Малко ме е яд, че не мога да се сетя кой разправяше за онагледяването от един бизнесмен. Показал печалбата си – едра пачка, и я разделил на две. Половината за него си, другата половина плащал на чичо Сам и знаел, че е изпълнил дълга си и е спокоен като гражданин.
Всъщност явно двете части не са равни, тъй като Дневник пише, че „Денят на данъчната независимост” се падал около 23 април. Ден на данъчната независимост. Дотогава работиш ангария за държавата и въпреки това това явно не звучи гадно – ангария – просто факт, с който всички са съгласни и дори го институционализират. Може би малко НЛП?
Не че сигурно отсъства стремежът за неплащане. Казват, че тамо данъчните съветници били от най-добре платените. Но явно такова е положението и в моят мил Sozialstaat, където явно са недооценили Zumutbarkeit-a, справка печалната история с Zumwinkel.
