Баджовете (на български ~ значки) се закачват върху дрехата и с тях се идентифицират служителите в учрежденията, участниците в семинари и прочее. Повече проблеми будят табелките, които се овесват на сиджимка около врата. Дали по закона на Мърфи или поради желанието за анонимност у администрацията те винаги сочат с бялото (гърба) към клиента. (още…)
Чалгата: Теория за социалната обусловеност
Ако не четете табута, натиснете тУк, за да не продължите.
Чалгата е може би един от най-интересните обществени феномени, развиващ се през последните 30 години. Особено на такава кръстопътна почва (още…)
Териториално разпръскване
В съвременното сравнително добре комуникиращо си (пътна инфраструктура) общество разстоянията са с намаляващо значение. Най-много това се отнася до услуги, които могат да се предоставят по мрежи – електричество, електронни услуги.
Същевременно е всеизвестно, че някои региони у нас са бедни (още…)
Стандарти за форматиране
Писнало ли Ви е да четете текст изключително с главни букви? По форуми, в коментари и в други страници в интернет често се срещат блокове капитализиран текст, като че ли някой иска да покаже, че за първи път е натиснал бутона Caps lock и не знае как да го изключи. Всъщност причината вероятно е, че си мисли, че неговото мнение е най-важно и следва да се набива на очи (естествен егоизъм). Обаче резултатът е обратен – част от читателите пропускат тези параграфи.
Причината не е толкова в нетикета (интернет етиката), която обявява писането с главни букви за крещене и следующата от туй естетическа неприязън към такава безкултурност. Другата причина е, че – научно погледнато – текстовете само с главни букви се четат много по-трудно. Двете причини се събират в стереотип, който кара обръгналия интернет потребител да избягва тези текстове, тъй като те обикновено и нищо съществено не казват. Понякога те са спам на вманиачени хора (спомнете си Чолаков) .
Целта на тази статия обаче е малко по-позитивна – да нахвърли мисли по едно „правилно” форматиране. (още…)
КАТ и превенция
На изпращането на съдията ни в Страсбург Здравка Калайджиева една симпатична координаторка от ИОО ми напомни, че лихви върху глоби няма и това била една от причините, според резултатите от проекта им, за ниската събираемост на глобите от КАТ. С въвеждането на „отнемане на книжката за неплатени глоби“ проблемът бил решен, но (не само според мен) методът е малко спорен.
Така или иначе глобите имат превантивна роля. Но ако (масово) не се плащат, губи се целият им смисъл. Държавите по света са измислили различни модификации като напр. Zwangsgeld (който не бил глоба), като координаторката ми сподели за възможността за удвояване на глобата след известен период. (още…)
Декрет за забрана на запетайката пред алинейката
Както обичам да казвам, когато си говоря сам, запетайките са като солта: Без сол супата е блудкава, а — текстът неясен, а ако се прекали, супата става пресолена, а текстът ти трови живота, а освен това пак е неясен. За поставянето на запетаите има строго определени места и логични правила, които почиват (още…)
„Не“ се пише отделно
Тия дни попаднах отново на коментари по синдрома „незнам“ (има се предвид неправилното сливане на отрицателната частица) и реших да публикувам няколко точки, които бях стъкмил в порив на ярост 
(още…)
Съжалявам когото не го може
Съжалявам колегите си, които са тръгнали да се занимават с право без ни най-малко да им е интересно. С тях въобще не можеш да говориш по правни теми. На занятия мълчат, в по-свободна атмосфера пък не трябвало да се говори за право. Това не е задължително да значи, че се справят зле. Част от тях са старателни и компенсират неприязънта или емоционалната си индиферентност към правото с дисциплина и систематичност и овладяват (още…)
Блог, инспириран от мързела.
Честит ми блог!
Човек винаги може да се изложи, а това, засега, е мястото, където да се излагам аз. Всъщност, пиша тук от прагматични причини, а именно защото от известно време ме домързя да пиша едно и също нещо на много места, а вероятно и за да имам обозрим архив на излагането си. Мързи ме също така да администрирам още един сайт и се надявам, че блогването ще е по-лесно…
Ся, при блоговете изглежда съществува дилемата „Публичен или Личен“. Аз (засега) не желая да се излагам чак толкова, че да пиша личен блог, но колкото и профи насочен да е той, сигурно все по нещо ще прилича на автора си.
Това, което мисля да публикувам тук, са основно интересни за мен неща от обозримото от мен развитие на правото в Б-я. Затова до голяма степен ще има характера на дайджест и това го прави по-публичен; впрочем и правото е публичен феномен. Личното начало май ще е по-скоро егоистично - не мисля да се влияя от това, кой какво иска да прочете. Целта ми определено не е да влезе в топ 100 на блоговете (нищо против тях нямам), нито да трупам купища пари от реклами.
Е, освен правни, може да има и други хрумки, затова така го кръстих (временно).
И така, да видим дали на 25. март ще празнуваме 1 годинка…
пилиФ
