Опит за списък на действащите решения на Народното събрание, с които се забраняват дейности, иначе разрешени от законите, или се спира давността:
- разпоредителни сделки в Студентски град, т. 8 (бюл. 14-09, т. ІV)
- промяна предназначение на крайморски гори (бюл. 2-10, т. ІІ)
- разпоредителни сделки от наследниците на царете, ДВ 103/ 09 и к.д. 19/09 (бюл. 29-09, т. VІ; 2-10, т. V)
- строежи в устройствени зони, предвидени за комплексно застрояване (ДВ 70/ 08); с § 24а ЗУТ е запазена валидността на издадените дотогава разрешения (ДВ 6/ 09).
извън списъка:
- заменки на гори – забраната всъщност е направена в Закона за горите със ЗИД обн. І.2009 (бюл. 2-10, т. І)
- разрешения за кариери за добив на подземни богатства – прието е от МС (ДВ 13/ 2010); в сила до 16.ІІ 2012 г.
- ГМО 5 г. – очаква се, понастоящем самият закон забранява (бюл. 1-10, т. ХІ)
- придобиване по давност на частна държавна и общинска собственост; до 1990 г. въобще не може да се придобива по давност социалистическа собственост (вкл. на кооперации и обществени организации – отм.ред. на чл. 86 вр. 2 ЗС), до 1. юни. 1996 г. (когато вл. в сила на ЗОС) – само държавна и общинска, след това – само публична; в последния момент (даже със задна дата) е приет ЗД ЗС (който всъщност не е “изменителен”, а самостоятелен закон, ДВ 46/2006), който спира течението на срока; действието на спирането последно е удължено с ДВ 109/ 2008, засега до 31.12.2011 г.
- смъртно наказание (ДВ 60/ 1990) – неприложим след отмяната му в НК (ДВ 153/1998)
- разпореждане с държавно, общинско и друго имущество (ДВ 69/1990) – с решението на ВНС от 17.08.1990 г. се спира разпореждането с различни недвижими имоти и преобразуването на фирми; частично отменено с ДВ 101/1990 относно туристически и търговски обекти по чл. 13 (разпореждане от държавни и общински фирми) на У 56 (отм. ДВ 48/1991); вероятно вече неактуално
- някои отчуждени (и подлежащи на реституция) обекти (ДВ 101/ 1990) - това решение на ВНС от 6.12.1990 г. освен частичната отмяна на забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество, въведена с ДВ 69/90, и самó въвежда забрана; нарушаването ѝ, съгласно чл. 1 ал. ІІ ЗВСОНИ, прави сделките нищожни; вероятно вече не е актуално
- разпореждане с имущество (ДВ 1/ 1992) – от страна на ТКЗС и кооперации, освен разпределяне по ЗСПСЗЗ; съгл. § 11 ЗСПЗЗ нарушаващите решението сделки са нищожни; вероятно вече не е актуално – тези организации са прекратени ex lege с § 12 ЗСПЗЗ
Ако се сетите за някой друг, пишете коментар, безплатно е 
Ужким разчитам на етимологията, но доскоро и аз бях заблуден от общоприетата (“журналистическа”) употреба на “налагам мораториум” в смисъл на “забранявам до окончателното решаване”, докато всъщност “мораториум” значи “забавяне”, “отсрочка” и затова се интерпретира във връзка с давността, та се наложи да прередактирам статията и коментарите. Въпросът е дали властническата забрана, когато не е предвидима, не имплицира и спиране на давността (мораториум по право).
Според Павлова, М., ГП ОЧ, 2002 г., стр. 667:
а) мораториум може да се наложи с нормативен акт и води до спиране на погасителната давност за принудително изпълнение (както посочва името му)
б) спиране на давността може да се предизвика и със индивидуален административен акт (значи на по-голямо основание и с решение на НС), който забранява упражняването на право/ задължение.
Остава въпросът дали това спиращо действие следва от приемането на акта, автоматично, дори без да е посочено – по силата на принципите и логиката на правото и справедливостта. И съответно дали последващ акт за спиране просто го прогласява или без него суспензивният ефект не съществува.
Според мен като че ли въпросът няма точен отговор и изричните мораториуми идват да дадат по-голяма сигурност на принципното разрешение (напр., че 45-годишният режим е бил временно изключително събитие). Иначе по отношение на гражданските сделки 306 ТЗ дава обща уредба – докато трае непреодолимата сила изпълненията на задълженията се спира (което е самопонятно, но по-скоро се намеква за давността). Към извънредните събития от неприроден характер може да се причисли и реторсията.
Напр. с времето, през което има забрана за упражняване на строителни дейности, се удължава давността по вземането на инвеститора (възложителя) срещу строителя. Следва да се има предвид, че и преклузията на правото на строеж и ползване се урежда по режима на давността.
Из мотивите на РКС 4/ 1998, т. 4А: “срещу онзи, който не може да води иск, давност не тече. Принципът, познат още на римското право, не е чужд и на българското право. В Царство България до 1944 г. са издавани 14 закона за даване мораториум, с които е спирана придобивната, респ. погасителната давност поради изключителни събития, всяко едно от които се свързва с невъзможността на правоимащия да търси правата си.”
Т.е. схемата е следната:
изключително събитие -> пречка за упражняване -> евентуално мораториум -> давност не тече;
а) природен катаклизъм -> мораториум
б) чиновнически немукаетлък -> фактически незащитавани имоти -> мораториум
Актът, който спира давността, се постановява обикновено след събитието (малко – напр. вулканично изригване, или 45 години – при смяната на строя); спирането е отнапред общо отредено за някои хипотези (напр. в случай на мобилизация) от ЗЗД; в някои случаи актът постановява спирането на упражняването на правото, а за спирането на давността прави извод теорията (вж. предния коментар).
придобиване по давност на частна държавна и общинска собственост;
Удалжен ли е срока,БЛАГОДАРЯ.