Във в. „Дневник” експертка от НОИ припомня правилата на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя:
От брутното трудово възнаграждение по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, но не и от социалните плащания, се събират макс. 5 ‰. За горницата над 2000 лв. (колкото изглежда е максималният осигурителен доход по ЗБюджДържОбщОсигур) не се събира „осигуровка”. Т.е., ако вярно съм разбрал, максималната удръжка при всеки работодател е 10 лв..
Гарантирани са ок. 3 заплати (всяка от които макс. ок. 2,5 х МРЗ). Шефовете на фалиралите фирми не хващат примоцията.
Други сметки по ЗГВРСНР прави д-р Кристиан Таков през ноември 2004 г. в 6-тото издание на ЗЗД (изд. „Сиби“). Схемата само напомняла застрахователен договор в полза на трето лице. Фондът можел да изисква от изпадналия в несъстоятелност изплатените вноски, без обаче на последния да му се зачитат вече внесените суми. (Според мен това е донякъде ЧАСТИЧНО оправдано, доколкото фондът има административни разходи за съществуването си, но пък евентуално би могъл да се изхранва от лихви.) И така, Таков прави следната окомерна сметка: внесени 1000; на работниците 600; възстановени в несъстоятелността примерно 300. „Така на работниците са платени 600, а фондът излиза от цялата история с положителен резултат от 700. И всички са доволни. Работодателят не е интересен, защото след несъстоятелността той се намира в друг, по-добър свят.“ (В тоя ред на мисли ще вземе да се окаже, че фондът е виновен за фалита.) Тъй че Таков формулира de lege ferenda, който още не се е появил към днешна дата (според моя бърз поглед на чл. 28).
Отлично написано! Буду много думать…