Вече 20 г. бил популярен в Европа лизингът на работници и служители с мениджърски задачи, съобщава «Технюз», позовавайки се на навлизащата у нас и предлагаща такива услуги австрийска компания за човешки ресурси „Тренквалдер Груп”.
Чрез „услугата лизинг на персонал” клиентът получава необходимите служители и мениджъри, като бива освободен от всички административни и финансови задължения към тях и си спестява разходите по набор и подбор и се фокусира върху своята основна дейност. „Тренквалдер“ наема като работодател служителите и ги предоставя на своите клиенти, като поема всички задължения към служителите съгласно трудовото законодателство.
Със сигурност става дума за популярно наименование на договора „лизинг на персонал”, макар че дори да пише това в самия договор, той ще продължава да бъде квалифициран като ненаименуван (може би в общата концепция на договора за изработка), а разпоредбите на ТЗ за лизинг (чл 342. и сл.), който предвижда само лизинг на вещ, ще бъдат неприложими.
Интересно е обаче какво ще бъде правното положение на работниците и служителите; техен работодател явно е агенцията за човешки ресурси. Кое обаче е предприятието (по см. на § 1 ., т. 2 КТ) към което работят и, по-специално, при закриването на кое предприятие ще може да се прекрати едностранно трудовия договор (ако тези лица са на трудов договор; чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ)?
Предварителният ми отговор е, че с оглед целта на „псевдолизингодателя”-работодател при сключване на трудовия договор, фактическото качество на „предприятието” по ТЗ, както и следващите предвидени основания по чл. 328, ал. 1 КТ, от значение ще е закриването на предприятието, което ползва услугите на „псевдолизингодателя”. Но релевантно би трябвало да е и закриването на самия „псевдолизингодател”.
Може да консултирам проф. Василев това; а и за обжалваемостта на отказа на ИТ за разрешение за уволнение при новото понятие за ИАА по АПК. Като цяло, ако се сетя, ще преразгледам въпроса след сесията.
