и делото за несъобразеност на ТНТ с КРБ и ЗДТ ѝ е върнато за произнасяне по същество. Впоследствие тя отхвърля искането за спиране действието на ПМС.
- Наредба за обществения ред в София – отменена на І инст. – бира в градинките
АССГ е отменил наредбата поради немотивираност (защо нова и защо завишени глоби) и повторение на разпоредби от закони и наредби. СОС ще обжалва. (Поне според предаденото във вестника мотивите на съда ми се струват съмнителни.)
- 14 януари 2009 г. – закононарушения само от „протестиращите”
С постановление СРП е отказала да образува досъдебно производство за претендираните „многобройни незаконни действия, от които са настъпили тежки последици за широк кръг хора”.
(Нека припомня: на тази дата пред НС се събра разнородна маса без ясна сплотяващо идейно ядро: едни заради убийството на студент от други студенти пред дискотека, други за друго, трети – футболни фенове – ултраси. Поради установена заплаха от взривове митингът трябваше да бъде прекратен. Вината на Общината и полицията е, че не е обяснила ясно новата заповед (твърди се: по мегафон). Полицията се опита да освободи площада, при което повечето граждани нарушиха полицейските разпореждания /без да ги атакуват по съдебен ред/, част от тях разрушават загражданията и чак до „Орлов мост” замеряха блюстителите на реда вкл. с пръти; нито един не помогна на полицията за задържане на нарушителите. Тогава изгледах внимателно записите: полицията употреби физическа сила, но без такава няма как да се премести човек противно на волята му, т.е. беше пропорционална (и дори подпропорционална). 1 починал в ареста – не е доказано да е по вина на полицията. През следващите дни СРС осъди голям брой хулигани (УБДХ). Имаше заявка, че „протестиращите” нямало да се уплашат от „полицейската бруталност”, но броят им непрекъснато намаляваше и то не поради ексцесии от полицията: може би вече нямаше забавления – полицаите вече се бяха сетили да почистят пл. „Народно събрание” от камъни и сняг и КПП-та не допускаха въоръжени.)
Адв. Груйкин, председател на гражданска инициатива (?), е завел колективен иск срещу МВР пред СГС за „нанесени морални щети и причинената уплаха”.
ХІV. София
- Отказ на административни услуги при неплатени публични вземания ?
Столична община щяла да отказва административни услуги (май и места в детски градини) на лица, които не са платили МДТ, а вече и глоби, според М. Герджиков. (Ф: Доколкото такава принудителна мярка не е предвидена в ДОПК и ЗМДТ, отказите би следвало да бъдат отменяни от съда. А публичните вземания трябва да се събират, но по законния ред (вж. доп. чл. 4 ал. ІІІ ЗМДТ, даваща на общинските служители права и на публични изпълнители; апропо с изм. на чл. 44, 46 данък се дължи и при придобиване по давност.). Допълнение 2010-02-06: Имало и практика за правене на нещо при ниски глоби – отново вкарваща във въртележката на нерегламентираните контакти.)
- Закони – 10 000 лв./брой
Идеята на екс-кмета на Столична община Борисов да бъде създаден нарочен Закон за София (с предполагаем предмет: финансови отношения с държавата, общинска собственост, структурни промени) ще бъде въведена в реализация чрез обявяване на обществена поръчка за външен консултант за изработване на проект. (В момента действат ЗТерДелСОГолГр, ЗУстрЗастрСО /отменил ЗОдобрПрилОбГрПлСоф 1961 г./, ЗМДТ, ЗОС, ЗОБ, ЗУДБ, ЗМСМА и др.; от цялостен закон едва ли има нужда, освен за консултанта)
ХV. СРС – промени в деловодствата
Данни за ответниците (адрес) щели да се взимат от специална служба в СРС за 1 час (Вероятно вр. Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население“, ДВ 94/09). Заповедното деловодство се отделя от гражданското.

2-10/ 15-02-2010

І. Заменки на гори – забранена държавна помощ?
ЕК проучвала дали 47 случая на замяна на земи от горския фонд, особено по Черноморието не представляват държавна помощ. Те са извършени основно между приемането и обнародването на забраната в Закона за Горите през І.2009 г. с цел инвеститорите да получат евтини терени, чието предназначение впоследствие да бъде променено. Правителството първоначално заяви, че нямало да оборва.
След това обаче бяха изразени идеи сделките да бъдат обявени за престъпления (Ф: което поначало води до нищожност; при престъпление по служба обаче би могло да се търси обезщетение само на деликтно основание); според други би помогнало само обявяването им за нищожни като сключени във вреда на представлявания (за чл. 40 ЗЗД е ПРБ, която обаче няма правомощия. Чак ако държавата не развали (в общ смисъл) или не получи доплащане по сделките, може да й бъдат наложени санкции от ЕС. Приложим е и специалният чл. 14 ЗДП.
По-нататък правителството се ориентира да иска от ЕК да приеме сделките за разрешена държавна помощ със задна дата, макар че не откривало такава възможност в регламента + специален закон за доплащане от „бенефициерите” (облагодетелстваните). Димо Гяуров обаче препоръчва да се върви по няколко пътя паралелно + да се привлекат външни експерти, з-то „едва ли Министерството на земеделието разполага с достатъчен правен капацитет”. (Ф: не би трябвало обаче да се забравят виновните длъжностни лица).
Анализ на адв. Петър Петров @ Боянов и Ко.
ІІ. Мораториум върху промяна на предназначението на земи покрай Черноморското крайбрежие
е приело НС (4.ІІ.). (Допълнение 2010-02-18: СКоал внася ЗИД на ЗСПЗЗ, на ЗУТ и на ЗГ, критерият е придобиванета на земи, независимо къде, преди 1.І.2010.)
ІІІ. ПУРНЕС – отменен
Правилникът за управлението, реда и надзора в етажната собственост (от 1951 г., месец след ЗС) следва да се счита отменен с оглед § 6 т. 6 ЗУЕС, който отменя законовата делегация за издаването му (чл. 49 ЗС), на която през 2002 г. ПУРНЕС изрично е позован (§ 3), и с оглед на самия Закон за управление на етажната собственост, който е с по-висш юридически ранг и преурежда тези обществени отношения. (Така и Запрянов, А., Адв. преглед 5/ 2009.) Все пак, предвид чл. 3 ал. ІІ и 46 ЗНА, ако има празноти в ЗУЕС и разпоредби на ПУРНЕС и съдебна практика, които не му противоречат, можем да приемем, че те могат да намерят приложение.
ІV. Нови квази ценни книжа – данъчен кредит
Предвижда се възможността удостоверенията за данъчен кредит, с които ще може да се прихващат данъчни задължения, да може да се прехвърлят, като централното ТД на НАП издава ново удостоверение. Според проектозакона за изм. на ДОПК (130а, 134а) такъв „данъчен кредит” може да има само за преки годишни подоходни данъци в полза на централния бюджет, когато са предвидени в специалните материални закони. Целта е насърчаване на инвестициите.
V. Съдилища
- УБДХ – противоречие с еКЗПЧос
Чл. 6 и 7 на Указа за борба с дребното хулиганство противоречат на чл. 2 от Протокол № 7 на европейската Конвенция за правата на човека и основните свободи, тъй като според последния наказанията за престъпления трябва да подлежат на обжалване. Според преценката на ЕСПЧ деянията по УБДХ не попадат под изключението на ал. ІІ „несъществени престъпления”, нищо че по българското право дребното хулиганство дори не се води престъпление. (Което според мен е странно; вероятно Европейският съд иска да разшири „престъпления” до всички правонарушения и да приема типичните административни нарушения за несъществени престъпления, знам ли; не че въвеждането на втора инстанция е вредно.) По делата Камбуров и Станчев българските съдии не били съобразили примата на международното право.
- Само официални букви в името – кюрди – ЕСПЧ
Недопускането на промяна на името с такова, което съдържа букви извън официалната азбука (q, w, x) от страна на съдебната власт на Република Турция спрямо граждани от кюрдски произход не представлява дискриминация според Съда в Страсбург.
- Царски имоти – недопустимост на искането на обмудсмана – КС
По к.д. 19/ 09 се приема, че омбудсманът може да атакува само закони (в тесен смисъл, срв. другите компетенции на КС), а не и решение на НС за мораториум.  (Вероятно отсъства и втората кумулативна предпоставка: не се засягат правата на гражданите, а само конкретна фамилия с изключителен статут. Все пак КС трябва да може да се произнася и по актове, озаглавени и приети като решения, като цени истинската им правна същност.)
- ТР ВАС 1/ 2010 г. – допълнителен срок за начисляване на ДДС/ данъчен кредит – административнонаказателна отговорност
Върховният административен съд се признава компетентен да тълкува законите за административно наказване, делата по които се гледат от районните съдилища като първа инстанция.
С § 18 ЗИД ЗДДС ДВ 106/08 е дадена нова възможност за начисляване на ДДС от 1.І. до 31.ІV.2009 г. Тя касае само 2 категории данъчни платци – имащите право на пълен данъчен кредит – получатели на доставки и вносители. Така за лицата, които пропуснали срока за изискуемия данък, противоправността (чл. 180 ЗДДС) на деянието се е заличила и те трябва да бъдат освободени от отговорност по висящите дела. Новата, специална за тези категории по-ниска санкция по чл. 180а се прилага само занапред.
Искането на главния прокурор е частично недопустимо относно АНО за неспазен срок за данъчен кредит – няма противоречива практика по НАХД, тъй като няма предвидени наказания за невъзползване от правото.
- ТР ВАС 2/ 2010 г. – допустимост на оспорване на нормативни административни актове – ЮЛ
„Съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.” Правото на сдружаване, гарантирано в чл. 12, 44 КРБ, служи за задоволяване и защита на интересите на гражданите и следователно интересите на ЮЛНЦ съвпадат с интересите на техните членове, доколкото това е предвидено сред целите в устава или учредителния им акт или в специален закон. Те са организации по смисъла на АПК, субект на правото на оспорване (186) и на нормотворческия процес (ЗНА). (Ф: А в някои случаи *косвено* отговарят за членовете си – СРСП. ВАС трябва да тълкува чл. 186 в обхват, достатъчен, за да се гарантира законността /легитимността и легалността/ на самите нормативни актове като елемент от правовата държава. Мерките ѝ по отношение на едного засягат пряко или косвено всички граждани. Не като СЕО да се стига до отказ от проверка за законност.) 1 ОМ на Дражева: нямат пр. и-с, з-то не се засягат пряко и лично техните и-си, не могат да представляват членовете си; субституцията противоречи на 2 РКС.
- Обстоятелствена проверка едновременно с прехвърляне – обжалване на отказ на нотариус
„Отвореното писмо … до бащите и майките на неръкотворното чудо, наречено ГПК…” на Георги Керелов съставлява наистина увлекателно четиво за лепенето на тапети, съдийстването, частния нотариат и, между другото, банковите глоби, напомнящо сарказма на Л. Каравелов.
Според ВКС отказът на нотариус да извърши в едно производство (1 такса) обстоятелствена проверка и прехвърляне на имот не съответства на ГПК. Разноските (600 лв.) не могат да се възстановят в производството по обжалването.
(Според мен би трябвало вредите да могат да се възстановят в отделно гр.д.; проблемът съществува напр. и при наложени от съда глоби. А препратката към чл. 49 ЗЗД трябва да се разбира като такава към ЗОДОВ.) (Ако връзката към писмото /понастоящем при Сдружението за оптимизиране на правосъдието и администрацията – СОПА/ не действа, свиркайте!)
VІ. Кант – преводи
Божидар Гумнаров е публикувал (като pdf) превода на „Метафизиката на нравите” (І част Учение за правото”, ІІ част „Учение за добродетелта”) от Имануел Кант. Прави и втори за България превод на Die Religion innerhalb der Grenzen der bloßen Vernunft (на което тогавашните власти не се зарадвали).
VІІ. Класация на юридически факултети в България – 1-во място за СУ„КО”
Според „Алфа рисърч” най-старият ЮФ има най-добро качество; и според изпитите на ВАС – почти двама от трима издържат. Втори е УНСС, следващите места са за ВТУ, ПУ„ПХ”.
VІІІ. Агенти на ДС/ РСБНА – 3 % от публичните личности
От 2007 г. досега Комисията, председателствана от Евтим Костадинов, е проверила 86 676 лица, заемали или заемащи публични или обществени длъжности; от тях са обявени 2616 сътрудници. Открити са няколко бележки за „забранен достъп” по дела, неясно чии.

3-10/ 01-03-2010

І. ГПК – несеквестируемост на извънбюджетните сметки на общините
С ЗИД ДВ 13/ 2010 общините „се преместват” от чл. 520 в 519 ГПК (Вж. коментар № 4 )
ІІ. Кариери за строителни материали – ограничаване
МС е указал на министрите на ОСВ и РРБ да ограничат (вероятно: да не допускат нови процедури за) издаването на разрешения по Закона за подземните богатства до 2012 г. (ДВ 13/ 2010)
ІІІ. ДВ 15/ 2010, освен другото
- ЗПИИРКОРНФС
Урежда реда за събиране в друга държава на глоби, конфискации и обезщетения за престъпления (при двойна наказуемост); при невъзможност за изпълнение са възможни алтернативни санкции (л.с.); изпращат се от съда/ НАП, респ. се признават от ОС, когато България е издаваща, респ. изпълняваща държава; имплементира Рамково решение 2005/214/ПВР и 2006/783/ПВР на Съвета;
- ЗДПУ
Дефиниция за услуга, голям брой извън закона (2, 20); свобода на установяване и на „движение на услуги” и разрешителен режим; информационни задължения на доставчиците; санкции за длъжностни лица и доставчици; 29 легални дефиниции. Променя законите за Туризма, ЗУТ (ЗКС, ЗКАИИП), Занаятите. Вж. бюлетин 28/ 30-11-2009, т. ІІ.
- ЗИД КТ
Създава се тристранно сътрудничество и на ниво „област” (чл. 3в – 3д; с гениализма „държавен, областен или общински орган”); трудов стаж вече изрично се признава при „трудов договор за работа през определени дни от месеца” независимо от продължителността му (чл. 114, изм. ДВ 108/08), при отпуск за раждане (163) и при работа в ДЧ на ЕС, ЕИП, КШв. (от септември, 351-354); наредба за командировки в ЕС (от септември, 121 ІІІ); Велики петък е почивен; обективната отговорност на работодателя се ангажира и при 50 % (сега само над 50 %) намалена работоспособност (200); не са масови уволненията на 20 д. за 90 дни (§ 1 т. 9)
ІV. Обществени поръчки и корупция – Борис Велчев – законопроект
Ноември 2009 г. Главният прокурор публикува в „Труд” по повод лошото управление на държавното имущество и корупцията. 1 : проблемът не бил само лошото правоприложение, липсвали и механизми/уредба за превенция и контрол. (Вътрешните одитори и АОП не могат да осъществяват предварителен контрол; АОП не сезира компетентните органи за открити нарушения; АДФИ не може да спира проблемни сделки. Последващият контрол на АДФИ и СмП не са за изгодното разходване на средствата. В НК няма специална норма за ЗОП, субсидиарното длъжностно престъпление 282 се доказва сравнително лесно относно нарушението и вредата, но практически невъзможно относно целта за увреждане/ облагодетелстване; съзнателната неизгодна сделка 220 – също; а относно безстопанствеността 219 ръководителите на ведомства могат да се позовават на приподписалите експерти.) 2: Наложително е лишаване политическите органи от компетентност за сключване на обществени поръчки (както и състав без специалната цел и оправомощаване на комисията Кушлев); смекчава идеята за идеята за нов НК до масова декриминализация с административно наказване (а една от идеите на АНК беше за съдебно адм. наказване) и нови състави. 3: това ще разтовари съдебната система; предлага доверителна сделка да се въведе като СРС при подкуп (сега провокацията е забранена), купуване на гласове; призовава предложените промени да бъдат извършени.
Февруари 2010 – обяснение на предложенията други за промени в ЗОП.
V. Съдилища
- РКС 2/ 2010 – касиране на гласове от Турция
Изборът на трима народни представители вследствие 18 358 иначе действителни гласа от Република Турция е незаконен. Ф: Решението е недопустимо и неправилно.
- ТР ОСГТК 1/ 2009 – селектиране на касационните жалби
Общото основание материално- или процесуалноправен въпрос според РКС 4/ 09, което отмени думата „съществен”, означава въпросът да е от значение за изхода на конкретното дело. Това е така, според ОСГКТК, когато „Правният въпрос[…], разрешен в обжалваното въззивно решение, е […] включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос […]. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.” Т.е. това общо основание е различно от основанието за неправилност на решението; ВКС следи служебно само по валидност и допустимост. Въпросите може да са повече от 1; може и възражения, които не формират СПН.
Допълнителните основания (предпоставки):
„Основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е […] противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр.59 от 22.07.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.” Т.е. практиката на ВКС са: (а) задължителните тълкувателни нормативни актове на ВС/ ВКС и (б) решенията по новия ГПК (по чл. 291). Не са задължителни: (а) трайната практика на ВКС по конкретни дела; (б) тълкувателните решения на ВС до 1994 г. Това разбиране противоречи на (незадължителните) мотиви в РКС 4/ 09, но внася логика в чл. 280.
„[… П]о чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, правният въпрос […] трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос.” Достатъчно е 1 (нетълкувателно) решение; т. 2 не се отнася за решенията по т. 1, решенията на адм. съд по преюдициални въпроси или по ЗОДОВ, арбитражни решения. (Текстуално са изключени и решенията на ВС преди 1996 г., но мисля, че трябва да се разбира широко – така започва т. 3 от мотивите.) В тежест на касатора е да докаже противоречието (така и КС; Ф: би трябвало да е достатъчно и само с номер на актовете.)
„Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.” С тълкуването не става много по-ясно; изглежда, че това основание се активира, когато необходим е принос за точното тълкуване на правото, когато (а) липсва практика на ВКС при непълни, неясни или противоречиви закони; (б) съществува съдебна практика, но тя прилага несъществуваща правна норма (неточно извлечена от разпоредбите); (в) е настъпила промяна в закона или в обществото (убеждения, ценности, цели), която налага осъвременително тълкуване на трайната практика.
Особени мнения. Балевска: определението по 288 е специфична правораздавателна дейност, необжалваемо; основание трябва да е и противоречието с трайната практика на съдилищата. Проданова: т. 1 трябва да обхваща и ТР по ЗУС от 1952 и 1976 г. (Ф: все ще се намери някое следващо ги решение и минаваме по т. 2) и актове на НКол; оплаква се, че не са обсъждани мотивите.
Ф: (а) Специалните предпоставки за селекция са поначало алтернативни. (б) Т. 2 намира приложение само ако няма (известни) решения по т. 1. (в) Ако е имало уеднаквяване по 291 и обжалваното въззивно решение не го следва, основанието е т. 1, ако го следва (и не сме доволни) – т. 3. (г) Може ли 292 да се приложи изпреварващо – ако ВКС допусне по т. 3 и смята да се отклони? (д) Интересно би било и отрицателно предефиниране на решението – кое не е основание.
- ТР 2/ 2009 ОСГК – реституция – Народен съд
Разпоредбата на чл. 7 от ЗВСОНИ [за иск срещу последващи приобретатели] не е приложима по отношение на конфискуваните имущества по присъда, постановена по Н-З СНарСъдВВБСВСНЗСН, която е отменена с решение по реда на надзора на ВКС преди [допълването на ЗВСОНИ за тези присъди] в сила от 22.11.1997 г. [което има материалноправно действие занапред]. В тези случаи се прилага чл. 151 ЗИН/отм./ [, че имотите се връщат или обезщетяват]. (М. Първанов напомня реш. на КС и ВКС, че актовете на НарС не са съдебни; Ф: но какво би станало с (макар недопустимите) влезли в сила решения за отмяна?)
- ТР 4/ 09 ОСНК ВКС – правна помощ
Щом чл. 189 ал. ІІІ НПК гласи, че „когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати […] за служебно назначения защитник”, той има предвид всички случаи (чл. 94, 372, 381, 384 и др.). ВКС Тълкува помирително с чл. 2 и 4 ЗПП и с оглед неговите ПЗР, че финансирането от държавата е само за времето на процеса. Дори ЗПП е общ спрямо НПК. Няма противоречие с еКЗПЧос с оглед делото Croissant срещу Германия. (42 % особени мнения: ЗПП бил специален; в някои случаи лицето е принудено да ползва адвокат, в други пък би се отказало, за да не плаща; НБПП е второстепенен разпоредител и не може в негова полза; по Croissant няма изрично произнасяне при бедни подсъдими. Ф: законодателят решава по целесъобразност; ако намират нарушение на КРБ или КПЧ от ВКС могат да сезират КС.)
- Противоконституционнен натиск над съдебната власт от страна на изпълнителната
Съюзът на съдиите щял да поиска експертиза за независимостта на съда от ПАСЕ, КСЕС, МАС. С цел намаляване на напрежението нямало да отвръща, извън публикуване на съдебните актове, на недоказаните нападки от страна на министър (не гражданин), произнасянето по неприключили дела, макар че са заплаха за осъждане от еКЗПЧос (срв. Кърджев). Възразява се срещу пасивната роля на ВСС, липсата на медийна стратегия; както и срещу непопълването на ВСС и необсъждането на кандидатурата на Румен Янков.
- Доклад СРС 2009
1 наказателен съдия е получил средно 465 дела, а 1 щ.бр. граждански – 1068 бр. (май 80 % са едностранни); разкрит е 1 нова щ.бр. (113 с-в ІІІ ГО). Съобщават се предприети през годината организационни мерки (напр. когато делото е на доклад, деловодителят трябва да покаже картона). Развива се и програмата за безплатна медиация („Спогодби”).
Ф: Идеята за децентрализация на конкурсите не следва да се подкрепи (но може да се правят конкурси за „резерви”).
VІ. Списък на длъжници в България
Платен доброволен регистър за междуфирмената задлъжнялост.

Вж. всички бюлетини вдясно.

І. Подаване на годишен отчет за дейността от търговците

ГОД (бившите ГФО – годишен финансов отчет) щели да се подават от 2010 г. по избор само или в НАП, или в НСИ. (Тези за ТР са извън коментара). Срв. чл. 51 ЗДДФЛ и § 25 ЗИДЗДДФЛ (ДВ 95/09).

ІІ. Декларации смятат сами данъците

От 10.ІІ.2010 г. ще са достъпни декларации с макроси; отпечатаните такива ще имат баркод. Декларират се и получените, и дадените непогасени кредити над 10 000 за текущата година и 40 000 лв. за последните 5. (чл. 50 ЗДДФЛ, въведен с § 67 ЗДБРБ2010, който безумно определя влизането му в сила косвено чрез нов § 29а в ЗИДЗДДФЛ)

ІІІ. „Понижени” териториални дирекции на НАП – достъп до правосъдие

Според реформата ТД на Националната агенция по приходите се превърнаха в 28 офиси за обслужване (ОО); агенцията има само 5 регионални дирекции. През декември приключиха 5-те конкурса, сега са временно подменени и 7 от директорите на офисите. От ВАС се опасяват, дали с промяната на чл. 268 ДОПК не би се ограничил достъпът до правосъдие от останалите 23 области.

ІV. Задължение за регистрация по ДДС за ФЛ и ЮЛ без достигнат праг

Само ако се касае за услуги за стопанска дейност, при това само от други страни в ЕС, лицата са длъжни да се регистрират по ДДС, независимо, че оборотът им е под 50 000 лв./ 12 мес. Тази „полурегистрация” след 1.1.2010 г. не дава право на възстановяване на ДДС кредит. Заявлението трябва да се подаде 7 дни преди изискуемостта на данъка (т.е. преди плащането). (Вж. чл. 97а вр. 82 вр. чл. 21 и сл. ЗДДС – но не виждам ФЛ; § 52 ЗИДЗДДС ДВ 95/09) С отмяната на чл. 44 І 5 процесуалното представителство вече не е освободена доставка.

V. Задължителен имейл

С новата ал. І на чл. 101 ЗДДС се въвежда задължение за представяне на електронен адрес за кореспонденция (каквото и да значи това) при данъчна регистрация. Така ДЗЛ (вкл. напр. баба Гинка от село, ако има оборот 50 000; но и лицата с „полурегистрация”) ще са принудени или да разчитат на безплатни, но неносещи отговорност пощи, или на платени такива, или да поддържат пощенски сървъри; както и да възложат на служител непрекъснато да следи пощата, предвид зле установеното начало на сроковете в ДОПК/ АПК – това решение не може да се подкрепи; Ако лицето няма вписан в АВп или при данъчните имейл, срокът е до края на м. март 2010 г. (§ 55 ЗИДЗДДС ДВ 95/09; § 56 ПЗР ПИДППЗДС ДВ 6/ 09 с обр. сила!?)

VІ. Проект за реформа на съдебната власт

МП предлага промени в кадруването по ЗСВ: Категоризация по натовареност и заплати, децентрализация, публични избори на ръководителите. Положителна оценка от Пенчев. (Ф: по-добре мерки (и) за по-поносимо натоварване с цел постигане на качество, чрез преразпределяне на щата, насърчаване на преместването или електронни комуникации)

Според стратегията на ВСС за 2010 г. трябва да бъдат създадени специализирани състави по дела от обществен интерес (вече в 90 % от съдилищата; СГС и Капка Костова – против; извънредни състави?!?). До март – единен портал за делата; до декември – нов НК.

VІІ. Антикорупционни мерки под въпрос – ЗПРКИ, АПК и ЗАдм

Според проект на МП установяването на недеклариран конфликт на интереси ще води не само до уволнение, но и до лишаване от право на упражняване на държавна длъжност. Забраняват се доходи от дялове в държави, в които не се плаща данък (офшорни зони); както и разпореждане в полза на ръководена преди партия. Новият общ контролен орган (комисия) ще разглежда и анонимни сигнали.

Удължаване на срока, назначаване на общинските комисии от областните управители; изясняване на контролните органи; поправка на бланките предлага шефът на антикорупционната комисия в НС. (А никой не коментира, че всъщност дефиницията за КИ стана още по-безумна след първите промени.)

Производствата по анонимки с конкретно съдържание и опазването в тайна на неанонимните податели щяха да бъдат закрепени в Административнопроцесуалния кодекс (т.е. промяна на 180 °)  Според слуховете можело проектът за ЗИД на АПК да бъде оттеглен.

Ще бъдат разширени правомощията, включително превенционни и на инспекторатите по Закона за администрацията. Контролните функции на МДААР се осъществяват от премиера и съответните администрации (гарван гарвану?). Поради сигнал за конфликт на интереси от МОН бащата на дъщерята на ректора на УНСС Борисова е напуснал ръководния пост на учредената от него катедра.

VІІІ. Лични документи – удължен срок на старите – нови от 29 март

Срокът на валидност на личните карти и шофьорските книжки, който според отпечатаното на тях изтича през 2010 г., е удължен с 6 месеца със обн. в ДВ ДВ 102/2009 § 21а и сл. ЗБЛД.  С тях няма да може да се пътува в чужбина. Малко преди април ще започне приемането на заявления за новите л.к. и паспорти. В чужбина ок. 2 месеца по-рано няма да се приемат заявления. Зелените паспорти и безсрочните документи не подлежат на подмяна. Биометрични данни ще включват само паспортите, но вероятно ще се взимат за всички.

ІХ. Членството в професионални камари май не отпада

Според правителствен проект на изменения в Закона за занаятите отпада задължението за членство, преобразуват се в ЮЛНЦ, засилва се контролът, намаляват се част от занаятчийските професии. Според противниците на намаляването на списъка наполовина (от 127 на 56), това би довело до понижаване на качеството, напр. ако фризьорите не се водят занаятчии (sic!). В правната комисия законопроектът е бил отхвърлен, изглежда поради липса на мотиви и силно застъпничество за контрареформационните сили.

Х. Етажна собственост – 2 % напредък към януари 2010 г.

ПП „Атака” предлага срокът за регистрация на ЕтС и за провеждане на общо събрание по новия ЗУЕС да бъде удължен до 30.6.2010 г. (стар: 1.11.2009 г.) 92 % от гражданите имали собствено жилище. (Ф: Ето че един много по-добър от предишното положение закон отново не се прилага. Един от сочените проблеми е трудното определяне на идеалните части на стари ЕтС (макар че сега излиза по повод кворума, преди делът служеше за определяне на вноските). Мислим е установителен иск, но по-лесна би била административна процедура.)

ХІ. България в ГМО драмата – ЕС с/у потребителите

Преди влизането си в ЕС България въвежда обща забрана за генно модифицирани организми, която противоречи на съответната либерална директива, а за това или за друго е стартирана санкционна процедура от ЕС. След това се предлага да се постави разрешителен режим, който според м-р Караджова ще бъде доста строг (което си е обещание за неизпълнение на бъдещия закон, ама нейсе). Но простото отпадане на забраната, ако не се предвиди частна забрана за зоните „Натура 2000” (30 % от България) от своя страна можело да нарушени съответните директиви за местообитанията. Еколозите препоръчват да има забрана и за 30-км-ов буфер около защитените зони (което било общо около 80 % от страната) – семената на ГМО растенията, вятърът и насекомите не познават законоустановените граници. Опасностите са, че пластмасовите култури могат да „заразят” или изтласкат традиционните, а и няма наблюдения за влиянието им върху човешкото здраве за дълъг период от време (алергии, карцерогени). По този начин обаче се увреждат временните икономически интереси на патентоносителите за ГМО и на големите земеделски стопани.

Друг е въпросът, че някои европейски държави се осмелиха да се противопоставят на директивата за ГМО, която би могла да е повлияна от лобисти; а ЕС не смее да санкционира неизпълнението й. Аз много си мисля за едно референдумче по въпроса. Това идва след разкритията, че голяма част от храните надхвърлят прага за ГМО-съдържание (май 0,9 %), без да спазват задължението за обявяване на този факт. Търговците на биопродукти и готвачите, БСП и ДПС също са против допускането на ГМО.

ХІІ. Закон за събранията и митингите – любовта на народа

Доколкото е известно: – ЗИД не е обявен на страницата на НС (впечатление за непрозначност на фона на другите закони); – съществени разлики между първо и второ четене (отново в противоречие с правилата на законодателния процес). Съгласно приетото на второ четене: – отпадат манифестациите от заглавието; – отказите се обжалват вече пред административен съд (формално има подобрение, поради несъществуването на народните съвети; но досега, ако не бъркам, районният съд решаваше; може би трябва да се предпочете той, тъй като е в същата община); обжалването не спира изпълнението (явно в отклонение на принципите на АПК); – противно на предложението на Янев, не отпада забраната за мероприятия между 22 и 6 ч. (може да се приеме с оглед сигурността, както и спокойствието на гражданите); – не може да се организират в обозначената зона около основни държавни институции (тук сигурността се противопоставя на политическите права и директната проява на мнение на гражданите спрямо институциите) и военни обекти (Змеево?); обозначената зона не е дефинирана в закона (оставено било за по-нататък); – уведомлението до кмета (вече само на общината) се отправя вече 72 часа предварително (а не 48, което явно идва да възпрепятства спонтанните гражданска реакция); смален до 72 часа е срокът при шествия.

Гражданското общество отправя призив до президента за вето. Иначе СДС щяло да внесе промени. Според М. Екимджиев законът е „мракобеснически” и „проличава приемствеността между тройната коалиция и правителството на ГЕРБ”. Изказват се съмнения за противоречие с чл. 43 КРБ, но според мен е на кантар. Любопитното е, че приетият в края на тоталитаризма закон е по-либерален.

ХІІІ. Съдебна практика

- Недопустимост на произволните обиски

Обиските, извършвани от полицията по силата на антитерористичен закон (по делото на ЕСПЧ: § 44 Stop and search от британския Закон за тероризма 2000) при целесъобразност (без основание за подозрение) нарушават чл. 8 еКЗПЧос (право на лична неприкосновеност).

Според чл. 164 бълг. НПК претърсване на физическо лице се извършва с предварително разрешение на съдия, а по изключение – с последващо одобрение, но само при задържане или при достатъчно основания, че лица, присъстващи при претърсване са укрили предмет от значение за делото.

- Амнистия – 1 ‰ – потвърдена от КС

От 350 000 дела със ЗАмн (2009 г.) са прекратени 458 (0,1 процент), от тях 131 в съдебна фаза, 50 за неумишлена безстопанственост. От над 9 000 изтърпяващи н.л.с. са освободени 289 (3 %). За бъдещи преписки естествено няма данни. За престъпления след 30.6.2006 г. са отхвърлени 200 и уважени 47 искания за компенсации по ЗПФКПП (средно ок. 2500 лв./ жертва).

Очаквано (чак единодушно в решение 1/ 2010 г.) КС не прие наличието на прикрити мотиви (съдия сам на себе си) поради липса на доказателства (Ф: нечитаво и като основание); нито има проблем в посочването на деянията чрез общи белези; задължението за разглеждане в разумен срок (31 І КРБ) е несъотносимо, т.к. с амнистията се погасяват и материалните, и процесуалните правоотношения; все пак КС си „запазва правото” да следи дали при амнистия не се излиза от правото на преценка на законодателя, макар че „всяка амнистия по дефиниция е неравенство per se”. Интересното е, че дори законът да беше прогласен за противоконституционен, междувременно амнистията би проявила действието си (така КС „снизходително”, може би за да има трибуна да поправи, че амнистията е помилваща, а не декриминализираща, докато СЮБ ясно застъпва недопустимост). По-скоро можеше да се пробва НС да отмени закона, но вторият закон вероятно би противоречал на чл. 15 § 1 МПГПП (освен по изкл.-то на § 2.). Казват, остава защитата пред гражданския съд.

- Нищожен нормативен акт – правила за подпомагане на филмопроизводството

Националният съвет за кино е приел, а Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ (ИА НФЦ) към Министерството на културата е утвърдил Правила за предоставяне на държавно подпомагане на филмопроизводството с цел прилагане на раздел II от Закона за филмовата индустрия.

Първоначално Административен съд – София град отклонил, т.к. актът не засягал конкретни права/ задължения на продуцентите; при обж. 3-чл. с-в ВАС приел, че не се касае за вътрешни правила, а част от тях, която представлява общи условия на бъдещ договор, били ОАА; АССГ отправя препирня за подсъдност, твърдейки вече ПНА, т.к. не се изчерпват с еднократно действие; тя е уважена от 5-чл. с-в, който изпраща делото на 3 чл. с-в.; тези задължителни указания са предрешили спора. Всъщоност жалбоподателят отначало твърди, че е НА.

В решението по същество на адм. д. 1388/2009, впоследствие потвърдено и от петчленен състав на Върховния административен съд, са посочени нарушените разпоредби: „Нормативни административни актове се издават [1] от изрично овластени от Конституцията или закон органи и [2] се обнародват в „Държавен вестник“ освен тези на общинските съвети.” Все пак „С оглед разпоредбата на чл. 13 АПК няма пречка институцията да уреди въпросите […] със съответните вътрешни правила при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му” и публично да обяви тези правила. Интересното е дали тези вътрешни правила няма да бъдат инструкция, за какъвто НА обаче ще липсва компетентност; такива не биха били пряко обжалваеми (чл. 2 ІІ АПК) дори по чл. 120 КРБ, защото служителите няма да се явяват в качеството „граждани”.

- Млечен картел 2007 – доказан и във ВАС

За разлика от птицевъдите и производителите на олио, са били определяни не крайните, а изкупните цени. Глобите за двете асоциации на млекопреработвателите от общо 25 000 лв. са потвърдени от касационната инстанция. Жалбоподателите обвиняват в отказ от правосъдие.

- Срещу „картела на нотариусите” чрез атакуване на Тарифата за нотариалните такси

Юристи, сред които Стефан Петков (бивш магистрат, преподавател в Лондон) приемат, че при реформата в нотариалната дейност през 1997/8 г. за нотариусите са запазени само по-„апетитните” дейности (останалите са оставени за държавните съдии по вписванията) и е „анексирана” част от дейността на адвокатите; таксите са всъщност възнаграждения лично за нотариусите; чрез тези законови привилегии те са забогатели не благодарение на конкурентноспособността си: ЗННД определя лимит на нотариусите, при това на брой жители, а не на ползватели. Това противоречи на правото на ЕС.

След съобразяване на КРБ, АПК и практиката на КС 5-чл. с-в на ВАС (а.д. 13957/2009) приема: „Прогресивният характер на легитимацията според чл. 186, ал. 1 АПК е възможността да се обжалват нормативните актове на администрацията не само когато са налице пряко нарушени права, но и при предстоящо засягане на права.” Частично отменено е определението на тричленката (подкрепяно от МС и прокуратурата) и делото за несъобразеност на ТНТ с КРБ и ЗДТ ѝ е върнато за произнасяне по същество. Впоследствие тя отхвърля искането за спиране действието на ПМС.

- Наредба за обществения ред в София – отменена на І инст. – бира в градинките

АССГ е отменил наредбата поради немотивираност (защо нова и защо завишени глоби) и повторение на разпоредби от закони и наредби. СОС ще обжалва. (Поне според предаденото във вестника мотивите на съда ми се струват съмнителни.)

- 14 януари 2009 г. – закононарушения само от „протестиращите”

С постановление СРП е отказала да образува досъдебно производство за претендираните „многобройни незаконни действия, от които са настъпили тежки последици за широк кръг хора”.

(Нека припомня: на тази дата пред НС се събра разнородна маса без ясна сплотяващо идейно ядро: едни заради убийството на студент от други студенти пред дискотека, други за друго, трети – футболни фенове – ултраси. Поради установена заплаха от взривове митингът трябваше да бъде прекратен. Вината на Общината и полицията е, че не е обяснила ясно новата заповед (твърди се: по мегафон). Полицията се опита да освободи площада, при което повечето граждани нарушиха полицейските разпореждания /без да ги атакуват по съдебен ред/, част от тях разрушават загражданията и чак до „Орлов мост” замеряха блюстителите на реда вкл. с пръти; нито един не помогна на полицията за задържане на нарушителите. Тогава изгледах внимателно записите: полицията употреби физическа сила, но без такава няма как да се премести човек противно на волята му, т.е. беше пропорционална (и дори подпропорционална). 1 починал в ареста – не е доказано да е по вина на полицията. През следващите дни СРС осъди голям брой хулигани (УБДХ). Имаше заявка, че „протестиращите” нямало да се уплашат от „полицейската бруталност”, но броят им непрекъснато намаляваше и то не поради ексцесии от полицията: може би вече нямаше забавления – полицаите вече се бяха сетили да почистят пл. „Народно събрание” от камъни и сняг и КПП-та не допускаха въоръжени.)

Адв. Груйкин, председател на гражданска инициатива (?), е завел колективен иск срещу МВР пред СГС за „нанесени морални щети и причинената уплаха”.

ХІV. София

- Отказ на административни услуги при неплатени публични вземания ?

Столична община щяла да отказва административни услуги (май и места в детски градини) на лица, които не са платили МДТ, а вече и глоби, според М. Герджиков. (Ф: Доколкото такава принудителна мярка не е предвидена в ДОПК и ЗМДТ, отказите би следвало да бъдат отменяни от съда. А публичните вземания трябва да се събират, но по законния ред (вж. доп. чл. 4 ал. ІІІ ЗМДТ, даваща на общинските служители права и на публични изпълнители; апропо с изм. на чл. 44, 46 данък се дължи и при придобиване по давност.).)

- Закони – 10 000 лв./брой

Идеята на екс-кмета на Столична община Борисов да бъде създаден нарочен Закон за София (с предполагаем предмет: финансови отношения с държавата, общинска собственост, структурни промени) ще бъде въведена в реализация чрез обявяване на обществена поръчка за външен консултант за изработване на проект. (В момента действат ЗТерДелСОГолГр, ЗУстрЗастрСО /отменил ЗОдобрПрилОбГрПлСоф 1961 г./, ЗМДТ, ЗОС, ЗОБ, ЗУДБ, ЗМСМА и др.; от цялостен закон едва ли има нужда, освен за консултанта)

ХV. СРС – промени в деловодствата

Данни за ответниците (адрес) щели да се взимат от специална служба в СРС за 1 час (Вероятно вр. Наредба № 14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни „Население“, ДВ 94/09). Заповедното деловодство се отделя от гражданското.

Комбинацията обаче буди някои Bedenken. (По научному – няма синергия.)
Микровълновата фурна по принцип е доста рестриктивна (капризна):

• макар самата в метален кафез, не е добре вътре в нея да се поставят метални предмети (напр. чаша с кант); започва да искрува;
• трябва да се поддържа чиста, напр. от мазни пръскотини, които се метализират;
• (не трябва да се поставят запечатани неща, цели пресни и варени яйца – гърмят /то на мен и на котлона са ми гърмели яйца, де/; има специални капаци за микровълнова – с дупка; фолио и кренвирши се надупчват; това не е от значение за тукашната статия, де).

Грилът, от своя страна, пък води до значително нагряване (гениално, нали!).

Следователно трудно ще ги ползваме едновременно (макар че има такава функция, която била полезна за готвене с цел избиване на бактериите): Обикновено се запича на скаричка или в метален съд, което обаче изглежда е противопоказно за микровълновата печка. Наистина може да се ползва напр. порцеланова посуда. Но съществува риск от грешка, която е, така да се каже, взривоопасна!
Използването самостоятелно на грила също може да вреди на микровелето – нейните вътрешни части (поставката) са изпълнени от пластмаса, която, хайде, нека не се разтопи, но със сигурност ще старее от IR топлината*. Освен това мазното „барбекю” задължително пръска и след всяко ползване ще се налага старателно почистване на печката.
За щастие, поне обратни вреди няма – микровелето не вреди на грила. (Да не фантасмагорираме за овлажняване и корозия, така или иначе МВ се държи притворено, когато не се ползва.)

Изводът е, че по-добре да се купи проста микровълнова фурна + отделно грил (или скара, която е евтина), който, ако не се ползва много често, може да се държи и на по-закътано място. Е, ако всичкото място е много кът, тогава може да се избере комбинираният вариант.

И още нещо – микровълновата печка обикновено се ползва за по-кратки интервали (минута-две); дори и да се готви нещо, то обикновено се прекъсва за разбъркване. По тази причина таймерът, ако не е с клавиатура, трябва да има по-голяма прецизност в ниската част (да има деления от 30 сек., някои го казват по-хай: „логаритмична скала”). Съобразява се и литражът.

* Може да се предположи, че инженерите на производителя са предвидили това при избора на вид пластмаса и вероятно наистина е така. Но, от друга страна, по обясними причини (съответен интерес) те не искат МВ да „живее” „вечно”. Иначе защо в някои модели зъбните колела са пластмасови и се развалят?

А. Историко-политическа справка

Тази част е опростенческа и вероятно пристрастна, актуална е към ноември 2009 г.
Трябва да се отбележи, че зелените партии в България са (били) доста изменнически, доста мобилни на политическия небосклон, залязвайки от дясно на ляво.
При все че класификациите на партиите на „десни” (сини) и „леви” (червени) е неособено точна в съвременното общество, и при все че в България тази класификация се различава от европейската, тъй като връз скалата „либерално – социално ” все още се наслагва скалата „демократично – тоталитарно”, налага се да се признае, че зелените партии принципно са леви. Те защитават едно отговорно отношение към социума, към околната среда, пацифизъм и пр., т.е. едно отношение социалистическо, която явно хвърля камъни в градината на предприемачите, на стопанската инициатива, т.е. на базата на десните. Вътрешно са демократично – дезорганизирани. От тази гледна точка описаната по-горе и конкретизираната по-долу мобилност е естествена, но от гледна точка българските особености, описаната мобилност е естествено и залез.

1. ПК (политически клуб) Екогласност – водят се дисиденти към 1989 г., но скоро след това потъват в лоното на „Коалиция за България” (или някой от сходните проекти на БСП), където са и досега; вж. № 7.
2. „Зелената партия” (емблема детелина, www.greenparty.bg) – най-старата партия с това име; от 1989 г. досега се ръководи от Александър Каракачанов*; ЗП първоначално е част от СДС**, след това (началото на 90-те г.) излиза в „СДС-либерали” (една част обаче остава в СДС като „Консервативна и екологична партия”), след което поема бавния си път през центъра (ОНС ~ ДПС през средата на 90-те г.) към лявото (2000 г. подкрепят Първанов, 2005 г. в КБ); по-късно се опитват да са самостоятелни; през 2009 г. успяват да се слеят в № 6 и да се отцепят отново.
3. (от 2) „Партия на зелените” (листо от здравец в картографска мрежа, www.greensbg.com) – Христо Порточанов (Нефтохимик) се отцепва от ЗП, после изоставя и тази партия; вж. № 7.
4. „Зелена България” (- Българските зелени, бял кръст на зелен фон) – изплуват ок. 2007 г., тъкмо навреме да яхнат вълната на обществено недоволство срещу увреждането на околната среда и веднага участват на избори с доста скъпа кампания (подхвърля се, че било със пари на строителни предприемачи); вж. № 6 и 7.
5. „Зелените” (емблема листо като Л, www.bulgariangreens.org) – учредена ~ 2008 г от участници в протестите; 2 бр. Ковачев; някои изглежда са били от зелените партии в началото на прехода, но после са се дистанцирали от политикатаа; други са млади; и може би поради неопитност няма да участват пряко (вж. по-долу) в частичните избори, тъй като са пропуснали да предадат отчета пред СмП;на първото им участие на вота за европейски и национални депутати през 2009 г. събират ~ 1 %.
6. (2 + 4 – 2) „Зелена партия/ Българските зелени” (зелено знаме с бял кръст, www.zeleni.bg) – през лятото на 2009 г. ЗП и по-новата „Зелена България – Българските зелени” се сливат; по-късно с.г. при спор за коалиране с НДСВ свалят Каракачанов, който си преучредява № 2.
7. Меморандум на 1 + 6 + 3 в частност с оглед участие на частичните местни избори 2009 г. сключват трите партии: ПК „Екогласност” – ПП „Партия на зелените” – ПП „Зелена партия/Българските зелени”.
   Коалиция „Зелените” издига кандидат за кмет председателя на ПЗ; според различните източници тя включва и трите партии или само първите две.

Б. „Казусът”

И така, оказва се, че

• партия „Зелените” – младите природозащитници – не е допусната до частичните избори; впоследствие подкрепя независимия (синьо-зелен) Теодор Дечев, 20-ти в бюлетината.
• коалиция „Зелените” – продукт на многообразни метаморфози – участва с В. Симов с квадратче 6.

Объркващо, нали? Колко от избирателите – от добронамерените хора със зелено мислене – биха предположили и са склонни да направят горното проучване? А колко от българите имат достъп до тази информация (интернет)?

Проблемът от юридическа гледна точка е, че е нарушен принципът за фирмената уникалност, действащ – и то дори по-силно – и в изборното право. Съгл. 14 ІІ ЗПП не се допуска наименованието на партия да повтаря „наименованието или абревиатурата на друга партия, както и прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци”. Регистърът е единен за страната, води се от Съда, така че вероятно тук няма проблеми. Но за изборите могат да се впишат коалиции на партии. Затова 41а ЗМИ забранява допускането на коалиции, които дублират уникалното име на партия, освен когато самата партия участва в коалицията. (Аналогично 50а ЗИНП; в ЗИПВР май няма изричен текст или препратка, но там принципно се прилага субсидиарно ЗИНП.)
Въпросният 41а ЗМИ е добавен с ДВ 63/07 и ограничава забраната за дублирането само до имената на регистрирани преди 1.1.2005 г. партии. Същото ограничение съществува и по чл. 50а ЗИНП, въведен с ДВ 32/05, но при по-новия ремонт на ЗИНП с ДВ 31/09 то отпада. Наистина, изискване за недублиране, при това без времево ограничение, по ЗМИ е съществувало още преди 2007 г. , тъй като 27 І 11 (тогава т. 10) е въведена с ДВ 69/03; но с приемането на материалния (а не устройствен) чл. 41а може да се приеме, че 27 І 11 трябва да се тълкува в по-новия, ограничителен смисъл. От друга страна, явна е тенденцията, отразена с измененията в ЗИНП, за отпадане на това ограничение. Самото то е имало преходен характер с оглед на това, че самият Закон за политическите партии е приет (и старият е отменен ) през 2005 г. и предвижда дълги срокове за пререгистриране и съобразяване с него.
ОИК – София град е нарушила 27 І 11 ЗМИ, тъй като името на коалицията не само наподобява, ами и напълно повтаря името на (макар и неучастващата) партия. (Не е ясно дали това нарушение не е и на ЦИКМИ (21 І 5, 39 и сл. ЗМИ), тъй като принципно партиите и коалициите първо се записват за местните избори в ЦИКМИ; няма пречка обаче да се коалират по различен начин в различни общини.)

Не вярвам трите зелени партии да не са знаели за набиращия скорост техен конкурент и да са кръстили коалицията си неволно с неговото име. Съвпадения има и между прозвището и сайта на № 4 и 5.

Естествено, вина имат и ПП „Зелените”, които как биха управлявали добре България, след като не могат един отчет да внесат навреме. Не се усетиха и да парират игричките с наименованието – толкова ли е трудно да измислиш някакво ново наименование без цвета вътре, нещо носещо идентичност и отграничаване; все пак те са петите „на клона“ на това име. Пропуснали са и срока за обжалване на решението на ОИК, вярно, че не са били уведомени.

———-

*Александър (а не Красимир от ВМРО) Каракачанов е служебен кмет на София по времето на купонната система ~ 1991. Вж. напр. тук.
** По това време СДС е буквално съюз на сили, т.е. обединение на микропартии.

За историята и бъдещето на зелените в България вж. политологическия анализ през 2007 г. на Т. Дечев, който най-вероятно не е знаел, че 2 години по-късно ще е „блогърския кандидат-кмет”, подкрепен от бъдещата партия „Зелените”.

• Удължаване, повече дори от южната Гърция и въпреки възражения на МОСВ и претендирана евро-несъобразност, на срока за отстрел на птици и свине, внесени от ловджията гербер Емил Димитров, Атанас Камбитов и Димитър Аврамов, при наличие на конфликт на интереси. Частично оттеглено месец по-късно.
• Докато нотариусът е депутат (шеф на КПВ – нот. Искра Фидосова), може да бъде заместван от помощник-нотариуса си.
• Не успяха да отменят изискването за официален документ за собственост и неприлагане на давност спрямо национални археологически ценности (проект на Даниела Петрова и Павел Димитров), защото омбудсманът Ганев и КС ги изпревариха. (С падането на ограниченията пазарът щял да излезе на светло е утешението.)
• Закриване на отн. независим орган за контрол върху СРС, създаването на който ставаше по изисквания на ЕСПЧ (поне така беше обявено), идеи за отпадане и на съдебното разрешаване (конституционно необходимо).
• ЗСПЗЗ, ЗГ – според Станишев.

Това са резултатите около първите 100 дни на правителството. То засега други почти и няма: промяна на имената на ведомства по множество закони, малко кърпежи в полицията, пледираното от отдавна от СДС сваляне на капитала на ООД.