Право и Хрумки

Микровълнова с грил – не, мерси

piliph — Mon, 16 Nov 2009 02:38:44 +0000

На пръв поглед изглежда добра комбинация – хем микровеле, без която, макар да е вредна, съвременният човек не може да живее, хем и скара за запичане на разни месца и сандвичи, и всичко това заемащо малко място.

Комбинацията обаче буди някои Bedenken. (По научному – няма синергия.)
Микровълновата фурна по принцип е доста рестриктивна (капризна):

макар самата в метален кафез, не е добре вътре в нея да се поставят метални предмети (напр. чаша с кант); започва да искрува;
трябва да се поддържа чиста, напр. от мазни пръскотини, които се метализират;
(не трябва да се поставят запечатани неща, цели пресни и варени яйца – гърмят /то на мен и на котлона са ми гърмели яйца, де/; има специални капаци за микровълнова – с дупка; фолио и кренвирши се надупчват; това не е от значение за тукашната статия, де).

Грилът, от своя страна, пък води до значително нагряване (гениално, нали!).

Следователно трудно ще ги ползваме едновременно (макар че има такава функция, която била полезна за готвене с цел избиване на бактериите): Обикновено се запича на скаричка или в метален съд, което обаче изглежда е противопоказно за микровълновата печка. Наистина може да се ползва напр. порцеланова посуда. Но съществува риск от грешка, която е, така да се каже, взривоопасна!
Използването самостоятелно на грила също може да вреди на микровелето – нейните вътрешни части (поставката) са изпълнени от пластмаса, която, хайде, нека не се разтопи, но със сигурност ще старее от IR топлината*. Освен това мазното „барбекю” задължително пръска и след всяко ползване ще се налага старателно почистване на печката.
За щастие, поне обратни вреди няма – микровелето не вреди на грила. (Да не фантасмагорираме за овлажняване и корозия, така или иначе МВ се държи притворено, когато не се ползва.)

Изводът е, че по-добре да се купи проста микровълнова фурна + отделно грил (или скара, която е евтина), който, ако не се ползва много често, може да се държи и на по-закътано място. Е, ако всичкото място е много кът, тогава може да се избере комбинираният вариант.

И още нещо – микровълновата печка обикновено се ползва за по-кратки интервали (минута-две); дори и да се готви нещо, то обикновено се прекъсва за разбъркване. По тази причина таймерът, ако не е с клавиатура, трябва да има по-голяма прецизност в ниската част (да има деления от 30 сек., някои го казват по-хай: „логаритмична скала”). Съобразява се и литражът.

* Може да се предположи, че инженерите на производителя са предвидили това при избора на вид пластмаса и вероятно наистина е така. Но, от друга страна, по обясними причини (съответен интерес) те не искат МВ да „живее” „вечно”. Иначе защо в някои модели зъбните колела са пластмасови и се развалят?

Зелената измама – фалшиви партии

piliph — Wed, 04 Nov 2009 00:13:50 +0000

Една измама, в нарушение на изборното законодателство, е нещо много по-пошло и подло от (гражданската и) углавна измама, защото засяга демократичния фундамент на държавата, т.е. непренебрежим брой граждани. Какви са алтернативите за частичните кметски избори в София?

А. Историко-политическа справка

Тази част е опростенческа и вероятно пристрастна, актуална е към ноември 2009 г.
Трябва да се отбележи, че зелените партии в България са (били) доста изменнически, доста мобилни на политическия небосклон, залязвайки от дясно на ляво.
При все че класификациите на партиите на „десни” (сини) и „леви” (червени) е неособено точна в съвременното общество, и при все че в България тази класификация се различава от европейската, тъй като връз скалата „либерално – социално ” все още се наслагва скалата „демократично – тоталитарно”, налага се да се признае, че зелените партии принципно са леви. Те защитават едно отговорно отношение към социума, към околната среда, пацифизъм и пр., т.е. едно отношение социалистическо, която явно хвърля камъни в градината на предприемачите, на стопанската инициатива, т.е. на базата на десните. Вътрешно са демократично – дезорганизирани. От тази гледна точка описаната по-горе и конкретизираната по-долу мобилност е естествена, но от гледна точка българските особености, описаната мобилност е естествено и залез.

ПК (политически клуб) Екогласност – водят се дисиденти към 1989 г., но скоро след това потъват в лоното на „Коалиция за България” (или някой от сходните проекти на БСП), където са и досега; вж. № 7.
„Зелената партия” (емблема детелина, www.greenparty.bg) – най-старата партия с това име; от 1989 г. досега се ръководи от Александър Каракачанов*; ЗП първоначално е част от СДС**, след това (началото на 90-те г.) излиза в „СДС-либерали” (една част обаче остава в СДС като „Консервативна и екологична партия”), след което поема бавния си път през центъра (ОНС ~ ДПС през средата на 90-те г.) към лявото (2000 г. подкрепят Първанов, 2005 г. в КБ); по-късно се опитват да са самостоятелни; през 2009 г. успяват да се слеят в № 6 и да се отцепят отново.
(от 2) „Партия на зелените” (листо от здравец в картографска мрежа, www.greensbg.com) – Христо Порточанов (Нефтохимик) се отцепва от ЗП, после изоставя и тази партия; вж. № 7.
„Зелена България” (- Българските зелени, бял кръст на зелен фон) – изплуват ок. 2007 г., тъкмо навреме да яхнат вълната на обществено недоволство срещу увреждането на околната среда и веднага участват на избори с доста скъпа кампания (подхвърля се, че било със пари на строителни предприемачи); вж. № 6 и 7.
„Зелените” (емблема листо като Л, www.bulgariangreens.org) – учредена ~ 2008 г от участници в протестите; 2 бр. Ковачев; някои изглежда са били от зелените партии в началото на прехода, но после са се дистанцирали от политикатаа; други са млади; и може би поради неопитност няма да участват пряко (вж. по-долу) в частичните избори, тъй като са пропуснали да предадат отчета пред СмП;на първото им участие на вота за европейски и национални депутати през 2009 г. събират ~ 1 %.
(2 + 4 – 2) „Зелена партия/ Българските зелени” (зелено знаме с бял кръст, www.zeleni.bg) – през лятото на 2009 г. ЗП и по-новата „Зелена България – Българските зелени” се сливат; по-късно с.г. при спор за коалиране с НДСВ свалят Каракачанов, който си преучредява № 2.
Меморандум на 1 + 6 + 3 в частност с оглед участие на частичните местни избори 2009 г. сключват трите партии: ПК „Екогласност” – ПП „Партия на зелените” – ПП „Зелена партия/Българските зелени”.
Коалиция „Зелените” издига кандидат за кмет председателя на ПЗ; според различните източници тя включва и трите партии или само първите две.

Б. „Казусът”

И така, оказва се, че

партия „Зелените” – младите природозащитници – не е допусната до частичните избори; впоследствие подкрепя независимия (синьо-зелен) Теодор Дечев, 20-ти в бюлетината.
коалиция „Зелените” – продукт на многообразни метаморфози – участва с В. Симов с квадратче 6.

Объркващо, нали? Колко от избирателите – от добронамерените хора със зелено мислене – биха предположили и са склонни да направят горното проучване? А колко от българите имат достъп до тази информация (интернет)?

Проблемът от юридическа гледна точка е, че е нарушен принципът за фирмената уникалност, действащ – и то дори по-силно – и в изборното право. Съгл. 14 ІІ ЗПП не се допуска наименованието на партия да повтаря „наименованието или абревиатурата на друга партия, както и прибавянето към тях на думи, букви, цифри, числа или други знаци”. Регистърът е единен за страната, води се от Съда, така че вероятно тук няма проблеми. Но за изборите могат да се впишат коалиции на партии. Затова 41а ЗМИ забранява допускането на коалиции, които дублират уникалното име на партия, освен когато самата партия участва в коалицията. (Аналогично 50а ЗИНП; в ЗИПВР май няма изричен текст или препратка, но там принципно се прилага субсидиарно ЗИНП.)
Въпросният 41а ЗМИ е добавен с ДВ 63/07 и ограничава забраната за дублирането само до имената на регистрирани преди 1.1.2005 г. партии. Същото ограничение съществува и по чл. 50а ЗИНП, въведен с ДВ 32/05, но при по-новия ремонт на ЗИНП с ДВ 31/09 то отпада. Наистина, изискване за недублиране, при това без времево ограничение, по ЗМИ е съществувало още преди 2007 г. , тъй като 27 І 11 (тогава т. 10) е въведена с ДВ 69/03; но с приемането на материалния (а не устройствен) чл. 41а може да се приеме, че 27 І 11 трябва да се тълкува в по-новия, ограничителен смисъл. От друга страна, явна е тенденцията, отразена с измененията в ЗИНП, за отпадане на това ограничение. Самото то е имало преходен характер с оглед на това, че самият Закон за политическите партии е приет (и старият е отменен ) през 2005 г. и предвижда дълги срокове за пререгистриране и съобразяване с него.
ОИК – София град е нарушила 27 І 11 ЗМИ, тъй като името на коалицията не само наподобява, ами и напълно повтаря името на (макар и неучастващата) партия. (Не е ясно дали това нарушение не е и на ЦИКМИ (21 І 5, 39 и сл. ЗМИ), тъй като принципно партиите и коалициите първо се записват за местните избори в ЦИКМИ; няма пречка обаче да се коалират по различен начин в различни общини.)

Не вярвам трите зелени партии да не са знаели за набиращия скорост техен конкурент и да са кръстили коалицията си неволно с неговото име. Съвпадения има и между прозвището и сайта на № 4 и 5.

Естествено, вина имат и ПП „Зелените”, които как биха управлявали добре България, след като не могат един отчет да внесат навреме. Не се усетиха и да парират игричките с наименованието – толкова ли е трудно да измислиш някакво ново наименование без цвета вътре, нещо носещо идентичност и отграничаване; все пак те са петите „на клона“ на това име. Пропуснали са и срока за обжалване на решението на ОИК, вярно, че не са били уведомени.

———-

*Александър (а не Красимир от ВМРО) Каракачанов е служебен кмет на София по времето на купонната система ~ 1991. Вж. напр. тук.
** По това време СДС е буквално съюз на сили, т.е. обединение на микропартии.

За историята и бъдещето на зелените в България вж. политологическия анализ през 2007 г. на Т. Дечев, който най-вероятно не е знаел, че 2 години по-късно ще е „блогърския кандидат-кмет”, подкрепен от бъдещата партия „Зелените”.

Законите на ГЕРБ – клиентелизъм

piliph — Sun, 01 Nov 2009 17:47:03 +0000

Нека видим какви са едни от първите попадения на ГЕРБ в новото НС:

Удължаване, повече дори от южната Гърция и въпреки възражения на МОСВ и претендирана евро-несъобразност, на срока за отстрел на птици и свине, внесени от ловджията гербер Емил Димитров, Атанас Камбитов и Димитър Аврамов, при наличие на конфликт на интереси. Частично оттеглено месец по-късно.
Докато нотариусът е депутат (шеф на КПВ – нот. Искра Фидосова), може да бъде заместван от помощник-нотариуса си.
Не успяха да отменят изискването за официален документ за собственост и неприлагане на давност спрямо национални археологически ценности (проект на Даниела Петрова и Павел Димитров), защото омбудсманът Ганев и КС ги изпревариха. (С падането на ограниченията пазарът щял да излезе на светло е утешението.)
Закриване на отн. независим орган за контрол върху СРС, създаването на който ставаше по изисквания на ЕСПЧ (поне така беше обявено), идеи за отпадане и на съдебното разрешаване (конституционно необходимо).
ЗСПЗЗ, ЗГ – според Станишев.

Това са резултатите около първите 100 дни на правителството. То засега други почти и няма: промяна на имената на ведомства по множество закони, малко кърпежи в полицията, пледираното от отдавна от СДС сваляне на капитала на ООД.

Договор за Европейската общност и Договор за Европейския съюз – заглавия

piliph — Sun, 25 Oct 2009 16:50:42 +0000

По-долу е поместено разширено съдържание на двата договора, като освен имената на разделите и главите са дадени и „авторски заглавия“ на всеки параграф. По този начин би трябвало да се постигне по-лесна ориентация, без да се изчита целият договор, още повече, че в дългите текстове на отделните параграфи понягока се губи основният им смисъл.

дял	гл.	член		заглавие

				ДЕО – ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

ЧАСТ ПЪРВА				ПРИНЦИПИ
		1		ЕО
		2		Цели – задачи и средства
		3		Дейност на ЕО
		4		Дейност на ЕО и ДЧ
		5		Рамки, изключителна компетентност, субсидиарност,пропорционалност
		6		Околна среда
		7		Институции
		8		Европейска система на централните банки
		9		ЕИБ
		10		Лоялно съдействие на ДЧ
		11		Засилено сътрудничество: Процедура
		11а		Засилено сътрудничество: Присъединяване
		12		Забранява дискриминация
		13		Дискриминация
		14		Вътрешен пазар
		15		Вътрешен пазар
		16		Услуги в общ икономически интерес
ЧАСТ ВТОРА				ГРАЖДАНСТВО НА СЪЮЗА
		17		Субекти. Функция
		18		Свободно движение
		19		Избирателни права
		20		Закрила в чужбина
		21		Питания. Петиции.
		22		Доклад. Препоръки за изменение ДЕО
				ПОЛИТИКИ НА ОБЩНОСТТА
І				СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ
		23
		24		Свободни чуждестранни
	1			МИНИЧЕСКИ СЪЮЗ
		25		Забрана мита
		26		Обща митническа тарифа
		27		Неутрализиране на вреди
	2			ЗАБРАНА ЗА КОЛИЧЕСТВЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
		28		Забрана
		29		Забрана
		30		Допустими изключения (-неикономически причини)
		31		Прекратяване на монополи. Въздържане. Заместващи мерки
ІІ				СЕЛСКО СТОПАНСТВО
		32		Дефиниция. Субсидидиарност на общите правила.
		33		Цели. Особености
		34		Средства – обща организация на селскостопанските пазари
		35		Средства – обичения; потребления
		36		Ограничена конкуренция
		37		Въвеждане на обща организация
		38		Компесаторни мерки
ІІІ				СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА, УСЛУГИ И КАПИТАЛИ
				(Свободно движение на лица, услуги и капитали)
	1			РАБОТНИЦИ
		39		Съдържание на свободата
		40		Мерки
		41		Обмен млади / ДЧ
		42		Социална сигурност
	2			ПРАВО НА УСТАНОВЯВАНЕ
				(Свобода за предприятия)
		43		Съдържание на свободата
		44		Мерки
		45		Изключени дейности
		46		Изключения
		47		Самостоятелно заети. Координация, осъществяване на дейност. Хомология
		48		Дружества. Дефиниция. Приравняване ФЛ
	3			УСЛУГИ
		49		Дефиниция
		50		Услуга – дефиниция
		51		Особени правила
		52		Процедура. Приоритетни области.
		53		Засилено сътрудничество
		54		Преходни, но недискриминационни ограничения
		55		Препращане 45 -48
	4			КАПИТАЛИ И ПЛАЩАНИЯ
		56		Съдържание
		57		Ограничения на преки инвестиции за трети страни
		58		О(т)граничения по други причини
		59		Предпазни мерки трети страни
		60		Спешни мерки към трети държави
ІV				ВИЗИ, УБЕЖИЩЕ, ИМИГРАЦИЯ И ДРУГИ ПОЛИТИКИ, СВЪРЗАНИ СЪС СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ЛИЦА
		61		Изброяване на мерки
		62		Граничен контрол. Визи
		63		Бежанци. Имигранти
		64		Изключения. Взети мерки
		65		Граждански съд. Сътрудничество
		66		Междуведомствено сътрудничество
		67		Нормотворч. Процедура
		68		Преюдициални заключения
		69		Особени държави
V				ТРАНСПОРТ
		70		Общотранспортна политика
		71		Регулации
		72		Преходно: поне статуквото
		73		Допустими помощи
		74		Особености за съобразяване
		75		Свобода. Нарушения
		76		Забрани и разрешения Държавни пом. Изследвания
		77		Гранични такси
		78		Особена държава (Германия)
		79		Консултативен комитет
		80		Обхванати отрасли
VІ				ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО КОНКУРЕНЦИЯТА, ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ И СБЛИЖАВАНЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА
	1			ПРАВИЛА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	(1)			ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА
		81		Забрана СРСП
		82		Забранена злоупотреба с господстващо положение
		83		Актове за прилагане
		84		Преходна (национални органи)
		85		Контрол от ЕК
		86		Прилагане и към публични предприятия
	(2)			ПОМОЩИ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ
				(Държавни помощи)
		87		Забранени и разрешени
		88		Контрол от ЕК
		89		Регламенти на прилагането
	2			ДАНЪЧНИ РАЗПОРЕДБИ
		90		Забрана за протекционизъм
		91		Забрана за протекционизъм
		92		Временни изключения при преки
		93		Директиви
	3			СБЛИЖАВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА
		94		Процедура – директиви – общ пазар
		95		Процедура вътр. пазар. Равнище на закрила. Национални отклонения. Изменения. Временни мерки
		96		Антиконкурентно национално право - отстраняване
		97		Антиконкурентно национално право, вредно само за държавата. Предв. Препоръки
VІІ				ИКОНОМИЧЕСКА И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА
	1			ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
		98		ДЧ И и ЕО. Принципи
		99		Общи насоки – приемане, контрол и препоръки
		100		Мерки. Помощи за ДЧ
		101		Забрана за кредитни облекчения от Централната банка за ДЧ и ЕО
		102		Забрана за привилегии за ДЧ и ЕО(т.е. не са привилегировани)
		103		Ограничения за гарантиране от ДЧ и ЕО за ДЧ
		104		Прекомерен бюджетен дефицит
	2			ПАРИЧНА ПОЛИТИКА
		105		Цели и задачи на ЕСЦБ. Консултации с ЕЦБ.
		106		Разрешения за емисии на пари
		107		Устройство
		108		Независимост
		109		Съобразяване на национално законодателство
		110		Актове на ЕЦБ
		111		Общи насоки и международни споразумения за обменни курсове екю
	3			ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
		112		Изпълнителен и управителен съвет на ЕЦБ
		113		Сътрудничество с други институции
		114		Комитет
		115		Искане за препоръки от Комисията
	4			ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
				(1990 – 1999 г.)
		116		Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		117		Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		118		Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		119		Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		120		Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		121		Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		122		Невключени държави
		123		Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		124		Преминаване към обща валута и ЕЦБ
VІІІ				ЗАЕТОСТ
		125		Задачи на координацията
		126		Роля на ДЧ
		127		Спомагателна роля на ЕО
		128		Общи насоки, контрол, препоръки
		129		Насърчителни мерки
		130		Комитет по заетостта
ІХ				ОБЩА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА
				(Спрямо трети държави)
		131		Контекст
		132		Хармонизация на помощите за износа
		133		Споразумение с трети държави: Процедура,екомпетентност, съвместна компетентност на ЕО и всички ДЧ
		134		Сътрудничество и защитни мерки на ДЧа
Х				МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
		135		Митнеческо сътрудничество
ХІ				СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И МЛАДЕЖ
	1			СОЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
		136		Допълнителни цели на общия пазар
		137		Допълващи мерки на ЕО
		138		Тристранен диалог с ЕК
		139		КТД на ниво ЕО. Прилагане от СМ.
		140		Подпомагане на сътрудничеството на ДЧ в други области
		141		Равно заплащане
		142		Платен отпуск
		143		Доклад
		144		Комитет за социална закрила
		145		Доклад
	2			ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД
		146		Задачи
		147		Управление
		148		Решения по прилагане
	3			ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ И МЛАДЕЖ
		149		Допълващи мерки на ЕО в образованието. Трети страни
		150		Допълващи мерки на ЕО в професионалното обучение. Трети държави
ХІІ				КУЛТУРА
		151		Допълващи мерки на ЕО.Трети държави
ХІІІ				ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
		152		Допълващи мерки на ЕО. Стандарти. Трети държави
ХІV				Защита на потребителите
		153		Мерки
ХV				ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ МРЕЖИ
		154		Цели и задачи
		155		Насоки. Подкрепа и координация. Трети държави
		156		Процедура
ХVІ				ПРОМИШЛЕНОСТ
		157		Взаимодействие с ДЧ. Задачи
ХVІІ				ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ
		158		Намаляване неравенството между регионите
		159		Съобразяване от ДЧ и ЕО. Мерки на ЕО
		160		Европейски фонд за регионално развитие
		161		Други структурни фондове. Кохезионен
		162		Процедура
ХVІІІ				НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ
		163		Цел
		164		Допълващи мерки на ЕО
		165		Координация с ДЧ
		166		Рамкова и специфична програма
		167		Рамкова и специфична програма
		168		Частни програми
		169		Споразумение с ДЧ
		170		Споразумение с трети държави
		171		Структури
		172		Нормативни процедури
		173		Доклад
ХІХ				ОКОЛНА СРЕДА
		174		Цели.Принципи. Отчитане. Временни мерки. Международна дейност
		175		Процудури. Програми и мерки. Финансиране. ДЧ
		176		По-високо ниво у ДЧа
ХХ				СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ
				(с развиващите се държави)
		177		Задачи
		178		Отчитане в др. политики
		179		Нормотворен процес. ЕИБ.Неприлагане към Африка, Карибския и Тихоокеански басейн
		180		Координация с ДЧ
		181		Международни преговори и споразумения
ХХІ				ИКОНОМИЧЕСКО, ФИНАНСОВО И ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО С ТРЕТИ СТРАНИ
		181а		Допълнително сътрудничество и асоцииране.. Процедури
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА				АСОЦИИРАНЕ НА ОТВЪДМОРСКИТЕ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ
		182		Развитие на исторически свързани територии
		183		Приравняване с ДЧ в търговията
		184		Без мита в ЕО. Мита в териториите
		185		Мерки при проблем от обмитяването вноса от трети държави
		186		Споразумение за свободата на движение
		187		Нормотворческа процудура
		188		Особена територия (Гренландия)
ЧАСТ ПЕТА				ИНСТИТУЦИИ НА ОБЩНОСТТА
І				ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
	1			ИНСТИТУЦИИ
	(1)			ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
		189		ЕП
		190		Състав – брой, избори, мандат, правилник
		191		Партии
		192		Участие в нормотворчество. Под….. на ЕК
		193		Анкетни комисии
		194		Петиции
		195		Омбудсман
		196		Сесии
		197		Председателство. Изслушване на ЕК и СМ
		198		Мнозинство и кворум
		199		Процедури. Правилник. Публикации
		200		Обсъждане на годишния доклад на ЕК
		201		Вот на недоверие ЕК
	(2)			СЪВЕТ
		202		Правомощия. Делигиране
		203		Състав. Ротационно председателство
		204		Свикване
		205		Мнозинства
		206		Представляване
		207		Комитет на постоянните представители. Генерален секретариат. Процедурен правилник. Достъп до информация.
		208		Приканване на ЕК
		209		Комитети
		210		Определяне възнаграждение на ЕК и СЕО
	(3)			КОМИСИЯ
		211		Правомощия
		212		Общ годишен доклад
		213		Състав. Независимост.
		214		Избор. Мандат
		215		Замяна на членове
		216		Уволняване
		217		Ръководство и ресори от председателя. Заместници.
		218		Процедурен правилник. Правила за сътрудничество със Съвета.
		219		Мнозинство. Кворум
	(4)			СЪД
		220		Функция
		221		Състав на СЕО
		222		Генерални адвокати
		223		Избор. Мандат. Процедурен правилник.
		224		ПИС: Състав. Избор. Мандат. Процедурен правилник. Субсидиарно прилагане на правилата за СЕО.
		225		Подсъдност
		225а		Специализирани съдилища
		226		Неизпълнение на ДЧ: мотивирано становище на ЕК
		227		Неизпълнние на ДЧ: инциатива на друга ДЧ
		228		Решение за установяване. Решение за санкциониране.
		229		Санкции по регламенти
		229а		Признаване комптентността по спорове за индустриална собсвеност
		230		Отмяна на общност и актове – легитимация, срокове
		231		Действие по време на отмяната
		232		Установяване на неправомерно бездействие - легитимаия, срокове.
		233		Неправомерно бездействие: последици
		234		Преюдициални заключения
		235		Извъндоговорна обезвреда
		236		Спорове със служители
		237		Подсъдност в областите на ЕИБ и ЕСБ
		238		Арбитраж
		239		Спорове между ДЧ
		240		Подсъдност на на национални юрисдикции
		241		Възражение за неприложимост
		242		Спиране на изпълнението
		243		Обезпечителни мерки
		244		Изпълнение
		245		Устав на съда
	(5)			СМЕТНА ПАЛАТА
		246
		247		Състав. Назначаване. Мандат. Освобождаване. Независимост.
		248		Обхват на одита. Извършване. Доклад. Структура. Процудурен правилник.
	2			ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО НЯКОЛКО ИНСТИТУЦИИ
		249		Видове актове
		250		Изменение на предложение на Комисията
		251		Нормотворческа процедура:Съвместно решаване (с ЕП)
		252		Нормотворческа процудура. Сътрудничество
		253		Форма на актовете: Съображения
		254		Обнародване/ Съобщаване. Влизане в сила.
		255		Достъп до общ. Информация.
		256		Принудително изпълнение срещу ЮЛ/ФЛ
	3			ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
		257		Функция. Видове членове
		258		Численост. Независимост. Възнаграждения.
		259		Назначаване. Мандат.
		260		Председателство. Правилник. Свикване.
		261		Отделения и подкомитети
		262		Консултиране
	4			КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ
		263		Състав. Назначаване. Мандат. Независимост.
		264		Председателство. Правилник. Свикване.
		265		Консултиране
	5			ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
		266		Състав. Устав.
		267		Задачи
ІІ				ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ
		268		Бюджетен баланс. ЕО и ЕС.
		269		Приходи. Правила.
		270		Финансово обезпечаване на актовете
		271		Разходи. Класификация.
		272		А – Бюджетна година. Б – Процедура за приемане на бюджета. В – Незадължителни разходи. Г -Задълж.
		273		Закъсняващ бюджет
		274		Изпълнение на бюджета
		275		ОПР. Баланс.
		276		Освобождаване от отговорност. Съобразяване със забележките.
		277		Валути?
		278		Прехвърляне в друга валута.Компетентните инст. в ДЧа.
		279		Актове по приложението
		280		(ОЛАФ) Борба с измамите срещу публ. Финанси
ЧАСТ ШЕСТА				ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
				(Правно положение на общността и др.)
		281		ЮЛ
		282		ЮЛ
		283		Правила за служителите
		284		Извършване на проверки от ЕК
		285		Статистики
		286		ЗЛД в органите на ЕО
		287		Професионална тайна
		288		Отговорност на ЕО и служителите й
		289		Седалище
		290		Езици
		291		Привилегии и имунитет
		292		Спорове по ДЕО между ДЧ
		293		Улесняване равенството на гражданите в данъчен и съдебен аспект
		294		Равенство в участие в дружества
		295		Неприложимост към собствеността
		296		Неприложимост към държавна тайна и военни стоки
		297		Мерки при вътрешни и международни вълнение. Опазване на общия пазар от ДЧ
		298		Опазване на общия пазар от ЕК и СЕО в случаите по 296 и297 и, и при злоупотреби от ДЧ
		299		Действие по място – особености
		300		Сключване на МД
		301		Ограничаване на икономически връзки с трети страни по ОВППС
		302		Връзки с международни организации
		303		Сътрудничество със СЕ
		304		Сътрудничество с ОИСР
		305		Неприложимост към ЕОВС и ЕВРАТОМ
		306		Допустимост на Белгия и Люксембург за други цели
		307		Съвместими и несъвместими стари МД
		308		Компетентност – гъвкава клауза; субсидиарна нормотворческа процедура
		309		Спиране правата на ДЧа
		310		Споразумение за асоцииране
		311		Неразделност на протоколите
		312		Безсрочност
				ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
		313		Ратифициране на ДЕО. Депозитар. Влизане в сила.
		314		Оригинални езикови версии

				ДЕС – ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

І				ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
		1		учредяване на ЕС. Процедурни принцири (публичност и субсидианност; базиране на ЕО; водеща роля на ДЧ).
		2		Цели и средства. Рамки.
		3		Статут. Единство.
		4		Европейски съвет
		5		Двойна функция на институциите
		6		Принципи в политиките и за ДЧ
		7		Спиране правата на ДЧ. Препоръки.
ІІ				РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ С ОГЛЕД СЪЗДАВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ
		8
ІІІ				РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА
		9
ІV				РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ
		10
V				РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ
		11		Цели. Солидарност между ДЧи
		12		Видове решения
		13		Принципи, основни насоки. Общи стратегии.
		14		Съвместни действия
		15		Общи позиции
		16		Задължения на ДЧ за съгласуване
		17		Обхват. Отбрана, НАТО, ЗЕС
		18		Роля на председателството и представителя на Съвета и на ЕК
		19		Задължения на ДЧ при участие в муждународни организации
		20		Сътрудничество с ЕК в трети страни и международни организации
		21		Съвещателна роля на ЕП
		22		Сезиране на Съвета. Извънредно заседание.
		23		Процедура. ДЧ с декларация.
		24		Сключване на МД
		25		Комитет
		26		Генерален секретар
		27		ЕК
		27а		Засилено сътрудничество: рамки, субсидиарни правила
		27б		Засилено сътрудничество: Предметен обхват и неотносимост
		27в		Засилено сътрудничество. Процедури
		27г		Засилено сътрудничество. Информиране от Генералния секретар.
		27д		Засилено сътрудничество. Процедура за присъединяване.
		28		Институции. Финанси.
VІ				РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПОЛИЦЕЙСКОТО И СЪДЕБНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ
		29		Цели и задачи
		30		Полицейско сътрудничество
		31		Съдебно сътрудничество
		32		Действие на територията на друга ДЧа
		33		Неприложимост към вътрешната сигурност
		34		Видове актове. Процедури.
		35		Преюдициални заключения по вторичното право след приемане компетентноста на СЕО. Контрол за правомерност - рамки. Тълкуване на актове и конвенции.
		36		Координационен комитет. ЕК
		37		Дейност в международните орг. На трети държави
		38		Сключване на МД
		39		Воля на ЕП
		40		Засилено сътрудничество: Рамки. Съдебен контрол.
		40а		Засилено сътрудничество: Процедура.
		40б		Засилено сътрудничество: Процедура за присъединяване.
		41		Институции. Финанси.
		42		Преминаване към ДЕО
VІІ				РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЗАСИЛЕНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
				(в областите на ДЕО и ДЕС)
				(„Европа на две скорости“)
		43		Условия за допустимост по ДЕО ДЕС
		43а		Условия за допустимост по ДЕО ДЕС
		43б		Откритост за присъединяване на нови ДЧ
		44		Приемане и статут на актовете
		44а		Финансиране
		45		Гарантиране на приемствеността от СМ и ЕК
VІІІ				ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
		46		Компетентност на СЕО
		47		Съотношение с ДЕО – ЕВРАТОМ и др.
		48		Изменения
		49		Присъединяване на ДЧ
		50		Отмяна в Договора от 1965 и 68 г.
		51		Безсрочност
		52		Ратификация. Депозитар. Влизане в сила.
		53		Оригинални езикови версии
дял	гл.	член		заглавие

				ДЕО – ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

ЧАСТ ПЪРВА			ПРИНЦИПИ
		1	ЕО
		2	Цели – задачи и средства
		3	Дейност на ЕО
		4	Дейност на ЕО и ДЧ
		5	Рамки, изключителна компетентност, субсидиарност,пропорционалност
		6	Околна среда
		7	Институции
		8	Европейска система на централните банки
		9	ЕИБ
		10	Лоялно съдействие на ДЧ
		11	Засилено сътрудничество: Процедура
		11а	Засилено сътрудничество: Присъединяване
		12	Забранява дискриминация
		13	Дискриминация
		14	Вътрешен пазар
		15	Вътрешен пазар
		16	Услуги в общ икономически интерес
ЧАСТ ВТОРА			ГРАЖДАНСТВО НА СЪЮЗА
		17	Субекти. Функция
		18	Свободно движение
		19	Избирателни права
		20	Закрила в чужбина
		21	Питания. Петиции.
		22	Доклад. Препоръки за изменение ДЕО
			ПОЛИТИКИ НА ОБЩНОСТТА
І			СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ
		23
		24	Свободни чуждестранни
	1		МИНИЧЕСКИ СЪЮЗ
		25	Забрана мита
		26	Обща митническа тарифа
		27	Неутрализиране на вреди
	2		ЗАБРАНА ЗА КОЛИЧЕСТВЕНИ ОГРАНИЧЕНИЯ МЕЖДУ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
		28	Забрана
		29	Забрана
		30	Допустими изключения (-неикономически причини)
		31	Прекратяване на монополи. Въздържане. Заместващи мерки
ІІ			СЕЛСКО СТОПАНСТВО
		32	Дефиниция. Субсидидиарност на общите правила.
		33	Цели. Особености
		34	Средства – обща организация на селскостопанските пазари
		35	Средства – обичения; потребления
		36	Ограничена конкуренция
		37	Въвеждане на обща организация
		38	Компесаторни мерки
ІІІ			СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА, УСЛУГИ И КАПИТАЛИ
			(Свободно движение на лица, услуги и капитали)
	1		РАБОТНИЦИ
		39	Съдържание на свободата
		40	Мерки
		41	Обмен млади / ДЧ
		42	Социална сигурност
	2		ПРАВО НА УСТАНОВЯВАНЕ
			(Свобода за предприятия)
		43	Съдържание на свободата
		44	Мерки
		45	Изключени дейности
		46	Изключения
		47	Самостоятелно заети. Координация, осъществяване на дейност. Хомология
		48	Дружества. Дефиниция. Приравняване ФЛ
	3		УСЛУГИ
		49	Дефиниция
		50	Услуга – дефиниция
		51	Особени правила
		52	Процедура. Приоритетни области.
		53	Засилено сътрудничество
		54	Преходни, но недискриминационни ограничения
		55	Препращане 45 -48
	4		КАПИТАЛИ И ПЛАЩАНИЯ
		56	Съдържание
		57	Ограничения на преки инвестиции за трети страни
		58	О(т)граничения по други причини
		59	Предпазни мерки трети страни
		60	Спешни мерки към трети държави
ІV			ВИЗИ, УБЕЖИЩЕ, ИМИГРАЦИЯ И ДРУГИ ПОЛИТИКИ, СВЪРЗАНИ СЪС СВОБОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА ЛИЦА
		61	Изброяване на мерки
		62	Граничен контрол. Визи
		63	Бежанци. Имигранти
		64	Изключения. Взети мерки
		65	Граждански съд. Сътрудничество
		66	Междуведомствено сътрудничество
		67	Нормотворч. Процедура
		68	Преюдициални заключения
		69	Особени държави
V			ТРАНСПОРТ
		70	Общотранспортна политика
		71	Регулации
		72	Преходно: поне статуквото
		73	Допустими помощи
		74	Особености за съобразяване
		75	Свобода. Нарушения
		76	Забрани и разрешения Държавни пом. Изследвания
		77	Гранични такси
		78	Особена държава (Германия)
		79	Консултативен комитет
		80	Обхванати отрасли
VІ			ОБЩИ ПРАВИЛА ОТНОСНО КОНКУРЕНЦИЯТА, ДАНЪЧНОТО ОБЛАГАНЕ И СБЛИЖАВАНЕТО НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА
	1		ПРАВИЛА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	(1)		ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА
		81	Забрана СРСП
		82	Забранена злоупотреба с господстващо положение
		83	Актове за прилагане
		84	Преходна (национални органи)
		85	Контрол от ЕК
		86	Прилагане и към публични предприятия
	(2)		ПОМОЩИ, ПРЕДОСТАВЯНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ
			(Държавни помощи)
		87	Забранени и разрешени
		88	Контрол от ЕК
		89	Регламенти на прилагането
	2		ДАНЪЧНИ РАЗПОРЕДБИ
		90	Забрана за протекционизъм
		91	Забрана за протекционизъм
		92	Временни изключения при преки
		93	Директиви
	3		СБЛИЖАВАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВАТА
		94	Процедура – директиви – общ пазар
		95	Процедура вътр. пазар. Равнище на закрила. Национални отклонения. Изменения. Временни мерки
		96	Антиконкурентно национално право - отстраняване
		97	Антиконкурентно национално право, вредно само за държавата. Предв. Препоръки
VІІ			ИКОНОМИЧЕСКА И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА
	1		ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
		98	ДЧ И и ЕО. Принципи
		99	Общи насоки – приемане, контрол и препоръки
		100	Мерки. Помощи за ДЧ
		101	Забрана за кредитни облекчения от Централната банка за ДЧ и ЕО
		102	Забрана за привилегии за ДЧ и ЕО(т.е. не са привилегировани)
		103	Ограничения за гарантиране от ДЧ и ЕО за ДЧ
		104	Прекомерен бюджетен дефицит
	2		ПАРИЧНА ПОЛИТИКА
		105	Цели и задачи на ЕСЦБ. Консултации с ЕЦБ.
		106	Разрешения за емисии на пари
		107	Устройство
		108	Независимост
		109	Съобразяване на национално законодателство
		110	Актове на ЕЦБ
		111	Общи насоки и международни споразумения за обменни курсове екю
	3		ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
		112	Изпълнителен и управителен съвет на ЕЦБ
		113	Сътрудничество с други институции
		114	Комитет
		115	Искане за препоръки от Комисията
	4		ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
			(1990 – 1999 г.)
		116	Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		117	Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		118	Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		119	Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		120	Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		121	Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		122	Невключени държави
		123	Преминаване към обща валута и ЕЦБ
		124	Преминаване към обща валута и ЕЦБ
VІІІ			ЗАЕТОСТ
		125	Задачи на координацията
		126	Роля на ДЧ
		127	Спомагателна роля на ЕО
		128	Общи насоки, контрол, препоръки
		129	Насърчителни мерки
		130	Комитет по заетостта
ІХ			ОБЩА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА
			(Спрямо трети държави)
		131	Контекст
		132	Хармонизация на помощите за износа
		133	Споразумение с трети държави: Процедура,екомпетентност, съвместна компетентност на ЕО и всички ДЧ
		134	Сътрудничество и защитни мерки на ДЧа
Х			МИТНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
		135	Митнеческо сътрудничество
ХІ			СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА, ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ И МЛАДЕЖ
	1		СОЦИАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
		136	Допълнителни цели на общия пазар
		137	Допълващи мерки на ЕО
		138	Тристранен диалог с ЕК
		139	КТД на ниво ЕО. Прилагане от СМ.
		140	Подпомагане на сътрудничеството на ДЧ в други области
		141	Равно заплащане
		142	Платен отпуск
		143	Доклад
		144	Комитет за социална закрила
		145	Доклад
	2		ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД
		146	Задачи
		147	Управление
		148	Решения по прилагане
	3		ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ И МЛАДЕЖ
		149	Допълващи мерки на ЕО в образованието. Трети страни
		150	Допълващи мерки на ЕО в професионалното обучение. Трети държави
ХІІ			КУЛТУРА
		151	Допълващи мерки на ЕО.Трети държави
ХІІІ			ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ
		152	Допълващи мерки на ЕО. Стандарти. Трети държави
ХІV			Защита на потребителите
		153	Мерки
ХV			ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ МРЕЖИ
		154	Цели и задачи
		155	Насоки. Подкрепа и координация. Трети държави
		156	Процедура
ХVІ			ПРОМИШЛЕНОСТ
		157	Взаимодействие с ДЧ. Задачи
ХVІІ			ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ
		158	Намаляване неравенството между регионите
		159	Съобразяване от ДЧ и ЕО. Мерки на ЕО
		160	Европейски фонд за регионално развитие
		161	Други структурни фондове. Кохезионен
		162	Процедура
ХVІІІ			НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ
		163	Цел
		164	Допълващи мерки на ЕО
		165	Координация с ДЧ
		166	Рамкова и специфична програма
		167	Рамкова и специфична програма
		168	Частни програми
		169	Споразумение с ДЧ
		170	Споразумение с трети държави
		171	Структури
		172	Нормативни процедури
		173	Доклад
ХІХ			ОКОЛНА СРЕДА
		174	Цели.Принципи. Отчитане. Временни мерки. Международна дейност
		175	Процудури. Програми и мерки. Финансиране. ДЧ
		176	По-високо ниво у ДЧа
ХХ			СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА РАЗВИТИЕ
			(с развиващите се държави)
		177	Задачи
		178	Отчитане в др. политики
		179	Нормотворен процес. ЕИБ.Неприлагане към Африка, Карибския и Тихоокеански басейн
		180	Координация с ДЧ
		181	Международни преговори и споразумения
ХХІ			ИКОНОМИЧЕСКО, ФИНАНСОВО И ТЕХНИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО С ТРЕТИ СТРАНИ
		181а	Допълнително сътрудничество и асоцииране.. Процедури
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА			АСОЦИИРАНЕ НА ОТВЪДМОРСКИТЕ СТРАНИ И ТЕРИТОРИИ
		182	Развитие на исторически свързани територии
		183	Приравняване с ДЧ в търговията
		184	Без мита в ЕО. Мита в териториите
		185	Мерки при проблем от обмитяването вноса от трети държави
		186	Споразумение за свободата на движение
		187	Нормотворческа процудура
		188	Особена територия (Гренландия)
ЧАСТ ПЕТА			ИНСТИТУЦИИ НА ОБЩНОСТТА
І			ИНСТИТУЦИОНАЛНИ РАЗПОРЕДБИ
	1		ИНСТИТУЦИИ
	(1)		ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
		189	ЕП
		190	Състав – брой, избори, мандат, правилник
		191	Партии
		192	Участие в нормотворчество. Под….. на ЕК
		193	Анкетни комисии
		194	Петиции
		195	Омбудсман
		196	Сесии
		197	Председателство. Изслушване на ЕК и СМ
		198	Мнозинство и кворум
		199	Процедури. Правилник. Публикации
		200	Обсъждане на годишния доклад на ЕК
		201	Вот на недоверие ЕК
	(2)		СЪВЕТ
		202	Правомощия. Делигиране
		203	Състав. Ротационно председателство
		204	Свикване
		205	Мнозинства
		206	Представляване
		207	Комитет на постоянните представители. Генерален секретариат. Процедурен правилник. Достъп до информация.
		208	Приканване на ЕК
		209	Комитети
		210	Определяне възнаграждение на ЕК и СЕО
	(3)		КОМИСИЯ
		211	Правомощия
		212	Общ годишен доклад
		213	Състав. Независимост.
		214	Избор. Мандат
		215	Замяна на членове
		216	Уволняване
		217	Ръководство и ресори от председателя. Заместници.
		218	Процедурен правилник. Правила за сътрудничество със Съвета.
		219	Мнозинство. Кворум
	(4)		СЪД
		220	Функция
		221	Състав на СЕО
		222	Генерални адвокати
		223	Избор. Мандат. Процедурен правилник.
		224	ПИС: Състав. Избор. Мандат. Процедурен правилник. Субсидиарно прилагане на правилата за СЕО.
		225	Подсъдност
		225а	Специализирани съдилища
		226	Неизпълнение на ДЧ: мотивирано становище на ЕК
		227	Неизпълнние на ДЧ: инциатива на друга ДЧ
		228	Решение за установяване. Решение за санкциониране.
		229	Санкции по регламенти
		229а	Признаване комптентността по спорове за индустриална собсвеност
		230	Отмяна на общност и актове – легитимация, срокове
		231	Действие по време на отмяната
		232	Установяване на неправомерно бездействие - легитимаия, срокове.
		233	Неправомерно бездействие: последици
		234	Преюдициални заключения
		235	Извъндоговорна обезвреда
		236	Спорове със служители
		237	Подсъдност в областите на ЕИБ и ЕСБ
		238	Арбитраж
		239	Спорове между ДЧ
		240	Подсъдност на на национални юрисдикции
		241	Възражение за неприложимост
		242	Спиране на изпълнението
		243	Обезпечителни мерки
		244	Изпълнение
		245	Устав на съда
	(5)		СМЕТНА ПАЛАТА
		246
		247	Състав. Назначаване. Мандат. Освобождаване. Независимост.
		248	Обхват на одита. Извършване. Доклад. Структура. Процудурен правилник.
	2		ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО НЯКОЛКО ИНСТИТУЦИИ
		249	Видове актове
		250	Изменение на предложение на Комисията
		251	Нормотворческа процедура:Съвместно решаване (с ЕП)
		252	Нормотворческа процудура. Сътрудничество
		253	Форма на актовете: Съображения
		254	Обнародване/ Съобщаване. Влизане в сила.
		255	Достъп до общ. Информация.
		256	Принудително изпълнение срещу ЮЛ/ФЛ
	3		ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
		257	Функция. Видове членове
		258	Численост. Независимост. Възнаграждения.
		259	Назначаване. Мандат.
		260	Председателство. Правилник. Свикване.
		261	Отделения и подкомитети
		262	Консултиране
	4		КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ
		263	Състав. Назначаване. Мандат. Независимост.
		264	Председателство. Правилник. Свикване.
		265	Консултиране
	5		ЕВРОПЕЙСКА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА
		266	Състав. Устав.
		267	Задачи
ІІ			ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ
		268	Бюджетен баланс. ЕО и ЕС.
		269	Приходи. Правила.
		270	Финансово обезпечаване на актовете
		271	Разходи. Класификация.
		272	А – Бюджетна година. Б – Процедура за приемане на бюджета. В – Незадължителни разходи. Г -Задълж.
		273	Закъсняващ бюджет
		274	Изпълнение на бюджета
		275	ОПР. Баланс.
		276	Освобождаване от отговорност. Съобразяване със забележките.
		277	Валути?
		278	Прехвърляне в друга валута.Компетентните инст. в ДЧа.
		279	Актове по приложението
		280	(ОЛАФ) Борба с измамите срещу публ. Финанси
ЧАСТ ШЕСТА			ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
			(Правно положение на общността и др.)
		281	ЮЛ
		282	ЮЛ
		283	Правила за служителите
		284	Извършване на проверки от ЕК
		285	Статистики
		286	ЗЛД в органите на ЕО
		287	Професионална тайна
		288	Отговорност на ЕО и служителите й
		289	Седалище
		290	Езици
		291	Привилегии и имунитет
		292	Спорове по ДЕО между ДЧ
		293	Улесняване равенството на гражданите в данъчен и съдебен аспект
		294	Равенство в участие в дружества
		295	Неприложимост към собствеността
		296	Неприложимост към държавна тайна и военни стоки
		297	Мерки при вътрешни и международни вълнение. Опазване на общия пазар от ДЧ
		298	Опазване на общия пазар от ЕК и СЕО в случаите по 296 и297 и, и при злоупотреби от ДЧ
		299	Действие по място – особености
		300	Сключване на МД
		301	Ограничаване на икономически връзки с трети страни по ОВППС
		302	Връзки с международни организации
		303	Сътрудничество със СЕ
		304	Сътрудничество с ОИСР
		305	Неприложимост към ЕОВС и ЕВРАТОМ
		306	Допустимост на Белгия и Люксембург за други цели
		307	Съвместими и несъвместими стари МД
		308	Компетентност – гъвкава клауза; субсидиарна нормотворческа процедура
		309	Спиране правата на ДЧа
		310	Споразумение за асоцииране
		311	Неразделност на протоколите
		312	Безсрочност
			ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
		313	Ратифициране на ДЕО. Депозитар. Влизане в сила.
		314	Оригинални езикови версии

			ДЕС – ДОГОВОР ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

І			ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
		1	учредяване на ЕС. Процедурни принцири (публичност и субсидианност; базиране на ЕО; водеща роля на ДЧ).
		2	Цели и средства. Рамки.
		3	Статут. Единство.
		4	Европейски съвет
		5	Двойна функция на институциите
		6	Принципи в политиките и за ДЧ
		7	Спиране правата на ДЧ. Препоръки.
ІІ			РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ОБЩНОСТ С ОГЛЕД СЪЗДАВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ
		8
ІІІ			РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА ВЪГЛИЩА И СТОМАНА
		9
ІV			РАЗПОРЕДБИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ
		10
V			РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ОБЩАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ
		11	Цели. Солидарност между ДЧи
		12	Видове решения
		13	Принципи, основни насоки. Общи стратегии.
		14	Съвместни действия
		15	Общи позиции
		16	Задължения на ДЧ за съгласуване
		17	Обхват. Отбрана, НАТО, ЗЕС
		18	Роля на председателството и представителя на Съвета и на ЕК
		19	Задължения на ДЧ при участие в муждународни организации
		20	Сътрудничество с ЕК в трети страни и международни организации
		21	Съвещателна роля на ЕП
		22	Сезиране на Съвета. Извънредно заседание.
		23	Процедура. ДЧ с декларация.
		24	Сключване на МД
		25	Комитет
		26	Генерален секретар
		27	ЕК
		27а	Засилено сътрудничество: рамки, субсидиарни правила
		27б	Засилено сътрудничество: Предметен обхват и неотносимост
		27в	Засилено сътрудничество. Процедури
		27г	Засилено сътрудничество. Информиране от Генералния секретар.
		27д	Засилено сътрудничество. Процедура за присъединяване.
		28	Институции. Финанси.
VІ			РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПОЛИЦЕЙСКОТО И СЪДЕБНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ ВЪПРОСИ
		29	Цели и задачи
		30	Полицейско сътрудничество
		31	Съдебно сътрудничество
		32	Действие на територията на друга ДЧа
		33	Неприложимост към вътрешната сигурност
		34	Видове актове. Процедури.
		35	Преюдициални заключения по вторичното право след приемане компетентноста на СЕО. Контрол за правомерност - рамки. Тълкуване на актове и конвенции.
		36	Координационен комитет. ЕК
		37	Дейност в международните орг. На трети държави
		38	Сключване на МД
		39	Воля на ЕП
		40	Засилено сътрудничество: Рамки. Съдебен контрол.
		40а	Засилено сътрудничество: Процедура.
		40б	Засилено сътрудничество: Процедура за присъединяване.
		41	Институции. Финанси.
		42	Преминаване към ДЕО
VІІ			РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ЗАСИЛЕНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
			(в областите на ДЕО и ДЕС)
			(„Европа на две скорости“)
		43	Условия за допустимост по ДЕО ДЕС
		43а	Условия за допустимост по ДЕО ДЕС
		43б	Откритост за присъединяване на нови ДЧ
		44	Приемане и статут на актовете
		44а	Финансиране
		45	Гарантиране на приемствеността от СМ и ЕК
VІІІ			ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
		46	Компетентност на СЕО
		47	Съотношение с ДЕО – ЕВРАТОМ и др.
		48	Изменения
		49	Присъединяване на ДЧ
		50	Отмяна в Договора от 1965 и 68 г.
		51	Безсрочност
		52	Ратификация. Депозитар. Влизане в сила.
		53	Оригинални езикови версии

Засега без наказания за недеклариране на имуществото

piliph — Fri, 23 Oct 2009 13:17:28 +0000

С първия ЗИД на новия (от 2007 г.) ГПК, обнародван в ДВ 50/ 08 и в сила със задна дата – влизането в сила на изменения кодекс, беше отменено престъплението „недеклариране на имуществото на длъжника по изпълнително дело пред Съда”.

Хипотезата е следната: Едно лице е осъдено по граждански спор с влязло в сила решение, у него не е открито секвестируемо (т.е. което е допустимо да се отнеме) имущество. Съгл. 448. ГПК длъжникът трябва да се яви пред Съда и да декларира какво притежава.

Едно задължение е правно, когато е обезпечено с империума.
Ако лицето не се яви, то може да бъде доведено принудително. Ако подаде невярна декларация, това е престъпление. Но какво правим, ако се яви (или го явят) и мълчи като пукал? Административнонаказателната отговорност по 89. или 92. ГПК е явно неподходяща, както поради своя нисък интензитет, но и поради имуществения вид на санкцията – „глоба”. С цел да не се заобикаля отговорността за невярна декларация, която за разлика от повечето случаи, в които се изисква декларация, тук не е предпоставка развитие на производство в полза на лицето, новият ГПК приравни непредставянето на невярна декларация. Отмененото впоследствие изр. 1. на ал. ІV на чл. 448. беше бланкетна наказателноправна разпоредба (като особеното е, че се препращаше към санкцията, а не – както е обичайно – в диспозицията).

Наистина понастоящем в българското наказателно право е налице „абсолютна кодификация”. Това означава, че всички престъпления са регламентирани само и единствено в Наказателния кодекс. Това несъмнено е плюс. Каталогът на престъпленията е обозрим и съпоставим. (Не може да объркваме престъпниците и да ги караме да ровят по различни актове, за да си направят оценката на риска. Шегувам се.)

В мотивите към законопроект 802-01-29 на МС, 40-о НС четем:

„Законопроектът съдържа разпоредба, предвиждаща отмяната на ал. 4 на чл. 448, тъй като в противоречие с принципа на кодификацията на престъпленията, въведен с Наказателния кодекс, е установен състав на престъпление извън Наказателния кодекс. В Наказателния кодекс не е предвиден състав на престъпление за непредставяне на декларация по чл. 448 от ГПК, отнасяща се до цялото имущество и всички доходи на длъжника.”

Налага се да направим следните забележки:
- Абсолютната кодификация не е въведена с НК. Към 1968 г. е имало 4 норми в специални закони (така Ненов, ОбЧ, кн. 1, 1992 г., стр. 63).
- В самия НК такъв принцип няма. Има принцип на законоустановеност на престъплението, обаче както наказателният, така и граждаскопроцесуалният кодекс са закони.
- НК изрично предвижда приложимостта си към други наказателни закони – чл. 94.
Следователно мотивите са лъжовни.
Нека приемем обаче, че законодателят е бил допуснал грешка с уредбата на престъпление в ГПК и, бидейки последователен, е искал да я поправи.

Логично би било новият състав на престъпление да се „премести” в НК. Т.е. препращащото изречение да се заличи от ГПК и да се включи в разпоредбата за декларирането в НК. Или, ако има особености, да се обособи в отделен член в НК. Това не е по-трудоемко.
На второ четене в КПВ на 03.04.2008 г. по § 11 ЗИД съдия Борислав Белазелков от ВКС се изразява за преместване, за да не остане несанкционирано неизпълнението; такива текстове имало в половин Европа. Според председателя на КПВ Янаки Стоилов препращането било „неопределено”, към несъществуващ състав (Ф: напротив, ясно е, препраща се към съществуващ и се създава нов), принципно е „за” уредбата в НК или административнонаказателна отговорност, но повече се вълнува от изчистването и на ал. І (по предложение на Надя Антонова). Яни Янев (НДСВ) предлага изменения в НК с нов § в ПЗР ЗИДГПК. Темата е отложена за формулиране, но на следващото заседание по общия проект на ЗИДГПК (17.04.2009 г., председателстващ Христо Бисеров) никой не повдига въпроса.

Защо МС твърди неистини и не предлага „преместване”, случайно или нарочно предложението е забравено впоследствие в НС, не е ясно. Сега излиза, че някой не е искал осъдените да отговарят за укриване на имущество.

Чл. 1 на ІV Протокол към еКЗПЧос не допуска лишаване от свобода за невъзможност да се изпълни договорно задължение. Тук случаят е друг – задължение за информиране на съда от вече осъдено лице; няма проблем да декларира нулево или несеквестируемо имущество. Друг е и случаят по 293а НК – неизпълнение на съдебно решение, умишлено и то когато са били налице средства.

Неточности в правноинформационни системи

piliph — Thu, 22 Oct 2009 12:55:51 +0000

Целта на статията е по-скоро да покаже, че на ПИС не може да се вярва безрезервно.
Възможно е някои от проблемите да са били коригирани впоследствие, вкл. в резултат на тази статия.

„Сиела”

Конституцията на англ. ез. – не съдържа ал. ІІ на чл. 62.
НК — пред 255 ІІ е посочено „Изм. – ДВ, бр. 67 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.“, като по този начин не е указано, че предишният срок за влизане в сила на отпадането на АДВ е бил отменен с ДВ 32/09 (§ 38 ЗИДДОПК ДВ 12 маха АДВ. Съгл. § 68 на същия той влизал в сила от 1. май 2009 г. Със ЗДДОПК ДВ 32/09 § 68 е допълнен така, че, между другото, и § 38 относно НК влиза в сила от 1.1.2010.)
ЗСРС – не е актуализиран спрямо ДВ 48/2008 г.
ЗЗД – неточно е името на вестника, в който е обнародван/поправен първоначално (посочено е „ДВ.” вм. „Известия”)
ЗИДЗГраждВъзд ДВ 82/ 2002 в несъответствие с обнародвания текст последният раздел е обозначен „ДопълнителнИ разпоредбИ”. По неясни причини в Лекс пък не се показва знакът за параграф „§”.
ПСАРОВАС (стар) – отменените от ВАС приложения (образци на протоколи) не са достъпни.

И все пак „Сиела” са почти единствените, които се грижат за правосъзнанието на българина, давайки безплатен достъп ч/з „Лекс беге“ до актуалните текстове на редица нормативни актове (за разлика от Народното събрание, в сайта на чийто Държавен вестник човек по никакъв разумен начин не може да се ориентира дали редакцията, която чете, важи за момента, който го интересува.)

„Сиби”

Засега не съм ги хващал в грешка. Макар че не я предлагат, те трябва да имат база данни, тъй като все отнякъде печатат книгите „новелизирани под редакционната отговорност” на издателството. Отличават се от „Апис” и „Сиела” и се ориентират и при по-сложни ситуации (напр. 2 промени с 1 ДВ). Порязаха едно мое предложение, тъй като полетата на книгите им били тесни (?!?).

„Нова звезда”

Книгите им обичайно имат пропуски в измененията. Няма да ми стигне цялото време на света да ги опиша обаче. Напр. КТ. Размер на шрифтове, заглавия, полета – не ги търсете. Понякога посочват за източник „Норма”
Въпреки това си пазарувам от тях. Дават отстъпки.

ТК на ВКС пак се излага – ТР 1/ 09 – паралелен внос

piliph — Tue, 20 Oct 2009 13:03:21 +0000

Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. на Общото събрание на търговската колегия на Върховния касационен съд приема, че паралелният внос не нарушава Закона за марките и географските означения. 5/ 18 са особените мнения. Ето още едно, мое. В т. 1 – 3 са тълкувани правото на марка и изчерпването, а в т. 4 е обсъдено ТР.

1. Съотношението между правомощието „използване” и правомощието „разпореждане”

Струва ми се, че „разпореждането” е в обслужваща, функционална връзка с „използването”. След като правото на марка е изключително, то принципно само неговият носител може да полага знака си. При „ограниченото” разпореждане носителят дава съгласието си и друго лице да използва марката. Така тя се използва quasi само от носителя й. (Всъщност, разширява се кръгът на оправомощените лица. Докато при „пълното” разпореждане кръгът се променя, без да се разширява. Разпореждането влияе на субектите на използването.)
Правото на марка е абсолютно право и „трето лице” е и всяко „второ лице”. Правомощието да се забрани, да се противопостави на чуждото използване се отнася до всяко неоправомощено лице. Неоправомощено е лице, което не е получило правото да използва марката за определен период и на определена територия. От тази гледна точка е без значение дали „третото лице” не е „второто лице” по договор, с който му е отстъпена властта за използване за друга територия или за друго време. Еднакво тежко е нарушението от лице, което няма право да използва марката по принцип, или от лице, което има право да използва марката, но за друга територия или за друг период (стига да не е по погрешка). То е нарушение все на правото на използване.
Въобще правомощието за транслиране не може да бъде нарушено от другиго, освен от носителя на правото – напр. като не сключи окончателен договор на базата на предварителен. Другата страна може да наруши само насрещните си задължения – за цена и пр.
Ако лицето, комуто правото на марка е отстъпено, го отстъпи на трето лице извън властта си, всъщност това трето лице не получава нищо – nemo plus juris… . Второто лице би нарушило правомощието си на разпореждане, но го няма, а третото, ако ползва марката без право, нарушава правото на използване на първото лице (носителя). Същото е и ако вторият по веригата не го прехвърли, з-то не го е придобил, той отговаря към третия само договорноправно, не и марковоправно.
Отново: правото на разпореждане не може да бъде нарушено от никого, носителят може да наруши само задължението си за транслиране; носителят не може да наруши своето право на използване; всеки може да наруши само чуждо право на използване.
Затова чл. 73 визира само „използването”, защото само по отношение на него може да се осъществи нарушение на абсолютното право на марка.
(Хипотезите с представителство не ги обсъждам.)

2. Съотношението между подправомощието „означаване” и подправомощието „внос”

Дали това са самостоятелни правомощия спрямо всяка стока със знак или се поглъщат или изключват?
На пръв поглед, законодателят е целял цялостна охрана правата на носителя с оглед ограничената териториална защита. Ако стоката не е произведена и означена местно, под контрола на подправомощието за „означаване”, носителят трябва да има правото да спре чуждестранни неоригинални стоки.
Не така може де се обясни забраната на износа.
Следователно, според мен, се налага изводът, че това отделни степени, измерения на разпореждането с използването на марката. Носителят може да учреди ограничено право на използване на марката – само за определена територия, като забрани (по-точно: не включи) вносът или износът й на определени пазари.
В чистия случай носителят може да допусне означаването с марката; или означаването и продажбата; или означаването и износа; и останалите смислени. И обр., той може да учреди някому само правото да внася стоки с такъв знак, не и да ги произвежда.

3. Съотношението между изчерпването и вноса

Изчерпването може да се извърши в 4 обема.
3.1. Известно е националното (нататък, за да обхване ЕИП: териториално) и международното изчерпване – от гледна точка на уредбата на държавата, в която се осъществява използването.
3.2. От друга страна, изчерпването може настъпва спрямо конкретните стоки (напр. дадено разрешение за производство на 15 чифта обувки на 14. декември) или за рода стоки (напр. за модела обувки).
по 3.1. Дали изчерпването е за определена територия или за целия свят зависи от понятието за отстъпвани при продажбата права. Как така ако вече си отстъпил означената стока на продавача и тя си е негова, платил си е, ще му ограничиш правото да разполага както си иска с нея? Едно крайно, абсолютно понятие за отстъпваните права предполага международно изчерпване. И обратно, изчерпване за определена територия може да имаме само ако приобретателят е придобил право да „има” стоката само на определена територия, ако отстъпването не е пълно; макар това да не следва отникъде при продажбата й, освен от софистицирано тълкуване на закона.
Иначе казано, при териториалното изчерпване „продажбата” изчерпва само подправомощието „продажба”, но не и подправомощието „износ”.
по 3.2. Очевидно на територията, за която са отстъпени правата върху означената стока, може да има само изчерпване за конкретните стоки. Български стоки в България (преди ЕС) се изчерпват само с първата си продажба; аналогично – в територията на ЕС; аналогично носителят не се лишава от правата си за всички бъдещи стоки за територията на света, а само за конкретно допуснатите – при схващането за международното изчерпване. Не можем за това, че веднъж е пуснал определен брой стоки за продажба, да ограничим вовеки правата на носителя да пуска или не такива стоки.
Следователно въпросът за изчерпването за рода стоки може да се постави само когато се касае за друга територия. При международното изчерпване друга територия няма. Остават териториите с различен режим. Хипотезите са следните: (х) родът стоки е пуснат на пазара на „А” и на пазара на „Б” при различни условия; (у) родът стоки е пуснат на пазара на „А”, но не и на пазара на „Б”.
Едно такова деление в рамките на териториалното изчерпване идва да забрани вноса във втория случай (у), защото носителят вероятно има основания да не го допуска въобще, и да позволи паралелния внос в първия случай (х), тъй като той има ярко проконкурентно влияние. След като на потребителите може да бъде доставена стока със същото качество на по-ниска цена, не би трябвало да се позволява на марковия монополист да забрани паралелния внос. Това деление следователно смекчава принципа на териториалното изчерпване.
3.3. Традиционно се застъпва, че изчерпването е за конкретната стока. Така изглежда и Драганов – Правен режим на означенията, стр. 46, т. 2.46. разглежда хипотезата на „препродажба” и по-скоро конкретните „означените с марката стоки”, нежели „промяната на територията на продажба”. В тази насока ни навежда и ал. ІІ на чл. 15. Такова, е и схващането в авторското право – конкретната книга може да бъде свободно препродадена, тъй като авторът вече е получил справедливо възнаграждение за него; и именно защото се визира конкретната стока е предвидено и изключение при последваща „спекулативна”, „експлоататорска” препродажба на картини.
Първото схващане („конкретна стока”) се съчетава и с абсолютния характер на правото на марка. Ако на едно лице е учредено ограничено право за използване за определена територия „А”, то няма право за друга територия „Б”, явява се неоправомощено, трето лице, т.е. потенциален нарушител на правото на използване.
Отдаването на значение на „рода стоки” като основание за изчерпване би обезсмислило правомощието за разпореждане с „подправомощието” за „внос”, което все пак е изрично предвидено. Освен това би се наложило „странното” разрешение „изчерпването” да се прекратява, ако на втория пазар „Б” изтече разрешението за производство или внос на означените стоки – това би трябвало да погасява и правото за паралелен внос от територията „А”.
3.4. Очевадният сблъсък на две законооблечени цели – стриктното право на интелектуална собственост и конкурентното право следва да бъде тълкуван и разрешаван по „политически”. Дали „стоки, които са пуснати на пазара” са конкретните бройки, които са пуснати, или времето и територията, за които съществува принципно разрешение (макар и другиму) да пуска на пазара този род стоки, следва да се отговори като се вземе предвид степенуването на правните принципи. Така или иначе се касае за ограничение на абсолютното право на марка. А колко да е голямо това ограничение определя законодателната политика. За да се изкълчи разпоредбата на интелектуално-собственическия закон, трябва законодателят да е дал поне някакви индиции, че и в този случай отдава примат на конкуренцията. Засега такива липсват.
Единственото, което е направил законодателят, е да разгърне националния принцип до територията на целия общ пазар.
3.5. „Моментът на изчерпване” може да бъде разгледан в два аспекта. Във времеви аспект на една територия първо се извършва (или се допуска извършването) на означаването на произведени стоки; второ, тези стоки се допускат за продажба; трето, продават се и се препродават и изнасят. Изчерпването настъпва, по думите на закона, след допускането им за продажба. Става дума за отделната стока, за отделната партида. Във времеви-и-териториален аспект, изчерпването на една територия „А” може да настъпи преди още стоките да са пуснати на пазара на друга територия „Б”.

4. Съотношението между ТР и закона

Явно е, че българското (европейското) право възприема принципа за националното изчерпване. Иначе частта „на територията на държавите – членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство” в ал. І на чл. 15 би била излишна.
Друг е въпросът, че принципът на националното изчерпване не е конкурентно оправдан. НО нито международното изчерпване, нито изчерпване след допускане на рода стоки, намират опора в закона. (Те и вносните мита не са конкурентно оправдани.)
По-горе приехме, че вносът е самостоятелно подправомощие от правомощието използване, а само правомощието използване от правото на марка може да бъде нарушавано.
ОСТК се опира на потребителскозащитния елемент в правото на марка, но той не е решаващ. Неглижира се думата „използване” в чл. 13 ал. 1, и примерно първата хипотеза от тази алинея. В решението липсва логика, аргументация, системаничност, налице е само вътрешна противоречивост.
Като цяло т. 1 – 3 от мотивите по първия въпрос и изр. 1. от т. 4 могат да се споделят.
Т. 6 изр. 2 приема, че „Липсата на изчерпване на правото върху марка към момента на вноса представлява накърняване…”. Тъй като самата липса нищо не накърнява, вероятно се има предвид „Вносът в момент, в който правото не е изчерпано, накърнява …” „… правомощието по разпореждане с марката”, което е напълно превратно на фона на чл. 13, ал. 2, който изрично посочва, че вносът е форма на използване, а не на разпореждане.
По втория въпрос ОСТК се задоволява да сподели, че „липсата на изчерпване” не е елемент от ФС на нарушението. Абсурдно, защото липсата на изчерпване, т.е. все още присъствието на правото е предпоставка то да бъде нарушено. Ако нямаш право, няма как да ти го нарушат. Значението на ТР надхвърля въпросите: Прието е, че защитата срещу използване на оригинални стоки от трети лица преди изчерпването не се подвежда под чл. 76. Значи, ако стока е произведена със съгласието, но липсва съгласие за пускането на пазара (и следов. няма изчерпване) срещу неправомерното пускане носителят не може да се брани по ЗМГО?!?!?
ТР потвърждава още веднъж схващането, че ОСТК има нужда от обновяване на състава.
За щастие, с оглед приесъединяването ни към ЕС, грешното решение ще има по-малки последици.
// Доколкото носителите няма как иначе да се защитят от внос извън ЕС, съдилищата могат да поискат преюдициалка на вторичното право на ЕС, без превишаващото правомощията на ВКС ТР да ги спира.

Стела Мацелова има статия по темата в „Дневник” от 2008 г.

Гадни и готини храни

piliph — Sat, 17 Oct 2009 21:57:53 +0000

Тук са отразени мои ЛИЧНИ мнения, доволства и недоволства, похвали и упреци, удоволствия и негодувания, предпочитания и отвращения от хранително-вкусовата промишленост.

-

„Галатея” (galatea) е марка за различни сладкиши. Имат сладки с ужасна есенция на мед и дълготраен лош вкус в устата след това. 2007-03-17. И другите сладкиши не са за мен.
„Кенди Суис” (kendy swiss, chef’s best) е всъщност българска марка за разтворими сокове, супи и витамини, дето нито са разтворими, нито са вкусни. 2007-03-17

+

„Пфанер” (Pfanner) – може би най-хубавите и най-изгодните (двулитровите опаковки) натурални сокове. 2007-03-17
Бургаската „Победа“ не са № 1, но (традиционно) си поддържат качеството. „Закуска“ са точно каквито трябва да бъдат този вид обикновени бисквити. Черната „Анелия“ е готина, бялата не я обичам. 2009-10-22

~

Сладкарска къща Ася, Сладък дом произвеждат кексчета и сладкиши, в които не липсва нито захар, нито крем, нито нищо. 2007-03-17. Може би „всяко чудо – за три дни“ – развалиха ги, появи се горчивият вкус на други марки. 2008

За някои продукти е възможно да има отделни „ревюта” в категория „Консуматор”.

Към конфликта на интереси – неосъзнаване

piliph — Fri, 16 Oct 2009 13:23:06 +0000

КИ е едно състояние, което предхожда извършването на деянието, до което се отнася. Иначе казано, КИ е един предварително съществуващ контекст.
Както показва името му, налице е едно противоречие между два мотивиращи фактора. За КИ обаче се говори не при всяка борба на мотиви, а само когато про(ж)ектираното от единия от мотивите поведение има различна степен на задължителност от другото, което е неправно, а морално или икономическо. Опасността е да не би иначе правомерният интерес (морален – да помогнеш на близък, или икономически – да помогнеш на себе си, вкл. чрез търговия на влияние или услуги) да се превърне в противоправно осъществена цел при престъпване на правното задължение. Това едва ли е спорно или неясно.

Целта обаче е осъзнат интерес; следователно „липсата на интелектуален момент” изключва възможността за КИ. Т.е. ако деецът не знае за дадени морални взаимоотношения, той няма как да се повлияе от тях.
Някои от интересите обаче няма как да не се знаят (икономическите основно). При всички други незнанието много трудно се доказва. Поради тези причини в обществената практика се предпочита обявяването на КИ – така не само деецът ще разбере от другото лице, че са в особени взаимоотношения, но и ще знае, че цялото общество го наблюдава под лупа.
По-забавното при КИ е, че той трябва да се избягва не само да не би да се стигне до противоправен резултат, а и защото при сфери, в които правомерното поведение не е абсолютно определено, винаги би съществувало съмнение напълно или само отчасти е изпълнено.
При липса на осъзнаване на интереса от дееца и обществото, нито той би могъл да действа противоправно в него връзка, нито обществото да се съмнява.
25.10.2008 г.

„Вземане на акт” – МОТ

piliph — Thu, 15 Oct 2009 14:11:22 +0000

Да се вземе акт от международен акт явно означава да се запознае компетентният орган с този акт. По принцип компетентно по международни договори е Народното събрание, затова и то взема „решение за вземане на акт” от тях. С това решение държавата (представителството ѝ в МОТ) формално доказва, че е свела до знанието на компетентния орган международния акт. Изглежда това решение, което подлежи на обнародване в ДВ, играе ролята на подписа на получателя върху „обратна разписка”. Такава процедура е предвидена май основно в рамките на Международната организация по труда (МОТ).

Устав на МОТ (Constitution of the International Labour Organisation)

Член 19
Алинея 6 Obligations of Members in respect of Recommendations

In the case of a Recommendation:
(a) the Recommendation will be communicated to all Members for their consideration with a view to effect being given to it by national legislation or otherwise;
(b) each of the Members undertakes that it will, within a period of one year at most from the closing of the session of the Conference or if it is impossible owing to exceptional circumstances to do so within the period of one year, then at the earliest practicable moment and in no case later than 18 months after the closing of the Conference, bring the Recommendation before the authority or authorities within whose competence the matter lies for the enactment of legislation or other action;
(c) the Members shall inform the Director-General of the International Labour Office of the measures taken in accordance with this article to bring the Recommendation before the said competent authority or authorities with particulars of the authority or authorities regarded as competent, and of the action taken by them;

6. Für eine Empfehlung gelten die folgenden Bestimmungen:
a) Die Empfehlung wird allen Mitgliedern zur Prüfung im Hinblick auf ihre Verwirklichung durch die innerstaatliche Gesetzgebung oder in anderer Weise mitgeteilt.
b) Jedes Mitglied verpflichtet sich, spätestens ein Jahr nach Schluß der Tagung der Konferenz (oder, wenn dies infolge außergewöhn-licher Umstände binnen eines Jahres unmöglich sein sollte, sobald es angängig ist, jedoch keinesfalls später als achtzehn Monate nach Schluß der Tagung der Konferenz) die Empfehlung der Stelle oder den Stellen, in deren Zuständigkeit die Angelegenheit fällt, im
Hinblick auf ihre Verwirklichung durch die Gesetzgebung oder durch andere Maßnahmen vorzulegen.
c) Die Mitglieder unterrichten den Generaldirektor des Internationa-len Arbeitsamtes über die Maßnahmen, die sie nach diesem Artikel getroffen haben, um die Empfehlung der zuständigen Stelle oder den zuständigen Stellen vorzulegen; dabei erteilen sie dem Gene-raldirektor Auskunft über die Stelle oder die Stellen, die als zuständig angesehen werden, und über deren Entscheidungen.

6. В отношении рекомендации:
a) рекомендация сообщается всем членам Организации для рассмотрения ее с целью придания ей силы путем принятия закона или другими путями;
b) каждый член Организации обязуется в течение года с момента закрытия сессии Конференции (или, если это невозможно ввиду исключительных обстоятельств, как можно быстрее, насколько это практически возможно, но не позднее 18 месяцев с момента закрытия сессии Конференции) представить рекомендацию на рассмотрение власти или властей, в компетенцию которых входит этот вопрос, для оформления ее в качестве закона или для принятия мер другого порядка;
c) члены Организации информируют Генерального директора Международного бюро труда о мерах, принятых в соответствии с настоящей статьей для представления рекомендации компетентной власти или властям, сообщая ему все сведения о власти или влас
тях, считающихся компетентными, и о принятых ими решениях;

Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, обяснява „вземането на акт” по време на редовно заседание на Комисията по труда и социалната политика, проведено на 9 април 2008 г.:

След като една конвенция бива приета от Международната организация на труда, първата процедура, която е предмет на Вашето внимание днес, е вземане на акт от съответната конвенция или акт от съответната препоръка. Конвенцията в случаите след това, след като бъде ратифицирана от съответната държава, става част от законодателството на нашата страна и ние сме длъжни да я въведем в законодателството по определен начин, по какъвто намерим за добре, така че основните постижения в тази конвенция или съответен документ трябва да бъдат въведени.
Контролът по спазването на съответните процедури и по въвеждането на конвенцията в националното законодателство се осъществява чрез изготвянето на доклади, които се предоставят в Международната организация на труда. Неформално, разбира се, този подход, който Вие споменахте чрез консултации и взаимен обмен на информация между експерти на Международната организация на труда и съответното правителство също се прилага, но стандартната процедура са докладите. […]
Вземането на акт от препоръка и от конвенция е една стандартна процедура, която се съдържа в устава на Международната организация на труда. Смисълът на тази процедура е националните компетентни законодателни органи да бъдат запознати с решенията на Международната организация на труда и взетите документи. Това са конвенция и препоръка. Едното е с обвързващ характер, препоръката е с препоръчителен характер. […]
Процедурата, която има в момента, е само представяне на конвенцията и препоръката пред Народното събрание, поради което навлизането в детайли би следвало да бъде на един следващ етап, който е ратификационна процедура. За да се достигне до нея следва да се направят съответните консултации между заинтересованите страни, да се направят съответни механизми за проучване на нейните положения до какво би довело прилагането й, дали ще се възползваме от механизмите, които са предвидени в нея.

Пример

РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ ПРЕПОРЪКА № 195 ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, 2004 Г., ПРИЕТА НА 92-АТА СЕСИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА
ИЗДАДЕНО ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Обн. ДВ. бр.31 от 14 Април 2006г.
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 6, буква „б“ от Устава на Международната организация на труда
РЕШИ:
Взема акт от Препоръка № 195 за развитието на човешките ресурси, 2004 г., приета на 92-ата сесия на Международната конференция на труда (1 – 17 юни 2004 г.).
————————-
Решението е прието от 40-то Народно събрание на 5 април 2006 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.

Сама по себе си нито една от посочените разпоредби не налага НС да издава решение, че се е запознало, то да се обнародва и прочее. Дали това не е излишна бюрократщина? Може пък да има някаква вътрешна уредба на процедурата в МОТ.

(Не съм учил Международно трудово право, нито разполагам с учебника на Васил Мръчков , където § 36 и сл. аха-аха ще ни каже нещо по въпроса.)

Асеновградска прокурорка: Престъпление ли? Голяма работа!

piliph — Wed, 14 Oct 2009 18:40:10 +0000

Когато преди време цялата страна се изправи на нокти около случая с асеновградските деца, които бащата беше отвлякъл в България, за да препятства развода си в Полша, по телевизията се яви една доста неподходящо облечена за прокурор, при това говорител, жена.
Липсата на тога или поне костюм, нищо че е жега, кореспондираше с ниското правно и ментално качество на изреченото.
(Презюмирам, че жената, която явно не знаеше, че е прокурор, не е сама виновна за това, което съобщи. Вероятно цялата асеновградска прокуратура се беше потила върху „мъдрото” разрешение*.)

И така, нямало да се образува наказателно производство срещу бащата, защото действията му нямали необходимата степен на обществена опасност. Когато едно деяние е описано като престъпление, но е малозначително, прокуратурата може да не задвижи прилагането на Наказателния кодекс.

Кога, питаме ние, едно хулиганско деяние (325 НК) е малозначително?
Навежда ли предварителната подготовка, демек предумишлеността, към малозначителност?
Означава ли наличието на признаците на квалифицирания състав по ал. ІІ малозначителност?
Дали в случая се касае до самоцелно нарушаване на обществения ред, псуване, буйстване, цинизъм или действията са насочени към предотвратяване действията на орган на власт? Дали квалификацията не трябва да се извърши по 269 НК?
Дали употребата едновременно на няколко от средствата/ начините, посочени в чл. 269 – шантаж, вкл. медиен, юмруци, заплахи води до извод за малозначителност? Дали наченките на груповост (ал. ІІ) предполагат малозначителност?
Приемал ли е законодателят за малозначително нарушаването на законността, щом е предвидил както престъплението 269 (опитът да се попречи), така и престъпление по 270 НК за резултата по отношение на изпълнението (фактическото пречене)?
Смекчаващо обстоятелство ли е това, че не се изпълнява съдебно решение (което за паричните е въздигнато в самостоятелно престъпление – 293а НК) и че се отказва дължимо по закон съдействие на съдебен изпълнител – 275 І НК?
Заради малозначителността ли 529 ГПК (2007 г.) изрично предвижда задържането на длъжника от полицейските органи?
Или може би разиграването на няколко полицая, съдебен изпълнител и други служители е малозначително?
Малко значение ли има фрустрирането на децата и разкървавения нос?

Горко на Асеновград при такива блюстители на законността.

Горко и на децата, които бащата ползва като вещ, средство, с което да отмъсти на майката.

* Соломоновското решение напомня на „поговорката”: И вълкът сит, и агнето цяло, а на овчаря – лека му пръст.

Правораздаване. Особени юрисдикции.

piliph — Tue, 13 Oct 2009 18:02:38 +0000

Попитах един познат „какво е правораздаване”. Отговорът беше нещо като: Дейност на държавен правораздавателен орган, насочена към решаване със сила на пресъдено нещо… бля-бля-бля.

Кога „решава” и кой е този „правораздавателен” орган? Правораздаването определено е вид правоприлагане – добре известният силогизъм, при който определено поведение се субсумира под хипотезата на правната норма и към него се прилага диспозицията, респ. санкцията ѝ. Правоприлагането така противостои на нормотворчеството. Не правоприлага в тесен смисъл НС, когато законодателства, нито административните органи, когато приемат наредби и пр. (За да изчистим картинката, се абстрахираме от: /1/ подобната на нормотворческа дейност на СЕО и върховните съдилища, /2/ т. нар. формални закони, /3/ контрола за конституциосъобразност на законите и контрола за законосъобразност на наредбите.) Когато обаче юридическите актове (вкл. действия) на административните органи са индивидуални, т.е. към конкретен казус, те правоприлагат. Също толкова индивидуални са и решенията и присъдите на съдилищата. Разликата е, че административната дейност не предполага нарушение на закона, докато правораздаването се развива по отношение на една твърдяна противоправност. Ако обобщим: произнасяне на базата на съществуващо вече право по точно определен казус по повод едно предполагаемо нарушение на това право.
Разбира се силата на пресъдено нещо е от значение. Тя обаче е цел и резултат, а не същност. Един бивш шеф на Конституционния съд (КС) даже считаше, че тя е основното – един независим орган веднъж за винаги да сложи край на дрязгите в обществото.

В субстанциалното си решение по делото „ВАС с/у КЗК” ( РКС 6/ 2008 по к.д. 5/ 2008 г. по конституциосъобразността на ЗИД ЗОП, докл. Кр. Стойчев) КС също разглежда понятието за правораздаване и за обхвата на забраната на КРБ за правораздаване от особени (несъдебни) юрисдикции.
Ето формулата, която КС дава:
Правораздаване = конкретност + правен спор /т.е. установяване съответствие на поведение с правото/ + състезателност + сезиране + независимост.
(Чудя се, безспорно не е хубаво, но не е ли възможно правораздаването да е зависимо, несъстезателно и/ или служебно.)
Стабилен административен акт е който е неоттегляем; ако задължава страните да съобразяват поведението си с установеното, след влизане в сила, придобива сила на пресъдено нещо.
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не е съд, нито административен висшестоящ вътрешно(контролен) или специализиран (външно)контролен орган. Част от правомощията на КЗК по ЗОП са за издаване на правораздавателни неадминистративни актове, друга – администрация.
По чл. 119 ал. 1 КРБ е достатъчно последната проверка (възможността за нея) да се извършва от съда. Решенията на КЗК се контролират от ВАС и затова искането се отхвърля.

(3-те особени мнения са по-крайни: актовете на КЗК са контролно-отменителни, а никой несъдебен орган не може да правораздава, ама хич.)

В тази посока е интересно понятието за юрисдикция като предпоставка за допустимост в Корнезов, Ал. Предюдициалното запитване … (не сборника!). СЕО приема, че съдът не винаги е юрисдикция (явно в случаите на съдебна администрация, особено безспорна; но при оспорване на отказ пред втората инстанция вече било спорна юрисдикция). Интересно, как ли звучи това на немски, чиято версия на ДЕО използва „Gericht” за „юрисдикция”.

Е-банкирането на ДСК – събота затворено

piliph — Sun, 11 Oct 2009 17:44:45 +0000

Преди време ми се наложи да прехвърля пари от дебитната си карта в ДСК към тази в ПИБ, за да мога от нея да платя в ИПЕЙ (старата класика epay.bg) сметката за водата . Както и друг път – не стана.
Колкото и странно и противоестествено за електронните услуги да звучи, на практика те не са достъпни събота и неделя. Може да се влезе в системата, крайните наличности може би са точни, но пълните извлечения липсват. Някои транзакции не се появяват през почивните дни или пък направо зачезват няколко месеца. (Странно по какъв критерий. Може би изключват някой сървър?)

Ако трябва да сме честни, аз преводът и през седмицата не мога да го направя, защото имам някакъв проблем със сертификатите и не ми дава да превеждам пари в други банки. Първият път с мъка се снабдих със сертификат за ел. банкиране (не е ел. подпис), след време – с помощта на телефона за клиенти, но трети път да се занимавам – не, мерси.
Ако трябва да сме честни, също трябва да отбележа, че и ПИБ ме ядосват – защо, по ангелите, *вече* не мога да си проверявам сметката от ИПЕЙ. Аз мога да превеждам от нея, но не и да знам колко пари имам?!? Представете си, не искам да се регистрирам доброзорно в още едно е-банкиране – на ПИБ!

Край на обърнатите баджове

piliph — Sat, 10 Oct 2009 16:51:40 +0000

Баджовете (на български ~ значки) се закачват върху дрехата и с тях се идентифицират служителите в учрежденията, участниците в семинари и прочее. Повече проблеми будят табелките, които се овесват на сиджимка около врата. Дали по закона на Мърфи или поради желанието за анонимност у администрацията те винаги сочат с бялото (гърба) към клиента.

Решението е просто: двустранни баджове. Откъм гърба да има същия текст и изображения, така че, независимо от увиването на лентата, информацията винаги може да бъде прочетена, каквато (ужким) е целта ѝ.

Естествено идеята едва ли е нова. Узнах за следната модификация: двуезичен бадж. (Макар че откъде баджът ще знае кой е срещу него – българин или ингилезин, и как да се завърти.) Все пак исках да споделя евристичното си задоволство. И препоръката: правете овесващите се баджове двустранни!

Гинко билоба – цената на интелекта

piliph — Fri, 09 Oct 2009 12:57:52 +0000

Ginkgo Biloba трябва да се приема *продължително*, за да подейства, а краткото прекъсване спира действието му. Под *продължително* в интернет се посочват периоди от 2 седмици до 6 месеца, като най-често – 3 месеца.

Затова цената все пак е от значение.

Тъй като качеството също е от значение, по някаква потребителска интуиция в долната таблица не са включени по-ниско реномирани марки на „хранителни добавки”.

(В таблицата е съпоставена средномесечната цена на Гинковин, Гинко фарма, Гинко гард, Гинко форс, Гинко прим макс.)

* Внимание, има и други разфасовки; не е много познато в аптечната мрежа;
** съдържа и 50 mg екстракт от гроздово семе (стени на кръв. съдове, антиоксидант);
*** съдържа и магнезий и кофеин (от кола и гуарана за концентрация и срещу умора).

Препаратите с гинко трябва да се приемат с внимание, ако имате проблеми с кръвта, кръвосъсирването, кръвоносните съдове или сте бременен.

Реакции за корекция/ актуализация на данните са добре дошли, по възможност с доказателства.

Чалгата: Теория за социалната обусловеност

piliph — Thu, 08 Oct 2009 23:07:49 +0000

Ако не четете табута, натиснете тУк, за да не продължите.

Чалгата е може би един от най-интересните обществени феномени, развиващ се през последните 30 години. Особено на такава кръстопътна почва като балканската.
Може би е по-точно да бъде означавана като „поп-фолк” – популярна музика с фолклорни (източни) елементи. О да, тя наистина е популярна и то много. Някои казват, че иначе се обиждат турските свирачи, защото „чалгия” значи тъкмо инструментална музика. Един вид новата балканска чалга е по-гадка и от някогашната турска чалгия, ако не схващате намека. Не мисля, че това е правилно – думите променят значението си с времето и понастоящем най-често всеки разбира под „чалга” тъкмо по-гадката музика.

Проблемът „Чалга“ надминава „Левски” и застига комунизма, но е много по-чисто духовен от него, защото не се използва за постигане на власт и пари.

(Впрочем наскоро един специализирал се по България германски културолог откри в чалгата отражение на корупцията в обществото: в нея се възвеличавали именно онези патриархално – шуробаджанашки порядки, насочени към пари, коли, жени и власт по лесния начин. Безспорно погледът отстрани е винаги ценен. Обаче защо, аджеба, от новото управление се очаквало спиране на чалга епохата, когато именно премиерът е чалгоман. /Клаус Рот – чалгата като рожба на стреса от прехода/)

Общото между „ЦСКА”, демократизма и чалгата според мен е, че и трите представляват силна делителна линия между българското население. Всички знаем яростната (спортна или не) омраза между феновете на „ЦСКА” и „Левски”, всички знаем за червените бабички и истерично-тъмносините десебари; загинали има и след футболни мачове, и при събитията около установяването на двата режима. Разликата е, както изтъкнах по-горе, че борбата между чалгаджии и анти-чалгарите е по-чиста, чисто идеологическа, макар и вероятно някои чалгаджии да са пострадали от реактивни скинхедове, пънкари, детметъли (не разбирам).
Но пък си е борба и още каква.
От едната страна на границата са хората, които твърдят, че не слушат чалга. Те заплюват онази гнусна помия. За тях чалгаджиите са заблудени или дори по-низки, по-неинтелигентни, първични и прочее. Те не желаят да си комуникира с чалгаджиите, особено по музикални теми. За голяма част от античалгарите ИСТИНСКАТА музика е на Запад.
Може би наистина социалната обусловеност има някакъв пръст, защото сред редиците на чалгаджиите се срещат хора с по-ниско образование, от провинцията, обикновени работници, селяни хиляди, маса народ, докато античалгарите произхождат от „по-добри” семейства, с широка обща култура са, хора интелектуалци. Обратното обаче категорично не е вярно. Сред любителите на чалгата има и редица префинени люде, висшисти, бизнесмени. Това обаче не пречи да се смята, че ненавиждащите чалгата са просветените, а чалгаджиите – примитивите.

Както всички истински граници границата между чалгаджии и „културни хора” е културна. Културата се изгражда на фона на определени обществени дадености, исторически традиции, географски и психологически причини. Както е известно, музиката на южните народи носи техния темперамент. И не само музикално държавите в южните части на Европа са по-малко дисциплинирани и повече мафиотски. Може би за това е „виновен” климатът. Българските земи векове наред са били спохождани от източните маанета и музикални извивки, българските жени векове наред са били онождани от източните мъже. Човек си мени дори вярата, което е добре познато на нашата история. Неслучайно чалгата се развива в хем културно свързаните, хем не винаги долюбващи се Балкани, които са далеч от идеята за „икономическо чудо”. Чалгата е батак.
Но вероятно безкрайните бавни извивки на този батак, на моменти екзалтирано друсащи се в кючеци, са привлекателни и извън нашите ширини (или дължини), след като беше станал модерен „бели денсингът”.
Основната критика към чалгата не е към музиката, а към текстовете (оттам и клиповете). Често те са фрапиращи. Натрапчив секс и други мръсотии. Друго е напр. рап културата, само дето, за съжаление, не винаги е на български, за да знаем какво се пее. Друго е и дет метъла със своите християнски добродетели. Всяко обобщаване (гнрлзрн) обаче носи риска от грешки: Малък рисърч из интернет ще покаже, че текстовете дори само на явно модерния напоследък Теньо Гогов (колега нереализиран юрист впрочем) варират от красивото шестнайсетстишие „Ти знаеш ли, че разказа ми Луната, / за любовта между Залеза и Зората,/ мисля колко прилича/ на тази между нас …” до плоския кючек „буболечкчкчка”. И като че ли второто повече отговаря на чалгата. Като че ли чалгаджиите искат да разпуснат без да се замислят особено върху текста. Един вид техно-чалга.

Така или иначе поп-фолка го има и не върви към измиране. Факт са и анти-чалга настроенията. Никой не обича простотията. Но ако си толкова възвишен, би трябвало да си толерантен – Leben und leben lassen.

А първите отрочета от прелюбодействието на чалгата и рока вече кънтят от чалготеките (за пример се сочат песни на Преслава, за пример не се сочат кавърът „О, Азисе” и „Куклата Мици”). Но май не се нравят особено. Никой не обича ягоди с лайна. Независимо, че за едните ягодите са едното, а за другите – другото – казал заекът и се облизал.